Историческа справка: Кои са печелившите в една търговска война?
Президентът на Съединени американски щати Доналд Тръмп предложи високи мита за импорт на стомана и алуминий, а сътрудниците на най-голямата стопанска система в света към този момент заплашиха с ответна реакция. Изглежда президентът на Съединени американски щати ще получи комерсиалната война, която очевидно желае - и за която съобщи, че ще завоюва " елементарно ".
" Търговските войни не са толкоз неприятни ", сподели той.
Дали?
Най-запомнящата се комерсиална война на 20 век стартира поради закона за митата Smoot-Hawley от 1930 година, напомня The New York Times. Той вкара високи цени за към 20 000 вносни артикули в Съединени американски щати. Водени от Канада, комерсиалните сътрудници на Щатите вкараха сходни за вноса си от Съединени американски щати, който се срина с 61% сред 1929 и 1933 година. Митата бяха отстранени през 1934 година.
Историци и икономисти не престават да водят спор тъкмо какъв брой са вредите за световната стопанска система, само че съвсем всички са единомислещи: въвеждането на митата и комерсиалната война след тях е нараснала и удължила страданието след Голямата меланхолия. Някои от историците даже настояват, че това е спомогнало възхода на нацистите, само че в последна сметка всички са съгласни, че спечелили от нея няма.
По въпросът кой печели, " лесният отговор е, че никой не печели от комерсиална война ", споделя Марк-Уилям Пейлън, професор по история в University of Exeter във Англия и създател на " Конспирацията " на свободната търговия ", която изследва комерсиалното съревнование сред Съединени американски щати и Британската империя през 19 век. " Но колкото повече мисля за това, толкоз повече считам, че печелившите са тези, които не вземат участие в нея ".
Той цитира търговски войни от края на 19 век сред Канада и Съединени американски щати, които са провокирали спад на износа на Канада към Щатите и кара страната да търси пазари оттатък океана - към Британия. " Британската империя тогава е била победител ".
По думите му, различен огромен " победител " се оказва Съветска Русия, която общо взето бе избягвана от западните търговски сътрудници след революцията от 1917 и идването на комунистите. Законът Smoot-Hayley кара да вземем за пример страни като Италия да изоставят американския импорт и да продължи търговия с Русия.
Пример за една страна, която " печели " от комерсиална война виждаме в края на 19 век, когато обединена Италия постанова мито на вноса от Франция, като задачата е да провокира индустриализация. Франция, която е доста по-богата и мощна по това време, също вкарва цени и в последна сметка износът на Италия се срутва. По-късно страната се отхвърля, само че Франция продължава да я " санкционира " през идващите години.
Това ни води до разумното умозаключение, че при сходен спор - в случай че има огромна разлика в икономическата мощ на двете страни, по-силната съвсем сигурно ще надделее. Именно това може би кара Тръмп да счита, че огромният вътрешен пазар на Съединени американски щати му дава мощ да се пазари.
Но до момента в който това е правилно за по-малки и слаби страни, не може да се каже същото за случаи, в които отсрещната страна е равна или по-голяма, да вземем за пример при Европейски Съюз или Китай. В този случай всички ще изгубят.
Широко представен е случай от началото на 60-те години на предишния век, прочут като " пилешката война ", когато Германия и Франция постановат мито на вноса на пилешко от Съединени американски щати. В отговор Щатите постановат цени редица артикули, в това число френското бренди, лекотоварните коли и бусовете на Volkswagen. А Вашингтон даже заплашва да понижи броя на войските си в Европа. Но все пак новосформираната Европейска общественост не се отхвърля.
Най-големите губещи в този случай са американските и европейските консуматори, лишени от избор при покупка и накарани да заплащат повече наличните артикули.
Има и други последици. Американските автомобилни производители, изолирани от непозната конкуренция поради митата, по този начин и не се модернизират - нито усъвършенстват качеството, нито понижават разноските. Така през идващите десетилетия те записват непрекъснати спадове, които приключиха с фалит за Chrysler и GM.
Почти същото може да се окаже за американската стоманена промишленост, която от Втората международна война насам получава повече отбрана, с помощта на мита и квоти, от която и да е друга. В резултат те просто подвигат цените, надуват облагата, заплащат повече на шефовете и заобикалят автоматизацията и намаляването на разноските. Те не употребяват опцията, с цел да се модернизират и до през днешния ден промишлеността употребява остарели технологии - по тази причина и те не могат да се състезават с съперниците.
Протекцията от митата не направи и доста, с цел да спре срутва на промишлеността. Компаниите в бранша са имали 135 000 чиновници през 2000 до 83 600 през 2016 година.Можем да напомним случая от 2002 година, когато републиканецът-президент Джордж Буш вкара 30% мито при вноса на някои артикули от стомана. Последва ответна реакция от Европейски Съюз и митата бяха отстранени през 2003 година. Резултатът? Много американци, които имаха работа в промишлености, които употребяват стоманата като суровина, я изгубиха.
