Венци Стефанов на 70: за Славия, СИК, Тодор Живков и куп фигури от българския футбол
Президентът на Славия Венцеслав Стефанов празнува 70-годишен празник през днешния ден. Босът на " белите " е роден на 28-ми ноември 1949 година в София. Специално за читателите на Sportal.bg футболният началник даде искрено изявление, в което приказва по разнообразни тематики от своя, от футболния и от политическия живот на България:
– Къде израснахте, господин Стефанов?
– Израснах в квартал " Овча купел " – на 300 метра от стадион " Славия ". Като дребен упражнявах футбол, само че не стигнах до мъжките гарнитури. Всичко съм пробвал – гимнастика, плуване, скокове във вода. Никъде обаче не ми се отдаваше, очевидно е било речено да не съм състезател, а да съм президент. Израснахме къща до къща с Любо Чаталов, който е измежду огромните наши артисти. Беше водещ на програмата за 100-годишнината на Славия. С него сме израснали дружно. Имах едно обикновено, щастливо детство.
– Какво още си спомняте от бедните години в средата на ХХ век?
– Всички бяхме еднообразно небогати. В къщата ни постоянно е имало храна, не сме гладували, не сме бъркали по кофите за отпадък. С 26 лв. ходехме на море цялото семейство за 20 дни – цялостен интернат. Да, нямахме мерцедеси и маркови облекла, имаше ограничавания – не можеше да се пътува свободно в чужбина, имаше своите дефекти времето, само че апетит нямаше. Да не си приказваме нелепости. Хората на село бяха доста по-спокойни, нямаше кражби. Много простотии се пишат. И аз като всички съм минал през интервалите на възмъжаването – служих в артилерийския полк в Грудово. Там бяхме с Калин Катев, Иван Пашов, все мои другари. Нямаше по какъв начин да не се запаля по Славия. Израснах до стадиона, дядо ми и татко ми ме водеха на мачове. Имаше едно игрище, където в този момент се намира автогарата – там ходех като минимален. Не помня игрището, което е било на Руски монумент. Помня като започнаха да строят стадиона, трудоваците ни возеха в количките.
– Любим футболист, обичан мач от историята на Славия?
– Тогава имаше плеяда от огромни играчи: Чоко Василев, Михаил Мишев. Мишката е жив, идва и в този момент, виждаме се. Тони Кръстев, Пешо Величков живееше до нас в унгарските вили, Димитър Ларгов – огромен футболист, капитан, персона. Не мога да избера един мач. Винаги съм се радвал, доста са мачовете. Помня като взехме Купата на Съветската войска през 1963 година, огромно благополучие беше.
– Къде ви завари 10-ти ноември?
– Имах барче на Семинарията, към Парк-хотел " Москва ". Спомням си като оповестиха, че Тодор Живков е свален от власт. Барчетото беше на самата бензиностанция – един " шестограм ", едно време ги имаше по кварталите. Чухме, че идва смяната и последователно всеки стартира да търси метод за бизнес, за битие.
– Какво си спомняте от срещите с Тодор Живков?
