Презапасяването с храна, която после се изхвърля, не е типично

Презапасяването с храна, която след това се изхвърля, не е типично българска линия, а се следи в международен мащаб. Това сподели Цанка Миланова, шеф на Българска хранителна банка в " Денят на Фокус “ по Радио " Фокус “ . Темата е изключително настояща с оглед празничното готвене и изхвърляне на огромни количества храна в боклука.

" Проблемът е в производството – създава се една трета повече храна от нужното. Консумацията е прекомерно огромна – остатъкът от храна в никакъв случай не стига до ничия софра, а по света има над 900 млн души, които страдат от апетит “, сподели още Миланова.

" Българска хранителна банка работи с хранителната промишленост и спасяваме огромни количества храна, които другояче биха били изхвърлени. Насочваме тази храна към хора в потребност, би трябвало за задачата тя да бъде в период на валидност. Ако приказваме за бита на обособения консуматор, там казусът има друго измерение “, добави Миланова.

Срокът на валидност посочва по кое време храната е годна и безвредна за приложимост, в случай че става дума за артикули от скотски генезис, добави тя. " Когато написа използвай преди или консумирай до, става дума за храни, за които не сме сигурни, че след датата можем да употребяваме безвредно. Ако обаче на опаковката написа " най-хубав до “, можем да считаме, че това е период на продължителност, след който храната няма да бъде нездравословна за здравето ни – може да има лека смяна в характерностите й, да е малко по-вкиселена, само че е безвредна “, увери Миланова.

" Работим единствено с храна, която има потвърден генезис, тъй че не всяка храна е годна да бъде дарена на Българската хранителна банка. Тази храна би трябвало да бъде съхранена вярно, да е съпроводена от документи, да има явен генезис, с цел да може да се даде на трети лица “, сподели още Миланова.