Президентът на САЩ Доналд Тръмп отново е в центъра на

Президентът на Съединени американски щати Доналд Тръмп още веднъж е в центъра на интернационалното внимание след непредвиденото „ похищение “ на венецуелския държавен глава Николас Мадуро. Тази интервенция, която мнозина дефинират като вътрешен боен прелом, провокира вълна от мнения и повдигна въпроси за бъдещето на интернационалните връзки. Случилото се освен пренаписва разпоредбите на дипломацията, само че и дава нови учредения на Тръмп да претендира за Нобелова премия за мир.

Анализаторите преглеждат събитията от два съществени ракурса – местен и световен. Локалният аспект разкрива вътрешен боен прелом, авансово контрактуван и добре обезщетен от Съединени американски щати. За да се подсигурява триумфът на интервенцията, венецуелски генерали и „ прогресивната общественост “ са обезпечили безвредно небе над Каракас и са премахнали защитата на президентския бункер. Американски командоси просто са „ прибрали “ Мадуро.

Не открих данни дали им е възложен оксижен, с цел да махнат металната врата, или са си го носили, само че очевидно всичко е планувано до последния подробност. Иначе няма по какъв начин група непознати военни хеликоптери да кръжи половин час над столицата, без никой да гръмне по тях я със стингер, я с джавелин, я с калашник.

Изненадващо, американците отлитат с Мадуро, без да има окупация или прелом в обичайния смисъл. Цялото държавно управление, като се изключи президента, остава на власт, а страната ще се ръководи от вицепрезидентката Делси Родригес. Това е доказано както от американското управление, по този начин и от Върховния съд на Венецуела, придавайки на дейностите измамлив законен темперамент.

Въпреки това, преди към две седмици някогашният венецуелски военачалник Кливер Кордонес съобщи, че точно вицепрезидентката Родригес персонално управлява „ Картела на слънцата “ дружно с брат си Хорхе Родригес. Мадуро е бил единствено фасада. Въпросът е за какво Съединени американски щати оставят на власт водача на наркокартел, в случай че главното обвиняване против Мадуро беше наркотрафикът. Отговорът евентуално се крие в някаква договорка.

„ Картелът на слънцата “ е название, обещано от публицисти поради златните звезди на венецуелските генералски пагони. Според разнообразни следствия, съвсем всички венецуелски военни са забъркани в превозването на кокаин от Колумбия към Съединени американски щати и Европа. Това е било метод да попълнят скромните си заплати в изискванията на тотална обсада. Участието им в преврата евентуално им дава индулгенция. Надяваме се, че глобите ще паднат и държавният бюджет ще се попълни.

Изводът е, че Съединени американски щати са се договорили с корумпираната военна прослойка против цивилния водач, който се е считал за определен от народа. Грешката на Мадуро е, че за разлика от Уго Чавес, той в никакъв случай не е бил боен, а елементарен водач на рейс. За една империя е по-изгодно да се контракти с корумпирания бранш във васална страна, в сравнение с да работи с „ чиста и свята народна власт “.

Хирургическата точност на интервенцията дава опция на Тръмп още веднъж да си изиска Нобеловата премия, и то с доста повече учредения. Той е извършил волята на последната нобелистка за мир – венецуелската опозиционна лидерка Мария Мачадо. Тя го е помолила да смъкна Мадуро и той е извършил желанието ѝ, без да пролее капка кръв. Това е най-миролюбивото външно навлизане в човешката история. Ако има война, тя ще е вътрешна сред самите венецуелци. Образът на Тръмп Миротвореца остава непокътнат.

През ноември 2025 година Нобеловият комитет присъди премията за мир на Мария Корина Мачадо, която посвети оценката на Тръмп за неговата поддръжка. Самият Тръмп получи и различна премия от ФИФА за напъните си в Газа и други спорове. Той стартира нападателна лобистка акция за Нобел през 2026 година, включваща даже закани с мита към Норвегия.

Ги Метан, швейцарски публицист, обаче счита, че „ отвличането “ на Мадуро поставя завършек на нобеловите упоритости на Тръмп, защото той се похвалил с акцията като „ занимателна “. Въпреки това, Норвежкият Нобелов комитет е упрекнат, че „ слага политиката над мира “. Израелският министър председател Нетаняху и украинският президент Зеленски също оферират Тръмп за Нобел за мира за дейностите му в Газа и Украйна.

Изводът е, че през 2026 година би трябвало да спрем да мислим за интернационалните връзки като за интернат за благородни девици. Става дума за надзор и власт над света и неговите материални запаси. Международният правов ред единствено пречи. С взимането на надзор над Венецуела, Съединени американски щати поставят ръка върху най-големия ресурс от нефт в света. Те отстраняват още един център на китайско въздействие в Южна Америка, след Панама. Военната армада на Тръмп в Карибите е част от тази тактика. Около 7% от китайския петролен импорт идваше от Венецуела. Оттук нататък танкерите с тежък нефт ще се насочат към рафинериите в Южните Съединени щати, вместо да се внася нефт от Русия.

Петродоларът ще се подмлади с най-малко 10 години и може да продължи живота си с още 50, изключително в случай че падне и Иран, което Израел си е сложил за цел през 2026 година Тръмп не е изолационист. Европейските водачи към този момент чакат да видият дали Тръмп ще си прибере и Гренландия. Малко преди Нова година Тръмп назначи губернатора на Луизиана Джеф Ландри за специфичен делегат на големия замръзнал остров. Веднага след венецуелския успех, брачната половинка на един от най-близките сътрудници на Тръмп, Кейти Милър, разгласява в обществената мрежа Х картата на Гренландия, украсена с американското знаме и надпис „ Скоро “. Посланикът на Дания в Съединени американски щати отговори дипломатично, наблягайки съдействието в Арктика.

Тръмп се похвали с края на осем световни спора и се майтапи за Нобеловата премия следващата година. Планът на Тръмп за Украйна също провокира доста полемики за мир или бизнес договорка. Разговорите сред Тръмп и Путин в Аляска остават мистерия, само че съгласно съветски коментатори, Тръмп е разрешил на Путин да си „ прибере “ цяла Украйна, стига да може и да внимава с генералите.