Икономист: Твърде крайно е сравнението на бюджета на Радев с този на Жан Виденов!
Икономистът от ИПИ Петър Ганев бе специфичен посетител в „ Денят на Дарик “, с цел да направи експертен коментар за рамката на Бюджет 2026, който бе показан от финансовият министър Гълъб Донев, като е и първата план-сметка на страната за държавното управление на Румен Радев.
„ Ако гледаме главните параметри на Бюджет 2026, мъчно можем да забележим разлика с това, което бе импортирано в края на ноември предходната година и провокира митинги. Това бе сходно като рамка, имаше тогава и нарастване на налозите, което бе заложено. Правителството споделя, че за 2026 година няма време и половината година мина и има скелети в дрешниците и това е. Частично този мотив има своята аргументация. Много от главните пера са към този момент факт такива, каквито са. Струва ми се, че политически тяхната логичност е, че като по този начин или другояче сме в процедура по свръхдефицит, да създадем оптимален недостиг в този момент и желаят всичко да разплатят в този момент до края на годината, с цел да изчистят книгите и в този момент да е дефицитът, тъй като по този начин или другояче могат да го препишат на предните и от 2027 година да няма скелети в дрешниците “, съобщи Петър Ганев.
„ Големият риск е идната година отново да стане по този начин. Изпуснеш ли го на 5%-6% недостиг от Брутният вътрешен продукт, то мъчно след това го сваляш под 3%. От „ Прогресивна България “ споделят, че ще консолидират в Бюджет 2027 и внезапно ще се свие дефицитът. Това заричане е огромната котва за мен. Ако в края на октомври 2026 година те извадят недостиг с 5%-6%, това ще е отвън тяхната логичност “, сподели още той.
„ Последните години, когато всички имаха кратковременен небосвод, всички желаеха да показват картината като добра. Когато си за дълъг интервал в Министерството на финансите – постоянно са били вкарвани консервативни доходи, с цел да може в края на годината да имаш позитивна динамичност и наличен запас. Това ти е мотив, с цел да отхвърлиш нови разноски. Когато в края на годината изненадващо приходите от Данък добавена стойност са повече, ти можеш на ръчно ръководство да вкараш този запас в други стратегии. Може с половин % от Брутният вътрешен продукт да бъде по-нисък дефицитът. Може да има малко по-добро осъществяване на Брутният вътрешен продукт, тъй като стопанската система пораства, само че финансовите разноски е доста мъчно да бъдат изпълнени в този мащаб. Струва ми се, ние да осъществим цялостната финансова стратегия “, съобщи икономистът.
„ Заложен е рекорден размер на финансовите разноски. Не приказваме за равнища от 2%-3% от Брутният вътрешен продукт, а отиват на към 6%-7% от Брутният вътрешен продукт. Обяснението е в доста направления, първата е, че има подготвени планове, които висят и са за разплащане към общините. А другото е ПВУ. Всичко по ПВУ като вложения срокът му е в този момент до месец-два да се случи. Ако желаеме да си получим парите, би трябвало да разходваме. Това е обяснението извън. Технически от вътрешната страна МФ има повече елементи. В този мащаб е доста мъчно да се изпълнят финансови разноски. Ние знаем, че не сме толкоз подготвени за вложения. Проектите не са подготвени, компаниите са надскочили себе си в офертите, документите се забатачват под дърво и камък. Има доста способи, по които дадена инвестиция да се забави “, съобщи Петър Ганев от ИПИ.
„ Ако желаеме да борим недостига, не е въпросът какво ще напишем в бюджета, а какви ограничения ще сложим в отчета към бюджета. Ако просто в Народното събрание някой предложи и сменим цифрата, нищо няма да се промени. Но в случай че променим ограничения, тогава може да се случи. Някъде сред трите %, които са цел, 4,3% на Комисията и 7,4%, които Гълъб Донев сподели, в случай че нищо не се промени – по този начин са го написали на 5,7% недостиг към Брутният вътрешен продукт. Това изисква устременост на политиката. Мерките, които могат да влязат овреме, разходни ограничения има единствено една от тази година и то са едни 10% икономисване на разноските от личен състав. Ако имаше по-смели приходни ограничения, които са повече, имаме евакуиране на акцизния календар за тютюна, имаме от винетките и тол системите и леко повдигане на странични детайли от хазарта. Тук има към над 100 милиона, можеше да бъдат доста по-смели тези ограничения. Можеше в този момент да се създадат и по-смели ограничения. Пипа се по-внимателно тази година и се споделя за идната, че ще има по-голям мащаб от ограничения. Притеснението е, че това може да остане единствено на заричане “, съобщи Петър Ганев.