– Срещал съм се доста постоянно с Живков в тези години, посещавали сме го дружно с моите другари в къщата на щерка му. Сега някои приказват единствено неприятни неща за това, което е било преди 10-ти ноември. Нито съм бил от семейство на дейни борци, нито на номенклатурчици, нито на богаташи отпреди 9-ти септември. Израснах в семейство на естествени хора – татко ми работеше по национални обекти: " Нефтохим " -а, " Кремиковци ", Враца. Майка ми беше машинописка. Хора като всички българи. Тодор Живков ми споделяше по този начин: " Ако имах още една-две години, България щеше да тръгне по напълно различен път ". Знаете, че правехме компютри, дискове, имахме фабрики. Явно обаче Горбачов и другите са желали друго, и го смъкнаха. Можете да отидете да видите къщата, в която е живял Живков, и да видите къде живеят в този момент всякакви дедесари, контрабандисти, измамници и схемаджии. В прехода кучето скочи съгласно тоягата. Преди две-три години бяхме в Полша за мача със Заглембе – в това миньорско градче видях ред, видях хвърлени доста общински пари за спорта. Бях изумен. Полша също беше социалистическа страна, само че с други управленци след техния 10-ти ноември. Тук никой не мислеше за елементарния човек. Моята учителка, която ме е учила на четмо и писмо, бъркаше по кофите. Взехме я дамата, настанихме я в старческия дом в Горна баня, това 1992 година. И приказваме какъв брой неприятно било при Живков, а след това пристигнали реки от благополучие. Мислехме, че народна власт и безредица са едно и също нещо. Любим политик ми е Путин – има здрава ръка и потвърди, че може да ръководи такава империя. От страна, която беше тръгнала към съсипия, направи най-великата страна. Трябва да има ред! Искаме да има опазване на здравето, а направихме лекарите търговци. Не става по този начин. Най-слабият ни министър председател е Филип Димитров. По негово време да вземем за пример изклаха добитъка. Тодор Живков ми споделяше, че с цел да възстановим отглеждането на животни ще ни трябват най-малко 10 години.
– Основател сте на СИК. Разкажете за групировката и по какъв начин влязохте в Славия?
– Събрахме се няколко индивида и направихме застрахователно сдружение, това беше. Войната сред СИК и ВИС–2 е мощно пресилена. Още преди 1995 година помагах на Славия посредством Валентин Моллов. Ситуацията в клуба беше доста тежка, Боби Григоров съвсем беше хвърлил кърпата. Дойдоха с Чаво Цветков двамата съдии – Любетата (б. р. – Любе Спасов и Любен Ангелов), те са от " Красна поляна ", познавам ги от дребни. Говорихме и започнахме.
– Иван Славков споделяше, че е акционер в СИК. Имало ли е залитания на БФС към Славия по тази линия?
– Глупости! Ни минимум. Това са небивалици! Много неща са се чували – знаете лафа за сестрата. Защо един не сподели: " Aбе хубави, неприятни, слаби, дебели, тези хора си дават парите над 25 години. Дават, с цел да спортуват децата, с цел да го има най-стария клуб в България ". Един да каже: " Tези хора най-малко това са създали ". Много сме неприятни българите. Най-лоши са тези, които цялостен живот са чакали до някоя паничка. Левскарите нямат право да се засягат като споделям това за най-стария клуб. Техният създател е роден през 1898 година. През 1911-а е бил на 13 години. Нека всеки, който има глава на раменете, да реши допустимо ли е 13-годишно дете да е създател на клуб.
– Как убедихте Наско Сираков да пристигна в Славия?
– Разговаряхме с индивида, съгласи се. Той беше в основaта на шампионската купа. Не е имало никакви торби с пари за Наско. С Кано Коцев го поканихме да пристигна при нас, той тогава беше без тим. Прие предлагането, въпреки че имаше и други предложения, несъмнено. Не е ставало дума да печелим купата. Торби с пари – нелепости, нелепости, нелепости. Наско е бил като останалите футболисти в Славия.
– Тогава потеглят клюки, че Славия " хваща " вратаря в мачa за купата.
– Ха-ха, това може единствено болна левскарска глава да го роди. Наско вкара гол, който нямаше по какъв начин да го избави и Лев Яшин. Това са заболели мозъци. Този мач беше кървава борба. Глупости! По това време Томас Лафчис беше разкъсан, нямаше никакви пари, чудеше се по какъв начин да върже бюджета. Томето употребява, че неговата аудитория може елементарно да се манипулира и изкара нещата такива. Помните и финала за Купата на България. При Левски е по този начин: или се свири единствено за Левски, или, в случай че се свири обективно, e срещу тях. То и в този момент е по този начин. Казвал съм го към този момент – купата на Славия е най-честната след 10-ти ноември. Знам неща на 100%, знам по какъв начин сме станали първенци, очевидец съм другите по какъв начин ставаха първенци. Просто съм в кухнята и знам защо става въпрос. Отборът на Славия в никакъв случай не е взел участие в измами, подготвен съм да застана пред всеки един някогашен наш футболист. На нашите мачове Сашо Диков споделяше: " Асене, върни малко да забележим този за какво я рита с вътрешен, а не с външен ". Сашо обаче ме послуша, напусна футбола и се освободихме от неговите визии.
