Илиана Раева взриви държавата с думите си: Това е революция! Началото на края!
Президентът на Българската федерация по художествена гимнастика Илиана Раева приказва особено пред „ 24 часа “.
– Госпожо Раева, вие сте човек, който слага високи цели и преследва огромни фантазии – до каква степен се извършиха и сбъднаха те за международното състезание по художествена гимнастика в София?
– Преизпълниха се! Ансамбълът ни работи от 4,5 месеца и не съм очаквала сходен безапелационен и величествен триумф. Имах терзания. Съчетанието с топки и ленти е най-сложното. Още преди месец им споделих, че който си изиграе него, ще стане международен първенец. Така и се случи.
Само нашите девойки го изиграха. Това комбиниране от уреди е доста мъчно. На международното състезание те за първи път си изиграха топките и лентите по ослепителен метод. А нямаха никакъв опит…
Не спирах да ги предизвестявам, а Весела Димитрова им е повтаряла непрестанно преди излизането да се отстрани страстта от публиката, тъй като това е нож с две остриета. Много се плашех, че ще играят пред родна аудитория и фантастичната атмосфера, която сътвориха почитателите, може да им изиграе неприятна смешка. Успяха да бъдат безусловно съсредоточаване – и те, и Стилияна Николова. Тя реализира стратегия най-много на този стадий.
Наложи се тотална смяна в тактиката след отпадането на Боряна Калейн. Това беше доста огромен удар – за мен, за Бранимира Маркова, за персоналната ѝ треньорка Марияна Памукова и най-много за самата Боряна.
Защото Боряна беше в превъзходна форма. И тъй като Боряна играе гимнастика, каквато не видях на това международно състезание. Гимнастика, въплъщение на новите правила – комбиниране на артистичност и компликация по най-хубавия метод. Това, което в действителност са съумели да създадат доста от ансамблите – да приложат съставния елемент артистичност.
– Какво остана прикрито от очите, до момента в който Стилияна се превръщаше в новата дребна огромна фаворитка на България? Какво тъкмо променихте в тактиката си за нея?
– При обстановката с наложителното оттеглане на Боряна голяма тежест падна върху плещите на Стили.
Основното, което вълнуваше освен нас, само че и всички, са олимпийските квоти. Както и да успокоявахме Стилияна и да ѝ казвахме, че няма значение дали ще успее да вземе квота, тя изцяло разбираше, че би трябвало да вземе. Или най-малко за себе си беше сложила тази задача. За първи път видях това дете, тази наша дебютантка – на многобоя, да играе по метода, по който игра.
Стилияна е безпределно прочувствен играч! Прави доста бърз, неналожителен контакт с публиката, което от време на време пречи на нейната централизация. Имаше един-два такива моменти на квалификациите и на финалите. Няколко пъти отидох и ѝ споделих, че желая да изключи публиката от съзнанието си и да се концентрира единствено върху това, което има да играе.
За Стилияна се взе доста рисковано решение, в случай че по всевъзможен метод с нея трябваше да се борим за квота. Направихме промени в бухалките, лентата и топката ѝ, в три от четирите съчетания. Цяла година тренираш едно, а за един ден би трябвало да направиш напълно друго, с цел да се бориш за квота. Истината е, че съчетанията на Стилияна са доста комплицирани и в никакъв случай не сме я обременявали с проекти за класиране. Затова сме я пускали да играе тези доста комплицирани съчетания, с цел да натрупа опит. И в действителност единствения път, когато тя съумя да изиграе всичко, както би трябвало, беше в Клуж на бухалки. И взе златен орден. Победи и София Рафаели, и всички. На квалификациите на международното също правеше опит.
Заради комплицираните съчетания, тъй като е прочувствена, тъй като ѝ липсва опит. Нормално е. Всички бъркаха. Само в многобоя Дария Варфоломеев единствена игра без неточност. Но това фантастично българско дете Стилияна направи нещата след измененията в придвижване съвършено. Справи се и взе квота.
Показа ми тази напълно друга нейна страна. Досега в никакъв случай не сме ѝ поставяли задания за медали. И в този момент не ѝ поставихме задача за квота. Но я усетихме, че е напрегната, че усеща упованията. Медиите не пестят нищо, тя чете. Но усетихме, че самата тя желае доста квотата. Беше обикновено по някакъв метод ние да облекчим това напрежение. Но то носеше своя риск. А смяната беше осезаема – и на трите съчетания. Тя излезе по-вглъбена от всеки път. Пребори се и взе квота. Нейното е безспорен подвиг. Видях ново качество у нея, което в съревнование в никакъв случай не бях виждала. Видях, че когато се постанова, тя може да изолира всичко, да се концентрира и да се бори като лъв, какъвто в действителност е – тя е зодия Лъв.
– Как едно привидно почтено дете се трансформира в лъвица на международната художествена гимнастика?
– С безрезервност и с верните хора. До себе си Стили имаше същински стожер – Валентина Иванова. Нямате визия какво направи тази жена за развиването на Стилияна като играч. Валя Иванова израсна извънредно доста в последните две години – безусловно се развива пред очите ми. В последната година тя промени радикално стандарта на тренировки на Стилияна и това даде резултат. Те поставиха извънреден труд. Стили е имала тренировки по 8-9 часа дневно – единствено художествена гимнастика.
Много значимо място в страхотния тандем Валя Иванова – Стилияна Николова има основният ни управител Бранимира Маркова. Това е извънреден лидер на националния ни тим самостоятелно. Тази жена има невероятния гений да умее да излиза от всякаква сложна обстановка “с щракане с пръсти ”, без никакъв проблем. Има необикновен метод към хората, към тренировките. А това е основно за систематичната ползотворна работа в залата. Тя има и доста съответно вмешателство в тренировките – в композициите, в проектите за работа, натоварването, лагерите… Тя е нонстоп до всяка една от гимнастичките ни.
Трябва да отлича и ролята на индивида, който всеки ден е с треньорите, оказва помощ със своя голям треньорски и педагогичен опит – Деспа Кателиева. Тя е непрекъснато на тренировки и надпревари до девойките.
– Какво друго прави българските гимнастички да се отличават? Какви други невидими “тайни оръжия ” имаме? Къде се крие златното бъдеще?
