Френският ядрен парадокс
Президентът на Франция Еманюел Макрон разгласи през миналата седмица амбициозни проекти за развиването на нуклеарната енергетика в страната. Ще се удължи виталният цикъл на съществуващите реактори до над 50 години, ще се построят шест нови реактора и ще се проучат още осем.
Работата по построяването на първия реактор ще стартира през 2028 година и той ще влезе в употреба през 2035 година.
Това значи, че третият по величина индустриален бранш във Франция ще би трябвало да се приготви, мобилизирайки нужната работна мощ за сполучливия свършек на амбициозните си планове.
Ще са нужни над 30 000 нови назначения – от тях 20 000 ще са ангажирани в строителството на новите реактори, а над 10 000 ще са заети с употребата и поддръжката.
Само за централата в Пенли (Сен-Маритим), където се чака да има два реактора, ще бъдат основани 10 000 работни места.
Ксавие Урса, изпълнителен шеф по атомните планове във френската енергийна компания EDF, разяснява, че в скоро бъдеще ще стартират да притеглят нови фрагменти.
В момента във френския нуклеарен бранш работят към 220 000 души в над 3000 компании, ситуирани по цялата територия на страната.
Призовавайки за основаване на същински проект " Маршал " преди месец, френският орган за нуклеарна сигурност предвижда, представен от Българска телеграфна агенция, че ще би трябвало да бъдат наети 4000 инженери, както за новите планове, по този начин и за поддръжката на съществуващия парк.
В края на 2019 година EDF показа проекта " Ексел ", разполагащ с бюджет от 100 милиона евро за интервала 2020-2021 година и целящ да укрепи индустриалното качество, квалификацията на личния състав и ръководството на огромните нуклеарни планове.
Междувременно EDF понижи индустриалния си размер за 2023 година, нещо, което бе направил и за 2022 година. По-конкретноEDF намали с 11 на 100 прогнозата си за нуклеарното произвеждане за 2023 година поради " натоварена промишлена стратегия ". За идната година към този момент са планувани 43 прекъсвания на реактори за поддръжка и надзор.
Това значи, че през 2022 и 2023 година ще има спад с 20 на 100 на количеството нуклеарна сила по отношение на 2019 година, преди пандемията, и с 25 на 100 по отношение на нивото от 2012 година.
Тези прекъсвания понижават продуктивността на нуклеарния парк до 57 на 100 от мощностите по отношение на 80 на 100 преди 10 години. Дори и в никакъв случай да не доближат 100 % поради неизбежната поддръжка, американските централи, да вземем за пример, работят с 85% от потенциала си. Преди затварянето си немските реактори са достигали даже до 90% от него. Анализаторите предвиждат, че EDF ще има пропусната облага от към 15 милиарда евро за 2022 и 2023 година и назовават това „ нуклеарен абсурд “.
Освен това енергийната компания ще би трябвало да се оправи с " дупка " от 8 милиарда евро в сметките си. Според експерти през идните седмици ще е извънредно належащо нарастване на капитала с 4 или 5 милиарда евро. На първо време до април EDF ще би трябвало да купи изчезналите количества електричество, с цел да покрие единствено потребностите си за 2022 година.
Работата по построяването на първия реактор ще стартира през 2028 година и той ще влезе в употреба през 2035 година.
Това значи, че третият по величина индустриален бранш във Франция ще би трябвало да се приготви, мобилизирайки нужната работна мощ за сполучливия свършек на амбициозните си планове.
Ще са нужни над 30 000 нови назначения – от тях 20 000 ще са ангажирани в строителството на новите реактори, а над 10 000 ще са заети с употребата и поддръжката.
Само за централата в Пенли (Сен-Маритим), където се чака да има два реактора, ще бъдат основани 10 000 работни места.
Ксавие Урса, изпълнителен шеф по атомните планове във френската енергийна компания EDF, разяснява, че в скоро бъдеще ще стартират да притеглят нови фрагменти.
В момента във френския нуклеарен бранш работят към 220 000 души в над 3000 компании, ситуирани по цялата територия на страната.
Призовавайки за основаване на същински проект " Маршал " преди месец, френският орган за нуклеарна сигурност предвижда, представен от Българска телеграфна агенция, че ще би трябвало да бъдат наети 4000 инженери, както за новите планове, по този начин и за поддръжката на съществуващия парк.
В края на 2019 година EDF показа проекта " Ексел ", разполагащ с бюджет от 100 милиона евро за интервала 2020-2021 година и целящ да укрепи индустриалното качество, квалификацията на личния състав и ръководството на огромните нуклеарни планове.
Междувременно EDF понижи индустриалния си размер за 2023 година, нещо, което бе направил и за 2022 година. По-конкретноEDF намали с 11 на 100 прогнозата си за нуклеарното произвеждане за 2023 година поради " натоварена промишлена стратегия ". За идната година към този момент са планувани 43 прекъсвания на реактори за поддръжка и надзор.
Това значи, че през 2022 и 2023 година ще има спад с 20 на 100 на количеството нуклеарна сила по отношение на 2019 година, преди пандемията, и с 25 на 100 по отношение на нивото от 2012 година.
Тези прекъсвания понижават продуктивността на нуклеарния парк до 57 на 100 от мощностите по отношение на 80 на 100 преди 10 години. Дори и в никакъв случай да не доближат 100 % поради неизбежната поддръжка, американските централи, да вземем за пример, работят с 85% от потенциала си. Преди затварянето си немските реактори са достигали даже до 90% от него. Анализаторите предвиждат, че EDF ще има пропусната облага от към 15 милиарда евро за 2022 и 2023 година и назовават това „ нуклеарен абсурд “.
Освен това енергийната компания ще би трябвало да се оправи с " дупка " от 8 милиарда евро в сметките си. Според експерти през идните седмици ще е извънредно належащо нарастване на капитала с 4 или 5 милиарда евро. На първо време до април EDF ще би трябвало да купи изчезналите количества електричество, с цел да покрие единствено потребностите си за 2022 година.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