Президентът на една страна, членка на Европейския съюз и НАТО,

Президентът на една страна, членка на Европейския съюз и НАТО, си разреши с леко заобиколни думи да изиска от Украйна да се съобщи на Путин, с цел да има мир.

„ Украйна упорства да води тази война “, съобщи въпросният президент, изпъчен по бяла риза посред Роженските поляни. Президентът се назовава Румен Радев, а страната е… сещате се.

Ще потиснем страстите си и ще опитаме да цитираме и разясняваме по допустимо най-хладнокръвния метод едно изявление, което би трябвало да е позор освен за водач на страна от Европейски Съюз и НАТО, а и за всеки цивилизован човек. Такива глупости приказват единствено най-заклетите путинофили, само че даже Орбан не си ги разрешава.

Според думите на българския президент излиза, че не Русия е нападнала суверенната страна Украйна и не Путин е оповестил „ денацификация “ и „ демилитаризация “ на западната си съседка, хвърляйки 180-хилядна войска през границите й по 6 посоки, едното от тях – непосредствено към Киев. Според Радев очевидно се е случило нещо назад на обстоятелството, че съветската войска окупира цели украински области, унищожава до основи украински градове, избива и изнасилва украински дами и деца от 24 февруари 2022 година насам.

Станало е нещо друго, откакто „ Украйна упорства да води тази война “. Излиза, че в действителност Русия не упорства да води тази война, а желае мир, засипвайки жилищни блокове в Киев, Лвив, Одеса и Харкив с крилати ракети и дронове-камикадзе.

Но българският „ държавен глава “ даже не изрече думите „ Путин “ и „ Русия “. Сякаш Украйна се бие не за свободата си против някого, а просто за кеф.

„ Мисля, че е извънредно време да стартираме да мислим трезво и обективно за войната в Украйна и за нашето отношение към нея “, сподели Радев пред публицисти на Рожен, където се занима с богоугодно и патриотично дело: откри събор на националното творчество с песни, танци, байраци и пилони.

Пое глътка родопски въздух и продължи да разяснява завършилата среща на върха на НАТО във Вилнюс, където не беше, и популярност Богу.

„ За страдание, тъкмо в такива сериозни времена българските ръководещи нямат лично мислене, нямат лично мнение и позиции “, укорително сподели „ президентът “ и зарея към зелените баири взор, изпълнен с нега.

По дефолт сходна фраза значи: те (проевропейското българско правителство) нямат лично мислене, а аз, за разлика от тях, имам. Натрапва се обаче въпросът: и какво му е толкоз личното на това мнение, откакто по този начин тъкмо съответствува с мнението на Кремъл?

После, укротен от гледката, Радев попита риторично: трябвало ли огромните страни-членки на НАТО да заявят, че ускореното приемане на Украйна е недопустимо, с цел да стартират и нашите ръководещи да сменят позицията си. Кой е сменял, по какъв начин е сменял – не е ясно. Никога актуалното българско държавно управление не е казвало, че Украйна би трябвало да влезе в НАТО в този момент.

„ Помните, тъкмо поради тази рационална позиция те гневно се нахвърлиха с рецензии против мен предходната година “, оплака се Радев.

Той неслучайно подсети за реакцията на някои западни водачи към настоятелното държание на Володимир Зеленски и неговото отчаяние, че Украйна не беше поканена публично в НАТО на тази среща. Но и неслучайно пропусна да каже, че същите тези водачи от същото място оповестиха нова и още по-голяма военна помощ за защитаваща суверенитета си страна.

Ясно е, че Радев в никакъв случай няма да заобича украинския президент Зеленски. Особено след слещата им в София, когато нашият усукваше нещо за „ спора “, а Зеленски му отговори: „ Това не е спор, а война! Те желаят да ни убият, а ние просто желаеме да живеем! “ Тогава и Зеленски употребява риторичен прийом. Попита Радев, който обстойно, нашироко и неразбираемо мънкаше за „ спокойно решение “: А какво щяхте да извършите вие, в случай че бяха нападнали вас? Нямаше ли да търсите съдружници и да желаете оръжие, с цел да отбраните народа си?

Дали отговори Радев на този въпрос? Не. Той избра през днешния ден, от родопските поляни, да продължи да дава ум от последна инстанция:

„ Нашите ръководещи се пробват неистово да ни убедят, че изпращайки военна помощ, те покачват нашата сигурност. Напротив – всички виждаме, че този спор се задълбочава, изрично, жертвите стават от ден на ден. Колкото повече оръжия този спор гълтам, толкоз повече жертви, толкоз по-дълго ще се точи тази война “, сподели Радев.

Ако това го каже (със свои думи) един подпийнал селски интелигент, откърмен с обич към „ братушките “, да спориш с него. Можеш, примерно, да му кажеш: откъде-накъде, драги ми господине, смяташ, че украинците задълбочават войната? Кой праща на фронта в непозната страна вълна след вълна мобилизирани, в това число и хора над 60 години? Жертвите ставали от ден на ден. Ами да си приберат руснаците пушечното месо в Русия и жертвите внезапно ще намалеят. Или това не е алтернатива? Не е за теб, Путин и Радев. За цивилизования свят това е ОПЦИЯТА. (Друг е въпросът какво по-точно е направил Радев за „ мирното решение на спора “, с изключение на да приказва с поучителен звук.)

Ако беше байчо от селската механа – по този начин. Но с президент не се спори.

„ Украйна настоява да води тази война. Също по този начин би трябвало да стане ясно, че сметката се заплаща от цяла Европа. Тази война се води на доста измерения “, съобщи Радев от Роженските баири. И когато го сподели, изглеждаше в цялостно схващане.

Че берем позор като нация с този президент, ясно. Ще го понесем, ще го изтърпим – малко ли сме търпели. На „ ръководещите “ очевидно не им е до импийчмънт тъкмо в този момент, пък е и рисково – по този начин ще консолидират путинофилите (платени и доброволни), които в България, уви, са доста. Но!

Какъв човек (не президент, човек) би трябвало да си, кой и какъв брой би трябвало да ти заплаща, с цел да приказваш на висок глас:
че Крим е съветски („ кой да е? “);че жертвите ще стават от ден на ден, в случай че им даваме оръжие да се защитят;че нападнатият и загиващ за свободата си народ „ упорства да води тази война “;че помощта за по-малкия и по-слаб човек, връхлетян от навалица убийци, е „ заплащане на сметка “.
Историята да съди българския президент. На Запад така и така към този момент не го броят. Но да призоваваш Украйна да се съобщи на Русия, с цел да я размаже Путин и да настъпи мир – това е чисто и просто изменничество към общочовешките идеали, които са записани освен в Библията, а и в редица интернационалните закони, които Русия наруши до един – и библейските, и интернационалните.

Само си представете какво щеше да направи българският главнокомандващ, в случай че Путин не беше атакувал Украйна, а беше дебаркирал с черноморския си флот в Бургас и Варна, и от корабите бяха слезли няколко хиляди „ братушки “ с положителното предпочитание да ни освободят от гнета на Европейския съюз и НАТО.

Не знам за какво, само че ми се върти във въображението една картинка с цветя и рози, и с церемониал на пл. „ Александър Батемберг “. И една огромна писмен знак Z на президентството.

За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!