Наталия Киселова: Президентът има право да има отношение спрямо министрите в кабинета
Президенът има право да откаже да подпише указа за назначение на длъжностен министър председател, съобщи пред Дарик радио конституционалистът Наталия Киселова. Според нея Румен Радев не е нарушил Конституцията и няма съображение да се приказва за нарушаване на главния закон, защото президентът е стеснен в избора на претенденти за длъжностен министър председател, само че това не значи, че няма право да има отношение по отношение на министрите в кабинета.
Думите на Киселова са във връзка невижданата обстановка, при която
„ Стъпките във връзка образуването на служебно държавно управление след измененията в Конституцията са няколко. На първо място – дефинира се претендент всред посочени в конституционния текст. Той показва състав на държавно управление на президента. За разлика от други процедури, той от своя страна не е задължен да съгласува имената ", съобщи Киселова.
Според нея предварителното координиране влече президента авансово да може да откаже.
" Тук нямаме преподписване следващо на указа, а е единствено и само на президента, по тази причина той може да откаже даден министър да бъде назначен. Както се случи и през днешния ден. Може да има смяна и по волята на президента. Но става въпрос– може ли един министър да стане пленник на бъдещо държавно управление и на изборите ", разяснява конституционалистът.
По думите ѝ две са отправните точки за смяна. Да се ограничи въздействието на президента върху служебно държавно управление. Другата – да бъде оптимално неутрално държавно управление при образуване на избори.
" Тъй като става дума за министър, който има индиректно, само че и значително въздействие върху изборния развой, заради тази причина част от парламентарните групи не подкрепяха министърът да остане. Поради тази причина очевидно президентът на желае да поддържа да остане настоящият министър ", сподели Киселова.
Тя акцентира, че конституцията нее лишила това право на президента, а единствено го лимитира.
" След като финалният акт – указът, с който се назначава, е негов – обикновено е да има възражения за някои от министрите “, разяснява Киселова.
Точно.
Думите на Киселова са във връзка невижданата обстановка, при която
„ Стъпките във връзка образуването на служебно държавно управление след измененията в Конституцията са няколко. На първо място – дефинира се претендент всред посочени в конституционния текст. Той показва състав на държавно управление на президента. За разлика от други процедури, той от своя страна не е задължен да съгласува имената ", съобщи Киселова.
Според нея предварителното координиране влече президента авансово да може да откаже.
" Тук нямаме преподписване следващо на указа, а е единствено и само на президента, по тази причина той може да откаже даден министър да бъде назначен. Както се случи и през днешния ден. Може да има смяна и по волята на президента. Но става въпрос– може ли един министър да стане пленник на бъдещо държавно управление и на изборите ", разяснява конституционалистът.
По думите ѝ две са отправните точки за смяна. Да се ограничи въздействието на президента върху служебно държавно управление. Другата – да бъде оптимално неутрално държавно управление при образуване на избори.
" Тъй като става дума за министър, който има индиректно, само че и значително въздействие върху изборния развой, заради тази причина част от парламентарните групи не подкрепяха министърът да остане. Поради тази причина очевидно президентът на желае да поддържа да остане настоящият министър ", сподели Киселова.
Тя акцентира, че конституцията нее лишила това право на президента, а единствено го лимитира.
" След като финалният акт – указът, с който се назначава, е негов – обикновено е да има възражения за някои от министрите “, разяснява Киселова.
Точно.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