Във всяка комерсиална война, както към този момент видяхме, " огромните губещи са потребителите ", споделя професор Пейлън. " Няколко промишлености може да завоюват за малко, само че има надалеч повече губещи, в сравнение с спечелили. А най-големите губещи са бедните. Хора като Тръмп може да нямат срещу да платят още няколко $ от горната страна, само че доста хора не могат да си разрешат този разкош ".
" Търговските войни не са толкоз неприятни ", сподели той.
Дали?
Най-запомнящата се комерсиална война на 20 век стартира поради закона за митата Smoot-Hawley от 1930 година, напомня The New York Times. Той вкара високи цени за към 20 000 вносни артикули в Съединени американски щати. Водени от Канада, комерсиалните сътрудници на Щатите вкараха сходни за вноса си от Съединени американски щати, който се срина с 61% сред 1929 и 1933 година. Митата бяха отстранени през 1934 година.
Историци и икономисти не престават да водят спор тъкмо какъв брой са вредите за световната стопанска система, само че съвсем всички са единомислещи: въвеждането на митата и комерсиалната война след тях е нараснала и удължила страданието след Голямата меланхолия. Някои от историците даже настояват, че това е спомогнало възхода на нацистите, само че в последна сметка всички са съгласни, че спечелили от нея няма.
По въпросът кой печели, " лесният отговор е, че никой не печели от комерсиална война ", споделя Марк-Уилям Пейлън, професор по история в University of Exeter във Англия и създател на " Конспирацията " на свободната търговия ", която изследва комерсиалното съревнование сред Съединени американски щати и Британската империя през 19 век. " Но колкото повече мисля за това, толкоз повече считам, че печелившите са тези, които не вземат участие в нея ".
Той цитира търговски войни от края на 19 век сред Канада и Съединени американски щати, които са провокирали спад на износа на Канада към Щатите и кара страната да търси пазари оттатък океана - към Британия. " Британската империя тогава е била победител ".
По думите му, различен огромен " победител " се оказва Съветска Русия, която общо взето бе избягвана от западните търговски сътрудници след революцията от 1917 и идването на комунистите. Законът Smoot-Hayley кара да вземем за пример страни като Италия да изоставят американския импорт и да продължи търговия с Русия.
Пример за една страна, която " печели " от комерсиална война виждаме в края на 19 век, когато обединена Италия постанова мито на вноса от Франция, като задачата е да провокира индустриализация. Франция, която е доста по-богата и мощна по това време, също вкарва цени и в последна сметка износът на Италия се срутва. По-късно страната се отхвърля, само че Франция продължава да я " санкционира " през идващите години.
Това ни води до разумното умозаключение, че при сходен спор - в случай че има огромна разлика в икономическата мощ на двете страни, по-силната съвсем сигурно ще надделее. Именно това може би кара Тръмп да счита, че огромният вътрешен пазар на Съединени американски щати му дава мощ да се пазари.
Но до момента в който това е правилно за по-малки и слаби страни, не може да се каже същото за случаи, в които отсрещната страна е равна или по-голяма, да вземем за пример при Европейски Съюз или Китай. В този случай всички ще изгубят.
Широко представен е случай от началото на 60-те години на предишния век, прочут като " пилешката война ", когато Германия и Франция постановат мито на вноса на пилешко от Съединени американски щати. В отговор Щатите постановат цени редица артикули, в това число френското бренди, лекотоварните коли и бусовете на Volkswagen. А Вашингтон даже заплашва да понижи броя на войските си в Европа. Но все пак новосформираната Европейска общественост не се отхвърля.
Най-големите губещи в този случай са американските и европейските консуматори, лишени от избор при покупка и накарани да заплащат повече наличните артикули.
Има и други последици. Американските автомобилни производители, изолирани от непозната конкуренция поради митата, по този начин и не се модернизират - нито усъвършенстват качеството, нито понижават разноските. Така през идващите десетилетия те записват непрекъснати спадове, които приключиха с фалит за Chrysler и GM.
Почти същото може да се окаже за американската стоманена промишленост, която от Втората международна война насам получава повече отбрана, с помощта на мита и квоти, от която и да е друга. В резултат те просто подвигат цените, надуват облагата, заплащат повече на шефовете и заобикалят автоматизацията и намаляването на разноските. Те не употребяват опцията, с цел да се модернизират и до през днешния ден промишлеността употребява остарели технологии - по тази причина и те не могат да се състезават с съперниците.
Протекцията от митата не направи и доста, с цел да спре срутва на промишлеността. Компаниите в бранша са имали 135 000 чиновници през 2000 до 83 600 през 2016 година.Можем да напомним случая от 2002 година, когато републиканецът-президент Джордж Буш вкара 30% мито при вноса на някои артикули от стомана. Последва ответна реакция от Европейски Съюз и митата бяха отстранени през 2003 година. Резултатът? Много американци, които имаха работа в промишлености, които употребяват стоманата като суровина, я изгубиха.
Във всяка комерсиална война, както към този момент видяхме, " огромните губещи са потребителите ", споделя професор Пейлън. " Няколко промишлености може да завоюват за малко, само че има надалеч повече губещи, в сравнение с спечелили. А най-големите губещи са бедните. Хора като Тръмп може да нямат срещу да платят още няколко $ от горната страна, само че доста хора не могат да си разрешат този разкош ".
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