Сложната игра на Макрон с назначието на Габриел Атал за премиер на Франция
Президентът желае да остане незаместим и въобще не търси правоприемник
В своето послание към сънародниците си на 31 декември френският президент Еманюел Макрон им даде обещание една година на увереност и на дейности. Той напомни, че 2024 ще бъде годината на решаващи избори, напомня Франс 24. Седмица по-късно Макрон илюстрира образно какво има поради. На 8 януари министър-председателката на Франция Елизабет Борн (на 62 години) връчи оставката си на президента след 20 месеца отпред на държавното управление. Тя беше едвам втората жена на този пост след Едит Кресон, заемала поста от 1991 година до 1992 година при президента социалист Франсоа Митеран. Преди да оглави държавното управление на Макрон, малко откакто той беше избран отново за втори президентски мандат, само че преди неговата партия да изгуби безспорното си болшинство в долната парламентарна камара, Борн беше министър на труда, заетостта и икономическата интеграция, а преди този момент беше министър на екологичния преход и на превоза. Борн беше и третият министър председател на Франция при ръководството на Макрон. Преди нея поста заемаха Едуар Филип и Жан Кастекс.
Борн беше известна като технократка и работохоличка и като човек, който се оправя със комплицираните договаряния. Но тя по този начин и не съумя да откри връзка с елементарните французи, а нееднократно се говореше и за нейни различия с Макрон, отбелязва Франс прес. На Борн Макрон разпореди през 2023 година две тежки задания – приемане в Народното събрание на два противоречиви законопроекта – за пенсионната промяна и за имиграцията. Първият законопроект провокира всеобщи митинги в страната и най-после беше прокаран по силата на член 43,9 от френската конституция, допускащ на премиера да прокарва закони в Народното събрание без парламентарен избор, само че с ангажимента, че в избран период по-късно политическите партии може да изискат избор на съмнение на кабинета.
Вторият законопроект, който в началото беше сдържан, по време на дебатите в Сената бе корав, след това в долната парламентарна камара дебатите бяха блокирани, стигна се до помирителна комисия, която съгласува позициите на двете камари и беше препоръчана изменена версия на текста, която на 90 % отговаряше на втвърдената версия на Сената, който утвърди още веднъж законопроекта. После долната камара последва този образец, като при гласуването нормативният акт беше подсилен от десницата, от крайната десница, само че не и от част от депутатите от партията на Макрон, напомня Франс прес.
Елизабет Борн, досегашният министър-председател на Франция, която стана известна като " Мадам 43,9 "
Към президента бяха отправени рецензии, че той е сключил пакт с дявола, поради поддръжката на крайната десница за законопроекта. Макрон отхвърли това и съобщи, че в противен случай законопроектът търси решение на наболели въпроси, които, оставени без решение години наред, са подхранили крайната десница, напомня Франс 5. След приемането на законопроекта за миграцията, се стигна и до оставката на министъра на опазването на здравето Орелиен Русо, който отхвърли да одобри втвърдената версия на закона. Появиха се изказвания, че и други министри от държавното управление на Борн ще подадат оставка, само че това по този начин и не си случи, защото цялото държавно управление бе реорганизирано след промяната на премиера.
В случая и с двата противоречиви законопроекта Елизабет Борн беше тази, която първо ги показа в Народното събрание, след това ги бранеше против рецензиите и затова понасяше и хулите на съперниците им. В редица други случаи на Борн още веднъж се наложи да задейства член 43,9 от конституцията и заради тази причина тя даже си завоюва прозвището „ Мадам 43,9 ”. В началото на мандата й всички следяха деликатно дейностите й, тъй като смятаха, че тя би могла да е правоприемник на Макрон на президентския пост през 2027 година В края на мандата й към този момент беше ясно, че Борн ще е всичко друго, само че не и правоприемник на Макрон. „ Следвах, без да трепна, курса, закрепен от президента Макрон ”, съобщи Борн при напускането на премиерската си канцелария, съобщи Франс прес. А на младите французойки тя съобщи, тъкмо преди да слезе от премиерската сцена, че бъдещето им принадлежи, добавя организацията.
Борн излезе от сцената, само че за нея остана обезщетение в размер на близо 15 000 евро, които всеки отдръпнал се министър председател получава в трите месеца след връчването на оставката си. А до момента в който навърши 67 години Борн ще има право и на персонален секретар и на водач, финансирани от страната. Разходите й за гориво също ще се поемат от страната. Тя ще има и други прерогативи като някогашен министър председател, които ще бъдат също финансирани от страната. През 2019 година издръжката на някогашни министър председатели е излизала на Франция 2,8 милиона евро, напомня Бе Еф Ем Те Ве.
Ден след оставката на Борн бе оповестено, че на нейно място е назначен Габриел Атал (на 34 години). Закъснението от един ден при оповестяването на това предопределение породи редица спекулации. Появиха се изказвания, че министрите „ тежка категория ” в досегашния кабинет на Борн – икономическият и финансов министър Брюно Льо Мер и вътрешният министър Жералд Дарманен са възроптали, че ще бъдат подчинени на младока Атал и даже заплашили с овакантяване, споделят осведомени източници, представени от Бе Еф Ем Те Ве. Официално двамата министри опровергаха информациите. Възражения пристигнали и от Алексис Колер, Франсоа Байру и Едуар Филип.