– Трябва да отлича и влизането в тима на нашия украински другар Анатолий Думанов, който за четири месеца направи чудеса във връзка с постановката на пируетите, равновесията и скоковете – там, където Русия, Украйна и Беларус са най-силни. Анатолий Думанов е извънреден балетен възпитател, който назначих на работа – пристигна от Украйна, за жалост, след ужасните събития там. Той е просто благосъстояние. Направи чудеса за индивидуалистките ни, в това число и при Боряна Калейн.
Положихме доста сериозен труд, обърнахме съществено внимание на съставния елемент артистичност. Не е по никакъв начин елементарно да съчетаеш компликацията на тялото с компликацията на уреда и артистичността. Когато направиш тези три съставния елемент на висота, се получава Боряна Калейн.
За страдание, тя не съумя да бъде в отличната си форма на предходните надпревари, на които участваше. Но нейните съчетания бяха оценени от експертите от цели свят.
Всички се стремяхме към особено внимание за артистичността. Но се изисква и зрялост, и рутина, с цел да се реализира това, което желае интернационалната ни федерация. Неслучайно аз не мога да отлича нито една индивидуалистка, която се оправи изцяло с този съставен елемент. Стилияна има прекомерно комплицирани съчетания и съзнанието й е заето с осъществяването, към момента й липсва рутината, която има Боряна. По отношение на артистичността не бих отличила и новата международна шампионка София Рафаели, и сребърната медалистка Дария Варфоломеев.
В същото време – голям скок на ансамбловите съчетания. Пето и шесто място на Бразилия и Мексико и влизането им на два финала е безспорна гражданска война. Бразилия има една от най-високите оценки на артистичност. Да не приказваме за артистичността на Италия, Испания, България. При Израел този съставен елемент липсва, те карат по старите правила. България е с безспорна иновация в обръчите, артсъчетание. Тотално друго от всички и всичко при ансамбилте. И едно грандиозно българско комбиниране с топки и ленти, освен танцувално и артистично, само че с голяма компликация. С него демонстрираме, че тези детайли може да бъдат съчетани и има опция едното да не е за сметка на другото. Когато правиш огромна компликация, не значи, че не може да бъдеш и артистичен и да преливаш придвижванията, както изисква новият устав. Да си в безспорен синхрон с музика, придвижване и апарат.
Без да разбере в елементи, публиката беше погълната от тази композиция. Естествено, публиката беше пристрастна към нашите девойки, само че беше доста безпристрасна към мощните съчетания, към тези, които сграбчват, раздрусват и те карат да те побият тръпки.
– Кое е най-същественото за бъдещето на международната художествена гимнастика, което се случи в София?
– Ако има нещо от международна значителност, което се случи на шампионата в София, то е, че се случи в доста огромен % при оптимално допустима обективност от съдиите. И в случай че се държи този курс, гимнастиката я чакат светли дни. С еволюция и страхотна конкуренция.
Огромно отлично и почит към президента на Техническия комитет по художествена гимнастика към Международната федерация по гимнастика Ноха Абу Шабана. Беше направена революционна стъпка в художествената гимнастика. Такова независимо съдийство виждам за първи път, откогато познавам художествената гимнастика, откогато аз се състезавам. На международното състезание в София за първи път виждам такава оптималната обективност, доколкото е допустима в този спорт. Пълен почит към Ноха Абу Шабана – способена, смела и мъдра. Още преди да бъде определена, споделих за какво ще гласоподавам за нея. Бях единствената, която я поддържа обществено преди конгреса, когато Кузмина към момента беше една от претендентките. Познавам мисленето на тази жена и знам какъв брой доста желае да е потребна на международната художествена гимнастика. Респект и към Мария Мултобак от Норвегия, която отговаряше за съставния елемент артистичност.
Революцията е даже и в жребия за съдиите. За първи път беше изработен чоп в деня на надпреварата на ансамблите, до последния миг никой не знаеше кой на какво ще съдийства. Второ – тя сплоти съдии от първа и второкласен. За първи път се случва на международно състезание съдии второкласен да се паднат на компликация, както и съдии първа категория да отидат в осъществяване и в артистичност.
Имаше миг, в който Бразилия беше с втора оценка на артистичност след България, с по-висока от Италия и от Испания. Имаше втора оценка на компликация. Това е безспорна гражданска война.
Ако Испания имаше спад след Рио, в този момент е дръпнала доста и направи показни обръчи. Бих отличила обръчите на България, Испания, Италия, Япония, Китай – без значение от грешките, Мексико. Имаше фантастични хрумвания в съчетанията. Това ме прави най-вече щастлива след успеха на нашите девойки и героизма на Стилияна Николова. Развитието, към което потегля художествената гимнастика.
– Може ли да се каже, че международното състезание в София е гражданска война – началото на края на субективното съдийство?
– Точно по този начин. Много добре казано – началото на края на субективизма в художествената гимнастика. Дай боже тази линия да продължи. Ноха Абу Шабана е същински водач, който може да води художествената гимнастика в тази посока.
Колко значимо е в действителност да си била гимнастичка и да обичаш същински спорта, с цел да работиш по този метод за развиването му. Тя е от Египет. Гимнастичка от страна, която няма доста огромни триумфи. Но тя е упражнявала в България, Деспа Кателиева и Гуга Недялкова са й били треньорки. От дълги години е в техническия комитет, изцяло е наясно с проблемите и с потребностите на международната художествена гимнастика. Всички международни експерти, с които съумях да приказвам, са на това мнение.
– В България чакахме това да е международното състезание на Боряна Калейн. От българска позиция то в действителност се трансформира в успех на дебютантките. Видяхме ли в София бъдещето на художествената гимнастика?
– Да. Видяхме страховит взлом на младостта. Бъдещето се появи в София. И за наше благополучие, бъдещето още веднъж е обвързвано с България.
Задължително би трябвало да загатна една състезателка, от която аз най-вече се тормозя, повече, в сравнение с от София Рафаели и Дария Варфоломеев. Това е Дария Атаманов от Израел. Тя имаше нещастието да си счупи крайници, преди да излезе да играе на международното състезание. Тя е фантастична гимнастичка, която проследявам от европейското състезание в Киев през 2020 година Наблюдавам я доста деликатно. Има извънредно вярна тактика за нейното развиване. Атакува доста последователно, по този начин както правеше Линой Ашрам. Неслучайно Атаманов работи с треньорката на Линой Ашрам. Лично отидох да поздравя треньорката и да ѝ кажа, че ужасно доста одобрявам нейната гимнастичка. Атаманов също е доста млада, тя е колкото Стилияна. И никога не би трябвало да я отписваме за идващото международно и за олимпийските игри.
