Президентът на Българската федерация по волейбол Любомир Ганев даде специално

Президентът на Българската федерация по волейбол Любомир Ганев даде особено за предаването " Код Спорт " по RING. Той беше в Солун за тържествата по случай 25-годишнината от единствената волейболна купа на Арис в историята на Гърция, за спечелването на която има съществена заслуга. И преди като състезател, и в този момент като началник, Ганев се цели единствено във върховете. Предлагаме цялото изявление с шефа на родния волейбол:

- Избрахме една нетрадиционна дестинация за това изявление - Солун. Градът, който празнува четвърт век от шампионската купа на Гърция, която се свързва най-много с твоето име. Какви мемоари имате?

- Много хубави мемоари, тъй като 1997 година пристигнах в Гърция, играейки към този момент волейбол в Италия. Мога да кажа, че спечелването на шампионската купа беше един страховит триумф и за клуба, и за града. Първо, тъй като беше исторически. Това е и единствената купа на Арис. Тогава бяхме дружно с Пламен Константинов. Изкарахме страховит шампионат. Искаха апропо да ми вършат един монумент на стадиона. Казах им - направете ми най-малко единствено торс, по-малко бетон да отиде. Но доста хубави мемоари в действителност.

- В Солун приключи седмицата с тържества, само че преди този момент бяхте пратеник на европейската федерация като член на Борда на централата. Свиквате ли към този момент със отговорностите си в интернационален проект?

- Да, в действителност тук бях в ролята си на супервайзър, представляващ европейската конфедерация. Отговарях за безусловно всичко да бъде изпълнено по този начин, както е написано в правилниците. Да са подредени по верния метод рекламите на игрището, интернетът да е на равнище, изобщо всичко. Да, привиквам. Наложи се много неща да изчета и да понауча, само че пък ми доставя наслаждение. Най-малкото бях в прилежаща Гърция, където с техния президент сме доста положителни другари. Хубавото беше, че гръцкият тим се класира за европейското, също както нашите момчета на Мартин Стоев.

- Бразилецът Ари Граса, президентът на международната федерация по волейбол, не крие, че има проекти за вас. Ще открехнете ли завесата?

- Да, с него си говорихме, че във волейбола през 2024 година ще има избори и в европейската конфедерация, и в международната волейболна федерация. И на двамата президенти това им е финален мандат. Той сподели, че би трябвало да влизат нови хора, по-млади. Хора, които желаят да развиват волейбола, да вкарват повече цифровизация. Знаете, че сега всичко се работи цифрово, " облачно " и така нататък Неговата цел от това, което говорихме, е да отида и да постоя една-две седмици в централата на FIVB. Да забележим по какъв начин работи, хората там по какъв начин се оправят, с цел да може на мен да ми е по-лесно, когато тези промени станат, и да се оправям по-добре.

- В тази връзка в Солун преди година-две изнасяхте и бизнес лекции в локалния университет. Разкажете ни за тази нова роля.

- Това беше доста забавно, защото в Гърция преди няколко години за първи път започнаха да се занимават с метана като компресиран природен газ. Аз бях и естествено не преставам да съм един от най-големите производители на такова съоръжение в Европа. Тогава ме поканиха точно да изнеса лекция за компресирания природен газ, по какъв начин може да се доставя метан там, където няма тръба. Неща, които са настоящи и към сегашния миг. Знаете, че в този момент всички приказват за диверсификация, снабдяване на газ от разнообразни места. Между другото, слушаха ме с доста огромно внимание и към този момент осъществихме няколко покупко-продажби с гръцки клиенти, които си купиха ремаркета, групи за съкращаване на газта и така нататък

- Влязохме в друго русло. Твърди се, че имате повече медали от Пловдивския панаир, в сравнение с спортни оценки. Така ли е?

- Така е, към този момент имам шест златни медала от Пловдивския панаир и доста други награди по всякакви участия. Но знаете ли кое е най-интересното? Първо, че всякога, когато ми дават орден за бизнеса, като излизам, си поисквам и се надявам един ден за мен да приказват като за предприемача Любо Ганев, а не като за волейболиста Любо Ганев. Но все ми се коства, че това доста мъчно ще стане. Но пък по-интересното е друго, че медалите от бизнеса ми стоят в офиса, поставени в една витрина, до момента в който оценките от спорта дори не ги знам къде са. Аз виждам единствено напред! Обичам да си слагам цели, обичам да ги реализирам. Но незабавно по-късно си слагам нова, по-висока и се стремя да я реализира.