„ Твърде извънредно е сравнението на бюджета на Радев с този на Жан Виденов. Нямаме такава съсипия и интервенция на страната в банковата стопанска система. Не е тъкмо сравнението, само че всеки, който разпусне фискалната политика в България, то се търпят огромни рецензии. Имаме единствено един образец на разформироване на фискалната политика и след това бърза консолидация и то бе през 2014 година при банкрута на КТБ. Това натежа тогава на недостига и бе еднократно. Въпросът в този момент е този недостиг е еднократен, или не е. Говоренето за скелети в дрешника значи, че един път ги разплащаш и край. Ако почистим скелетите в този момент, през 2027 година скелети няма да има и за 2027 година би трябвало да си под 3% недостиг. В края на октомври, в случай че показват бюджет с над 3% недостиг към Брутният вътрешен продукт, няма да имат оправдания “, съобщи икономистът.
„ Ако има добра вест в Бюджет 2026, то е отпадането на повдигането на осигуровките. Малко се покачва оптималния и задействаха минималния застрахователен приход. Имам терзания, че новото държавно управление може да вдигне налозите. Всеки ден някой някъде обаче дава обещание, че няма да се пипат налозите. Политико-икономическият прочит е, че в случай че всеки ден го обещаваш, то не би трябвало да го направиш. Текущото ми терзание е, че за 2027 година няма да се предложи повдигане на налози, само че ще се предложи още веднъж висок недостиг. Ако имаме 2-3 години недостиг над 5%, то няма да ни питат и налозите ще би трябвало да се вдигнат. Първите години с 5%-6% недостиг може да се изкара, само че след това идва горчивият хап и би трябвало да се подвигат налози “, съобщи Петър Ганев.
„ Ако гледаме главните параметри на Бюджет 2026, мъчно можем да забележим разлика с това, което бе импортирано в края на ноември предходната година и провокира митинги. Това бе сходно като рамка, имаше тогава и нарастване на налозите, което бе заложено. Правителството споделя, че за 2026 година няма време и половината година мина и има скелети в дрешниците и това е. Частично този мотив има своята аргументация. Много от главните пера са към този момент факт такива, каквито са. Струва ми се, че политически тяхната логичност е, че като по този начин или другояче сме в процедура по свръхдефицит, да създадем оптимален недостиг в този момент и желаят всичко да разплатят в този момент до края на годината, с цел да изчистят книгите и в този момент да е дефицитът, тъй като по този начин или другояче могат да го препишат на предните и от 2027 година да няма скелети в дрешниците “, съобщи Петър Ганев.
„ Големият риск е идната година отново да стане по този начин. Изпуснеш ли го на 5%-6% недостиг от Брутният вътрешен продукт, то мъчно след това го сваляш под 3%. От „ Прогресивна България “ споделят, че ще консолидират в Бюджет 2027 и внезапно ще се свие дефицитът. Това заричане е огромната котва за мен. Ако в края на октомври 2026 година те извадят недостиг с 5%-6%, това ще е отвън тяхната логичност “, сподели още той.
„ Последните години, когато всички имаха кратковременен небосвод, всички желаеха да показват картината като добра. Когато си за дълъг интервал в Министерството на финансите – постоянно са били вкарвани консервативни доходи, с цел да може в края на годината да имаш позитивна динамичност и наличен запас. Това ти е мотив, с цел да отхвърлиш нови разноски. Когато в края на годината изненадващо приходите от Данък добавена стойност са повече, ти можеш на ръчно ръководство да вкараш този запас в други стратегии. Може с половин % от Брутният вътрешен продукт да бъде по-нисък дефицитът. Може да има малко по-добро осъществяване на Брутният вътрешен продукт, тъй като стопанската система пораства, само че финансовите разноски е доста мъчно да бъдат изпълнени в този мащаб. Струва ми се, ние да осъществим цялостната финансова стратегия “, съобщи икономистът.