Ще бъде доста забавно. С голям интерес чакам международното следващата година, където от всички ще бъдат направени поуките от международното в София. Там България ще се бори за още една олимпийска квота в самостоятелното. На миналото международно България е единствената страна, която съумя да вземе две квоти. И то при отсъствието на Боряна Калейн.
– Как е Боряна Калейн?
– По-добре. Чуваме се всеки ден. Направено ѝ е още едно проучване. Подобрява се с всеки минал ден. Вярвам, че ще се възвърне изцяло. Но ще се възвръща тъкмо толкоз, колкото е належащо. Боряна е друго измерение.
– Често сме виждали образци по какъв начин след най-тежки трудности идват най-сладки и жадувани резултати. Дори и диамантените ни девойки първо бяха подценявани, след това тимът трябваше да преодолее много насилствени промени и удари от ориста, само че стигна до Олимп. Вярвате ли, че ориста може да е оставила триумфа на Боряна да е край Айфеловата кула през 2024 година?
– Имам верую, че колкото е по-тежък пътят, толкоз по-голямо нещо те чака. Самият мой път е подобен. Пътят на мои състезателки е бил подобен. Пътят на олимпийските ни шампионки от ансамбъла беше безпределно тежък, в случай че те пет години бяха най-силният тим в света и не им дадоха нито една купа до олимпийските игри. Всеки път им споделях: “Ще видите, че вие ще сте олимпийските шампионки ”. И на Весела го повтарях непрестанно.
Боряна е извънреден играч. Това, което ѝ се случи, е доста тежко. Тя знаеше, че е във върхова форма и очакваше с неспокойствие международното състезание. Пак ще си разреша да имам вяра, че тези трудности тя ги получава, с цел да мине през тях и да стигне до нещо по-голямо. Вярвам, че всичко, което се случва, просто е трябвало да се случи. Вярвам, че това е бил по-малкият демон. Казах ѝ го и на нея – дано благодарим на Бога, може би ни е предпазил от нещо по-сериозно и по-тежко.
За продължението на историята единствено Боряна е значима. На първо място, несъмнено – здравословното ѝ положение. Дали ще може да понесе такива високи натоварвания, каквито изисква нашият спорт. Второто най-важно е какво желае тя.
Човек може да реализира задачата си единствено в случай че той желае, не в случай че другите към него желаят и го бутат.
Нито един подобен не е съумял. Но в случай че тя желае, то ние сме подготвени. И имам вяра, че и нея я чака нещо доста огромно.
Ако тя обаче реши, че не е в положение да се оправи, аз ще приема и такова нейно решение. Единственото, което мога да ѝ кажа, е, че постоянно ще й бъда признателна за удоволствието, което ми е доставяла с играта си и наличието си в подготвителната зала. Но въпреки всичко имам вяра, че ориста ще бъде великодушна към нея.
– Вие също се отдадохте на идеята на Боряна и нейната фантазия да стане безспорна международна шампионка в София. Върнахте се в залата и като треньор…
– Работихме по 8-9 часа дневно. Планът й не е бил тежък като количество, само че беше по-интензивен. Когато нейната треньорка и Боряна желаеха да се включа в подготовката, извънредно се отдадох на идеята. Направихме голям скок. Тя работеше ужасно. Но по този начин е било писано.
– Какво още е писано да реализира шлифовчикът на диаманти Весела Димитрова? След олимпийската купа с ансамбъла от Токио в този момент към този момент има и международна купа. Но сякаш най-ценното е да видиш треньор, построил олимпийски първенци, по какъв начин скача от нова наслада и има сълзи в очите след новите постижения…
– Весела е феномен. Присъствам в залата, когато тя работи. Виждм какво прави, от кое място потегля, по какъв начин го прави, по какъв път върви. Свидетел съм и на нейното голямо равитие, най-много като възпитател. Тя е превъзходен треньор, само че с цел да постигнеш огромни резултати, се желае да бъдеш и добър възпитател и психолог. Е, тя израства и като възпитател, и като психолог. А като треньор няма две отзиви, че Весела е феномен. Това е може би най-силният треньор, който съм виждала в живота си в художествената гимнастика. Познавам и Жулиета Шишманова, и Лили Мирчева, и Нешка Робева – фантастични, посвоему явления. Респект за всички български треньори. Но да можеш да правиш такава гимнастика в това ѝ развиване, което е на светлинни години от времената, в които ние играехме, а даже и в близкото минало… Да можеш да съчетаеш компликацията, артистичността, да направиш пет състезатели да излизат на килима като пестник. Да ги научиш за четири месеца да бъдат отбор… За да направиш всичко това, ти си същински феномен.
Весела е страхотна. Обичам да участвам на тренировките ѝ. С неспокойствие очаквам композициите. Много е допряна от Бога. Това са призванието и задачата ѝ – да прави чудеса и да печели медали. И то в най-тежкото време за художествената гимнастика, когато еволюцията в този спорт е голяма.
– В миговете след олимпийската купа в Токио сякаш долових даже нотка на планиране у Весела Димитрова дали да не се откаже на най-високия връх. Това ли е най-голямата победа отвън килима – че тя продължава да прави своите чудеса за България?
– Дълбоко в себе си Весела е доста притеснителна. Съчетава противоположностите на Скорпиона, какъвто е. Хем е отдадена на идеята до дъно, хем като един същински Скорпион се съмнява и се тормози. В същото време обаче има някаква мощ, която ѝ споделя, че би трябвало да продължи. Много постоянно съм ѝ пособия в най-трудните моменти. И да, казвала е “ще се откажа ”, само че аз в никакъв случай не съм го вярвала, тъй като знам какъв брой доста обича гимнастиката, какъв брой доста обича гимнастичките. Всъщност тя е отдадена до дъно на идеята, само че в случай че може даже да не се демонстрира, че тя е повода този път да бъде извървян. Ако може, даже да не се появи на надпреварите, единствено да е подготвила девойките по най-хубавия метод, с цел да се показват оптимално добре. Тя е доста сензитивна, безусловно ѝ стопира сърцето, до момента в който гимнастичките играят. Това ужасно доста изтощава и изхабява. Няколко пъти ми е казвала: “Може ли аз да ги сготвям, аз да върша съчетанията, аз да работя с девойките, само че единствено да не отивам на надпревари? ”. (Смее се.) Казвам ѝ: “Не, не може, ти ще си ги готвиш, ти ще си ги извеждаш. ” И продължаваме да си се смеем. Най-големият ѝ триумф е олимпийската купа, няма по-голям, това е оскарът в спорта. Тя нямаше международна и европейска купа. Казваше ми: “Искам и международна. ” Сега отидох при нея и й споделих: “Ето, към този момент имаш международна титла… Но не забравяй, че нямаш европейска ”. (Смее се.) Целувайки се и плачейки от благополучие след безспорната международна купа на ансамбъла, се смяхме много на репликата ми “не забравяй, че нямаш европейска ”.
