Президентът на САЩ има в ръкава си още по-голям митнически

Президентът на Съединени американски щати има в ръкава си още по-голям митнически безпорядък , а в полезрението му е медицината, написа „ Politico “. Тази седмица американският президент издаде декрет , с който упреква другите страни за високите цени на медикаментите в Америка – и фармацевтичните мита може да са идващите.

Започва да настава суматоха. Десетки хиляди фармацевтични служащи в Ирландия се тормозят за работните си места. П олитиците в Европейски Съюз и Англия се притесняват, че промишлеността ще изтегли вложенията си и ще ги реинвестира оттатък Атлантика. Има даже предизвестия за по-високи цени и дефицит на медикаменти – изключително на генерични лекарства – в Съединени американски щати.

Тези страхове обаче се подклаждат от самата фармацевтична промишленост. Големите фармацевтични корпорации в никакъв случай не пропущат опция да трансфорат рецесията във опция и да усилят така и така повишените си облаги . И в този момент те употребяват опцията, която им даде Тръмп, с цел да изискат унищожаване на регулациите, които не им харесват.

Под предлог, че Европа към този момент не е печелившо място за вложения и произвеждане , производителите на медикаменти желаят всевъзможни отстъпки, в това число по-хлабави регулации за клиничните изпитвания и по-строга монополна отбрана на интелектуалната благосъстоятелност, която е в основата на тяхната мощност.

Повечето от тези отстъпки нямат нищо общо с превръщането на Европа в по-добро място за произвеждане на медикаменти , а са свързани с повишение на цените . А това би трябвало да ни накара да се отнасяме с огромно съмнение към изказванията на лобистките групи, че „ в случай че Европа не реализира бърза и радикална смяна в политиката си, все по-вероятно е фармацевтичните проучвания, разработки и произвеждане да се насочат към Съединени американски щати “ .

Тъй като Тръмп има гърба на Big Pharma , сигурно можем да чакаме, че той ще прокара техния лист с стремежи – още една причина държавните управления да отхвърлят опитите му да ги принуждава.

Междувременно сходен ход е в ход и във Англия , където фармацевтичните компании упорстват държавното управление да реформира системата, която оказва помощ на Националната здравна работа да държи под надзор разноските за медикаменти . Правителството към този момент им е разрешило преразглеждане .

Нищо от това не трябва да ни изненадва. Защо Голямата фармацевтична компания да не се възползва от опцията заканите на Тръмп за мита да улеснят ценообразуването, даже в случай че тя към този момент е една от най-печелившите промишлености в света? Истината е, че е изцяло преференциално да се създават медикаменти в Европа в настоящия им тип – просто това не е задоволително преференциално за една промишленост, която се усеща в правото си на рисково високи облаги .

Според фармацевтичната промишленост тя би трябвало да си обезпечи тази възвръщаемост, с цел да влага в ново потомство медикаменти , чиято цена е висока. Но за жалост даже и да връчим празни чекове на Big Pharma, това няма да ни обезпечи нужните медикаменти на цена, която можем да си позволим. Вместо това това значи единствено, че „ нерентабилни “, само че евентуално опустошителни проблеми като антимикробната устойчивост ще бъдат подценявани, до момента в който фирмите се пробват да основат идващото хитово лекарство, което нашите здравни служби няма да могат да си разрешат.

Big Pharma е тиранин . Тя ще вземе това, което може да получи, и след това ще се върне за още.

Това не значи, че митата на Тръмп няма да основат безпорядък във веригите за доставки и да обиден производството на генерични медикаменти, където маржовете са ниски. Всъщност производителите на генерични медикаменти предизвестяват, че всяко нарастване на индустриалните разноски може да докара до дефицит на медикаменти и по-високи цени – в това число за пациентите в Съединени американски щати.

Но европейските държавни управления би трябвало да възприемат това като опция за преструктуриране на метода на произвеждане на медикаменти и да основат модел, който да служи на публичния интерес.

Разбира се, това ще коства пари. Но медикаментите по този начин или другояче костват на обществото цяло положение . И в случай че ще харчим, дано най-малко да сме сигурни, че получаваме медикаментите, които желаеме, и да не плащаме два пъти за крайния артикул.

Това, от което се нуждаем, е да работим в цяла Европа за създаване на обществено следен потенциал за медицински проучвания на международно равнище. След това, вместо да предаваме тези проучвания – или даже данните на пациентите, които са в основата им – на фармацевтичния картел , би трябвало да разработим друг модел на отбрана на интелектуалната благосъстоятелност, който да разрешава шерване и лицензиране на проучванията по метод, който поддържа интернационалното съдействие за основаване на по-добри медикаменти за всички.

Подобен метод освен би подкопал проектите на Тръмп за усилване на мощта на Съединени американски щати , само че и би означавал повече да не се третират животоспасяващите медицински познания като комерсиална благосъстоятелност , която могат да си разрешат единствено най-богатите .

Казват ни, че знанието е виталната мощ на актуалното общество – тъй че за какво разрешаваме на частни ползи да го ограждат с десетилетия?

Междувременно би трябвало да изградим и индустриален потенциал . Не е належащо общественият бранш да създава всички медикаменти, от които се нуждае обществото ни, само че в един все по-несигурен свят се нуждаем от повече локални мощности. Това значи по-балансиран набор от компании от частния бранш , които се занимават с медикаменти, както и по-добър потенциал на обществения бранш, тъй че да не бъдем държани на изкуп.

И най-после, като се има поради дълготрайното влияние , което съкращаването на помощта от Съединени американски щати и Европа ще окаже върху опазването на здравето в международен мащаб, би трябвало да работим със страните от световния юг, с цел да помогнем за увеличение на техния индустриален потенциал. При настоящето състояние прекалено много страни са възпрепятствани да посрещнат локалните си здравни потребности . А ние би трябвало да ги подкрепим с нашето ноу-хау, трансфер на технологии и друг модел на интелектуална благосъстоятелност.

Можем да създадем свят, в който всеки има достъп до медикаментите, от които се нуждае. Но както Тръмп , по този начин и Big Pharma ще ни тласнат в противоположната посока. Време е за нещо друго.

Присъединете се към нашия 

Брюксел желае по-бързи визови процедури, с цел да притегли откриватели от Съединени американски щати