Това ли е истината за гибелта на групата на Дятлов?
През зимата на 1959 година в планините на Северен Урал изчезват деветима туристи, тръгнали на поход под управлението на Игор Дятлов.
След един месец спасителите откриват разрязаната им палатка, а в радиус от километър и половина от нея – пет замръзнали тела. Телата на останалите са открити чак през май. Почти всички са подути и полуголи. При някои има смъртоносни контузии. И до момента не е ясно за какво младежите са избягали полуголи на лютия мраз към своята крах.
За годините на следствие на тази покруса е ясно едно – тайната за случилото се на Превала Дятлов се пази не толкоз от хората, колкото от документите, до които доста мъчно може да се стигне. Но няма да ви уморяваме с разкази за тежкото търсене, а ви предлагаме да прочетете ето това. И се надяваме, че в вероятност ще се сдобием с още по-интересни документи.
Към планувания период 9 февруари групата туристи от политехническия институт на Свердловск не се върна от похода в Северен Урал. Издирването стартира късно, чак след изминаването на 10 дни. Областните организации и до момента не са подхванали ефикасни ограничения. Настоятелно молим за Вашето подпомагане за незабавното търсене на нашите деца. Сега е безценен към този момент всеки час. “
Тази депеша до Никита Хрушчов е изпратена от роднините на един от изчезналите туристи.
От създателите: Любопитно е, че обезпокоената за изгубването на туристите Рима Колеватова съзнателно сгъстява краските и посочва неточна дата на хипотетичното връщане на младежите от похода. Ето какво разказала тя при разпита на следователя на 14 април 1959 година: „ В Свердловск групата трябваше да се върне на 14–15 февруари, на 12 февруари те трябваше да изпратят депеша от Вижай, тяхната последна точка по маршрута, със известие, че са пристигнали там. “
Телеграмата на Колеватова пристигнала в Кремъл на 27 февруари. Възможно е тя да е станала сигналът, заради който „ горе са се разшавали “, защото след телеграмата се открива конфиденциален документ.
Бивш сътрудник на Золотарев – началната учителка Антонина Александрова Захарова – споделя, че Семьон е имал брачна половинка. Тя работела в локалния осигурителен отдел. Двамата имали дребен наследник. Когато Семьон умрял, детето изчезнало някъде.„ Комсомолская истина “ е съумяла да открие дъщерята и брачната половинка на Семьон. Те са посочили фотография на момчето. По думите им Саша се родил през 1956 година в Пятигорск и до 1959 година живеел с майка си. Може би Александър ще се познае на тази фотография и ще отговори?
Комсомолская истина