Сега всеки един орден е с друга стойност с тази еволюция на художествената гимнастика.
– Новият отбор на България също потегли по много бодлив път към златото – с доста тежки решения за малко време, с доста промени, които единствено много смели хора биха създали в подобен период…
– Пътят беше доста тежък. Това доста разконцентрира подготовката, тъй като Весела безусловно подмени състава като се изключи една гимнастичка – Женина Трашлиева. Промени съчетанията. Два месеца и половина преди световнот опървенство. Това не е добра и стопроцентова подготовка. Но беше направено и невъзможното, с цел да се построи тим за минимално време, да бъде направена заварката и да я има подготовката като за международно. Всичко беше форсирано, което ни караше да сме обезпокоени дали девойките ще се оправят. Тези девойки нямаха никакъв опит на интернационално съревнование. И излизаха пред лична аудитория. “Арена Армеец ” е като гладиаторска сцена с хора, безусловно изпълнени с религия, че тези девойки ще станат първи. Взривяващи залата всякога, когато девойките се появят. Това са доста точки, които ни караха да се тормозим. Непрекъснато повтаряхме: “Изолираш публиката, мислиш единствено за съчетанието, единствено за детайлите, единствено по какъв начин хвърляш, до момента в който хванеш уреда. ” Постигнатото от деца без никакъв опит демонстрира, че пътят е бил верен. Награда получава този, който върви по верен път и прави всичко по силите си по отношение на действителността.
– Колко тежи на тим от безспорни дебютантки да е правоприемник на диамантените девойки? И какъв брой сладко е самите олимпийски шампионки и публиката да изпратят дебютантките на крайници?
– Огромна тежест е всички да знаят, че си правоприемник на диамантите, на олимпийските шампионки. И всички да чакат от теб да докажеш, че също си мощен и си подготвен и ти да бъдеш олимпийски първенец. Адски тежи. Тези нежни девойки се оправиха ослепително. И те, и треньорите им Весела и Михаела Маевска, и целият екип. Не съм очаквала такова сполучливо международно състезание с оглед действителностите, а и това, което ни връхлетя тъкмо преди старта.
Другото – то е просто скъпо за нашите нови шампионки, сигурна съм, че ще го помнят цялостен живот.
– Как се почувствахте при жеста на президента на Международната федерация по гимнастика Моринари Ватанабе да загърби протокола и да даде на вас опцията да връчите златните медали на българския отбор?
– Това е просто японец. Изключителен японец. Казала съм, че Япония е планета в планетата. Почувствах се доста щастлива, че мога персонално да им сложа златните медали. Но в това време почувствах за следващ път големия почит към този човек – Моринари Ватанабе.
Той в действителност прави всичко по силите си да промени гимнастиката към положително.
– Кое е най-хубавото нещо, което чухте след международното състезание в София?
– На това международно нямаше човек, който да не каже, че е във екстаз от организацията и детайлите, с които се постарахме историята и хубостта на България да бъдат показани пред света, да бъде показана хубостта на нашия спорт като цяло. Аз пък съм във екстаз от хората, които го направиха. Заслугата е на моя екип от федерацията. Шест дами направиха това международно състезание – Росина Атанасова, Невяна Владинова, Гергана Йорданова, Моника Панайотова, Йоанна Ангелова и Юлия Мумджиева.
Адски доста им дължа на тях. Така, както се работи в залата, по същия метод се работи в Българската федерация, която е влекачът на цялата ни художествена гимнастика.
Благодаря персонално и на всеки един от целия необикновен екип, спечелил безспорна международна купа за организация и трансформирал шампионата в събитие за образец.
Специални благодарности и на нашите фантастични съдии. В бокса има съдии, само че въпреки всичко можеш да нокаутираш противника. В битката има съдии, само че можеш да тушираш. Художествената гимнастика е измежду дребното спортове, както спортна гимнастика и фигурно пързаляне, където единствено съдиите вземат решение всичко.
Няма по какъв начин да не загатна изключителните ни съдии – Филипа Филипова, Християна Тодорова, Даниела Велчева и Мария Петрова. Те вземат участие освен на надпревари като съдии, те са и в залата и оказват помощ по време на тренировките.
– През тази година отбелязвате 70 години художествена гимнастика в България, кой е най-ценният подарък, който вие получихте през 2022-а?
– При мен нещата постоянно са доста компактни, в никакъв случай не е единствено едно съревнование, в тази ситуация – едно международно състезание. Това международно състезание беше обвързвано и със 70-ата годишнина на художествената гимнастика в България. Направихме си прелестни дарове за годишнината – безспорна международна купа на ансамбъла, раждането на същински дребен огромен воин, невероятна, вряща зала с екзалтирана аудитория. Венецът на тази суперуспешна година, в която означаваме 70-ата годишнина на българската художествена гимнастика, е книгата на изключителната Вера Маринова – “Обръчите на Венера ”. Всъщност незабавно след края на международното състезание първото нещо, което направих, е да прочета книгата. Събудих се в 6 часа сутринта. Явно нямах самообладание да я прочета. Тя съдържа толкоз доста история, информация и поредност за развиването на художествената гимнастика. И всеки, който я прочете, ще разбере, че семето, с което е посят този спорт, е необикновено и няма по какъв начин плодът да е различен с изключение на златен. Искам да ми повярвате, споделям го след края на това фантастично международно за България.
Най-голямата премия за мен за тази година е книгата на Вера Маринова.
