Гренландия измести Украйна на срещата в Париж, екзистенциална дил...
Президентът на Украйна Володимир Зеленски упорства, че проектът за завършек на войната с Русия е „ на 90% подготвен “. Никой в залата не искаше да рискува отпадането на американската поддръжка.
Но над срещата в Париж тегнеше голям „ слон във формата на Гренландия “, написа BBC.
Гренландия е най-големият остров в света. Тя е шест пъти по-голяма от Германия. Намира се в Арктика и е самостоятелна територия на Дания.
Доналд Тръмп упорства, че я желае. И че тя му е нужна за националната сигурност на Съединени американски щати.
На срещата присъстваше и датският министър председател Мете Фредериксен. Тя е основен съдружник в Европейски Съюз за доста от водачите в залата. И значим съдружник в НАТО за Обединеното кралство.
Нито една от тези страни не желае да си навлече гнева на Тръмп. Но с възходящото напрежение във Вашингтон и Копенхаген, шест огромни европейски сили, измежду които Англия, Франция и Германия, излязоха със взаимна декларация в коридорите на срещата за Украйна.
В нея се споделя, че сигурността в Арктика би трябвало да се подсигурява групово, дружно със съдружниците от НАТО, в това число Съединени американски щати. Само Дания и Гренландия могат да вземат решение въпроси, свързани с бъдещето на острова.
Но дали това беше задоволително, с цел да ограничи упоритостите на Тръмп?
Отговорът пристигна в границите на часове. Не.
Белият дом разгласява лично изказване, че разисква „ набор от благоприятни условия “ за придобиване на Гренландия. Всички те са едностранни. Включително покупка на острова.
Още по-тревожно за европейските водачи беше изречението, изнесено от говорителката на Белия дом Каролайн Ливит. В него се споделяше, че „ потреблението на американската войска постоянно е алтернатива разполагаем на главнокомандващия “.
Това не е първият път, в който Тръмп приказва за Гренландия. По време на първия му мандат мнозина в Европа, уединено, се присмиваха на концепцията.
След спорната американска военна интервенция във Венецуела през уикенда обаче никой към този момент не се смее.
Европа рискува да бъде прегазена
Датският министър председател съобщи, че желанията на Тръмп би трябвало да се одобряват съществено. Лидерите напуснаха срещата за Украйна мощно обезпокоени.
Иронията е явна. Европейски водачи, дружно с представители на НАТО и Европейски Съюз, се пробват да убедят администрацията на Тръмп да отбрани суверенитета на Украйна от нападателните териториални упоритости на Русия. Това се случва малко откакто Съединени американски щати организираха военна интервенция в суверенна Венецуела и задържаха президента Николас Мадуро, до момента в който в същото време заплашват суверенитета на друга европейска страна – Дания.
И Дания, и Съединени американски щати са членове на НАТО. Според Копенхаген те са извънредно близки съдружници. Или най-малко са били.
Дания предизвестява, че в случай че администрацията на Тръмп работи едностранно във връзка с Гренландия, това ще значи завършек на трансатлантическия защитителен съюз, който Европа разчита за сигурността си от края на Втората международна война.
Копенхаген опита да води разговор. Съединени американски щати към този момент имат военна база в Гренландия по двустранно съглашение, подписано при започване на Студената война. Персоналът е понижен от към 10 000 души тогава до към 200 през днешния ден.
Дания неотдавна даде обещание вложения от 4 милиарда $ в защитата на Гренландия – за кораби, дронове и самолети.
Администрацията на Тръмп обаче не демонстрира интерес към диалози.
В неделя Тръмп съобщи, че Гренландия е „ покрита с съветски и китайски кораби “ и че Дания не е способна да я отбрани.
Дания отхвърля тези изказвания.
„ Картината, която се рисува – за съветски и китайски кораби във фиорда на Нуук и за огромни китайски вложения – не е вярна “, сподели датският външен министър Ларс Льоке Расмусен.
