Президентът на САЩ Доналд Тръмп заплаши многократно, че ще придобие

Президентът на Съединени американски щати Доналд Тръмп заплаши неведнъж, че ще придобие Гренландия, в случай че би трябвало и със мощ. Територията е част от натовския съдружник Дания, а претекстът на Белия дом е да изтръгне острова от евентуалния надзор на Китай, отбелязва Франс прес.

Според анализатори, представени от Агенция Франс Прес, Пекин не е важен състезател в арктическите каузи, а американският водач преувеличава опасността.

КАКВИ СА ИНТЕРЕСИТЕ И АКТИВНОСТТА НА КИТАЙ В РЕГИОНА ДО МОМЕНТА

Въпреки изказванията на Тръмп, че в случай че Съединени американски щати не се намесят, „ към Гренландия скоро ще гъмжи от китайски ескадрени миноносци и подводници “, военното наличие на Поднебесната империя в региона на Северния полюс е минимално.

„ Край Гренландия не гъмжи от съветски и китайски кораби. Това са глупости “, сподели Пол Сигурд Хилде от норвежкия Институт за отбранителни проучвания.

Китай фактически има военно наличие в други елементи на Арктика, само че то е непретенциозно и се дължи основно на по-засиленото взаимоотношение с Русия след нашествието на Москва в Украйна през февруари 2022 година

ПЪТЯТ НА КИТАЙ КЪМ АРКТИКА МИНАВА ПРЕЗ РУСИЯ

„ Единственият път на Китай към придобиване на значимо въздействие в Арктика минава през Русия “, уточни Хилде.

Двете страни ускориха взаимните си интервенции в Арктика и в региона на бреговата защита, в това число извършвайки взаимна патрулна задача (прелитане) на бомбардировачи край Аляска.

Китай има и няколко ледоразбивача, снабдени с дребни подводници (батискафи), които могат да картографират морското дъно – което евентуално би било от изгода при разполагане на военни сили – и галактически спътници за наблюдаване на Арктика.

Пекин твърди, че тази техника е извънредно за научни цели.

ПОЛЯРНА ВЕЛИКА СИЛА

Тези действия „ са евентуален мотив за безпокойствие за сигурността, в случай че Китай откри някакво трайно наличие на армията или на свои военни активи в района “, сподели Хелена Легарда от берлинския Институт за проучване на Китай „ Меркатор “. „ Китай има нескрити упоритости да разшири въздействието си в този район, който той преглежда като нововъзникваща сцена на геополитическа конкуренция. “

През 2018 година Китай даде началото на самодейността „ Полярен път на коприната “ – полярното направление на транснационалната самодейност „ Един пояс, веднъж “, известна още като Нов път на коприната. Пекин също по този начин си слага за цел до 2030 година да стане „ полярна велика мощ “.

Азиатският колос сътвори свои научноизследователски станции в Исландия и Норвегия, а китайски компании влагат в планове като съветски полутечен газ и шведско железопътно трасе.

Съревнованието с Китай за запаси и достъп до комерсиалните пътища в Арктика може да заплаши европейските ползи, сподели Легарда.

Но в последно време упоритостите на Пекин в района срещат отпор. Офертите на Китай да закупи изоставена военноморска станция в Гренландия и летище във Финландия удариха на камък.

Съединени американски щати упражниха напън върху тези страни да откажат предложенията, отбелязва Агенция Франс Прес. През 2019 година Гренландия отхвърли да разпореди на китайската компания „ Хуавей “ построяването на телекомуникационни мрежи от пето потомство (5G).

Русия остава изключение. Пекин влага обилни средства в запаси и пристанища по северните ѝ крайбрежия.

КАКЪВ Е ИНТЕРЕСЪТ НА КИТАЙ В ГРЕНЛАНДИЯ

По данни на Института по геология на Съединени американски щати Гренландия е на осмо място в света по ресурси на редки метали. Става дума за химични детайли от жизненоважно значение за софтуерни производства във всевъзможни сфери, от електрически автомобили до военна техника.

Макар и Китай да е международен номер едно в добива на тези метали, опитите да получи достъп до ресурсите на Гренландия не се увенчават с необикновен триумф, отбелязва Агенция Франс Прес.