Купих си я по време на международното и нямах самообладание да я прочета. Тази книга в действителност дава отговор на всеки за какво сме толкоз сполучливи, за какво спечелихме олимпийска купа и за какво оня ден станахме безспорни международни шампиони
– Госпожо Раева, вие сте човек, който слага високи цели и преследва огромни фантазии – до каква степен се извършиха и сбъднаха те за международното състезание по художествена гимнастика в София?
– Преизпълниха се! Ансамбълът ни работи от 4,5 месеца и не съм очаквала сходен безапелационен и величествен триумф. Имах терзания. Съчетанието с топки и ленти е най-сложното. Още преди месец им споделих, че който си изиграе него, ще стане международен първенец. Така и се случи.
Само нашите девойки го изиграха. Това комбиниране от уреди е доста мъчно. На международното състезание те за първи път си изиграха топките и лентите по ослепителен метод. А нямаха никакъв опит…
Не спирах да ги предизвестявам, а Весела Димитрова им е повтаряла непрестанно преди излизането да се отстрани страстта от публиката, тъй като това е нож с две остриета. Много се плашех, че ще играят пред родна аудитория и фантастичната атмосфера, която сътвориха почитателите, може да им изиграе неприятна смешка. Успяха да бъдат безусловно съсредоточаване – и те, и Стилияна Николова. Тя реализира стратегия най-много на този стадий.
Наложи се тотална смяна в тактиката след отпадането на Боряна Калейн. Това беше доста огромен удар – за мен, за Бранимира Маркова, за персоналната ѝ треньорка Марияна Памукова и най-много за самата Боряна.
Защото Боряна беше в превъзходна форма. И тъй като Боряна играе гимнастика, каквато не видях на това международно състезание. Гимнастика, въплъщение на новите правила – комбиниране на артистичност и компликация по най-хубавия метод. Това, което в действителност са съумели да създадат доста от ансамблите – да приложат съставния елемент артистичност.
– Какво остана прикрито от очите, до момента в който Стилияна се превръщаше в новата дребна огромна фаворитка на България? Какво тъкмо променихте в тактиката си за нея?
– При обстановката с наложителното оттеглане на Боряна голяма тежест падна върху плещите на Стили.
Основното, което вълнуваше освен нас, само че и всички, са олимпийските квоти. Както и да успокоявахме Стилияна и да ѝ казвахме, че няма значение дали ще успее да вземе квота, тя изцяло разбираше, че би трябвало да вземе. Или най-малко за себе си беше сложила тази задача. За първи път видях това дете, тази наша дебютантка – на многобоя, да играе по метода, по който игра.
Стилияна е безпределно прочувствен играч! Прави доста бърз, неналожителен контакт с публиката, което от време на време пречи на нейната централизация. Имаше един-два такива моменти на квалификациите и на финалите. Няколко пъти отидох и ѝ споделих, че желая да изключи публиката от съзнанието си и да се концентрира единствено върху това, което има да играе.
За Стилияна се взе доста рисковано решение, в случай че по всевъзможен метод с нея трябваше да се борим за квота. Направихме промени в бухалките, лентата и топката ѝ, в три от четирите съчетания. Цяла година тренираш едно, а за един ден би трябвало да направиш напълно друго, с цел да се бориш за квота. Истината е, че съчетанията на Стилияна са доста комплицирани и в никакъв случай не сме я обременявали с проекти за класиране. Затова сме я пускали да играе тези доста комплицирани съчетания, с цел да натрупа опит. И в действителност единствения път, когато тя съумя да изиграе всичко, както би трябвало, беше в Клуж на бухалки. И взе златен орден. Победи и София Рафаели, и всички. На квалификациите на международното също правеше опит.
Заради комплицираните съчетания, тъй като е прочувствена, тъй като ѝ липсва опит. Нормално е. Всички бъркаха. Само в многобоя Дария Варфоломеев единствена игра без неточност. Но това фантастично българско дете Стилияна направи нещата след измененията в придвижване съвършено. Справи се и взе квота.
Показа ми тази напълно друга нейна страна. Досега в никакъв случай не сме ѝ поставяли задания за медали. И в този момент не ѝ поставихме задача за квота. Но я усетихме, че е напрегната, че усеща упованията. Медиите не пестят нищо, тя чете. Но усетихме, че самата тя желае доста квотата. Беше обикновено по някакъв метод ние да облекчим това напрежение. Но то носеше своя риск. А смяната беше осезаема – и на трите съчетания. Тя излезе по-вглъбена от всеки път. Пребори се и взе квота. Нейното е безспорен подвиг. Видях ново качество у нея, което в съревнование в никакъв случай не бях виждала. Видях, че когато се постанова, тя може да изолира всичко, да се концентрира и да се бори като лъв, какъвто в действителност е – тя е зодия Лъв.
– Как едно привидно почтено дете се трансформира в лъвица на международната художествена гимнастика?
– С безрезервност и с верните хора. До себе си Стили имаше същински стожер – Валентина Иванова. Нямате визия какво направи тази жена за развиването на Стилияна като играч. Валя Иванова израсна извънредно доста в последните две години – безусловно се развива пред очите ми. В последната година тя промени радикално стандарта на тренировки на Стилияна и това даде резултат. Те поставиха извънреден труд. Стили е имала тренировки по 8-9 часа дневно – единствено художествена гимнастика.
Много значимо място в страхотния тандем Валя Иванова – Стилияна Николова има основният ни управител Бранимира Маркова. Това е извънреден лидер на националния ни тим самостоятелно. Тази жена има невероятния гений да умее да излиза от всякаква сложна обстановка “с щракане с пръсти ”, без никакъв проблем. Има необикновен метод към хората, към тренировките. А това е основно за систематичната ползотворна работа в залата. Тя има и доста съответно вмешателство в тренировките – в композициите, в проектите за работа, натоварването, лагерите… Тя е нонстоп до всяка една от гимнастичките ни.
Трябва да отлича и ролята на индивида, който всеки ден е с треньорите, оказва помощ със своя голям треньорски и педагогичен опит – Деспа Кателиева. Тя е непрекъснато на тренировки и надпревари до девойките.
– Какво друго прави българските гимнастички да се отличават? Какви други невидими “тайни оръжия ” имаме? Къде се крие златното бъдеще?
– Трябва да отлича и влизането в тима на нашия украински другар Анатолий Думанов, който за четири месеца направи чудеса във връзка с постановката на пируетите, равновесията и скоковете – там, където Русия, Украйна и Беларус са най-силни. Анатолий Думанов е извънреден балетен възпитател, който назначих на работа – пристигна от Украйна, за жалост, след ужасните събития там. Той е просто благосъстояние. Направи чудеса за индивидуалистките ни, в това число и при Боряна Калейн.