Първият е основен секретар на френското президентство, а Филип и Байру са водачи надлежно на центристките партии „ Хоризонти ” и „ Демократично придвижване ”, влезнали в коалиция с партията на Макрон за президентските и парламентарните избори преди две години. Колер възприемал Атал като технократ, само че не и като добър избор за министър председател, тъй като Атал не обичал дръзките политически решения. Байру имал подозрения дали Атал имал нужния опит да оглави държавното управление на Франция в миг, в който страната претърпява редица компликации. Филип пък възприемал Атал като противник в бъдещата борба за заместничество на Макрон на президентския пост. Според допитване на организация „ Елаб ” за изданието „ Еко ” в тази бъдеща битка Филип се употребява с 41-процентно публично доверие, само че Атал го настига с 39 %, напомня Бе Еф Ем Те Ве. В допитване на института ИПСОС от края на декември пък Атал излиза преди всичко измежду най-предпочитаните политици във Франция с 40 % и детронира Филип, който остава на второ място с 39 %, напомня „ Политико ”.
Заради обява в обществените мрежи на съученика си Хуан Бранко актуалният френски министър председател разкри половата си ориентация
В последна сметка на 9 януари Франция се разсъни с най-младия министър председател в историята на Френската република, показват френските медии и международни организации като Ройтерс и Асошиейтед прес. Досега този връх се държеше от Лоран Фабиюс, назначен на 37 години за министър председател от президента Франсоа Митеран през 1984 година, напомнят Ройтерс и „ Политико ”. Габриел Атал е и първият френски министър председател, който намерено признава, че е педераст.
Атал е роден на 16 март 1989 година в заможно семейство. Баща му Ив е юрист, а след това кинопродуцент, а майка му Мари дьо Курис работи в продуцентска компания. По бащина линия Габриел Атал е потомък на евреи от Тунис и на евреи ашкенази от Елзас, а по майчина линия е потомък на белогвардейци от Одеса от гръцки генезис и на френски политици, свързвани с Реставрацията. Атал е кръстен в парижката съветска православна черква „ Свети Александър Невски ” и е отгледан от майка си в традициите на православното християнство, означават „ Кроа ” и " Политико ". Баща му пък постоянно му е казвал, че ще бъде съпричастен към ориста на евреите. Самият Атал през днешния ден се дефинира като безверен.
Средно обучение Габриел Атал приключва в „ Елзаското учебно заведение ”, което е частно образователно заведение, в което негов съученик е небезизвестният Хуан Бранко. Той е деятел и юрист, последовател на радикалнолевите хрумвания, има и испанско поданство. В даден миг е бил юридически консултант на основателя на „ Уикилийкс ” Джулиан Асандж. Миналата година името на Бранко още веднъж попадна в центъра на медийното внимание поради поддръжката му за сенегалския опозиционен водач Усман Сонко, против който сенегалските управляващи са отправили редица обвинявания, с цел да го отстранят от политиката продължително. Заради тази поддръжка Бранко даже беше задържан в Сенегал, а след това освободен и експулсиран от страната.
В „ Елзаското учебно заведение ” сред Атал и Бранко поражда бързо злост поради блог, основан от Бранко, в който се коментирали външните дефекти на учениците. В редица изявленията след това Атал споделя по какъв начин като възпитаник в „ Елзаското учебно заведение ” е бил жертва на нечовечен кибертормоз и на хомофобски обиди, напомнят Франс енфо и Те Еф 1.
След това Габриел Атал приключва Института за политически науки в Париж. Учи и право в Университета „ Париж-Пантеон-Асас ”, само че не се дипломира. От 2006 година до 2016 година е деятел в Социалистическата партия. Член е на кабинета на министърката на опазването на здравето Марисол Турен от 2012 година до 2017 година През 2014 година е определен за общински консултант във Ванв и от този момент съвместява тази служба с другите си постове, които заема. През 2016 година напуща социалистите и се причислява към партията на Макрон „ Напред! ”, която след това се прекръсти на „ ”Възраждане. През 2017 година Атал е определен от нея за френски народен представител. На идната година става представител на Макрон. Член е на изпълнителното бюро на президентската партия. През 2018 година е назначен за държавен секретар към министъра на националното обучение и на младежта при ръководството на премиера Едуар Филип. После е представител на държавното управление на премиера Жан Кастекс от 2020 до 2022 година След преизбирането на Макрон за президент Атал е назначен за делегиран министър за обществените финанси в кабинета на Борн. Преизбран е за народен представител през юни 2022 година През юли 2023 година е назначен за министър на националното обучение и на младежта, където подхваща решителни ограничения против учебния тормоз, на който самичък е бил подложен като възпитаник. Но също по този начин той се афишира се за пробно въвеждане на ученическите униформи и не разрешава носенето на абая в учебните заведения, с което си печели благосклонностите и на по-възрастни консервативни гласоподаватели, означават Франс прес и Ройтерс.
В персонален проект Атал признава намерено пред медиите в края на 2018 година че е педераст. Пред околните си той прави разкритието две години по-рано. Впоследствие той приказва свободно по тематиката в изявленията за френски медии. От разказите му излиза наяве, че през 2017 година той е встъпил в цивилен съюз с друга водеща фигура от партията и в президентството на Макрон – Стефан Сежурне (на 38 години, политически консултант на президента, евродепутат, водач на парламентарната група на центристите и либералите в Европейския парламент, а от предходната седмица нов външен министър на Франция). Но откритите самопризнания на Атал за хомосексуалната му ориентировка са направени общо взето по насила. Принудата идва, когато през 2018 година някогашният съученик на Атал – Хуан Бранко разгласява пост в обществените мрежи, в който загатва, че Атал е педераст и дължи издигането си във френската администрация поради връзката си със Стефан Сежурне. После Бранко развива тази теза и в книгата си „ Здрач ”, появила се първо в електронен тип, а по-късно публично оповестена като част от трилогия, в която Бранко си слага за цел да разобличи, както той споделя, задкулисието на президентството на Макрон. Тези разкрития точно принуждават Атал да заприказва обществено за хомосексуалната си ориентировка.
