Президентът на Русия – издирваният военнопрестъпник – Владимир Путин не

Президентът на Русия – търсеният военнопрестъпник – Владимир Путин не се появи в Истанбул за „ директните договаряния “ с Украйна, които самичък предложи. За Кремъл да води непредизвикана завоевателна война, да отхвърля помирение и да назовава това „ мирна самодейност “ не е нищо ново. Русия лъже.

През 2022 година, когато трупаше войски по украинската граница, Кремъл твърдеше, че няма желание да атакува. Русия излъга.

Преди единадесет години Путин съобщи, че въоръжените мъже без опознавателни знаци, които превзеха административни здания в Крим, не са негови. Русия излъга.

Преди деветдесет години Москва умори от апетит милиони украинци в опит да пречупи волята на един народ да живее свободно. Светът назовава това Голодомор – и 35 страни го признават за геноцид. Русия го отхвърля.

Русия лъже непрестанно.

Анализът на Андрю Чахоян за немския Süddeutsche Zeitung разказва 5 неистини, с които западняците „ обичат “ да се самозаблуждават, с цел да заобикалят да се изправят очи в очи с реалността…

Много мастило към този момент беше изписано за истанбулските договаряния, театралната вулгарност на Кремъл и обърканите сигнали от Вашингтон. Но главното остава непроменено. Никой не желае мира повече от Украйна – още през март тя одобри помирение без условия. Русия не го направи. Тя към момента отхвърля да спре да убива украинци поради „ закононарушението “ да бъдат украинци.

Да посочваме лъжите на Русия към този момент не е задоволително. Европа би трябвало да се изправи лице в лице с пет свои лични, смъртоносни заблуди; и да ги отхвърли.

Кремъл показва своята нападателна война като „ съседски спор “, който е излязъл отвън надзор. Цинична и бездушна неистина. Но доста народи одобряват това изказване, освобождавайки се от отговорността да оказват помощ на Украйна да прогони нашествениците.

С стопанска система, 10 пъти по-голяма от съветската, и население три пъти по-голямо, Европа се преструва, че е направила всичко допустимо: наказания, помощ, мисли и молебствия. Но половинчатите ограничения, пропити с ласкателство, предвидимо не задоволиха апетита на Москва за война. Когато Русия нахлу в Грузия през 2008 година, това беляза краха на следвоенния ред. Европа трепна. Сериен палач не просто чука на вратата, той към този момент е вътре в къщата.

1. Страхът от ескалация подхранва съветската експанзия

Отговорът на 2008 година не беше неведение, а боязън. Вместо да укроти Москва, нашето самоограничаване я окуражи. Парализирани от убеждението, че опълчването на Русия е прекомерно рисковано, Европа пропусна значителното: да не ѝ се противопоставиш е най-рисковото от всички решения.

2. Това не е войната на Путин – това е войната на Русия

Да упрекваме един човек е комфортно, само че е историческа илюзия. Русия е родена като империя и в никакъв случай не е станала нация. Управниците ѝ се сменят – царе, комисари, през днешния ден клептократи – само че колонизаторските импулси остават. Предшественикът на днешната „ Федерация на потисничеството “ – Московия – стартира като събирач на налози за монголските ханове… и по този начин и не стопира да извлича, заличава и уголемява. Ако Западът откаже да припознае отговорността на милионите съветски жители през днешния ден, ще подсигурява, че историята ще се повтори.

3. Отстъпването пред нуклеарен рекет води единствено до още закани

Светът се промени вечно, когато Москва размаха нуклеарната карта, а Западът отговори не с неотстъпчивост, а с оттегляне. Тимъти Снайдър го сподели най-добре:

Рискът от нуклеарен удар в никакъв случай не е нула, само че в случай че Русия си тръгне с каквото и да било, наподобяващо победа, крахът на режима за неразпространение е съвсем сигурен.

4. Дебатът за замразените активи е извърнат наобратно

Европа се терзае дали прехвърлянето на 300 милиарда $ в замразени съветски активи към Украйна може да сътвори рисков казус. Но алтернативата е по-страшна: в случай че не направи нищо, това ще значи, че една държава-изгнаник може да води война на унищожение… и да си резервира облагите.

След Втората международна война немските активи помогнаха за възобновяване на разрушеното. Какво е особеното в този момент? Кремъл избра да стартира незаконна война и с това се отхвърли от всевъзможни искания да бъде третиран като законен индивид. Русия би трябвало да заплати – това е единственият обективен излаз.

5. Украйна не е задължение за сигурността на Европа, тя е неин поръчител

Като устоя на пълномащабната инвазия, Украйна нанесе тежки провали на военните благоприятни условия на Москва. Тя избра да се бие, вместо да се съобщи – подарък, който свободният свят към момента не е оценил изцяло.

Украинската смелост е щитът на Европа. Украйна, интегрирана в НАТО, не е уязвимост – тя е тъкмо това, което наподобява като ефикасен възпиращ фактор.

Независимо от нашите стремежи, Истанбул не беше повратна точка, а просто още една глава от вековния модел на машинация, воден от имперските упоритости на Москва. Бившият съветски външен министър Андрей Козирев го сподели ясно: с назначението на Владимир Медински – извънредно агитационен и даже в Русия презиран облик – да води договарянията, Путин сподели намерено пренебрежение към дипломацията и изключително към Вашингтон. Това не беше преговаряне. Това беше провокация в на ниска цена костюм.

Свободният свят – и Европа в частност – разполага със средствата, със стратегическия интерес и, в случай че откри волята, с моралната отговорност да помогне на Украйна да възвърне своя суверенитет. Не просто с цел да се накаже експанзията, а с цел да бъде пресечен цикълът на успокояване, който ни докара дотук.

Победата на Украйна не е подарък. Тя е цената на мира в Европа – и най-хубавата гаранция, че децата ви няма да бъдат мобилизирани през идните месеци или години, с цел да пазят това, което е останало от нея.

_______________________

Този коментар показва персоналното мнение на създателя
и може да не съответствува с позициите на редакцията на Novini.bg.