– Ще ви споделям по едно име, а вие казвайте това, което ви идва на акъла.
– Добре, давайте.
– Томас Лафчис?
– Византиец.
– Илия Павлов?
– Целеше се доста високо.
– Тодор Батков?
– Тодор е добър човек.
– Георги Илиев?
– За умрелите или хубаво, или нищо.
– Николай Гигов?
– Ники обича футбола.
– Васил Божков?
– Математик.
– Любо Пенев?
– Претенции без покритие.
– Христо Порточанов?
– Христо... Старите хора имат една турска дума – сербез.
– Александър Томов?
– Артист.
– Гриша Ганчев?
– Човекът оркестър.
– Наско Сираков?
– Ха-ха, той самичък си е поставил прякор. Вълк, само че нещо в последно време вие подправено. – Кирил Домусчиев?
– Уважаван предприемач, направи сериозен пробив във футбола на европейско равнище.
– Валентин Михов? – Дал е доста за футбола, има повече позитивни качества, в сравнение с негативни. – Иван Славков?
– Пич.
– Борислав Михайлов?
– Човекът, който не можа да бъде свестен.
– На какво се дължи вашето футболно дългоденствие?
– На това, че обичам доста Славия. Обичам Славия и децата в Славия. Даваме късмет на доста деца да изживяват фантазиите си, да се радват, да се виждат като едни бъдещи звезди. Когато съм най-нервиран, ходя на стадиона, виждам дребните по какъв начин ритат и ми минават нервите. Титлите и купите са преходни, всичко е преходно. Много малко път е от " осанна " до " разпни го ". Не бяхме ставали първенци от 50 години, на идващия сезон ме рисуваха на бесилка. Казах ви и за Тодор Живков – трепереха пред него, а след това го псуваха. Може би вашите внуци ще виждат по различен метод нещата от историята.
– Най-трудният трансфер в Славия?
– Ха-ха, Георги Бачев. Той пристигна елементарно от Пирин. После имахме подписан контракт със Спартак (Москва). Той обаче избяга. Звънна ми персонално Виктор Черномирдин, дадох телефона на Младен, тъй като съвсем забравих съветския език, когато чух премиера на Русия в слушалката. Това магаре се скри, с цел да отиде в Левски – да седи в България и да върви по казината. Иначе може би щеше да играе я в Челси, я в Барселона. Олег Романцев водеше Спартак тогава, играеха в Шампионската лига, само че нашият човек не отиде там, тъй като се хранели в стол, където си връщаш таблата самичък, прали си облеклата сами. Това ми е най-трудният трансфер – скри се, изложихме се пред хората, а бяхме подписали контракт за $1 милион. Излагация страшна! После левскарите признаха, че са му споделили да се скрие и заплатиха всички пари, та и от горната страна. Бачев се върна в Славия по-нататък. Аз бавя, само че не не помня.
– Паралел сред Славков и Михайлов?
– Иван Славков беше началник на БОК, бил съм с него при Самаранч и при Сеп Блатер. Той беше извънреден човек – от социализма, само че се вписваше идеално и в новото време. По негово време обаче във футбола нямаше такива благоприятни условия за по-малките страни. Това се промени при Мишел Платини и Боби Михайлов съумя да го употребява. И двамата направиха доста за българския футбол. Боби обаче ще остане неразбираем. Той направи някои взаимни отстъпки през последните две-три години. Казвах му го, а той единствено: " Филе (б. р. – " другар " от гръцки език), споко! Филе, споко ". Ето ти " споко ".
– Защо връзките ви с Благой Георгиев се трансформираха?
– Не чакам той да ме поздрави за юбилея. Това са човешки неща. Когато си човек, когато приказваш за християнски полезности и си се изрисувал целия като иконостас, би трябвало да спазваш почти някакви правила. Да е жив и здрав, Благо. Желая му здраве – на него и на децата му.
– От какво ви е боязън? От гибелта?