Пред изданието „ Клоузър ” през 2019 година той акцентира, че макар че е педераст, той не е гневен деятел за правата на ЛГБТ общността и даже задава въпроса дали " развяването на хомосексуализма като знаме " не способства за превръщането му в нещо анормално. По същото време Атал загатва, че не би имал нищо срещу „ етичното сурогатно майчинство ", в случай че то стане законно във Франция, добавя Франс прес. Засега Макрон е срещу сходна концепция.
ЛГБТ общността приветства назначението на Атал за министър председател. За организациите, защитаващи правата на тази общественост, изборът на тъкмо този министър председател е мощен знак, като в същото време те приканват Атал и да даде образец с делата си в региона на отбрана на правата и на ЛГБТ общността. Атал се причислява към редица водачи в Европа, които признаха хомосексуалната си ориентировка, като Елио ди Рупо в Белгия, Лио Варадкар в Ирландия, Ксавие Бетел в Люксембург, Ана Бърнабич в Сърбия, Йоахана Сигурдардотир в Исландия, напомня Агенция Франс Прес. В самата Франция редица политици в последните към 20 години също признаха намерено хомосексуалната си ориентировка, измежду които някогашният кмет на Париж, социалистът Бертран Деланое, фигурите от партията на Макрон – Клеман Бон, Франк Ристер, Оливие Дюсоп и центристката Сара Ел Аири, добавя Франс прес.
След като бе назначен за министър председател, Атал увери, че задачата му ще бъде да резервира контрола на французите върху тяхната орис и да освободи френския капацитет, напомня Франс прес. А Макрон съобщи, че разчита на неговата сила и на неговата ангажираност, с цел да вдъхне нов подтик и прокарва управленческия му план. Атал акцентира в първото си изявление, че негов безспорен приоритет ще бъдат сигурността и насърчаването на полезностите на престижа и уважението на другите. Той даде обещание да укрепи и публичните услуги, включително и опазването на здравето и образованието. Атал даде обещание и повече старания за по-добро управление на имиграцията, съобщи Асошиейтед прес.
Според специалиста по конституционно право Бенжамен Морел изборът на Атал символизира една доста офанзивна тактика от страна на Макрон в навечерието на изборите за Европейски парламент, отбелязва Франс прес. Социологическите допитвания демонстрират, че във Франция крайнодясната партия „ Национален общ брой ” ще излезе преди всичко на този избор, което ще е проблем за партията „ Възраждане ” на Макрон. Поради тази причина му би трябвало някой, който да въплъщава младостта и упоритостта, да припомня за оня Макрон от началото на политическата му кариера, за оня политик, който разруши общоприетото разделяне на дясно и ляво във Франция, разяснява от своя страна политологът Брюно Котрес, представен от Франс прес.
Атал е въплъщението на импулса, от който се нуждае ръководството на Макрон в навечерието на евровота. Назначаването му за министър председател се възприема и като индикация, че той може да е правоприемник на Макрон на президентския пост през 2027 година, когато по конституция актуалният държавен глава няма право да се кандидатира. Тогава за лагера на Макрон ще изникне въпросът кой би бил най-подходящ да бъде повдигнат за претендент за президентския пост. И Атал би могъл да е този подобаващ претендент, показват френски медии.
Още занапред крайнодясната лидерка Марин Льо Пен (на 55 години), която управлява парламентарната група на „ Национален общ брой ” в долната камара на френския парламент, дава поръчка да се кандидатира още веднъж за президент след три години. Според гореспоменатото допитване на ИПСОС, представено от „ Политико ”, измежду най-предпочитаните френски политици Льо Пен се подрежда на трето място с 37 %, след Атал и Едуар Филип. А тъкмо след Льо Пен в класацията е младият формален ръководител на „ Национален общ брой ” Жордан Бардела (на 28 години), който получава 36 %, добавя „ Политико ”. Едуар Филип (53 години) също дава поръчка за президентските избори, напомня Франс прес. Засега Бардела се хвали единствено с достиженията си, откогато е на председателския пост на крайната десница. Неотдавна той посочи, че има над 1 милион почитатели в Тик Ток.
В допълнение на тази картина допитване на организация „ Опинион уей ” от средата на декември отрежда на „ Национален общ брой ” 27 % публично доверие, като измежду младежите от възрастовата група 18-24 години то е даже 42-процентно, което мълчешком Бардела счита за своя заслуга. Това би могло да го стимулира също да се кандидатира за президент след три години. За съпоставяне партията на Макрон в този момент се употребява с 19-процентно доверие, съгласно същото допитване, а измежду младите тя има едвам 8-процентно доверие, напомня Франс прес.
В допитване на „ Елаб ” от началото на януари 37 % от интервюираните възприемат Марин Льо Пен като най-загрижена от проблемите на французите, показва Бе Еф Ем Те Ве. Но пък Бардела беше единственият политик, попаднал в класацията на института Ифоп и на изданието „ Журнал дю диманш ” на най-предпочитаните от французите персони на 2023 година, като се класира в нея на 30-о място от общо 50 персони, напомня Бе Еф Ем Те Ве.
