Илиана Раева: Винаги има начин
Президентът на Българската федерация по художествена гимнастика Илиана Раева направи разбор на развиването на спорта в последните години и съобщи, че постоянно има метод да се реализират резултати.
" Художествената гимнастика е един от най-трудните спортове. Състезателките би трябвало да развиват прекалено много качества - еластичност (в кръста, раменния пояс, тазобедрена става), експедитивност, мощ, съгласуваност, отскокливост, експедитивност на реакция, техника с пет уреда (въже, топка, обръч, бухалки, лента), техника на детайли с тяло (скокове, пируети, равновесия, талази, акробатични елементи), музикалност(играе се с музика), артистичност. Необходими са ежедневни занимания по типичен балет, както и разнообразни танци. Ще прибавя и нещо доста значимо, което касае всеки спорт - психическа подготовка. Работа за централизация. Можете да си визиите какъв размер от информация и подготовка би трябвало да имат и треньорите, би трябвало да поемат и състезателите. Откакто спортът ни стана Олимпийска дисциплинираност не е спирал да се трансформира и да става все по-труден и зрелищен, изключително при най-хубавите. Напълно естествено е, при толкоз доста условия, разликата в равнището на състезателките да е фрапантно огромна при първите в класирането и тези след средата, та до края. Не инцидентно нашият спорт в националните тимове изисква голям часови престой всеки ден в залата ", написа Раева в профила си във Facebook.
" Започнах работа като треньор в Левски декември 1983 година. Работих с подготвителни групи и възраст деца до 10 години до 1988-а. След това отпътувах с Наско за Испания и Франция, където бяхме четири години. Върнахме се и през 1993-а сътворих клуб Илиана. Там бях треньор и президент. Работих с треньорите във всички възрасти. Бях треньор и на националния тим отбор в по-късните години. До през днешния ден не съм се откъсвала от художествената гимнастика, не съм серпантина да работя и не съм серпантина да проучвам нейното развиване. В годините се постановяваше да се приспособявам към измененията, които тя постановяваше, както и към измененията, които изискваше всяко последващо потомство. С две думи, имам голям опит, който натрупах като играч на най-високо равнище на подготовка, както и като треньор и началник, минал през времето на комунизма/социализма и през времето на демокрацията ", добави тя.
" Никога не съм серпантина да проучвам развиването и измененията във всевъзможни аспекти на художествената гимнастика. Имам доста огромни условия към работата на треньорите, както и към цялостното им отношение към процеса в националния тим. Разбира се, треньорите имат цялостна независимост в своята креативна работа и подготовка. В същото време имам и съществени наблюдения върху протичащото се в други спортове. По-логичното в днешно време е да нямаме огромни спортни достижения. Простичката истина е, че от 32 години спортът е " последната дупка на кавала ". Държавата е безусловно абдикирала от спорта и сме на системата ОПРАВЯЙТЕ съдебна експертиза! Няма бази, няма задоволително финанси, няма фрагменти за изцяло вярно слагане на пирамидата на съответния клуб, или федерация. Как съумях да направя подредбата в нашия спорт е напълно друга тематика, която не е смисъл на днешния ми пост ", написа още Илиана Раева.
" Искам да обърна внимание на доста значими неща, които също оказват голямо значение за развиването на един надарен играч. Средата, в която се развиват децата. На децата от дребни им липсва улицата за игра. Причините са ясни. Няма къде да тичат, да играят, да падат, да стават, да развиват обикновената си двигателна просвета. Да играят на топчета, на национална топка, на фунийки, на ластик, на дама, на стражари и апаши... да развиват белите дробове и така нататък На всички това ни е ясно. Липсват условия за развиване на двигателната просвета на децата. Нито в учебно заведение, нито в детската градина това може да се реализира. Нито в другите спортни клубове, тъй като там стартира работа по характерната подготовка, изискваща съответният спорт.
Храната! Толкова значимият съставен елемент. Какво ядем всички сега - ужасна нездравословна храна. Колко съумяват да подсигурят на детето си здравословната храна - зеленчуци, месо, плодове... Колко разчитат на здравословната храна от баба и дядо? От село? Селата ги няма. Няма я и здравословната храна. Колко фамилии могат да си разрешат да пазарят качествена храна от био магазините? Няма да се спирам и на тази тематика, тъй като тя е дълга ", разяснява президентът на БФХГ.