Разделена Европа
Първоначално от „ огромната тройка “ в Европа – Лондон, Париж и Берлин – последва оглушително безмълвие. По-късно английският министър председател Киър Стармър съобщи, че единствено Дания и Гренландия могат да вземат решение бъдещето на острова. Подобна позиция е изразявал и немският канцлер Фридрих Мерц.
Френският президент Еманюел Макрон посети Гренландия през декември в символ на взаимност. Но в взаимната декларация липсваше директна рецензия към Съединени американски щати.
Според Камий Гранде от Европейския съвет за външна политика, в случай че всички 27 страни от Европейски Съюз плюс Англия бяха излезли с обща позиция, това щеше да изпрати доста по-силен сигнал към Вашингтон.
Вместо това го направиха единствено шест страни.
Това е сърцевината на казуса. Подходът на Тръмп – за някои пряк, за други искрено нападателен – прави европейските водачи извънредно внимателни. Те избират да го „ ръководят “, вместо да му се опълчват.
В свят на „ огромната мощ “, доминиран от Съединени американски щати, Китай, Русия и Индия, Европа наподобява застанала в профил – с риск да бъде прегазена.
Екзистенциална алтернатива за НАТО
Бившият дипломат на Съединени американски щати в НАТО Джулиан Смит предизвести, че обстановката към Гренландия „ рискува да разцепи Европейски Съюз “ и съставлява екзистенциална алтернатива за НАТО.
Тя прикани Европа да одобри думите на Тръмп съществено. И да стартира действително обмисляне – в това число нови отбранителни пактове.
Договорите на НАТО не плануват какво се случва, в случай че една страна членка нападне друга. Счита се, че член 5 не се ползва следователно.
„ Никой няма да води война със Съединени американски щати поради бъдещето на Гренландия “, съобщи решително заместник-ръководителят на администрацията на Белия дом Стивън Милър.
Точно тази убеденост тревожи Европа.
Европейските страни към момента разчитат мощно на Съединени американски щати – за разузнаване, командване и въздушни качества. Вашингтон го знае.
И от ден на ден европейски дипломати признават, даже уединено, че може да се наложи да се приготвят за сюжет, който до неотдавна изглеждаше невъобразим.
Те може да нямат избор.
Но над срещата в Париж тегнеше голям „ слон във формата на Гренландия “, написа BBC.
Гренландия е най-големият остров в света. Тя е шест пъти по-голяма от Германия. Намира се в Арктика и е самостоятелна територия на Дания.
Доналд Тръмп упорства, че я желае. И че тя му е нужна за националната сигурност на Съединени американски щати.
На срещата присъстваше и датският министър председател Мете Фредериксен. Тя е основен съдружник в Европейски Съюз за доста от водачите в залата. И значим съдружник в НАТО за Обединеното кралство.
Нито една от тези страни не желае да си навлече гнева на Тръмп. Но с възходящото напрежение във Вашингтон и Копенхаген, шест огромни европейски сили, измежду които Англия, Франция и Германия, излязоха със взаимна декларация в коридорите на срещата за Украйна.
В нея се споделя, че сигурността в Арктика би трябвало да се подсигурява групово, дружно със съдружниците от НАТО, в това число Съединени американски щати. Само Дания и Гренландия могат да вземат решение въпроси, свързани с бъдещето на острова.
Но дали това беше задоволително, с цел да ограничи упоритостите на Тръмп?
Отговорът пристигна в границите на часове. Не.
Белият дом разгласява лично изказване, че разисква „ набор от благоприятни условия “ за придобиване на Гренландия. Всички те са едностранни. Включително покупка на острова.
Още по-тревожно за европейските водачи беше изречението, изнесено от говорителката на Белия дом Каролайн Ливит. В него се споделяше, че „ потреблението на американската войска постоянно е алтернатива разполагаем на главнокомандващия “.
Това не е първият път, в който Тръмп приказва за Гренландия. По време на първия му мандат мнозина в Европа, уединено, се присмиваха на концепцията.
След спорната американска военна интервенция във Венецуела през уикенда обаче никой към този момент не се смее.