Ако след три години крайната десница издигне Марин Льо Пен за претендент за президент, то вероятно издигане на макрониста Атал за претендент президент би било добра тактика за опълчване на крайнодесния претендент. Льо Пен би изглеждала по-старомодна и отживяла пред един млад претендент като Атал. Но пък достиженията в допитванията до момента може да подбуден Бардела да изиска да се еманципира от Льо Пен и това да докара до разделяне в крайната десница, което единствено би било от изгода за макронистите след три години. Ако тогава те повдигнат Атал за претендент за президент, а десницата е разграничена на два лагера, сред последователи на Льо Пен и на Бардела, то Атал ще надделее.
Според Бе Еф Ем Те Ве обаче Макрон желае да остане в съзнанието на французите като незаместим и не търси въобще собствен правоприемник. Именно по тази причина той е избрал и Атал за министър председател в навечерието на евровота. Ако партията на Макрон се провали на евроизборите, това ще е неуспех и за всички, въплътили новия подтик в навечерието на вота, включително и за самия Атал и той неизбежно ще изпадне от схемата на наследниците на Макрон за президентския пост, проучва медията.
Говорейки за назначението на Атал за министър председател мнозина си спомнят за друга млада звезда в партията и администрацията на Макрон – Клеман Бон (на 42 години). Той е приключил Института по политически науки, Колежа на Европа и Националното учебно заведение за администрация. Бил е в администрацията на премиера Жан-Марк Ейро и за малко в непрекъснатото посланичество на Франция в Европейски Съюз. После става част от кабинета на Макрон, когато той е министър на стопанската система по времето на президента социалист Франсоа Оланд. Бон и Макрон се сприятеляват последователно. След избирането на Макрон за президент Бон става негов специфичен консултант по европейските въпроси, а след това по въпросите, свързани с Г-20. През 2020 година става държавен секретар по европейските въпроси към министъра на Европа и външните работи Жан-Ив Льо Дриан в държавното управление на Жан Кастекс. После става делегиран министър за Европа в държавното управление на Елизабет Борн. Кандидатира се на парламентарните избори през 2022 година и печели депутатско място от един от изборните региони на Париж. Малко след изборите е заменен в държавното управление и пратен на поста делегиран министър за превоза. Дали това е покачване или е намаляване, попита тогава „ Либерасион ”. Изданието разяснява, че Бон е бил партерен от срещите на върха на европейските водачи в транспортната неразбория във Франция, където постоянно стои трънливият въпрос за транспортните стачки, където би трябвало да се договаря със синдикатите, където стои на дневен ред и въпросът за модернизирането на пътната инфраструктура на страната. На негово място като делегиран министър за Европа беше назначена тогава икономистката и някогашна съветничка на Франсоа Оланд – Лоранс Бун. Тази промяна тогава пристигна като изведнъж, още повече че стана броени дни след края на френското ротационно председателство на Европейски Съюз, в което Клеман Бон вложи всички вероятни старания и което беше единомислещо приветствано на европейската сцена, показва „ Либерасион ”.
Сега, когато Атал бе назначен за министър председател, а някои министри отпаднаха от държавното управление, ориста на Клеман Бон остава неразбираема. Миналата седмица той благодари в пост в обществените мрежи за опцията да работи с министър председателите Филип, Кастекс и Борн. Според анализатори някогашната изгряваща звезда Клеман Бон продължава да е в очакване да научи дали ще заема нов държавен пост. В тази тенденция Атал може да вземе решение до 10 дни, написа " Трибюн ".
Дали изгряващата звезда Атал ще я споходи същата орис като изгряващата звезда Бон?, разясняват анализатори и напомнят, че Клеман Бон беше измежду представителите на държавното управление на Елизабет Борн, противопоставили се на приемането на твърдия закон за имиграцията, означават френското издание на „ Хъфингтън пост ” и " Трибюн ". Но все пак опълчване Бон въпреки всичко не подаде оставка, както направи здравният министър Орелиен Русо.
А що се касае до Атал, любопитен е фактът, че през 2012 година по време на изявление, снимано в Института за политически науки, негови състуденти са споделили, че го виждат един ден като президент на Франция, напомня „ Политико ”.
Изданието напомня и, че Габриел Атал е любим на първата дама на Франция Брижит Макрон, с която като министър на образованието той е работил в тясно съдействие по въпроса за изкореняването на издевателството в учебните заведения. Брижит Макрон, която е някогашна учителка, е подкрепила и концепцията на Атал да върне наложителната униформа в учебно заведение.
След назначението на Габриел Атал за министър председател водачът на дясната партия „ Републиканците ” Ерик Сиоти съобщи, че тя ще бъде виновна съпротива на центристкото държавно управление, само че напомни, че Франция незабавно се нуждае от дейности и от друг метод на ръководство, съобщи Асошиейтед прес.
Крайнодясната лидерка Льо Пен сподели, че французите не могат да чакат нищо ново от четвъртия министър председател в петото държавно управление за седем години на власт на Макрон и прикани гласоподавателите, които желаят да получат нещо ново, да гласоподават за нейната партия на евровота, добавя Асошиейтед прес.
Лидерът на радикалната левица „ Непокорна Франция ” Жан-Люк Меланшон пък съобщи, че Атал се е върнал към миналата си позиция на представител на държавното управление, защото функционалността на премиера изчезва от ден на ден и повече и във Франция ръководи „ президентският монарх със свитата си ”. /БТА/.