" Колко от дребните спортисти порастват в здрава среда, щадяща тяхната душeвност? Родителите работят от заран до вечер. Вечер се прибират скапани от работа, сблъскали се с ежедневните компликации от всякакво естество. Колко от тях поставят нужното внимание да изслушат умерено децата си, да им дадат кураж, умерено и с обич да им дадат съвет и да ги възпитават? Колко от родителите са финансово подсигурени, с цел да са спокойни за потребностите на фамилията и децата си. Правят масата за вечеря, пускат тв приемника... Има ли какво да пуснем на детето си по малкия екран, с цел да гледа, да се учи и да му бъде в помощ? Отговорът е явен - НЕ! Колко родители имат опция да създадат топла възстановителна вана детето си след тежкия ден и подготовка? Колко родители са купили нужните витамини за детето си, тъй като есента идва със своите безпощадни вируси? Как детето се е възстановило у дома след тежкия ден? Колко от родителите са съумели да създадат нужното за физиката и душeвността на детето състезател?! Колко са имали време за диалог с него, за неговото образование, дисциплинираност и просвета, които са толкоз значими за престоя му в учебно заведение и в залата? Е, на другия ден детето е още веднъж на подготовка и на учебно заведение. И на двете места от него се желае да е отпочинало, добре нахранено, да е щастливо и готово за тежкия ден. Е, по какъв начин тази душичка ще издържи да е съсредоточена и да се учи и да напредва? Как ще тренира и ще напредва. А треньорът, учителят и родителите желаят от него да учи и да тренира качествено ", добави тя.
" Защо споделям всичко това. Защото прекарваме доста часове в залата с децата, тъй като нагоре обясних, какъв брой е тежък нашият спорт и въобще животът на детето състезател. Защото имам толкоз доста наблюдения от предишното и настоящето, толкоз ясно виждам измененията и потребностите за адаптиране към актуалния метод на живот, който е толкоз сложен за всички ни. Като прибавим и мъчителните упоритости на някои родители, мъчителните упоритости на някои треньори...Преди година направих два семинара онлайн за всички родители на гимнастички, както и за всички гимнастички в България. Казах доста неща, които ме вълнуват и тормозят, и такива, които знам, че ща са потребни. Дано съм била в действителност потребна и на родителите и на състезателите. Семинарите ми бяха към два часа и за едните, и за другите. Правила съм и за треньорите.
Нека и не пропущам тематиката, с каква отговорност треньорът образова спортистите. Колко обич и отношение влага в работата си? Запознат ли е с персоналните проблеми на състезателя си? Има ли нужната подготовка да работи с деца? Да, нужна е отговорност от всички. Знам въпросите, които ще ми зададете: по какъв начин да им отделяме нужното внимание и да им даваме нужната обич, като работим? Как да ги храним с качествена храна, като нямаме тези средства? Да, ще сте прави и изцяло ви разбирам. Но желаех да ви опиша чувството на вашето дете - състезател. А това в действителност се отнася за всяко дете, подвластно на днешния живот. Е, несъмнено има изключения, само че не приказваме за тях ", написа още Раева.
" Всички - родители, учители и треньори би трябвало да се грижим за детето ни, тъй като неговото развиване, благополучие и здраве зависи от всички нас. На 16 години ме попитаха: " Какъв е девизът ти? " Отговорих: Винаги има метод! До през днешния ден това е моето верую: ВИНАГИ ИМА НАЧИН! Когато преди 12 години сътворих фейсбука си написах: ВИНАГИ ИМА НАЧИН! Затова и в този момент ще кажа: Колкото и да е тежко и изглеждащо невероятно, ВИНАГИ ИМА НАЧИН да дадем нужното на своето дете! Ние живеем в тежки времена, в които нито храната, нито средата са изцяло здрави. Затова родители, учители и треньори би трябвало да сме един тим! Отбор зависещ на здравото развиване на детето- състезател! Защото спортът дава доста! Спортът ще отдели детето ви от дрогата, посредствеността, алкохола, проституцията в другите и разклонения. Спортът ще направи детето ви стабилно и мощно, крепко и работоспособно, почтено и щастливо! Не е нужно да бъде непременно първенец, нужно е да се движи, да калява характера си и да стане мощно ", добави тя.
" Художествената гимнастика е доста хубав спорт, основава прелестни и мощни дами. В България клубовете се роят, поради огромните ни триумфи. " Златните девойки " станаха синоним на триумф, хубост, мощ и горделивост. Но зад това има тежък труд, доста ограничения, от време на време и болки. Аз имах вяра, че ВИНАГИ ИМА НАЧИН и съумях в най-невъзможното за българската художествена гимнастика време да сбъдна огромната си фантазия - България към този момент има своите олимпийски шампионки. Моля всеки да повярва, че ВИНАГИ ИМА НАЧИН, да даде най-хубавото на своето дете, на своя възпитаник, на своя играч. Любовта е единствената действителност! ", приключи Илиана Раева.
