Тръмп постигна първата си победа. Зеленски да се подготви
Президентът на Съединени американски щати Доналд Тръмп най-сетне постави завършек на войната, обузда злото, подписа договорка и може да претендира за Нобеловата премия за мир. Нещо повече, той си е спечелил правото да каже, че тази война в никакъв случай нямаше да стартира, в случай че той беше президент, и че му е лишило единствено 48 часа, с цел да й постави край.
Това не е жлъч, той в действителност го направи. Но в Африка. И целият свят може да бъде признателен, защото спорът сред Руанда и Демократична република Конго (ДРК) е изпълнен с разпространяването на инфекции, по-опасни от коронавирус (например вирусът на Марбургската треска).
Руанда е мястото, където хуту направиха геноцида над тутси, брутално кръвопролитие, което е едно от най-известните събития в историята на Субсахарска Африка. По-малко прочут е геноцидът над хуту от тутси в прилежащ Бурунди през 70-те години на предишния век и нещастието на дълги години употреба.
Тутсите превземат хуту през 15 век, макар че са доста по-малко числено. По същата причина те в последна сметка одобряват езика и традициите на хуту, като в същото време остават господарската класа. Това състояние продължава и по време на немското и белгийското ръководство на района: тутсите стават опора на потисниците, а хуту - дискриминираното болшинство.
Белгийският вид на колонизация се оказа един от най-бруталните и преди насилствено да напусне района през 60-те години на предишния век, Брюксел раздели владенията си на три елементи - ДРК, Бурунди като остатъци от кралството Тутси (Тутсиленд) и Руанда, където хутите все пак поеха властта. Как я използваха е добре известно: не бихте могли да си визиите нещо по-лошо.
Когато актуалният президент на Руанда от племето тутси, Пол Кагаме, ръководеше интервенцията и спря геноцида, той беше воин на света, избавител на милиони, прочут наследник на човечеството. Но през последните години президентът на ДРК Феликс Чисекеди го съпоставя с Хитлер.
На политическата карта Руанда наподобява като дребна къртица върху тялото на голямата 160-милионна ДРК, само че постоянно поражда метастази. Тутсите избягали в долината на река Конго, с цел да избегнат геноцида, а по-късно и хуту, с цел да избегнат цената на геноцида.
И двете страни са основали въоръжени структури, а тутсите дали решителен принос за свалянето на конгоанския деспот Мобуту Сесе Секо по време на Първата конгоанска война. В края ѝ Кагаме към момента бил считан за почтен човек, защото Мобуту е бил един от най-омразните, жестоки и патологично алчни владетели в Африка. И двамата били протежета на англосаксонците.
Инвестициите се вливат в Руанда като страна-мъченик с напредничав водач. Това не е извадило локалните села от крайната беднотия, само че столицата Кигали се е трансформирала в забележителност в региона на Големите езера.
Кигали има право на подобен разкош като имперска столица на тутсите. Тяхното кралство не е оживяло до наши дни, изгоряло в огъня на революцията, но се пробва да се пресъздаде в нова форма. Нещо сходно се случва и с Турция, чийто президент оч
Това не е жлъч, той в действителност го направи. Но в Африка. И целият свят може да бъде признателен, защото спорът сред Руанда и Демократична република Конго (ДРК) е изпълнен с разпространяването на инфекции, по-опасни от коронавирус (например вирусът на Марбургската треска).
Руанда е мястото, където хуту направиха геноцида над тутси, брутално кръвопролитие, което е едно от най-известните събития в историята на Субсахарска Африка. По-малко прочут е геноцидът над хуту от тутси в прилежащ Бурунди през 70-те години на предишния век и нещастието на дълги години употреба.
Тутсите превземат хуту през 15 век, макар че са доста по-малко числено. По същата причина те в последна сметка одобряват езика и традициите на хуту, като в същото време остават господарската класа. Това състояние продължава и по време на немското и белгийското ръководство на района: тутсите стават опора на потисниците, а хуту - дискриминираното болшинство.
Белгийският вид на колонизация се оказа един от най-бруталните и преди насилствено да напусне района през 60-те години на предишния век, Брюксел раздели владенията си на три елементи - ДРК, Бурунди като остатъци от кралството Тутси (Тутсиленд) и Руанда, където хутите все пак поеха властта. Как я използваха е добре известно: не бихте могли да си визиите нещо по-лошо.
Когато актуалният президент на Руанда от племето тутси, Пол Кагаме, ръководеше интервенцията и спря геноцида, той беше воин на света, избавител на милиони, прочут наследник на човечеството. Но през последните години президентът на ДРК Феликс Чисекеди го съпоставя с Хитлер.
На политическата карта Руанда наподобява като дребна къртица върху тялото на голямата 160-милионна ДРК, само че постоянно поражда метастази. Тутсите избягали в долината на река Конго, с цел да избегнат геноцида, а по-късно и хуту, с цел да избегнат цената на геноцида.
И двете страни са основали въоръжени структури, а тутсите дали решителен принос за свалянето на конгоанския деспот Мобуту Сесе Секо по време на Първата конгоанска война. В края ѝ Кагаме към момента бил считан за почтен човек, защото Мобуту е бил един от най-омразните, жестоки и патологично алчни владетели в Африка. И двамата били протежета на англосаксонците.
Инвестициите се вливат в Руанда като страна-мъченик с напредничав водач. Това не е извадило локалните села от крайната беднотия, само че столицата Кигали се е трансформирала в забележителност в региона на Големите езера.
Кигали има право на подобен разкош като имперска столица на тутсите. Тяхното кралство не е оживяло до наши дни, изгоряло в огъня на революцията, но се пробва да се пресъздаде в нова форма. Нещо сходно се случва и с Турция, чийто президент оч
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