Президентът на Съединените щати Доналд Тръмп заяви, че не е

Президентът на Съединените щати Доналд Тръмп съобщи, че не е поемал ангажимент пред китайския водач Си Дзинпин по въпроса за Тайван, само че остави намерено решението за планувана оръжейна договорка на стойност 14 милиарда $. Изказването му след срещата в Пекин слага още веднъж под прожекторите дългогодишната американска политика на стратегическа неизясненост и риска Тайван да се трансформира в най-опасната точка на напрежение сред двете най-големи сили в света.По думите на Тръмп решението ще бъде взето в „ относително къс период “, откакто той беседва с индивида, който „ ръководи Тайван “. Американският президент не посочи кого има поради, само че самият израз подсказва деликатността на тематиката. Съединените щати поддържат тесни връзки с демократично управлявания остров, в това число посредством доставки на отбранително въоръжение, само че не признават Тайван като самостоятелна страна. Именно върху тази комплицирана структура стъпва американската политика от десетилетия - задоволително близка до Тайпе, с цел да възпира Пекин, само че задоволително внимателна, с цел да не предизвика открит спор.Разговорът сред двамата водачи наподобява е бил извънредно пряк. Доналд Тръмп съобщи, че със Си Дзинпин са говорили „ доста “ за Тайван, а китайският водач е подчертал, че не желае да види битка за самостоятелност, тъй като това би довело до „ доста мощна борба “. Този език не оставя подозрение в китайската позиция. За Пекин Тайван не е просто външнополитически спор, а въпрос на суверенитет, национално единение и легитимност на ръководството. За Вашингтон обаче островът е основен детайл от салдото на силите в Индо-Тихоокеанския район.Особено индикативен е въпросът, който съгласно Тръмп Си Дзинпин му е задал непосредствено: дали Съединените щати биха защитили Тайван при боен спор. Американският президент е отказал да даде явен отговор, като е декларирал, че „ единствено един човек “ знае това - самият той. Тази имитация се вписва в традицията на стратегическата неизясненост, само че я слага в по-личен и непредсказуем указател. От десетилетия Вашингтон заобикаля да каже изрично дали би се намесил военно при китайска офанзива против Тайван. Целта е двойна: да се възпира Пекин от приложимост на мощ и по едно и също време с това да се обезкуражава Тайпе от едностранни дейности към официална самостоятелност.Именно по тази причина възможното разискване на оръжейни доставки за Тайван със Си Дзинпин е толкоз сензитивно. Отношенията сред Съединените щати и Тайван се основават на няколко значими политически и правни рамки, измежду които така наречен „ шест уверения “ от времето на президента Роналд Рейгън. Те включват разбирането, че Вашингтон няма да се съветва с Пекин по отношение на продажбите на оръжие за Тайпе и няма да преразглежда Закона за връзките с Тайван, който задължава Съединените щати да обезпечават на острова средства за самозащита.Въпросът, заложен на Тръмп на борда на самолета, бе точно дали не подкопава тази основа, в случай че слага оръжейната договорка в подтекста на диалозите си със Си Дзинпин. Отговорът му бе двузначен. Той означи, че 1982 година е „ доста от дълго време “, само че повтори, че не е поемал задължения пред китайския водач. В същото време думите му оставиха подозрение дали Вашингтон фактически ще продължи с продажбата на оръжия на стойност 14 милиарда $. „ Последното, от което имаме потребност в този момент, е война на 9500 благи разстояние “, съобщи Тръмп.Това изречение евентуално ще бъде оценено деликатно както в Пекин, по този начин и в Тайпе и Вашингтон. За Китай то може да прозвучи като сигнал, че американският президент не желае да влиза в открита борба поради Тайван. За Тайван - като обезпокоителен знак, че американските гаранции могат да бъдат преценявани през призмата на моментната политическа договорка. За Конгреса на Съединените щати - като допустимо оттегляне от двупартиен консенсус, който от дълго време преглежда поддръжката за Тайван като част от американската тактика в Азия.