– Човек не може да избяга от това нещо. Това е единственото несъмнено нещо, което ще си пристигна единствено. Смъртта е неизбежна. Рано или късно. Страх ме е какъв живот чака моите внучки. От това ме е боязън. Страх ме е за тяхното бъдеще, за тяхното битие. Дано да имат семейство, деца. Дано бъдат най-малко толкоз щастливи, колкото сме били ние. Дай боже. А и освен те – приказвам за всички деца. Ние не тънехме в благоденствие, само че всичко беше чисто и същинско.
– Минаха 15 години от отвличането на сина ви Димитър...
– Недейте, апелирам ви!
– Разкажете за вас и вашето семейство.
– Кръстен съм на дядо ми Стефан. Имал съм братче Стефан, което е умряло. Венцислав на гръцки значи Стефан. Аз съм Венцеслав. Има една ария на Емил Димитров – " Ако си дал ", тя е една от обичаните ми песни, тъй като на този свят е доста значимо дали си дал нещо. Има доста български филми, които одобрявам. Честно казано, не си падам като другите по " Кръстникът ". Например " Тримата от запаса " е неповторима българска комедия. Внучките ми имат общо три кучета и една котка, тези животинки ги смятам и за мои. Най-голямата ми внучка се споделя Венцеслава – тя приключи в Москва, в този момент приключи магистратура. Другите ми внучки са на 15, на 12 и на пет годинки. Изключително благополучен дядо съм. Дядо, който обича внучките си. Първия път се ожених на 21, втория път много по-късно – към 50. Нямам неприятни мемоари от никого.
– Ако имате машина на времето за един ден, която неточност бихте поправили?
– Все си мисля, че... Лошото е, че... Мисля си, че грешката е в това, което се случи преди 15 години... Аз и моят другар направихме всичко допустимо, само че очевидно някъде някой, много по-нависоко, не си свърши работата... Ако в идващия живот можеш да си поправиш грешките, би било добре. Ако обаче си куче, котка, по-добре да го няма този идващ живот. Умерен християнин съм.
– Как си представяте Славия след вас и Младен Михалев? Видяхме какво се случи с други клубове.
– Ако не е Бойко Борисов, Левски и ЦСКА към този момент нямаше да съществуват. Той резервира и едните, и другите. Локомотив (София) вегетира в " Б " група, на него не му подадоха ръка, както на тези два тима. Иска ми се хората, които ще дойдат в Славия след нас, да стоят крепко на земята. Да имаме слаб народен тим, се дължи на обстоятелството, че необразовани ръководят във футбола. Не споделям, че Гриша Ганчев или Васил Божков са необразовани, те непрестанно си го мерят, само че не могат да стигнат Кирил Домусчиев по пари. Затова взимат всякакви недоказани чужденци. Забелязвам какво се случва в Берое, Ботев, Арда, Черно море, Дунав. Когато Илиан Илиев беше футболист в Славия, ми споделяше, че в Португалия множеството южноамериканци се зобят за тренировките и контролите, а след това ги няма никакви през сезона. При нас е по този начин – идва един, прави два-три мача, взрив, а след това го забравяме. Мениджърите споделят на президентите: " Тоя го вземи, януари го продаваме за два милиона ". И такива като мен си викат: " Хайде, взимаме го ". А него никак го няма. Ние обаче имаме свои гении.
– Къде ще празнувате юбилея?
– С сътрудниците, а след това със фамилията. Чудя се обаче дали да отивам на този Изпълком в Бояна. Не съм нарушител или апаш, че да влизам на Изпълком, а жандармерията да е извън. Какво да върша – извън полиция, а аз вътре. Не съм откраднал нищо. Ще ме управлява полицията ли? Нека си свършат работата, само че ние да можем умерено да си свършим нашата. От простотии като тази с подписа на Лечков се чудим след това за какво има начело жандармерия. На човек пари можеш да му дадеш, ум мъчно.
– Пожеланието ви към почитателите на Славия?