- Много деликатна тематика - на 13 март, петък, 2020 година, когато ви избраха с мнозинство за президент на Българската федерация по волейбол, обещахте да изчистите огромните задължения на централата. Успяхте ли?

- Така е, съумях. Почти всички, дори всички остарели отговорности успяхме да почистим. Поради това, че европейското състезание се организира в година на КОВИД-19 и нямаше толкоз аудитория, не можахме да създадем подобен финансов резултат, какъвто чакахме за европейско. Но без значение от всичко, аз съм споделил, че моята работа във федерацията е с изключение на да оказвам помощ да развиваме волейбола по-добре, е и да намеря финансиране. Моята максима постоянно е била, че каквото дава страната, целуваш ръка и гледаш напред. Но всяка една федерация, всеки един клуб би трябвало да се постарае да си откри лични сътрудници и лични доходи, тъй като това, което ти дава страната, в никакъв случай няма по какъв начин да ти стигне. Така че моята философия е тази. Мога да кажа самоуверено, че имаме над 20 сътрудници през тези години. В момента сме пред сключване на още два или три огромни контракта. Справям се и сигурно това, което вършим, се вижда от всички Ц от почитателите, от клубовете и най-важното от тези, които практикуват нашия обичан спорт.

- В досегашното ви ръководство един основен факт като че ли се подмина в обществото. Когато беше остарялата администрация на централата, някои се опитваха да ви нападат - Любо е там, с цел да стартира една японска марка екипировка, с която играят всички национални обединения. Но вие станахте президент и японската марка се размени с европейска такава, след което критиците безшумно се скриха в храстите...

- Това в действителност е по този начин. Най-малкото заради обстоятелството, че откакто станах президент, искахме да намерим някакъв снабдител на екипировка, който освен да ни бъде снабдител на екипировка, само че да стане и наш сътрудник, с който дружно да продължим, тъй като екипите, от които федерацията има потребност за състезателите, са и за съдиите, вършим доста спомагателни неща. Нашата цел бе тъкмо да намерим компания сътрудник, която да ни помогне. Естествено, че нямаше по какъв начин, откакто хората ме свързваха с избрана спортна марка, аз да позволи тази марка да кандидатства за социална поръчка. Проведохме си социална поръчка. Марката, която хората я свързваха с мен, изобщо не подаде документи за кандидатстване, тъй че напълно разумно различен снабдител завоюва и в този момент до 2024 година Българската федерация по волейбол има подсигурена екипировка, която никой няма по какъв начин да свърже с мен.

- Имахте концепция да приемем семейството на суперфиналите в Шампионската лига при мъжете и дамите и да ги съчетаете с тържествата по случай 100 години проведен волейбол в България. Дори имаше среща в Президентството по тематиката. Как се развиха събитията?

- Да, по този начин е. Българската федерация по волейбол получи цялостната поддръжка от президента за реализирането на тази опция да бъдем претенденти. За страдание икономическата обстановка в България, която беше, знаете, че тогава още нямаше и държавно управление, и просто стопирахме нещата. Осъзнахме, че да се изразходва такава огромна сума пари, просто към сегашния миг не беше целесъобразно. Независимо че те щяха да си костват безусловно всяка изхарчена стотинка, тъй като по предварителни калкулации, които бяхме създали, над 5 млн. лева щяха да бъдат директните доходи за българската хазна. От почитатели, които щяха да посетят мачовете, щяха да спят в хотелите, щяха да преглеждат забележителностите в София. При всички положения ще честваме 100-годишнината на волейбола в България, само че няма да бъде с това събитие. Таксата единствено за организирането беше 1 млн. евро. Искам единствено да кажа, че още най-малко няколкостотин хиляди лв., може би 500 хиляди лева, щяха да отидат по организация, наем на зала, хотелско настаняване на тимовете, формалните лица и така нататък Тези финали на Шампионска лига ще бъдат в Словения, в Любляна. Билетите стартират от 20 евро, а най-скъпите стигат до 150 евро.

- Много прочувствена среща имахте с някогашните ви съотборници, с някогашния ви треньор. За какво си говорихте? Всички бяхте усмихнати и доста прочувствени в действителност.