В своето послание към сънародниците си на 31 декември френският президент Еманюел Макрон им даде обещание една година на увереност и на дейности. Той напомни, че 2024 ще бъде годината на решаващи избори, напомня Франс 24. Седмица по-късно Макрон илюстрира образно какво има поради. На 8 януари министър-председателката на Франция Елизабет Борн (на 62 години) връчи оставката си на президента след 20 месеца отпред на държавното управление. Тя беше едвам втората жена на този пост след Едит Кресон, заемала поста от 1991 година до 1992 година при президента социалист Франсоа Митеран. Преди да оглави държавното управление на Макрон, малко откакто той беше избран отново за втори президентски мандат, само че преди неговата партия да изгуби безспорното си болшинство в долната парламентарна камара, Борн беше министър на труда, заетостта и икономическата интеграция, а преди този момент беше министър на екологичния преход и на превоза. Борн беше и третият министър председател на Франция при ръководството на Макрон. Преди нея поста заемаха Едуар Филип и Жан Кастекс.
Борн беше известна като технократка и работохоличка и като човек, който се оправя със комплицираните договаряния. Но тя по този начин и не съумя да откри връзка с елементарните французи, а нееднократно се говореше и за нейни различия с Макрон, отбелязва Франс прес. На Борн Макрон разпореди през 2023 година две тежки задания – приемане в Народното събрание на два противоречиви законопроекта – за пенсионната промяна и за имиграцията. Първият законопроект провокира всеобщи митинги в страната и най-после беше прокаран по силата на член 43,9 от френската конституция, допускащ на премиера да прокарва закони в Народното събрание без парламентарен избор, само че с ангажимента, че в избран период по-късно политическите партии може да изискат избор на съмнение на кабинета.
Вторият законопроект, който в началото беше сдържан, по време на дебатите в Сената бе корав, след това в долната парламентарна камара дебатите бяха блокирани, стигна се до помирителна комисия, която съгласува позициите на двете камари и беше препоръчана изменена версия на текста, която на 90 % отговаряше на втвърдената версия на Сената, който утвърди още веднъж законопроекта. После долната камара последва този образец, като при гласуването нормативният акт беше подсилен от десницата, от крайната десница, само че не и от част от депутатите от партията на Макрон, напомня Франс прес.
Елизабет Борн, досегашният министър-председател на Франция, която стана известна като " Мадам 43,9 " Към президента бяха отправени рецензии, че той е сключил пакт с дявола, поради поддръжката на крайната десница за законопроекта. Макрон отхвърли това и съобщи, че в противен случай законопроектът търси решение на наболели въпроси, които, оставени без решение години наред, са подхранили крайната десница, напомня Франс 5. След приемането на законопроекта за миграцията, се стигна и до оставката на министъра на опазването на здравето Орелиен Русо, който отхвърли да одобри втвърдената версия на закона. Появиха се изказвания, че и други министри от държавното управление на Борн ще подадат оставка, само че това по този начин и не си случи, защото цялото държавно управление бе реорганизирано след промяната на премиера.
В случая и с двата противоречиви законопроекта Елизабет Борн беше тази, която първо ги показа в Народното събрание, след това ги бранеше против рецензиите и затова понасяше и хулите на съперниците им. В редица други случаи на Борн още веднъж се наложи да задейства член 43,9 от конституцията и заради тази причина тя даже си завоюва прозвището „ Мадам 43,9 ”. В началото на мандата й всички следяха деликатно дейностите й, тъй като смятаха, че тя би могла да е правоприемник на Макрон на президентския пост през 2027 година В края на мандата й към този момент беше ясно, че Борн ще е всичко друго, само че не и правоприемник на Макрон. „ Следвах, без да трепна, курса, закрепен от президента Макрон ”, съобщи Борн при напускането на премиерската си канцелария, съобщи Франс прес. А на младите французойки тя съобщи, тъкмо преди да слезе от премиерската сцена, че бъдещето им принадлежи, добавя организацията.
Борн излезе от сцената, само че за нея остана обезщетение в размер на близо 15 000 евро, които всеки отдръпнал се министър председател получава в трите месеца след връчването на оставката си. А до момента в който навърши 67 години Борн ще има право и на персонален секретар и на водач, финансирани от страната. Разходите й за гориво също ще се поемат от страната. Тя ще има и други прерогативи като някогашен министър председател, които ще бъдат също финансирани от страната. През 2019 година издръжката на някогашни министър председатели е излизала на Франция 2,8 милиона евро, напомня Бе Еф Ем Те Ве.
Ден след оставката на Борн бе оповестено, че на нейно място е назначен Габриел Атал (на 34 години). Закъснението от един ден при оповестяването на това предопределение породи редица спекулации. Появиха се изказвания, че министрите „ тежка категория ” в досегашния кабинет на Борн – икономическият и финансов министър Брюно Льо Мер и вътрешният министър Жералд Дарманен са възроптали, че ще бъдат подчинени на младока Атал и даже заплашили с овакантяване, споделят осведомени източници, представени от Бе Еф Ем Те Ве. Официално двамата министри опровергаха информациите. Възражения пристигнали и от Алексис Колер, Франсоа Байру и Едуар Филип.