Положихме доста сериозен труд, обърнахме съществено внимание на съставния елемент артистичност. Не е по никакъв начин елементарно да съчетаеш компликацията на тялото с компликацията на уреда и артистичността. Когато направиш тези три съставния елемент на висота, се получава Боряна Калейн.
За страдание, тя не съумя да бъде в отличната си форма на предходните надпревари, на които участваше. Но нейните съчетания бяха оценени от експертите от цели свят.
Всички се стремяхме към особено внимание за артистичността. Но се изисква и зрялост, и рутина, с цел да се реализира това, което желае интернационалната ни федерация. Неслучайно аз не мога да отлича нито една индивидуалистка, която се оправи изцяло с този съставен елемент. Стилияна има прекомерно комплицирани съчетания и съзнанието й е заето с осъществяването, към момента й липсва рутината, която има Боряна. По отношение на артистичността не бих отличила и новата международна шампионка София Рафаели, и сребърната медалистка Дария Варфоломеев.
В същото време – голям скок на ансамбловите съчетания. Пето и шесто място на Бразилия и Мексико и влизането им на два финала е безспорна гражданска война. Бразилия има една от най-високите оценки на артистичност. Да не приказваме за артистичността на Италия, Испания, България. При Израел този съставен елемент липсва, те карат по старите правила. България е с безспорна иновация в обръчите, артсъчетание. Тотално друго от всички и всичко при ансамбилте. И едно грандиозно българско комбиниране с топки и ленти, освен танцувално и артистично, само че с голяма компликация. С него демонстрираме, че тези детайли може да бъдат съчетани и има опция едното да не е за сметка на другото. Когато правиш огромна компликация, не значи, че не може да бъдеш и артистичен и да преливаш придвижванията, както изисква новият устав. Да си в безспорен синхрон с музика, придвижване и апарат.
Без да разбере в елементи, публиката беше погълната от тази композиция. Естествено, публиката беше пристрастна към нашите девойки, само че беше доста безпристрасна към мощните съчетания, към тези, които сграбчват, раздрусват и те карат да те побият тръпки.
– Кое е най-същественото за бъдещето на международната художествена гимнастика, което се случи в София?
– Ако има нещо от международна значителност, което се случи на шампионата в София, то е, че се случи в доста огромен % при оптимално допустима обективност от съдиите. И в случай че се държи този курс, гимнастиката я чакат светли дни. С еволюция и страхотна конкуренция.
Огромно отлично и почит към президента на Техническия комитет по художествена гимнастика към Международната федерация по гимнастика Ноха Абу Шабана. Беше направена революционна стъпка в художествената гимнастика. Такова независимо съдийство виждам за първи път, откогато познавам художествената гимнастика, откогато аз се състезавам. На международното състезание в София за първи път виждам такава оптималната обективност, доколкото е допустима в този спорт. Пълен почит към Ноха Абу Шабана – способена, смела и мъдра. Още преди да бъде определена, споделих за какво ще гласоподавам за нея. Бях единствената, която я поддържа обществено преди конгреса, когато Кузмина към момента беше една от претендентките. Познавам мисленето на тази жена и знам какъв брой доста желае да е потребна на международната художествена гимнастика. Респект и към Мария Мултобак от Норвегия, която отговаряше за съставния елемент артистичност.
Революцията е даже и в жребия за съдиите. За първи път беше изработен чоп в деня на надпреварата на ансамблите, до последния миг никой не знаеше кой на какво ще съдийства. Второ – тя сплоти съдии от първа и второкласен. За първи път се случва на международно състезание съдии второкласен да се паднат на компликация, както и съдии първа категория да отидат в осъществяване и в артистичност.
Имаше миг, в който Бразилия беше с втора оценка на артистичност след България, с по-висока от Италия и от Испания. Имаше втора оценка на компликация. Това е безспорна гражданска война.
Ако Испания имаше спад след Рио, в този момент е дръпнала доста и направи показни обръчи. Бих отличила обръчите на България, Испания, Италия, Япония, Китай – без значение от грешките, Мексико. Имаше фантастични хрумвания в съчетанията. Това ме прави най-вече щастлива след успеха на нашите девойки и героизма на Стилияна Николова. Развитието, към което потегля художествената гимнастика.
– Може ли да се каже, че международното състезание в София е гражданска война – началото на края на субективното съдийство?
– Точно по този начин. Много добре казано – началото на края на субективизма в художествената гимнастика. Дай боже тази линия да продължи. Ноха Абу Шабана е същински водач, който може да води художествената гимнастика в тази посока.
Колко значимо е в действителност да си била гимнастичка и да обичаш същински спорта, с цел да работиш по този метод за развиването му. Тя е от Египет. Гимнастичка от страна, която няма доста огромни триумфи. Но тя е упражнявала в България, Деспа Кателиева и Гуга Недялкова са й били треньорки. От дълги години е в техническия комитет, изцяло е наясно с проблемите и с потребностите на международната художествена гимнастика. Всички международни експерти, с които съумях да приказвам, са на това мнение.
– В България чакахме това да е международното състезание на Боряна Калейн. От българска позиция то в действителност се трансформира в успех на дебютантките. Видяхме ли в София бъдещето на художествената гимнастика?
– Да. Видяхме страховит взлом на младостта. Бъдещето се появи в София. И за наше благополучие, бъдещето още веднъж е обвързвано с България.
Задължително би трябвало да загатна една състезателка, от която аз най-вече се тормозя, повече, в сравнение с от София Рафаели и Дария Варфоломеев. Това е Дария Атаманов от Израел. Тя имаше нещастието да си счупи крайници, преди да излезе да играе на международното състезание. Тя е фантастична гимнастичка, която проследявам от европейското състезание в Киев през 2020 година Наблюдавам я доста деликатно. Има извънредно вярна тактика за нейното развиване. Атакува доста последователно, по този начин както правеше Линой Ашрам. Неслучайно Атаманов работи с треньорката на Линой Ашрам. Лично отидох да поздравя треньорката и да ѝ кажа, че ужасно доста одобрявам нейната гимнастичка. Атаманов също е доста млада, тя е колкото Стилияна. И никога не би трябвало да я отписваме за идващото международно и за олимпийските игри.
