Президентът Илияна Йотова е изправена пред едно от най-важните си

Президентът Илияна Йотова е изправена пред едно от най-важните си решения – кого да натовари със задачата да оглави идващото служебно държавно управление и да провежда предварителните парламентарни избори. Консултациите на „ Дондуков “ 2 завършиха, а резултатът от тях е явен: петима от евентуалните претенденти показаха подготвеност да поемат поста длъжностен министър председател. Оттук нататък изборът е напълно в ръцете на президента.

След срещите с подуправителя на Българска народна банка Андрей Гюров и със заместник-омбудсмана Мария Филипова, президентът организира диалози и с управлението на Сметната палата. Така кръгът от вероятни претенденти бе дефинитивно затворен. Именно от този стеснен лист ще бъде определен индивидът, който ще би трябвало в извънредно къси периоди да сформира кабинет и да обезпечи естественото протичане на изборния развой.

Най-опитната фигура измежду претендентите е ръководителят на Сметната палата Димитър Главчев. Той към този момент два пъти е бил длъжностен министър-председател и не скри, че това е мотив по-скоро против ново предопределение.

Въпреки това Главчев акцентира, че Конституцията не слага ограничавания в този смисъл и че е подготвен да одобри, в случай че президентът му разпореди задачата. Неговото име носи със себе си непоклатимост и опит, само че и риска от публично чувство за повторяемост и привършване на модела.

Заместник-председателят на Сметната палата Маргарита Николова заложи на аргумента за административна готовност и дарба да управлява комплицирани процеси.

Дългогодишната ѝ работа в държавната администрация ѝ дава убеденост, че може да построи работещ екип и да взема сложни решения в къси периоди. Подобен избор би бил по-тих и по-малко конфликтен, само че с по-слаба социална известност.

Сходна позиция изрази и другият заместник-председател на Сметната палата – Силвия Къдрева. Тя даде явен и категоричен отговор, че е подготвена да одобри, като не скри, че задачата ще бъде извънредно сложна.

Тонът ѝ беше по-реалистичен и внимателен, което може да се пояснява като плюс в обстановка на институционално напрежение, само че още веднъж слага въпроса за обществената легитимност на сходна кандидатура.

Сред разновидностите остава и подуправителят на Българска народна банка Андрей Гюров – фигура с явен експертен профил, само че и с политическа биография от последните години. Именно това поражда запаси дали възможното му предопределение няма да бъде възприето като политически сигнал, а не като безпристрастен избор.

В подтекста на служебно държавно управление, чиято съществена задача са изборите, този въпрос тежи съществено.

Заместник-омбудсманът Мария Филипова е другият претендент, който се възприема като релативно уравновесен институционален избор.

Тя не носи директна партийна тежест, само че за сметка на това няма опит в ръководството на изпълнителната власт на национално равнище – фактор, който също не е за подценяване при къси периоди и високи упования.

По новите конституционни правила президентът разполага с два вероятни метода. Тя може непосредствено да избере един от петимата претенденти и да му разпореди съставянето на длъжностен кабинет, след което да организира съвещания с парламентарните сили.

Другият вид е първо да беседва с парламентарните групи и едвам по-късно да вземе решение на кого да връчи мандат. И в двата случая срокът за показване на състава на държавното управление е единствено седем дни.

Решението се чака в границите на дни, а не седмици. Изборът на Илияна Йотова ще бъде не просто личен акт, а политически сигнал за това по какъв начин тя вижда ролята на служебната власт в този стадий от рецесията – като деен фактор или като строго механически механизъм за образуване на изборите.

Най-вероятно президентът ще търси фигура, която минимизира политическото напрежение и подсигурява предвидимост и административна непоклатимост. В изискванията на ниско публично доверие и мощно поляризирана среда, това може да се окаже решаващо за легитимността на идващия длъжностен кабинет.