Първият е основен секретар на френското президентство, а Филип и Байру са водачи надлежно на центристките партии „ Хоризонти ” и „ Демократично придвижване ”, влезнали в коалиция с партията на Макрон за президентските и парламентарните избори преди две години. Колер възприемал Атал като технократ, само че не и като добър избор за министър председател, тъй като Атал не обичал дръзките политически решения. Байру имал подозрения дали Атал имал нужния опит да оглави държавното управление на Франция в миг, в който страната претърпява редица компликации. Филип пък възприемал Атал като противник в бъдещата борба за заместничество на Макрон на президентския пост. Според допитване на организация „ Елаб ” за изданието „ Еко ” в тази бъдеща битка Филип се употребява с 41-процентно публично доверие, само че Атал го настига с 39 %, напомня Бе Еф Ем Те Ве. В допитване на института ИПСОС от края на декември пък Атал излиза преди всичко измежду най-предпочитаните политици във Франция с 40 % и детронира Филип, който остава на второ място с 39 %, напомня „ Политико ”.
Заради обява в обществените мрежи на съученика си Хуан Бранко актуалният френски министър председател разкри половата си ориентация В последна сметка на 9 януари Франция се разсъни с най-младия министър председател в историята на Френската република, показват френските медии и международни организации като Ройтерс и Асошиейтед прес. Досега този връх се държеше от Лоран Фабиюс, назначен на 37 години за министър председател от президента Франсоа Митеран през 1984 година, напомнят Ройтерс и „ Политико ”. Габриел Атал е и първият френски министър председател, който намерено признава, че е педераст.
Атал е роден на 16 март 1989 година в заможно семейство. Баща му Ив е юрист, а след това кинопродуцент, а майка му Мари дьо Курис работи в продуцентска компания. По бащина линия Габриел Атал е потомък на евреи от Тунис и на евреи ашкенази от Елзас, а по майчина линия е потомък на белогвардейци от Одеса от гръцки генезис и на френски политици, свързвани с Реставрацията. Атал е кръстен в парижката съветска православна черква „ Свети Александър Невски ” и е отгледан от майка си в традициите на православното християнство, означават „ Кроа ” и " Политико ". Баща му пък постоянно му е казвал, че ще бъде съпричастен към ориста на евреите. Самият Атал през днешния ден се дефинира като безверен.
Средно обучение Габриел Атал приключва в „ Елзаското учебно заведение ”, което е частно образователно заведение, в което негов съученик е небезизвестният Хуан Бранко. Той е деятел и юрист, последовател на радикалнолевите хрумвания, има и испанско поданство. В даден миг е бил юридически консултант на основателя на „ Уикилийкс ” Джулиан Асандж. Миналата година името на Бранко още веднъж попадна в центъра на медийното внимание поради поддръжката му за сенегалския опозиционен водач Усман Сонко, против който сенегалските управляващи са отправили редица обвинявания, с цел да го отстранят от политиката продължително. Заради тази поддръжка Бранко даже беше задържан в Сенегал, а след това освободен и експулсиран от страната.
В „ Елзаското учебно заведение ” сред Атал и Бранко поражда бързо злост поради блог, основан от Бранко, в който се коментирали външните дефекти на учениците. В редица изявленията след това Атал споделя по какъв начин като възпитаник в „ Елзаското учебно заведение ” е бил жертва на нечовечен кибертормоз и на хомофобски обиди, напомнят Франс енфо и Те Еф 1.
След това Габриел Атал приключва Института за политически науки в Париж. Учи и право в Университета „ Париж-Пантеон-Асас ”, само че не се дипломира. От 2006 година до 2016 година е деятел в Социалистическата партия. Член е на кабинета на министърката на опазването на здравето Марисол Турен от 2012 година до 2017 година През 2014 година е определен за общински консултант във Ванв и от този момент съвместява тази служба с другите си постове, които заема. През 2016 година напуща социалистите и се причислява към партията на Макрон „ Напред! ”, която след това се прекръсти на „ ”Възраждане. През 2017 година Атал е определен от нея за френски народен представител. На идната година става представител на Макрон. Член е на изпълнителното бюро на президентската партия. През 2018 година е назначен за държавен секретар към министъра на националното обучение и на младежта при ръководството на премиера Едуар Филип. После е представител на държавното управление на премиера Жан Кастекс от 2020 до 2022 година След преизбирането на Макрон за президент Атал е назначен за делегиран министър за обществените финанси в кабинета на Борн. Преизбран е за народен представител през юни 2022 година През юли 2023 година е назначен за министър на националното обучение и на младежта, където подхваща решителни ограничения против учебния тормоз, на който самичък е бил подложен като възпитаник. Но също по този начин той се афишира се за пробно въвеждане на ученическите униформи и не разрешава носенето на абая в учебните заведения, с което си печели благосклонностите и на по-възрастни консервативни гласоподаватели, означават Франс прес и Ройтерс.
В персонален проект Атал признава намерено пред медиите в края на 2018 година че е педераст. Пред околните си той прави разкритието две години по-рано. Впоследствие той приказва свободно по тематиката в изявленията за френски медии. От разказите му излиза наяве, че през 2017 година той е встъпил в цивилен съюз с друга водеща фигура от партията и в президентството на Макрон – Стефан Сежурне (на 38 години, политически консултант на президента, евродепутат, водач на парламентарната група на центристите и либералите в Европейския парламент, а от предходната седмица нов външен министър на Франция). Но откритите самопризнания на Атал за хомосексуалната му ориентировка са направени общо взето по насила. Принудата идва, когато през 2018 година някогашният съученик на Атал – Хуан Бранко разгласява пост в обществените мрежи, в който загатва, че Атал е педераст и дължи издигането си във френската администрация поради връзката си със Стефан Сежурне. После Бранко развива тази теза и в книгата си „ Здрач ”, появила се първо в електронен тип, а по-късно публично оповестена като част от трилогия, в която Бранко си слага за цел да разобличи, както той споделя, задкулисието на президентството на Макрон. Тези разкрития точно принуждават Атал да заприказва обществено за хомосексуалната си ориентировка.