Намерете Българска национална телевизия в обществените мрежи:,,,
" Художествената гимнастика е един от най-трудните спортове. Състезателките би трябвало да развиват прекалено много качества - еластичност (в кръста, раменния пояс, тазобедрена става), експедитивност, мощ, съгласуваност, отскокливост, експедитивност на реакция, техника с пет уреда (въже, топка, обръч, бухалки, лента), техника на детайли с тяло (скокове, пируети, равновесия, талази, акробатични елементи), музикалност(играе се с музика), артистичност. Необходими са ежедневни занимания по типичен балет, както и разнообразни танци. Ще прибавя и нещо доста значимо, което касае всеки спорт - психическа подготовка. Работа за централизация. Можете да си визиите какъв размер от информация и подготовка би трябвало да имат и треньорите, би трябвало да поемат и състезателите. Откакто спортът ни стана Олимпийска дисциплинираност не е спирал да се трансформира и да става все по-труден и зрелищен, изключително при най-хубавите. Напълно естествено е, при толкоз доста условия, разликата в равнището на състезателките да е фрапантно огромна при първите в класирането и тези след средата, та до края. Не инцидентно нашият спорт в националните тимове изисква голям часови престой всеки ден в залата ", написа Раева в профила си във Facebook.
" Започнах работа като треньор в Левски декември 1983 година. Работих с подготвителни групи и възраст деца до 10 години до 1988-а. След това отпътувах с Наско за Испания и Франция, където бяхме четири години. Върнахме се и през 1993-а сътворих клуб Илиана. Там бях треньор и президент. Работих с треньорите във всички възрасти. Бях треньор и на националния тим отбор в по-късните години. До през днешния ден не съм се откъсвала от художествената гимнастика, не съм серпантина да работя и не съм серпантина да проучвам нейното развиване. В годините се постановяваше да се приспособявам към измененията, които тя постановяваше, както и към измененията, които изискваше всяко последващо потомство. С две думи, имам голям опит, който натрупах като играч на най-високо равнище на подготовка, както и като треньор и началник, минал през времето на комунизма/социализма и през времето на демокрацията ", добави тя.
" Никога не съм серпантина да проучвам развиването и измененията във всевъзможни аспекти на художествената гимнастика. Имам доста огромни условия към работата на треньорите, както и към цялостното им отношение към процеса в националния тим. Разбира се, треньорите имат цялостна независимост в своята креативна работа и подготовка. В същото време имам и съществени наблюдения върху протичащото се в други спортове. По-логичното в днешно време е да нямаме огромни спортни достижения. Простичката истина е, че от 32 години спортът е " последната дупка на кавала ". Държавата е безусловно абдикирала от спорта и сме на системата ОПРАВЯЙТЕ съдебна експертиза! Няма бази, няма задоволително финанси, няма фрагменти за изцяло вярно слагане на пирамидата на съответния клуб, или федерация. Как съумях да направя подредбата в нашия спорт е напълно друга тематика, която не е смисъл на днешния ми пост ", написа още Илиана Раева.
" Искам да обърна внимание на доста значими неща, които също оказват голямо значение за развиването на един надарен играч. Средата, в която се развиват децата. На децата от дребни им липсва улицата за игра. Причините са ясни. Няма къде да тичат, да играят, да падат, да стават, да развиват обикновената си двигателна просвета. Да играят на топчета, на национална топка, на фунийки, на ластик, на дама, на стражари и апаши... да развиват белите дробове и така нататък На всички това ни е ясно. Липсват условия за развиване на двигателната просвета на децата. Нито в учебно заведение, нито в детската градина това може да се реализира. Нито в другите спортни клубове, тъй като там стартира работа по характерната подготовка, изискваща съответният спорт.
Храната! Толкова значимият съставен елемент. Какво ядем всички сега - ужасна нездравословна храна. Колко съумяват да подсигурят на детето си здравословната храна - зеленчуци, месо, плодове... Колко разчитат на здравословната храна от баба и дядо? От село? Селата ги няма. Няма я и здравословната храна. Колко фамилии могат да си разрешат да пазарят качествена храна от био магазините? Няма да се спирам и на тази тематика, тъй като тя е дълга ", разяснява президентът на БФХГ.