- Наистина доста ме разчувстваха, изключително когато почнаха да четат моята биография. Подарих им книгата " Любо Ганев - Светът отвисоко ", която вие, дружно с другите сътрудници, написахте. Разчувствах се, тъй като това са доста хубави мемоари. Треньорът също напомни някои неща, които съм направил. Президентът на тяхната федерация също се изрече много ласкаво, както и кметът на обитаемото място. Наистина това са доста положителни неща.

- Няма ли заплаха гърците да ни задминат във волейбола, както направиха в баскетбола, където сме ги учили?

- Не, мисля, че към този момент няма такава заплаха, без значение, че тук има над 35-40 хиляди картотекирани волейболисти. Все още при нас волейболът остава най-добре показаният групов спорт. А и работим доста добре на равнище подрастващи, тъй че нямам доверие скоро Гърция да ни задмине.

- Стана дума за подрастващите. Световните вицешампиони за младежи от тима на Мартин Стоев - това ли е бъдещето на българския волейбол?

- Със сигурност, да. Те реализираха още една сложена им цел Ц класиране още от първи опит за европейско състезание, което ще е по-късно тази година. И то го реализираха без Алекс Николов. Той играе в Съединени американски щати, там и учи. Това ще бъдат състезателите, които в идващите 2-3-4 години ще се влеят в състава на мъжкия народен тим по волейбол. Да се надяваме всички от тези, които са на игрището да съумеят да влязат в мъжкия тим.

- Не малко промени се направиха за тези две години. Какво още желаете да се вкара в българския волейбол? Да напреднем в каква посока?

- Доста неща успяхме да свършим, доста малко остана от тази така наречен предизборна платформа, която бях декларирал, дружно с сътрудниците от Инициативния комитет, които ме издигнаха. Остана понижаване броя на членовете на Управителния съвет. В момента сме 25 души, бяхме споделили, че ще ги създадем най-много 17. Аз персонално желая от хората, които са в УС да взимат по-дейно присъединяване, тъй като всички са там да оказват помощ да развиваме българския волейбол. Мога да кажа, че към днешна дата работя доста добре с четиримата вицепрезиденти. С тях вървим, предизвикваме срещи, срещаме се с сътрудници. Маркетинговият отдел във федерацията работи доста добре. Но желая и другите членове на УС да бъдат по-активни и да спомагат за това волейболът да върви по-добре, да намираме сътрудници. Кой да оказва помощ с лоби, със препоръки, с хрумвания, с партньорства. Това е, което желая да създадем. За другите неща, мисля, че съвсем всичко успяхме да свършим.

- Вашият бизнес е обвързван с природния газ. Каква е обстановката и по какъв начин се оправя компанията ви в тежката енергийна рецесия, която е навлязла в света?

- Мога да кажа, че особено за природния газ нямам безусловно никакви проблеми. Първо, това е най-евтиното гориво, без значение, че повече от пет пъти нарастна на международните пазари. То няма с какво да бъде сменено. Към момента имам толкоз доста работа, че дори не съумявам да насмогна с поръчки. Всеки желае да му се доставят ремаркета, платформи, акумулатори. Такива коли се продават доста. Така че аз персонално не чувствам безусловно никаква рецесия. Да, усилиха се цените на стоманата, на бутилките, само че пък аз съумях да запазя на всички мои клиенти, които бяха поръчали авансово, без значение, че цените на стоките се усилиха, съумях да им запазя цената. Защото за мен най-важно е да бъдеш правилен към твоите сътрудници и клиенти.

- Често щастието на едни е за сметка на нещастието на други. Казвам го в смисъл, че има и положителни вести в неприятните времена. Получихме покана за женския народен отбор да взе участие в Лигата на нациите.

- Да, това е в действителност един страховит триумф, страховит авторитет за България, само че както споделих и огромна отговорност. Защо споделям авторитет и триумф? Защото ние си бяхме сложили за проект тази година България да играе на Чалъндж шампионата, да го завоюва и 2023 година женският тим да играе в Лигата на нациите. С това решение на международната федерация ние избързваме с една година, само че пък за сметка на това би трябвало да организираме един шампионат, който не беше даже залегнал в проектобюджета на федерацията за тази година. Съответно направихме питане към министерството. Оттам ни дадоха отговор, че поддържат нашето присъединяване, само че за жалост няма по какъв начин да ни подкрепят финансово. Към момента търсим и молим към всички наши сътрудници, които имаме, само че в същото време и към новите сътрудници да дойдат, да им покажем какво значи волейболното семейство. Да видят, че който подкрепя и дружно с волейбола пораства. Да видят, че при нас нещата са доста по-различни.

