Какви изводи могат да се направят от речите на Путин и Шойгу?
Президентът на Русия Владимир Путин тази заран разгласи частична готовност за т.нар- " специфична интервенция " в Украйна. Украинското издание " Страна " разгласява отговори на главните въпроси, които могат да зародят по отношение на това.
1. Ще анексира ли Русия украински територии след " референдума "?
Да. Путин съобщи, че ще поддържа решенията на " референдумите ", които ще се проведат още през идващите няколко дни - от 23 до 27 септември. Това значи, че анексирането евентуално ще бъде оповестено незабавно по-късно: през последните дни на септември или първите дни на октомври.
2. Как частичната готовност в Руската федерация ще промени обстановката на фронта?
Сравнително дребният брой на съветските войски, воюващи в Украйна (около 170-200 хиляди души), обичайно се показва от доста съветски специалисти, както и от някои украински (като Арестович), като един от главните проблеми на Русия във войната. А за съветските управляващи невъзможността да продължат войната единствено с военни, служещи по контракт, евентуално е станала явна след неуспехите в Харковска област.
Оттук идва и оповестяването на частична готовност.
Шойгу разгласи, че 300 хиляди души ще бъдат мобилизирани в армията. Това надали е задоволително за широкомащабно нахлуване по цялата фронтова линия (или за нова атака против Киев). Следователно главната цел е да се задържат към този момент завзетите територии (всъщност Шойгу съобщи почти същото). Освен това частичната готовност и признатите през вчерашния ден промени в Наказателния кодекс на Русия не разрешават на военните да напущат службата по лично предпочитание и да отхвърлят да отидат на война (за това ще има наказателни санкции). По този метод съветските управляващи явно желаят да се оправят с така наречен " петстотни " (нововъведение в съветския боен диалект от последните месеци за тези военнослужещи, които отхвърлят да се бият, което е по прилика с кодовото название за " убити " - 200, " ранени " - 300 - б.р.)
В същото време, в случай че се съди по изказването на Путин, че задачата на " специфичната интервенция " е " освобождението на Донецка област ", съветските войски ще продължат да се пробват да напредват най-малко в Донбас. Възможно е да се опитат да напреднат и на юг - към Николаев (за да отдалечат фронтовата линия от мостовете на Днепър) и към Запорожие (за да обезпечат и разширят " сухопътния кулоар " към Крим).
Друг проблем е, че свикването, образованието и изпращането на мобилизираните мъже на фронта лишава време - до два месеца, съгласно изчисленията на съветски специалисти. А украинската войска продължава да напредва в източната и южната част на страната. Въпросът е дали руснаците и " ЛДНР " ще съумеят да задържат сегашната фронтова линия през тези два месеца.
3. Ще провокира ли мобилизацията митинги и дестабилизация в Русия?
Досега не е имало съществени митинги от началото на войната. Но не е имало и готовност. Очевидно Кремъл осъзнава рисковаността на тази стъпка и по тази причина се концентрира върху " частичната " готовност, дребен (за мащабите на Русия) проект за наборна военна работа и високи заплати за мобилизираните. Ще забележим какъв ще бъде резултатът от всичко това в близко бъдеще (опозицията към този момент прикани за митинги, което ще покаже дали протестният капацитет на обществото се е увеличил).
Много ще зависи от продължителността на войната, броя на жертвите, дали на подлежащите на готовност ще бъде неразрешено да напущат страната и дали мобилизацията ще бъде разширена от частична до всеобща.
4. Ще бъде ли подложен нуклеарен ултиматум на Украйна?
Това е главният въпрос. Според една от версиите след анексирането на украинските територии Русия може да сложи ултиматум на Украйна неотложно да приключи военните дейности по цялата фронтова линия (която Русия ще смята за своя нова " държавна граница " ), като в противоположен случай заплаши с нуклеарен удар по украинската територия.
От обръщението на Путин към момента не може да се направи безапелационен извод, че подобен ултиматум ще бъде подложен.
Той даде да се разбере, че Русия може да употребява нуклеарни оръжия, само че също по този начин съобщи, че задачата за постигане на границите на Донецка област остава. С други думи, Русия няма да спре да води война след анексирането на териториите, което прави ултиматума неправилен.
А намекът за нуклеарните оръжия, изхождайки от подтекста, в който беше изречен, беше по-скоро адресиран към Запада, в сравнение с към Украйна.
Но като цяло военната обстановка явно се е изострила. И всички сходни подмятания звучат доста обезпокоително. Но дано се надяваме, че няма да се стигне до нуклеарни оръжия.
5. Възможно ли е сегашната ескалация да бъде увод към мирни договаряния?
Засега вероятностите за това са дребни. Поне не в близко бъдеще или в случай че не настъпят трагични промени на фронта.
Обявяването на частична готовност и " референдумите " са като че ли отговорът на Путин на слуховете, че след неуспехите в Харковска област Кремъл сякаш е подготвен да направи отстъпки за преустановяване на войната и търси способи за бързото ѝ преустановяване. Руското управление демонстрира, че е готово да продължи войната и няма да се откаже от териториите, които завзе след 24 февруари. Изразена е и позицията на украинските управляващи - задачата за освобождение на всички територии на Украйна остава непроменена и едвам по-късно са вероятни всевъзможни договаряния.
Западът показва желанието си да продължи да оказва помощ на Украйна (а след " референдумите " може даже да усили помощта си).