Пред изданието „ Клоузър ” през 2019 година той акцентира, че макар че е педераст, той не е гневен деятел за правата на ЛГБТ общността и даже задава въпроса дали " развяването на хомосексуализма като знаме " не способства за превръщането му в нещо анормално. По същото време Атал загатва, че не би имал нищо срещу „ етичното сурогатно майчинство ", в случай че то стане законно във Франция, добавя Франс прес. Засега Макрон е срещу сходна концепция.
ЛГБТ общността приветства назначението на Атал за министър председател. За организациите, защитаващи правата на тази общественост, изборът на тъкмо този министър председател е мощен знак, като в същото време те приканват Атал и да даде образец с делата си в региона на отбрана на правата и на ЛГБТ общността. Атал се причислява към редица водачи в Европа, които признаха хомосексуалната си ориентировка, като Елио ди Рупо в Белгия, Лио Варадкар в Ирландия, Ксавие Бетел в Люксембург, Ана Бърнабич в Сърбия, Йоахана Сигурдардотир в Исландия, напомня Агенция Франс Прес. В самата Франция редица политици в последните към 20 години също признаха намерено хомосексуалната си ориентировка, измежду които някогашният кмет на Париж, социалистът Бертран Деланое, фигурите от партията на Макрон – Клеман Бон, Франк Ристер, Оливие Дюсоп и центристката Сара Ел Аири, добавя Франс прес.
След като бе назначен за министър председател, Атал увери, че задачата му ще бъде да резервира контрола на французите върху тяхната орис и да освободи френския капацитет, напомня Франс прес. А Макрон съобщи, че разчита на неговата сила и на неговата ангажираност, с цел да вдъхне нов подтик и прокарва управленческия му план. Атал акцентира в първото си изявление, че негов безспорен приоритет ще бъдат сигурността и насърчаването на полезностите на престижа и уважението на другите. Той даде обещание да укрепи и публичните услуги, включително и опазването на здравето и образованието. Атал даде обещание и повече старания за по-добро управление на имиграцията, съобщи Асошиейтед прес.
Според специалиста по конституционно право Бенжамен Морел изборът на Атал символизира една доста офанзивна тактика от страна на Макрон в навечерието на изборите за Европейски парламент, отбелязва Франс прес. Социологическите допитвания демонстрират, че във Франция крайнодясната партия „ Национален общ брой ” ще излезе преди всичко на този избор, което ще е проблем за партията „ Възраждане ” на Макрон. Поради тази причина му би трябвало някой, който да въплъщава младостта и упоритостта, да припомня за оня Макрон от началото на политическата му кариера, за оня политик, който разруши общоприетото разделяне на дясно и ляво във Франция, разяснява от своя страна политологът Брюно Котрес, представен от Франс прес.
Атал е въплъщението на импулса, от който се нуждае ръководството на Макрон в навечерието на евровота. Назначаването му за министър председател се възприема и като индикация, че той може да е правоприемник на Макрон на президентския пост през 2027 година, когато по конституция актуалният държавен глава няма право да се кандидатира. Тогава за лагера на Макрон ще изникне въпросът кой би бил най-подходящ да бъде повдигнат за претендент за президентския пост. И Атал би могъл да е този подобаващ претендент, показват френски медии.
Още занапред крайнодясната лидерка Марин Льо Пен (на 55 години), която управлява парламентарната група на „ Национален общ брой ” в долната камара на френския парламент, дава поръчка да се кандидатира още веднъж за президент след три години. Според гореспоменатото допитване на ИПСОС, представено от „ Политико ”, измежду най-предпочитаните френски политици Льо Пен се подрежда на трето място с 37 %, след Атал и Едуар Филип. А тъкмо след Льо Пен в класацията е младият формален ръководител на „ Национален общ брой ” Жордан Бардела (на 28 години), който получава 36 %, добавя „ Политико ”. Едуар Филип (53 години) също дава поръчка за президентските избори, напомня Франс прес. Засега Бардела се хвали единствено с достиженията си, откогато е на председателския пост на крайната десница. Неотдавна той посочи, че има над 1 милион почитатели в Тик Ток.
В допълнение на тази картина допитване на организация „ Опинион уей ” от средата на декември отрежда на „ Национален общ брой ” 27 % публично доверие, като измежду младежите от възрастовата група 18-24 години то е даже 42-процентно, което мълчешком Бардела счита за своя заслуга. Това би могло да го стимулира също да се кандидатира за президент след три години. За съпоставяне партията на Макрон в този момент се употребява с 19-процентно доверие, съгласно същото допитване, а измежду младите тя има едвам 8-процентно доверие, напомня Франс прес.
В допитване на „ Елаб ” от началото на януари 37 % от интервюираните възприемат Марин Льо Пен като най-загрижена от проблемите на французите, показва Бе Еф Ем Те Ве. Но пък Бардела беше единственият политик, попаднал в класацията на института Ифоп и на изданието „ Журнал дю диманш ” на най-предпочитаните от французите персони на 2023 година, като се класира в нея на 30-о място от общо 50 персони, напомня Бе Еф Ем Те Ве.