- Изборът на Лоренцо Мичели за селекционер на националния дамски отбор печели благосклонности - по какъв начин се стигна до този контракт?

- Естествено направихме конкурс, както за безусловно всички треньори. Това е нашето виждане, към този момент по този начин да избираме треньорите, с цел да не може някой да каже, че е определен несправедливо или че не сме дали опция на други да аплайват. За мен беше по-учудващо, че имаше доста задгранични претенденти, само че единствено две български кандидатури. Едната от тях беше на Радо Арсов в тандем с Тони Зетова, а другата на един треньор, на който няма да му загатвам името, само че за нас не беше сериозна. Треньорската комисия реши всички кандидатури, направи изявленията с треньорите и предложи на УС коя кандидатура да бъде определена. Естествено, аз си поговорих доста добре с Мичели, че задачата пред всички национални треньори и тимове е да реализираме избрани резултати. Направихме по този начин, че договорите да бъдат обвързани с тези резултати. Да няма контракт без цели в него.

- Още преди да поемете президентския пост кривата на резултатите при мъжете вървеше надолу. Има ли късмет в този момент с Николай Желязков отпред на отбора да се смени посоката?

- За мен е доста значимо, че Ники ми сподели, че всички момчета са стимулирани да дойдат да играят в националния тим, да се борят, да упражняват, да демонстрират добра игра и естествено положителни резултати. Няма какво да се лъжем, българският почитател обича спечелилите. Когато тимът играе добре и побеждава, почитателите стават все по-многобройни. Аз се веселя, без значение, че и тази година няма да имаме двама от главните състезатели за Лигата на нациите, че всичко ще върви добре. Те ще съумеят да си починат през лятото и в действителност есента за международното състезание ще забележим един тим, който ще даде всичко от себе си, защото след класирането на това състезание към този момент се дефинира международният ранкинг, по който тимовете ще имат право да играят квалификации за олимпиадата през 2024 година

- Процесът по промяната на поколенията в А тима при мъжете е очевидно мъчителен за почитателите - ще устоят ли те? Свикнали са волейболът да е най-успешният ни екипен спорт...

- Така е, много млади състезатели се появиха. Надявам се да съумеят да устоят на първо място тази отговорност, която ляга върху плещите, тъй като съм сигурен, че в работата на игрището ще устоят. Винаги си поисквам на първо място да са здрави, тъй като доста пъти в последните години нашият отбор не е могъл да играе по този начин добре, както би трябвало, главно заради здравословни аргументи. Някои от състезателите са контузени - някои се контузват по време на самия шампионат, някои преди този момент. Така че си поисквам да са здрави. Естествено, че това подмладяване ще окаже неговия отпечатък, само че дано да не забравяме, че доста тимове след завършването на олимпиадата в Токио си подмладяват съставите. Сега е нашият път да покажем нещо. Веднага мога да дам един образец Ц Италия предходната година на европейското състезание излезе с радикално друг млад състав и съумя да стане европейски първенец.

- Темата за травмите. Не мога да не направя отпратка, че вие сте единственият волейболен национал без травма в цялата история. Казвам го по отношение на това, че Цветан Соколов, който играе на вашия пост, в този момент ще лекува травма, Тодор Скримов също не е в кондиция. Това не е ли прекомерно рисково за националния тим?

- Аз съм в действителност малко чудноват проблем. Завърших цялата си спортна кариера без нито една травма, въпреки че всички споделяха, че съм най-малко 20 кг над нормата. Така и не разбрах каква беше тази норма. Но всички ми споделяха, че най-малко 20 кг би трябвало да отслабна. Наистина физиката си е строго самостоятелна. Може би на всеки друго му понася натоварването. Лично за мен, може би тъй като волейбола в никакъв случай не съм го усещал като специалност, постоянно ми е доставял наслаждение и даже и да съм имал някакви дребни проблеми, дори не съм ги усещал. Но в действителност в днешно време, когато мачовете са доста повече, по-натоварени са, присъединяване в подготвителния развой става все по-тежко и по-тежко. Особено за състезатели, които играят на високо равнище и безусловно цяла година играят без да имат нито една минута промяна в клуба си, когато дойдат да играят през лятото, някой път физиката може да не издържи. Но по тази причина споделям - поисквам на всички да са здрави! Това е най-важното за мен.