– Нека обичат Славия, в случай че може и повече от мен. Да знаят, че в действителност това е най-чистият тим. Казвам го с опита на моите 70 години. Слависти, гордейте се, че не сме си плюли на сурата. Може да се ревизира – нямаме отговорности, нямаме каузи по ФИФА и УЕФА. И без никаква държавна поддръжка.
– Къде израснахте, господин Стефанов?
– Израснах в квартал " Овча купел " – на 300 метра от стадион " Славия ". Като дребен упражнявах футбол, само че не стигнах до мъжките гарнитури. Всичко съм пробвал – гимнастика, плуване, скокове във вода. Никъде обаче не ми се отдаваше, очевидно е било речено да не съм състезател, а да съм президент. Израснахме къща до къща с Любо Чаталов, който е измежду огромните наши артисти. Беше водещ на програмата за 100-годишнината на Славия. С него сме израснали дружно. Имах едно обикновено, щастливо детство.
– Какво още си спомняте от бедните години в средата на ХХ век?
– Всички бяхме еднообразно небогати. В къщата ни постоянно е имало храна, не сме гладували, не сме бъркали по кофите за отпадък. С 26 лв. ходехме на море цялото семейство за 20 дни – цялостен интернат. Да, нямахме мерцедеси и маркови облекла, имаше ограничавания – не можеше да се пътува свободно в чужбина, имаше своите дефекти времето, само че апетит нямаше. Да не си приказваме нелепости. Хората на село бяха доста по-спокойни, нямаше кражби. Много простотии се пишат. И аз като всички съм минал през интервалите на възмъжаването – служих в артилерийския полк в Грудово. Там бяхме с Калин Катев, Иван Пашов, все мои другари. Нямаше по какъв начин да не се запаля по Славия. Израснах до стадиона, дядо ми и татко ми ме водеха на мачове. Имаше едно игрище, където в този момент се намира автогарата – там ходех като минимален. Не помня игрището, което е било на Руски монумент. Помня като започнаха да строят стадиона, трудоваците ни возеха в количките.
– Любим футболист, обичан мач от историята на Славия?
– Тогава имаше плеяда от огромни играчи: Чоко Василев, Михаил Мишев. Мишката е жив, идва и в този момент, виждаме се. Тони Кръстев, Пешо Величков живееше до нас в унгарските вили, Димитър Ларгов – огромен футболист, капитан, персона. Не мога да избера един мач. Винаги съм се радвал, доста са мачовете. Помня като взехме Купата на Съветската войска през 1963 година, огромно благополучие беше.
– Къде ви завари 10-ти ноември?
– Имах барче на Семинарията, към Парк-хотел " Москва ". Спомням си като оповестиха, че Тодор Живков е свален от власт. Барчетото беше на самата бензиностанция – един " шестограм ", едно време ги имаше по кварталите. Чухме, че идва смяната и последователно всеки стартира да търси метод за бизнес, за битие.
– Какво си спомняте от срещите с Тодор Живков?
– Срещал съм се доста постоянно с Живков в тези години, посещавали сме го дружно с моите другари в къщата на щерка му. Сега някои приказват единствено неприятни неща за това, което е било преди 10-ти ноември. Нито съм бил от семейство на дейни борци, нито на номенклатурчици, нито на богаташи отпреди 9-ти септември. Израснах в семейство на естествени хора – татко ми работеше по национални обекти: " Нефтохим " -а, " Кремиковци ", Враца. Майка ми беше машинописка. Хора като всички българи. Тодор Живков ми споделяше по този начин: " Ако имах още една-две години, България щеше да тръгне по напълно различен път ". Знаете, че правехме компютри, дискове, имахме фабрики. Явно обаче Горбачов и другите са желали друго, и го смъкнаха. Можете да отидете да видите къщата, в която е живял Живков, и да видите къде живеят в този момент всякакви дедесари, контрабандисти, измамници и схемаджии. В прехода кучето скочи съгласно тоягата. Преди две-три години бяхме в Полша за мача със Заглембе – в това миньорско градче видях ред, видях хвърлени доста общински пари за спорта. Бях изумен. Полша също беше социалистическа страна, само че с други управленци след техния 10-ти ноември. Тук никой не мислеше за елементарния човек. Моята учителка, която ме е учила на четмо и писмо, бъркаше по кофите. Взехме я дамата, настанихме я в старческия дом в Горна баня, това 1992 година. И приказваме какъв брой неприятно било при Живков, а след това пристигнали реки от благополучие. Мислехме, че народна власт и безредица са едно и също нещо. Любим политик ми е Путин – има здрава ръка и потвърди, че може да ръководи такава империя. От страна, която беше тръгнала към съсипия, направи най-великата страна. Трябва да има ред! Искаме да има опазване на здравето, а направихме лекарите търговци. Не става по този начин. Най-слабият ни министър председател е Филип Димитров. По негово време да вземем за пример изклаха добитъка. Тодор Живков ми споделяше, че с цел да възстановим отглеждането на животни ще ни трябват най-малко 10 години.