Ако след три години крайната десница издигне Марин Льо Пен за претендент за президент, то вероятно издигане на макрониста Атал за претендент президент би било добра тактика за опълчване на крайнодесния претендент. Льо Пен би изглеждала по-старомодна и отживяла пред един млад претендент като Атал. Но пък достиженията в допитванията до момента може да подбуден Бардела да изиска да се еманципира от Льо Пен и това да докара до разделяне в крайната десница, което единствено би било от изгода за макронистите след три години. Ако тогава те повдигнат Атал за претендент за президент, а десницата е разграничена на два лагера, сред последователи на Льо Пен и на Бардела, то Атал ще надделее.
Според Бе Еф Ем Те Ве обаче Макрон желае да остане в съзнанието на французите като незаместим и не търси въобще собствен правоприемник. Именно по тази причина той е избрал и Атал за министър председател в навечерието на евровота. Ако партията на Макрон се провали на евроизборите, това ще е неуспех и за всички, въплътили новия подтик в навечерието на вота, включително и за самия Атал и той неизбежно ще изпадне от схемата на наследниците на Макрон за президентския пост, проучва медията.
Говорейки за назначението на Атал за министър председател мнозина си спомнят за друга млада звезда в партията и администрацията на Макрон – Клеман Бон (на 42 години). Той е приключил Института по политически науки, Колежа на Европа и Националното учебно заведение за администрация. Бил е в администрацията на премиера Жан-Марк Ейро и за малко в непрекъснатото посланичество на Франция в Европейски Съюз. После става част от кабинета на Макрон, когато той е министър на стопанската система по времето на президента социалист Франсоа Оланд. Бон и Макрон се сприятеляват последователно. След избирането на Макрон за президент Бон става негов специфичен консултант по европейските въпроси, а след това по въпросите, свързани с Г-20. През 2020 година става държавен секретар по европейските въпроси към министъра на Европа и външните работи Жан-Ив Льо Дриан в държавното управление на Жан Кастекс. После става делегиран министър за Европа в държавното управление на Елизабет Борн. Кандидатира се на парламентарните избори през 2022 година и печели депутатско място от един от изборните региони на Париж. Малко след изборите е заменен в държавното управление и пратен на поста делегиран министър за превоза. Дали това е покачване или е намаляване, попита тогава „ Либерасион ”. Изданието разяснява, че Бон е бил партерен от срещите на върха на европейските водачи в транспортната неразбория във Франция, където постоянно стои трънливият въпрос за транспортните стачки, където би трябвало да се договаря със синдикатите, където стои на дневен ред и въпросът за модернизирането на пътната инфраструктура на страната. На негово място като делегиран министър за Европа беше назначена тогава икономистката и някогашна съветничка на Франсоа Оланд – Лоранс Бун. Тази промяна тогава пристигна като изведнъж, още повече че стана броени дни след края на френското ротационно председателство на Европейски Съюз, в което Клеман Бон вложи всички вероятни старания и което беше единомислещо приветствано на европейската сцена, показва „ Либерасион ”.
Сега, когато Атал бе назначен за министър председател, а някои министри отпаднаха от държавното управление, ориста на Клеман Бон остава неразбираема. Миналата седмица той благодари в пост в обществените мрежи за опцията да работи с министър председателите Филип, Кастекс и Борн. Според анализатори някогашната изгряваща звезда Клеман Бон продължава да е в очакване да научи дали ще заема нов държавен пост. В тази тенденция Атал може да вземе решение до 10 дни, написа " Трибюн ".
Дали изгряващата звезда Атал ще я споходи същата орис като изгряващата звезда Бон?, разясняват анализатори и напомнят, че Клеман Бон беше измежду представителите на държавното управление на Елизабет Борн, противопоставили се на приемането на твърдия закон за имиграцията, означават френското издание на „ Хъфингтън пост ” и " Трибюн ". Но все пак опълчване Бон въпреки всичко не подаде оставка, както направи здравният министър Орелиен Русо.
А що се касае до Атал, любопитен е фактът, че през 2012 година по време на изявление, снимано в Института за политически науки, негови състуденти са споделили, че го виждат един ден като президент на Франция, напомня „ Политико ”.
Изданието напомня и, че Габриел Атал е любим на първата дама на Франция Брижит Макрон, с която като министър на образованието той е работил в тясно съдействие по въпроса за изкореняването на издевателството в учебните заведения. Брижит Макрон, която е някогашна учителка, е подкрепила и концепцията на Атал да върне наложителната униформа в учебно заведение.
След назначението на Габриел Атал за министър председател водачът на дясната партия „ Републиканците ” Ерик Сиоти съобщи, че тя ще бъде виновна съпротива на центристкото държавно управление, само че напомни, че Франция незабавно се нуждае от дейности и от друг метод на ръководство, съобщи Асошиейтед прес.
Крайнодясната лидерка Льо Пен сподели, че французите не могат да чакат нищо ново от четвъртия министър председател в петото държавно управление за седем години на власт на Макрон и прикани гласоподавателите, които желаят да получат нещо ново, да гласоподават за нейната партия на евровота, добавя Асошиейтед прес.
Лидерът на радикалната левица „ Непокорна Франция ” Жан-Люк Меланшон пък съобщи, че Атал се е върнал към миналата си позиция на представител на държавното управление, защото функционалността на премиера изчезва от ден на ден и повече и във Франция ръководи „ президентският монарх със свитата си ”. /БТА/.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