Ще бъде доста забавно. С голям интерес чакам международното следващата година, където от всички ще бъдат направени поуките от международното в София. Там България ще се бори за още една олимпийска квота в самостоятелното. На миналото международно България е единствената страна, която съумя да вземе две квоти. И то при отсъствието на Боряна Калейн.
– Как е Боряна Калейн?
– По-добре. Чуваме се всеки ден. Направено ѝ е още едно проучване. Подобрява се с всеки минал ден. Вярвам, че ще се възвърне изцяло. Но ще се възвръща тъкмо толкоз, колкото е належащо. Боряна е друго измерение.
– Често сме виждали образци по какъв начин след най-тежки трудности идват най-сладки и жадувани резултати. Дори и диамантените ни девойки първо бяха подценявани, след това тимът трябваше да преодолее много насилствени промени и удари от ориста, само че стигна до Олимп. Вярвате ли, че ориста може да е оставила триумфа на Боряна да е край Айфеловата кула през 2024 година?
– Имам верую, че колкото е по-тежък пътят, толкоз по-голямо нещо те чака. Самият мой път е подобен. Пътят на мои състезателки е бил подобен. Пътят на олимпийските ни шампионки от ансамбъла беше безпределно тежък, в случай че те пет години бяха най-силният тим в света и не им дадоха нито една купа до олимпийските игри. Всеки път им споделях: “Ще видите, че вие ще сте олимпийските шампионки ”. И на Весела го повтарях непрестанно.
Боряна е извънреден играч. Това, което ѝ се случи, е доста тежко. Тя знаеше, че е във върхова форма и очакваше с неспокойствие международното състезание. Пак ще си разреша да имам вяра, че тези трудности тя ги получава, с цел да мине през тях и да стигне до нещо по-голямо. Вярвам, че всичко, което се случва, просто е трябвало да се случи. Вярвам, че това е бил по-малкият демон. Казах ѝ го и на нея – дано благодарим на Бога, може би ни е предпазил от нещо по-сериозно и по-тежко.
За продължението на историята единствено Боряна е значима. На първо място, несъмнено – здравословното ѝ положение. Дали ще може да понесе такива високи натоварвания, каквито изисква нашият спорт. Второто най-важно е какво желае тя.
Човек може да реализира задачата си единствено в случай че той желае, не в случай че другите към него желаят и го бутат.
Нито един подобен не е съумял. Но в случай че тя желае, то ние сме подготвени. И имам вяра, че и нея я чака нещо доста огромно.
Ако тя обаче реши, че не е в положение да се оправи, аз ще приема и такова нейно решение. Единственото, което мога да ѝ кажа, е, че постоянно ще й бъда признателна за удоволствието, което ми е доставяла с играта си и наличието си в подготвителната зала. Но въпреки всичко имам вяра, че ориста ще бъде великодушна към нея.
– Вие също се отдадохте на идеята на Боряна и нейната фантазия да стане безспорна международна шампионка в София. Върнахте се в залата и като треньор…
– Работихме по 8-9 часа дневно. Планът й не е бил тежък като количество, само че беше по-интензивен. Когато нейната треньорка и Боряна желаеха да се включа в подготовката, извънредно се отдадох на идеята. Направихме голям скок. Тя работеше ужасно. Но по този начин е било писано.
– Какво още е писано да реализира шлифовчикът на диаманти Весела Димитрова? След олимпийската купа с ансамбъла от Токио в този момент към този момент има и международна купа. Но сякаш най-ценното е да видиш треньор, построил олимпийски първенци, по какъв начин скача от нова наслада и има сълзи в очите след новите постижения…
– Весела е феномен. Присъствам в залата, когато тя работи. Виждм какво прави, от кое място потегля, по какъв начин го прави, по какъв път върви. Свидетел съм и на нейното голямо равитие, най-много като възпитател. Тя е превъзходен треньор, само че с цел да постигнеш огромни резултати, се желае да бъдеш и добър възпитател и психолог. Е, тя израства и като възпитател, и като психолог. А като треньор няма две отзиви, че Весела е феномен. Това е може би най-силният треньор, който съм виждала в живота си в художествената гимнастика. Познавам и Жулиета Шишманова, и Лили Мирчева, и Нешка Робева – фантастични, посвоему явления. Респект за всички български треньори. Но да можеш да правиш такава гимнастика в това ѝ развиване, което е на светлинни години от времената, в които ние играехме, а даже и в близкото минало… Да можеш да съчетаеш компликацията, артистичността, да направиш пет състезатели да излизат на килима като пестник. Да ги научиш за четири месеца да бъдат отбор… За да направиш всичко това, ти си същински феномен.
Весела е страхотна. Обичам да участвам на тренировките ѝ. С неспокойствие очаквам композициите. Много е допряна от Бога. Това са призванието и задачата ѝ – да прави чудеса и да печели медали. И то в най-тежкото време за художествената гимнастика, когато еволюцията в този спорт е голяма.
– В миговете след олимпийската купа в Токио сякаш долових даже нотка на планиране у Весела Димитрова дали да не се откаже на най-високия връх. Това ли е най-голямата победа отвън килима – че тя продължава да прави своите чудеса за България?
– Дълбоко в себе си Весела е доста притеснителна. Съчетава противоположностите на Скорпиона, какъвто е. Хем е отдадена на идеята до дъно, хем като един същински Скорпион се съмнява и се тормози. В същото време обаче има някаква мощ, която ѝ споделя, че би трябвало да продължи. Много постоянно съм ѝ пособия в най-трудните моменти. И да, казвала е “ще се откажа ”, само че аз в никакъв случай не съм го вярвала, тъй като знам какъв брой доста обича гимнастиката, какъв брой доста обича гимнастичките. Всъщност тя е отдадена до дъно на идеята, само че в случай че може даже да не се демонстрира, че тя е повода този път да бъде извървян. Ако може, даже да не се появи на надпреварите, единствено да е подготвила девойките по най-хубавия метод, с цел да се показват оптимално добре. Тя е доста сензитивна, безусловно ѝ стопира сърцето, до момента в който гимнастичките играят. Това ужасно доста изтощава и изхабява. Няколко пъти ми е казвала: “Може ли аз да ги сготвям, аз да върша съчетанията, аз да работя с девойките, само че единствено да не отивам на надпревари? ”. (Смее се.) Казвам ѝ: “Не, не може, ти ще си ги готвиш, ти ще си ги извеждаш. ” И продължаваме да си се смеем. Най-големият ѝ триумф е олимпийската купа, няма по-голям, това е оскарът в спорта. Тя нямаше международна и европейска купа. Казваше ми: “Искам и международна. ” Сега отидох при нея и й споделих: “Ето, към този момент имаш международна титла… Но не забравяй, че нямаш европейска ”. (Смее се.) Целувайки се и плачейки от благополучие след безспорната международна купа на ансамбъла, се смяхме много на репликата ми “не забравяй, че нямаш европейска ”.