– Основател сте на СИК. Разкажете за групировката и по какъв начин влязохте в Славия?
– Събрахме се няколко индивида и направихме застрахователно сдружение, това беше. Войната сред СИК и ВИС–2 е мощно пресилена. Още преди 1995 година помагах на Славия посредством Валентин Моллов. Ситуацията в клуба беше доста тежка, Боби Григоров съвсем беше хвърлил кърпата. Дойдоха с Чаво Цветков двамата съдии – Любетата (б. р. – Любе Спасов и Любен Ангелов), те са от " Красна поляна ", познавам ги от дребни. Говорихме и започнахме.
– Иван Славков споделяше, че е акционер в СИК. Имало ли е залитания на БФС към Славия по тази линия?
– Глупости! Ни минимум. Това са небивалици! Много неща са се чували – знаете лафа за сестрата. Защо един не сподели: " Aбе хубави, неприятни, слаби, дебели, тези хора си дават парите над 25 години. Дават, с цел да спортуват децата, с цел да го има най-стария клуб в България ". Един да каже: " Tези хора най-малко това са създали ". Много сме неприятни българите. Най-лоши са тези, които цялостен живот са чакали до някоя паничка. Левскарите нямат право да се засягат като споделям това за най-стария клуб. Техният създател е роден през 1898 година. През 1911-а е бил на 13 години. Нека всеки, който има глава на раменете, да реши допустимо ли е 13-годишно дете да е създател на клуб.
– Как убедихте Наско Сираков да пристигна в Славия?
– Разговаряхме с индивида, съгласи се. Той беше в основaта на шампионската купа. Не е имало никакви торби с пари за Наско. С Кано Коцев го поканихме да пристигна при нас, той тогава беше без тим. Прие предлагането, въпреки че имаше и други предложения, несъмнено. Не е ставало дума да печелим купата. Торби с пари – нелепости, нелепости, нелепости. Наско е бил като останалите футболисти в Славия.
– Тогава потеглят клюки, че Славия " хваща " вратаря в мачa за купата.
– Ха-ха, това може единствено болна левскарска глава да го роди. Наско вкара гол, който нямаше по какъв начин да го избави и Лев Яшин. Това са заболели мозъци. Този мач беше кървава борба. Глупости! По това време Томас Лафчис беше разкъсан, нямаше никакви пари, чудеше се по какъв начин да върже бюджета. Томето употребява, че неговата аудитория може елементарно да се манипулира и изкара нещата такива. Помните и финала за Купата на България. При Левски е по този начин: или се свири единствено за Левски, или, в случай че се свири обективно, e срещу тях. То и в този момент е по този начин. Казвал съм го към този момент – купата на Славия е най-честната след 10-ти ноември. Знам неща на 100%, знам по какъв начин сме станали първенци, очевидец съм другите по какъв начин ставаха първенци. Просто съм в кухнята и знам защо става въпрос. Отборът на Славия в никакъв случай не е взел участие в измами, подготвен съм да застана пред всеки един някогашен наш футболист. На нашите мачове Сашо Диков споделяше: " Асене, върни малко да забележим този за какво я рита с вътрешен, а не с външен ". Сашо обаче ме послуша, напусна футбола и се освободихме от неговите визии.
