Президентът на Сърбия Александър Вучич е изправен пред нарастващо недоволство.

Президентът на Сърбия Александър Вучич е изправен пред възходящо неодобрение. Журналистът Бойко Василев проучва обстановката в Сърбия, като акцентира политическата „ всеядност “ на Вучич. Според Василев, сръбският водач се пробва да поддържа положителни връзки по едно и също време със Съединени американски щати, Русия и Китай, само че тази политика крие опасности.

Василев, който неотдавна е бил измежду протестиращите студенти в Сърбия, съобщи, че те не са се отказали от настояванията си. Година след нещастието в Нови Сад, където починаха 16 души, студентите упорстват за промени.

Казват: „ Не сме се отказали. Продължаваме митинга до осъществяването на нашите претенции! “ Казват обаче и още две неща. Едното е: „ Ние към този момент имаме политически претенции “, и това е реалност от май-юни. Тоест „ към този момент сме узрели, не се гнусим от политиката и се обръщаме към жителите, с цел да ги включим на наша страна. Този митинг към този момент не е единствено наш “. Другото, което споделят, е: „ Ние можем да сменяме тактиката – примерно отхвърляме се от блокади на факултетите – само че задачата остава същата “.

Студентите се обрисуват като единствена допустима опция на ръководещите, защото досегашната съпротива е разграничена и компрометирана. Те подхождат с забавна тактика, като издигат самостоятелни експерти – лекари, инженери, академични преподаватели – само че без нито един от сегашните опозиционни политици. Този развой е муден и изисква време за реализиране на единодушие.

Въпреки неналичието на политически опит, студентите се концентрират върху възобновяване на разпоредбите и битка с корупцията, сходно на ранния Съюз на демократичните сили в България. Тази „ доверчивост “ в действителност се оказва преимущество, позволяващо им да запазят единството си, макар разликите в геополитическите си възгледи – от проевропейски до русофилски настроения.

Протестиращите се усещат разочаровани от Европейския съюз, който прекомерно късно стартира да подлага на критика Вучич. На митингите няма европейски флагове, а единствено сръбски. Това е стратегически ход, с който студентите лишават знаците на патриотизма от властта, в това число знамето и кирилицата. Те се борят против корупцията и за правова страна, а не за партийни ползи.

Организацията на студентите е децентрализирана, без подчиненост, като решенията се взимат с консенсус. Те упорстват за предварителни избори и имат вяра, че биха могли да ги завоюват, изключително в случай че опозицията поддържа техните листи. Сходни процеси на търсене на посока и опция се следят и в други страни.

Международната поддръжка за Вучич се изяснява с няколко фактора: големите находища на литий в Сърбия, нуждата от непоклатимост на Балканите и позицията на Сърбия по отношение на войната в Украйна. Вучич съумява да балансира сред Русия и Запада, като в същото време поддържа въздействие в Република Сръбска, Черна гора, Северна Македония и сръбските общини в Косово. Тази поддръжка обаче зависи от силата и стабилността на Вучич, която понижава с всеки митинг.

Вчера, 1 декември 2025 година, Белград още веднъж беше сцена на всеобщ митинг, събрал стотици хиляди участници, отдаден на годишнината от нещастието в Нови Сад. Протестиращите за следващ път желаеха оставката на президента Вучич и предварителни избори. Диана Хърка, майка на едно от починалите деца, продължава гладната си стачка, призовавайки за по-широко гражданско присъединяване и наблягайки, че натискът върху властта ескалира. Сръбската полиция още веднъж е подложена на рецензии поради нападателно държание, като има известия за арестувания и потребление на пиротехника от контрапротестиращи, проникнали измежду стачкуващите.

Протестното придвижване към този момент се е популяризирало и в градове като Нови Сад, Ниш и Крагуевац, демонстрирайки взаимност сред разнообразни генерации. Студентските листи са към този момент регистрирани в няколко университета, като се приготвят за евентуални избори, фокусирайки се върху антикорупционни начинания, заобикаляйки обичайна партийна политика. Международната общественост, в това число Европейски Съюз и Съединени американски щати, ускорява рецензиите си към Вучич, настоявайки за транспарантни и почтени избори, както и за по-голяма отговорност за корупцията. Сръбската съпротива, макар раздялите си, поддържа митингите, само че показва опасения, че студентското придвижване може да бъде употребявано от Вучич за популистки цели. Правителството на Вучич от своя страна приканва за „ национално единение “ и упреква протестиращите в опити за дестабилизация на страната. Руската страна също изрази угриженост, призовавайки за въздържаност и напомняйки за стратегическото партньорство сред Сърбия и Русия.

Ситуацията в Сърбия е показателна и за България. Бойко Василев предизвестява, че когато един водач се пробва да угоди на всички, рискува да бъде зарязан от всички. Тази „ политическа всеядност “ може да докара до съществени последици.

В политиката се вършат избори. И от време на време, когато се опиташ да яздиш всички коне, рискуваш всички да те ритнат по едно и също време.