Европа рискува да бъде прегазена
Датският министър председател съобщи, че желанията на Тръмп би трябвало да се одобряват съществено. Лидерите напуснаха срещата за Украйна мощно обезпокоени.
Иронията е явна. Европейски водачи, дружно с представители на НАТО и Европейски Съюз, се пробват да убедят администрацията на Тръмп да отбрани суверенитета на Украйна от нападателните териториални упоритости на Русия. Това се случва малко откакто Съединени американски щати организираха военна интервенция в суверенна Венецуела и задържаха президента Николас Мадуро, до момента в който в същото време заплашват суверенитета на друга европейска страна – Дания.
И Дания, и Съединени американски щати са членове на НАТО. Според Копенхаген те са извънредно близки съдружници. Или най-малко са били.
Дания предизвестява, че в случай че администрацията на Тръмп работи едностранно във връзка с Гренландия, това ще значи завършек на трансатлантическия защитителен съюз, който Европа разчита за сигурността си от края на Втората международна война.
Копенхаген опита да води разговор. Съединени американски щати към този момент имат военна база в Гренландия по двустранно съглашение, подписано при започване на Студената война. Персоналът е понижен от към 10 000 души тогава до към 200 през днешния ден.
Дания неотдавна даде обещание вложения от 4 милиарда $ в защитата на Гренландия – за кораби, дронове и самолети.
Администрацията на Тръмп обаче не демонстрира интерес към диалози.
В неделя Тръмп съобщи, че Гренландия е „ покрита с съветски и китайски кораби “ и че Дания не е способна да я отбрани.
Дания отхвърля тези изказвания.
„ Картината, която се рисува – за съветски и китайски кораби във фиорда на Нуук и за огромни китайски вложения – не е вярна “, сподели датският външен министър Ларс Льоке Расмусен.
Разделена Европа
Първоначално от „ огромната тройка “ в Европа – Лондон, Париж и Берлин – последва оглушително безмълвие. По-късно английският министър председател Киър Стармър съобщи, че единствено Дания и Гренландия могат да вземат решение бъдещето на острова. Подобна позиция е изразявал и немският канцлер Фридрих Мерц.
Френският президент Еманюел Макрон посети Гренландия през декември в символ на взаимност. Но в взаимната декларация липсваше директна рецензия към Съединени американски щати.
Според Камий Гранде от Европейския съвет за външна политика, в случай че всички 27 страни от Европейски Съюз плюс Англия бяха излезли с обща позиция, това щеше да изпрати доста по-силен сигнал към Вашингтон.
Вместо това го направиха единствено шест страни.
Това е сърцевината на казуса. Подходът на Тръмп – за някои пряк, за други искрено нападателен – прави европейските водачи извънредно внимателни. Те избират да го „ ръководят “, вместо да му се опълчват.
В свят на „ огромната мощ “, доминиран от Съединени американски щати, Китай, Русия и Индия, Европа наподобява застанала в профил – с риск да бъде прегазена.
Екзистенциална алтернатива за НАТО
Бившият дипломат на Съединени американски щати в НАТО Джулиан Смит предизвести, че обстановката към Гренландия „ рискува да разцепи Европейски Съюз “ и съставлява екзистенциална алтернатива за НАТО.
Тя прикани Европа да одобри думите на Тръмп съществено. И да стартира действително обмисляне – в това число нови отбранителни пактове.
Договорите на НАТО не плануват какво се случва, в случай че една страна членка нападне друга. Счита се, че член 5 не се ползва следователно.
„ Никой няма да води война със Съединени американски щати поради бъдещето на Гренландия “, съобщи решително заместник-ръководителят на администрацията на Белия дом Стивън Милър.
Точно тази убеденост тревожи Европа.
Европейските страни към момента разчитат мощно на Съединени американски щати – за разузнаване, командване и въздушни качества. Вашингтон го знае.
И от ден на ден европейски дипломати признават, даже уединено, че може да се наложи да се приготвят за сюжет, който до неотдавна изглеждаше невъобразим.
Те може да нямат избор.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