– Ще ви споделям по едно име, а вие казвайте това, което ви идва на акъла.
– Добре, давайте.
– Томас Лафчис?
– Византиец.
– Илия Павлов?
– Целеше се доста високо.
– Тодор Батков?
– Тодор е добър човек.
– Георги Илиев?
– За умрелите или хубаво, или нищо.
– Николай Гигов?
– Ники обича футбола.
– Васил Божков?
– Математик.
– Любо Пенев?
– Претенции без покритие.
– Христо Порточанов?
– Христо... Старите хора имат една турска дума – сербез.
– Александър Томов?
– Артист.
– Гриша Ганчев?
– Човекът оркестър.
– Наско Сираков?
– Ха-ха, той самичък си е поставил прякор. Вълк, само че нещо в последно време вие подправено. – Кирил Домусчиев?
– Уважаван предприемач, направи сериозен пробив във футбола на европейско равнище.
– Валентин Михов? – Дал е доста за футбола, има повече позитивни качества, в сравнение с негативни. – Иван Славков?
– Пич.
– Борислав Михайлов?
– Човекът, който не можа да бъде свестен.
– На какво се дължи вашето футболно дългоденствие?
– На това, че обичам доста Славия. Обичам Славия и децата в Славия. Даваме късмет на доста деца да изживяват фантазиите си, да се радват, да се виждат като едни бъдещи звезди. Когато съм най-нервиран, ходя на стадиона, виждам дребните по какъв начин ритат и ми минават нервите. Титлите и купите са преходни, всичко е преходно. Много малко път е от " осанна " до " разпни го ". Не бяхме ставали първенци от 50 години, на идващия сезон ме рисуваха на бесилка. Казах ви и за Тодор Живков – трепереха пред него, а след това го псуваха. Може би вашите внуци ще виждат по различен метод нещата от историята.
– Най-трудният трансфер в Славия?
– Ха-ха, Георги Бачев. Той пристигна елементарно от Пирин. После имахме подписан контракт със Спартак (Москва). Той обаче избяга. Звънна ми персонално Виктор Черномирдин, дадох телефона на Младен, тъй като съвсем забравих съветския език, когато чух премиера на Русия в слушалката. Това магаре се скри, с цел да отиде в Левски – да седи в България и да върви по казината. Иначе може би щеше да играе я в Челси, я в Барселона. Олег Романцев водеше Спартак тогава, играеха в Шампионската лига, само че нашият човек не отиде там, тъй като се хранели в стол, където си връщаш таблата самичък, прали си облеклата сами. Това ми е най-трудният трансфер – скри се, изложихме се пред хората, а бяхме подписали контракт за $1 милион. Излагация страшна! После левскарите признаха, че са му споделили да се скрие и заплатиха всички пари, та и от горната страна. Бачев се върна в Славия по-нататък. Аз бавя, само че не не помня.
– Паралел сред Славков и Михайлов?
– Иван Славков беше началник на БОК, бил съм с него при Самаранч и при Сеп Блатер. Той беше извънреден човек – от социализма, само че се вписваше идеално и в новото време. По негово време обаче във футбола нямаше такива благоприятни условия за по-малките страни. Това се промени при Мишел Платини и Боби Михайлов съумя да го употребява. И двамата направиха доста за българския футбол. Боби обаче ще остане неразбираем. Той направи някои взаимни отстъпки през последните две-три години. Казвах му го, а той единствено: " Филе (б. р. – " другар " от гръцки език), споко! Филе, споко ". Ето ти " споко ".
– Защо връзките ви с Благой Георгиев се трансформираха?
– Не чакам той да ме поздрави за юбилея. Това са човешки неща. Когато си човек, когато приказваш за християнски полезности и си се изрисувал целия като иконостас, би трябвало да спазваш почти някакви правила. Да е жив и здрав, Благо. Желая му здраве – на него и на децата му.
– От какво ви е боязън? От гибелта?