„ Заложен е рекорден размер на финансовите разноски. Не приказваме за равнища от 2%-3% от Брутният вътрешен продукт, а отиват на към 6%-7% от Брутният вътрешен продукт. Обяснението е в доста направления, първата е, че има подготвени планове, които висят и са за разплащане към общините. А другото е ПВУ. Всичко по ПВУ като вложения срокът му е в този момент до месец-два да се случи. Ако желаеме да си получим парите, би трябвало да разходваме. Това е обяснението извън. Технически от вътрешната страна МФ има повече елементи. В този мащаб е доста мъчно да се изпълнят финансови разноски. Ние знаем, че не сме толкоз подготвени за вложения. Проектите не са подготвени, компаниите са надскочили себе си в офертите, документите се забатачват под дърво и камък. Има доста способи, по които дадена инвестиция да се забави “, съобщи Петър Ганев от ИПИ.
„ Ако желаеме да борим недостига, не е въпросът какво ще напишем в бюджета, а какви ограничения ще сложим в отчета към бюджета. Ако просто в Народното събрание някой предложи и сменим цифрата, нищо няма да се промени. Но в случай че променим ограничения, тогава може да се случи. Някъде сред трите %, които са цел, 4,3% на Комисията и 7,4%, които Гълъб Донев сподели, в случай че нищо не се промени – по този начин са го написали на 5,7% недостиг към Брутният вътрешен продукт. Това изисква устременост на политиката. Мерките, които могат да влязат овреме, разходни ограничения има единствено една от тази година и то са едни 10% икономисване на разноските от личен състав. Ако имаше по-смели приходни ограничения, които са повече, имаме евакуиране на акцизния календар за тютюна, имаме от винетките и тол системите и леко повдигане на странични детайли от хазарта. Тук има към над 100 милиона, можеше да бъдат доста по-смели тези ограничения. Можеше в този момент да се създадат и по-смели ограничения. Пипа се по-внимателно тази година и се споделя за идната, че ще има по-голям мащаб от ограничения. Притеснението е, че това може да остане единствено на заричане “, съобщи Петър Ганев.
„ Твърде извънредно е сравнението на бюджета на Радев с този на Жан Виденов. Нямаме такава съсипия и интервенция на страната в банковата стопанска система. Не е тъкмо сравнението, само че всеки, който разпусне фискалната политика в България, то се търпят огромни рецензии. Имаме единствено един образец на разформироване на фискалната политика и след това бърза консолидация и то бе през 2014 година при банкрута на КТБ. Това натежа тогава на недостига и бе еднократно. Въпросът в този момент е този недостиг е еднократен, или не е. Говоренето за скелети в дрешника значи, че един път ги разплащаш и край. Ако почистим скелетите в този момент, през 2027 година скелети няма да има и за 2027 година би трябвало да си под 3% недостиг. В края на октомври, в случай че показват бюджет с над 3% недостиг към Брутният вътрешен продукт, няма да имат оправдания “, съобщи икономистът.
„ Ако има добра вест в Бюджет 2026, то е отпадането на повдигането на осигуровките. Малко се покачва оптималния и задействаха минималния застрахователен приход. Имам терзания, че новото държавно управление може да вдигне налозите. Всеки ден някой някъде обаче дава обещание, че няма да се пипат налозите. Политико-икономическият прочит е, че в случай че всеки ден го обещаваш, то не би трябвало да го направиш. Текущото ми терзание е, че за 2027 година няма да се предложи повдигане на налози, само че ще се предложи още веднъж висок недостиг. Ако имаме 2-3 години недостиг над 5%, то няма да ни питат и налозите ще би трябвало да се вдигнат. Първите години с 5%-6% недостиг може да се изкара, само че след това идва горчивият хап и би трябвало да се подвигат налози “, съобщи Петър Ганев.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