" Колко от дребните спортисти порастват в здрава среда, щадяща тяхната душeвност? Родителите работят от заран до вечер. Вечер се прибират скапани от работа, сблъскали се с ежедневните компликации от всякакво естество. Колко от тях поставят нужното внимание да изслушат умерено децата си, да им дадат кураж, умерено и с обич да им дадат съвет и да ги възпитават? Колко от родителите са финансово подсигурени, с цел да са спокойни за потребностите на фамилията и децата си. Правят масата за вечеря, пускат тв приемника... Има ли какво да пуснем на детето си по малкия екран, с цел да гледа, да се учи и да му бъде в помощ? Отговорът е явен - НЕ! Колко родители имат опция да създадат топла възстановителна вана детето си след тежкия ден и подготовка? Колко родители са купили нужните витамини за детето си, тъй като есента идва със своите безпощадни вируси? Как детето се е възстановило у дома след тежкия ден? Колко от родителите са съумели да създадат нужното за физиката и душeвността на детето състезател?! Колко са имали време за диалог с него, за неговото образование, дисциплинираност и просвета, които са толкоз значими за престоя му в учебно заведение и в залата? Е, на другия ден детето е още веднъж на подготовка и на учебно заведение. И на двете места от него се желае да е отпочинало, добре нахранено, да е щастливо и готово за тежкия ден. Е, по какъв начин тази душичка ще издържи да е съсредоточена и да се учи и да напредва? Как ще тренира и ще напредва. А треньорът, учителят и родителите желаят от него да учи и да тренира качествено ", добави тя.
" Защо споделям всичко това. Защото прекарваме доста часове в залата с децата, тъй като нагоре обясних, какъв брой е тежък нашият спорт и въобще животът на детето състезател. Защото имам толкоз доста наблюдения от предишното и настоящето, толкоз ясно виждам измененията и потребностите за адаптиране към актуалния метод на живот, който е толкоз сложен за всички ни. Като прибавим и мъчителните упоритости на някои родители, мъчителните упоритости на някои треньори...Преди година направих два семинара онлайн за всички родители на гимнастички, както и за всички гимнастички в България. Казах доста неща, които ме вълнуват и тормозят, и такива, които знам, че ща са потребни. Дано съм била в действителност потребна и на родителите и на състезателите. Семинарите ми бяха към два часа и за едните, и за другите. Правила съм и за треньорите.
Нека и не пропущам тематиката, с каква отговорност треньорът образова спортистите. Колко обич и отношение влага в работата си? Запознат ли е с персоналните проблеми на състезателя си? Има ли нужната подготовка да работи с деца? Да, нужна е отговорност от всички. Знам въпросите, които ще ми зададете: по какъв начин да им отделяме нужното внимание и да им даваме нужната обич, като работим? Как да ги храним с качествена храна, като нямаме тези средства? Да, ще сте прави и изцяло ви разбирам. Но желаех да ви опиша чувството на вашето дете - състезател. А това в действителност се отнася за всяко дете, подвластно на днешния живот. Е, несъмнено има изключения, само че не приказваме за тях ", написа още Раева.
" Всички - родители, учители и треньори би трябвало да се грижим за детето ни, тъй като неговото развиване, благополучие и здраве зависи от всички нас. На 16 години ме попитаха: " Какъв е девизът ти? " Отговорих: Винаги има метод! До през днешния ден това е моето верую: ВИНАГИ ИМА НАЧИН! Когато преди 12 години сътворих фейсбука си написах: ВИНАГИ ИМА НАЧИН! Затова и в този момент ще кажа: Колкото и да е тежко и изглеждащо невероятно, ВИНАГИ ИМА НАЧИН да дадем нужното на своето дете! Ние живеем в тежки времена, в които нито храната, нито средата са изцяло здрави. Затова родители, учители и треньори би трябвало да сме един тим! Отбор зависещ на здравото развиване на детето- състезател! Защото спортът дава доста! Спортът ще отдели детето ви от дрогата, посредствеността, алкохола, проституцията в другите и разклонения. Спортът ще направи детето ви стабилно и мощно, крепко и работоспособно, почтено и щастливо! Не е нужно да бъде непременно първенец, нужно е да се движи, да калява характера си и да стане мощно ", добави тя.
" Художествената гимнастика е доста хубав спорт, основава прелестни и мощни дами. В България клубовете се роят, поради огромните ни триумфи. " Златните девойки " станаха синоним на триумф, хубост, мощ и горделивост. Но зад това има тежък труд, доста ограничения, от време на време и болки. Аз имах вяра, че ВИНАГИ ИМА НАЧИН и съумях в най-невъзможното за българската художествена гимнастика време да сбъдна огромната си фантазия - България към този момент има своите олимпийски шампионки. Моля всеки да повярва, че ВИНАГИ ИМА НАЧИН, да даде най-хубавото на своето дете, на своя възпитаник, на своя играч. Любовта е единствената действителност! ", приключи Илиана Раева.
Намерете Българска национална телевизия в обществените мрежи:,,,
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