Сега всеки един орден е с друга стойност с тази еволюция на художествената гимнастика.
– Новият отбор на България също потегли по много бодлив път към златото – с доста тежки решения за малко време, с доста промени, които единствено много смели хора биха създали в подобен период…
– Пътят беше доста тежък. Това доста разконцентрира подготовката, тъй като Весела безусловно подмени състава като се изключи една гимнастичка – Женина Трашлиева. Промени съчетанията. Два месеца и половина преди световнот опървенство. Това не е добра и стопроцентова подготовка. Но беше направено и невъзможното, с цел да се построи тим за минимално време, да бъде направена заварката и да я има подготовката като за международно. Всичко беше форсирано, което ни караше да сме обезпокоени дали девойките ще се оправят. Тези девойки нямаха никакъв опит на интернационално съревнование. И излизаха пред лична аудитория. “Арена Армеец ” е като гладиаторска сцена с хора, безусловно изпълнени с религия, че тези девойки ще станат първи. Взривяващи залата всякога, когато девойките се появят. Това са доста точки, които ни караха да се тормозим. Непрекъснато повтаряхме: “Изолираш публиката, мислиш единствено за съчетанието, единствено за детайлите, единствено по какъв начин хвърляш, до момента в който хванеш уреда. ” Постигнатото от деца без никакъв опит демонстрира, че пътят е бил верен. Награда получава този, който върви по верен път и прави всичко по силите си по отношение на действителността.
– Колко тежи на тим от безспорни дебютантки да е правоприемник на диамантените девойки? И какъв брой сладко е самите олимпийски шампионки и публиката да изпратят дебютантките на крайници?
– Огромна тежест е всички да знаят, че си правоприемник на диамантите, на олимпийските шампионки. И всички да чакат от теб да докажеш, че също си мощен и си подготвен и ти да бъдеш олимпийски първенец. Адски тежи. Тези нежни девойки се оправиха ослепително. И те, и треньорите им Весела и Михаела Маевска, и целият екип. Не съм очаквала такова сполучливо международно състезание с оглед действителностите, а и това, което ни връхлетя тъкмо преди старта.
Другото – то е просто скъпо за нашите нови шампионки, сигурна съм, че ще го помнят цялостен живот.
– Как се почувствахте при жеста на президента на Международната федерация по гимнастика Моринари Ватанабе да загърби протокола и да даде на вас опцията да връчите златните медали на българския отбор?
– Това е просто японец. Изключителен японец. Казала съм, че Япония е планета в планетата. Почувствах се доста щастлива, че мога персонално да им сложа златните медали. Но в това време почувствах за следващ път големия почит към този човек – Моринари Ватанабе.
Той в действителност прави всичко по силите си да промени гимнастиката към положително.
– Кое е най-хубавото нещо, което чухте след международното състезание в София?
– На това международно нямаше човек, който да не каже, че е във екстаз от организацията и детайлите, с които се постарахме историята и хубостта на България да бъдат показани пред света, да бъде показана хубостта на нашия спорт като цяло. Аз пък съм във екстаз от хората, които го направиха. Заслугата е на моя екип от федерацията. Шест дами направиха това международно състезание – Росина Атанасова, Невяна Владинова, Гергана Йорданова, Моника Панайотова, Йоанна Ангелова и Юлия Мумджиева.
Адски доста им дължа на тях. Така, както се работи в залата, по същия метод се работи в Българската федерация, която е влекачът на цялата ни художествена гимнастика.
Благодаря персонално и на всеки един от целия необикновен екип, спечелил безспорна международна купа за организация и трансформирал шампионата в събитие за образец.
Специални благодарности и на нашите фантастични съдии. В бокса има съдии, само че въпреки всичко можеш да нокаутираш противника. В битката има съдии, само че можеш да тушираш. Художествената гимнастика е измежду дребното спортове, както спортна гимнастика и фигурно пързаляне, където единствено съдиите вземат решение всичко.
Няма по какъв начин да не загатна изключителните ни съдии – Филипа Филипова, Християна Тодорова, Даниела Велчева и Мария Петрова. Те вземат участие освен на надпревари като съдии, те са и в залата и оказват помощ по време на тренировките.
– През тази година отбелязвате 70 години художествена гимнастика в България, кой е най-ценният подарък, който вие получихте през 2022-а?
– При мен нещата постоянно са доста компактни, в никакъв случай не е единствено едно съревнование, в тази ситуация – едно международно състезание. Това международно състезание беше обвързвано и със 70-ата годишнина на художествената гимнастика в България. Направихме си прелестни дарове за годишнината – безспорна международна купа на ансамбъла, раждането на същински дребен огромен воин, невероятна, вряща зала с екзалтирана аудитория. Венецът на тази суперуспешна година, в която означаваме 70-ата годишнина на българската художествена гимнастика, е книгата на изключителната Вера Маринова – “Обръчите на Венера ”. Всъщност незабавно след края на международното състезание първото нещо, което направих, е да прочета книгата. Събудих се в 6 часа сутринта. Явно нямах самообладание да я прочета. Тя съдържа толкоз доста история, информация и поредност за развиването на художествената гимнастика. И всеки, който я прочете, ще разбере, че семето, с което е посят този спорт, е необикновено и няма по какъв начин плодът да е различен с изключение на златен. Искам да ми повярвате, споделям го след края на това фантастично международно за България.
Най-голямата премия за мен за тази година е книгата на Вера Маринова.
Купих си я по време на международното и нямах самообладание да я прочета. Тази книга в действителност дава отговор на всеки за какво сме толкоз сполучливи, за какво спечелихме олимпийска купа и за какво оня ден станахме безспорни международни шампиони
Източник: 7dnibulgaria.bg
КОМЕНТАРИ