От съображения за отбрана на околната среда, през 2021 година гренландските управляващи стопираха обвързван с Китай план за създаване на огромното находище на сериозни естествени благосъстояния в Кванефелд, а през 2024 година друго находище в Южна Гренландия бе продадено на нюйоркска компания след американско лобиране.

„ Преди десетилетия в Дания и Съединени американски щати породиха опасения, че сходни вложения в рудодобив, неколкократно надхвърлящи брутния вътрешен артикул на Гренландия, могат да доведат до повишаване на китайското въздействие, само че тези инвестиции по този начин и не станаха факт “, сподели Йеспер Вилаинг Цойтен от Олборгския университет. „ Напоследък Китай понижи интензивността си по това (ресурсно) направление, защото реши, че дипломатическата цена е прекомерно висока. “

Друг интерес за Китай съставляват арктическите морски коридори, защото топенето на ледниците заради стоплянето в Арктика прави допустимо отварянето на нова транспортна връзка сред Китай и Европа.

През октомври Китай и Русия се споразумяха да разработят Северния морски път около северните съветски граници.

Миналата година китайски транспортен съд доближи Англия за 20 дни през Арктика, което съкратява на половина времето спрямо класическия маршрут през Суецкия канал.

Фактически този път може да преобрази интернационалното мореплаване и да понижи зависимостта на Китай от Малакския пролив за търговията му, отбелязва Агенция Франс Прес.

Но с цел да плават по тези ширини, корабите би трябвало да бъдат модифицирани по този начин, че да могат да преодоляват рисковите условия на Северния полюс, където има непрекъснат лед и мъгла, затрудняващи мореплаването. Китайски кораби са направили единствено 14 плавания за предходната година по този маршрут, главно превозвайки съветски газ.

Алтернативата на този маршрут е около канадските острови – по този начин нареченият Северозападен път – което понижава риска за Запада от възникването на руско-китайска надмощие в тази част на света, отбелязва Агенция Франс Прес.

ГРЕНЛАНДСКАТА ПОЛИТИКА НА ТРЪМП Е ЗАПЛАХА ЗА РУСИЯ

Засега съветските реакции на дейностите на президента на Съединени американски щати към Гренландия са по-скоро сдържани, като някои близки до Кремъл публицисти и анализатори даже одобриха с нескрита наслада назряващия разкол в редиците на НАТО, отбелязва Си Ен Ен.

Но работата е там, че в случай че Вашингтон придобие надзор над Гренландия това може да сложи под въпрос съветската доминация в тази част на света. За Кремъл евентуално още по-тревожен е фактът, че непредсказуемата администрация на Тръмп стартира да упражнява необуздана военно-икономическа власт по цялото земно кълбо, разяснява американската телевизия.

„ Едностранните и рискови дейности неведнъж заменят дипломацията и напъните за намиране на компромис или решения, които биха били от изгода за всички “, недоволстваше неотдавна в първата си тирада за новата година съветският президент Владимир Путин.

Същевременно мрежата от интернационалните съюзи на Москва бързо се разрушава. Миналата година падна сирийският деспот Башар Асад, през юни режимът в Техеран бе разтърсен от мъчителни американско-израелски въздушни удари, а в този момент се тресе от протестна вълна, заплашваща съществуването му, разяснява Си Ен Ен.

По-рано този месец Съединени американски щати заловиха при специфична интервенция в Каракас един от любимците на Москва Николас Мадуро и мнозина считат, че идващият на мушката на администрацията на Тръмп ще бъде дългогодишният клиентелистки режим на Русия в Куба.

Затова за Кремъл все по-непредвидимият Тръмп може да се окаже много по-неприятен сътрудник в интернационалните връзки спрямо по-стабилна и предсказуема администрация във Вашингтон. Симптоматичен израз на това бе може би неотдавнашен коментар на съветското многотиражно издание „ Московский комсомолец “, което оприличи света на лудница, а Тръмп на нейния основен доктор и означи с безпокойствие, че „ оставаме с чувството, че към този момент и основният доктор е полудял и че всичко се разпада на части “.