Ако има " нуклеарен ултиматум ", това сигурно може да промени позицията на Украйна и Запада (макар и не задължително). Но, както беше упоменато нагоре, от казаното от Путин до момента не следва ясно, че се приготвя подобен ултиматум.
1. Ще анексира ли Русия украински територии след " референдума "?
Да. Путин съобщи, че ще поддържа решенията на " референдумите ", които ще се проведат още през идващите няколко дни - от 23 до 27 септември. Това значи, че анексирането евентуално ще бъде оповестено незабавно по-късно: през последните дни на септември или първите дни на октомври.
2. Как частичната готовност в Руската федерация ще промени обстановката на фронта?
Сравнително дребният брой на съветските войски, воюващи в Украйна (около 170-200 хиляди души), обичайно се показва от доста съветски специалисти, както и от някои украински (като Арестович), като един от главните проблеми на Русия във войната. А за съветските управляващи невъзможността да продължат войната единствено с военни, служещи по контракт, евентуално е станала явна след неуспехите в Харковска област.
Оттук идва и оповестяването на частична готовност.
Шойгу разгласи, че 300 хиляди души ще бъдат мобилизирани в армията. Това надали е задоволително за широкомащабно нахлуване по цялата фронтова линия (или за нова атака против Киев). Следователно главната цел е да се задържат към този момент завзетите територии (всъщност Шойгу съобщи почти същото). Освен това частичната готовност и признатите през вчерашния ден промени в Наказателния кодекс на Русия не разрешават на военните да напущат службата по лично предпочитание и да отхвърлят да отидат на война (за това ще има наказателни санкции). По този метод съветските управляващи явно желаят да се оправят с така наречен " петстотни " (нововъведение в съветския боен диалект от последните месеци за тези военнослужещи, които отхвърлят да се бият, което е по прилика с кодовото название за " убити " - 200, " ранени " - 300 - б.р.)
В същото време, в случай че се съди по изказването на Путин, че задачата на " специфичната интервенция " е " освобождението на Донецка област ", съветските войски ще продължат да се пробват да напредват най-малко в Донбас. Възможно е да се опитат да напреднат и на юг - към Николаев (за да отдалечат фронтовата линия от мостовете на Днепър) и към Запорожие (за да обезпечат и разширят " сухопътния кулоар " към Крим).
Друг проблем е, че свикването, образованието и изпращането на мобилизираните мъже на фронта лишава време - до два месеца, съгласно изчисленията на съветски специалисти. А украинската войска продължава да напредва в източната и южната част на страната. Въпросът е дали руснаците и " ЛДНР " ще съумеят да задържат сегашната фронтова линия през тези два месеца.
3. Ще провокира ли мобилизацията митинги и дестабилизация в Русия?
Досега не е имало съществени митинги от началото на войната. Но не е имало и готовност. Очевидно Кремъл осъзнава рисковаността на тази стъпка и по тази причина се концентрира върху " частичната " готовност, дребен (за мащабите на Русия) проект за наборна военна работа и високи заплати за мобилизираните. Ще забележим какъв ще бъде резултатът от всичко това в близко бъдеще (опозицията към този момент прикани за митинги, което ще покаже дали протестният капацитет на обществото се е увеличил).
Много ще зависи от продължителността на войната, броя на жертвите, дали на подлежащите на готовност ще бъде неразрешено да напущат страната и дали мобилизацията ще бъде разширена от частична до всеобща.
4. Ще бъде ли подложен нуклеарен ултиматум на Украйна?
Това е главният въпрос. Според една от версиите след анексирането на украинските територии Русия може да сложи ултиматум на Украйна неотложно да приключи военните дейности по цялата фронтова линия (която Русия ще смята за своя нова " държавна граница " ), като в противоположен случай заплаши с нуклеарен удар по украинската територия.
От обръщението на Путин към момента не може да се направи безапелационен извод, че подобен ултиматум ще бъде подложен.
Той даде да се разбере, че Русия може да употребява нуклеарни оръжия, само че също по този начин съобщи, че задачата за постигане на границите на Донецка област остава. С други думи, Русия няма да спре да води война след анексирането на териториите, което прави ултиматума неправилен.
А намекът за нуклеарните оръжия, изхождайки от подтекста, в който беше изречен, беше по-скоро адресиран към Запада, в сравнение с към Украйна.
Но като цяло военната обстановка явно се е изострила. И всички сходни подмятания звучат доста обезпокоително. Но дано се надяваме, че няма да се стигне до нуклеарни оръжия.
5. Възможно ли е сегашната ескалация да бъде увод към мирни договаряния?
Засега вероятностите за това са дребни. Поне не в близко бъдеще или в случай че не настъпят трагични промени на фронта.
Обявяването на частична готовност и " референдумите " са като че ли отговорът на Путин на слуховете, че след неуспехите в Харковска област Кремъл сякаш е подготвен да направи отстъпки за преустановяване на войната и търси способи за бързото ѝ преустановяване. Руското управление демонстрира, че е готово да продължи войната и няма да се откаже от териториите, които завзе след 24 февруари. Изразена е и позицията на украинските управляващи - задачата за освобождение на всички територии на Украйна остава непроменена и едвам по-късно са вероятни всевъзможни договаряния.
Западът показва желанието си да продължи да оказва помощ на Украйна (а след " референдумите " може даже да усили помощта си).
Ако има " нуклеарен ултиматум ", това сигурно може да промени позицията на Украйна и Запада (макар и не задължително). Но, както беше упоменато нагоре, от казаното от Путин до момента не следва ясно, че се приготвя подобен ултиматум.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