– Човек не може да избяга от това нещо. Това е единственото несъмнено нещо, което ще си пристигна единствено. Смъртта е неизбежна. Рано или късно. Страх ме е какъв живот чака моите внучки. От това ме е боязън. Страх ме е за тяхното бъдеще, за тяхното битие. Дано да имат семейство, деца. Дано бъдат най-малко толкоз щастливи, колкото сме били ние. Дай боже. А и освен те – приказвам за всички деца. Ние не тънехме в благоденствие, само че всичко беше чисто и същинско.
– Минаха 15 години от отвличането на сина ви Димитър...
– Недейте, апелирам ви!
– Разкажете за вас и вашето семейство.
– Кръстен съм на дядо ми Стефан. Имал съм братче Стефан, което е умряло. Венцислав на гръцки значи Стефан. Аз съм Венцеслав. Има една ария на Емил Димитров – " Ако си дал ", тя е една от обичаните ми песни, тъй като на този свят е доста значимо дали си дал нещо. Има доста български филми, които одобрявам. Честно казано, не си падам като другите по " Кръстникът ". Например " Тримата от запаса " е неповторима българска комедия. Внучките ми имат общо три кучета и една котка, тези животинки ги смятам и за мои. Най-голямата ми внучка се споделя Венцеслава – тя приключи в Москва, в този момент приключи магистратура. Другите ми внучки са на 15, на 12 и на пет годинки. Изключително благополучен дядо съм. Дядо, който обича внучките си. Първия път се ожених на 21, втория път много по-късно – към 50. Нямам неприятни мемоари от никого.
– Ако имате машина на времето за един ден, която неточност бихте поправили?
– Все си мисля, че... Лошото е, че... Мисля си, че грешката е в това, което се случи преди 15 години... Аз и моят другар направихме всичко допустимо, само че очевидно някъде някой, много по-нависоко, не си свърши работата... Ако в идващия живот можеш да си поправиш грешките, би било добре. Ако обаче си куче, котка, по-добре да го няма този идващ живот. Умерен християнин съм.
– Как си представяте Славия след вас и Младен Михалев? Видяхме какво се случи с други клубове.
– Ако не е Бойко Борисов, Левски и ЦСКА към този момент нямаше да съществуват. Той резервира и едните, и другите. Локомотив (София) вегетира в " Б " група, на него не му подадоха ръка, както на тези два тима. Иска ми се хората, които ще дойдат в Славия след нас, да стоят крепко на земята. Да имаме слаб народен тим, се дължи на обстоятелството, че необразовани ръководят във футбола. Не споделям, че Гриша Ганчев или Васил Божков са необразовани, те непрестанно си го мерят, само че не могат да стигнат Кирил Домусчиев по пари. Затова взимат всякакви недоказани чужденци. Забелязвам какво се случва в Берое, Ботев, Арда, Черно море, Дунав. Когато Илиан Илиев беше футболист в Славия, ми споделяше, че в Португалия множеството южноамериканци се зобят за тренировките и контролите, а след това ги няма никакви през сезона. При нас е по този начин – идва един, прави два-три мача, взрив, а след това го забравяме. Мениджърите споделят на президентите: " Тоя го вземи, януари го продаваме за два милиона ". И такива като мен си викат: " Хайде, взимаме го ". А него никак го няма. Ние обаче имаме свои гении.
– Къде ще празнувате юбилея?
– С сътрудниците, а след това със фамилията. Чудя се обаче дали да отивам на този Изпълком в Бояна. Не съм нарушител или апаш, че да влизам на Изпълком, а жандармерията да е извън. Какво да върша – извън полиция, а аз вътре. Не съм откраднал нищо. Ще ме управлява полицията ли? Нека си свършат работата, само че ние да можем умерено да си свършим нашата. От простотии като тази с подписа на Лечков се чудим след това за какво има начело жандармерия. На човек пари можеш да му дадеш, ум мъчно.
– Пожеланието ви към почитателите на Славия?
– Нека обичат Славия, в случай че може и повече от мен. Да знаят, че в действителност това е най-чистият тим. Казвам го с опита на моите 70 години. Слависти, гордейте се, че не сме си плюли на сурата. Може да се ревизира – нямаме отговорности, нямаме каузи по ФИФА и УЕФА. И без никаква държавна поддръжка.
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