Ситуацията е още по-напрегната поради думите на Си Дзинпин, отправени по време на срещата. Китайският водач предизвести, че неправилното ръководство на тайванския въпрос може да докара до „ конфликт “ сред двете страни и да тласне цялостните връзки сред Китай и Съединените щати в рискова посока. Това е извънредно внезапна дефиниция за среща на толкоз високо ниво, изключително на фона на деликатно подредения положителен звук към визитата.Американската администрация се опита бързо да ограничи усещането за ново напрежение. В формалното известие на Белия дом след срещата тематиката за Тайван не бе сложена на напред във времето. Висш представител на администрацията съобщи, че и двете страни са повторили добре познатите си позиции и че няма смяна в американската политика. Държавният секретар Марко Рубио също увери, че позицията на Вашингтон по Тайван остава непроменена - поддръжка за острова без признание на неговия суверенитет.Под повърхността обаче въпросът става все по-труден за ръководство. Китай упорства Съединените щати да заявят публично, че се опълчват на независимостта на Тайван, а не просто че не я поддържат. Разликата може да наподобява езикова, само че в дипломацията тя е основна. За Пекин такава смяна би била дипломатическа победа и напън върху Тайпе. За Вашингтон тя би изглеждала като оттегляне от досегашната еластичност и би провокирала сериозна реакция в Конгреса.Планираната оръжейна договорка слага Тръмп пред избор без комфортен излаз. Ако Белият дом я блокира или отсрочи, това съвсем несъмнено ще провокира рецензии и от републиканци, и от демократи, които ще видят в сходен ход знак за уязвимост пред Китай. Ако договорката бъде утвърдена, Пекин евентуално ще реагира остро с дипломатически митинг, наказания или нов боен напън към Тайванския пролив. И в двата случая тематиката ще остане тест за действителното наличие на американската политика към Китай.Предстоящото посещаване на Си Дзинпин в Белия дом през септември прибавя още един слой към напрежението. Ако това е втората от четири планувани срещи сред двамата водачи през годината, Тайван неизбежно ще се върне на масата. Въпросът е дали до тогава Вашингтон ще е взел решение за оръжейната договорка и дали Пекин ще го одобри като управляем детайл от връзките, или като провокация, изискваща корав отговор.В по-широк проект протичащото се демонстрира какъв брой нежно е равновесието сред прагматичния разговор и стратегическото съревнование. Съединените щати и Китай могат да договарят търговски отстъпки, да разискват Иран, енергийната сигурност и софтуерните ограничавания, само че Тайван остава тематиката, която най-бързо може да трансформира дипломатическото напрежение в рецесия. За разлика от митата или вложенията, тук залогът не е единствено стопански. Става дума за боен риск, народен авторитет и доверие в съюзническите задължения.Доналд Тръмп напусна Пекин без явен ангажимент, само че и без явен отвод. Тази несигурност може краткотрайно да даде пространство за маневриране, само че също по този начин усилва несигурността за всички участници. Пекин ще търси знак, че Вашингтон е подготвен да ограничи поддръжката си за Тайван. Тайпе ще упорства за удостоверение, че американската поддръжка остава действителна. Конгресът ще следи дали Белият дом не употребява оръжейните доставки като разменна монета в по-широка договорка с Китай.Сдържаното умозаключение е, че срещата сред Тръмп и Си не е понижила смисъла на тайванския въпрос - в противен случай, тя го е сложила още по-ясно в центъра на връзките сред двете сили. Решението за оръжейната договорка ще бъде повече от административен акт. То ще покаже дали Вашингтон желае да резервира досегашния баланс сред въздържане и нерешителност, или е подготвен да пренареди една от най-деликатните линии в американската външна политика.*Текстът има изчерпателен темперамент и не съставлява капиталов съвет.