През юни Труд“ писа, че вкарването на някой си Антон

...
През юни Труд“ писа, че вкарването на някой си Антон
Коментари Харесай

Шило в торба и Мумия във властта бодат

През юни „ Труд “ писа, че вкарването на някой си Антон Тодоров от ГЕРБ в Народното събрание е груба неточност, защото преди този момент същият е избълвал тежки думи против партията и омаскаряващи упреци по адрес на първите й лица. Как е бил харесан за народен представител, откакто пределно ясно се е посочил като очевидно самобитна персона с доста „ остри ръбове “ в характера? Та шило в торба спокойно не стои, боде, защото не му е там мястото!

Макар и епизодично, само че към този момент се беше показал в някои медии като лишен от обществена еластичност, себеотносен с несъответстващо високо себеусещане индивид, подозрителен и мъчително раздразнителен. Неотстъпчив до неучтивост при спор, отмъстителен, зает с безпочвени конспирации, постоянно накриво боравещ с обстоятелствата и причудливо отразяващ действителността. Очевидно словесно необуздан, избухлив и нападателен в общественото пространство.

В естествената си маргинална среда, Тодоров евентуално не основава съществени спорове – привикнали са му, пък и поддържа връзка най-вече със себеподобни. В наситена с разнородни контакти среда като обществената и изключително политическата „ острите ръбове “ стават още по-релефни и пречат на сходни особняци да се придвижват без да предизвикват на близките синини и цицини, без да провокират реакции на злост и отменяне. Не му е там мястото, по тази причина.

При това, при всичката му липса на еластичност, се наложи да прави завой на 180 градуса, с цел да изяснява по какъв начин ГЕРБ за него към този момент не е тайфа, а мечтаното политическо занятие. За медиите провокациите към политиците са нещо естествено, разбираемо и по принцип потребно за обществото. Те се възползваха от изпадането му в мощно стресово положение. И ето: “Аз съм като мумията, не се храня, не дремя, не съм от този свят и постоянно се връщам. За смут на алените. “

Едва ли са доста сюрпризираните от бушуването на Тодоров в Народното събрание и медиите, предстоящо предизвикало няколко много неприятни за ГЕРБ убождания. Само Менда Стоянова показа, че почувствала позор от изявленията на сътрудника. Ами да не са го качвали на тил, че да ги боде в хълбоците!

Дежурните по подривни акции соросоиди бързо прилепиха към Мумията патриотичния фронтовак Валери Симеонов и проведоха следващото си мероприятийце – митинг под егидата на Асоциацията на европейските публицисти. За да го преформатират.

Мигом към него се сурнаха да го главят шмекерите на непозната прехрана – капиталците Прокопиеви, тез поборници за единственото вярно слово и цялостното национално обезличаване.

Както и през 2013 година припнаха да се закачат за един импровизиран протест против кадровата нелепост на Местан и Сергейчо, да го яхнат и заблудят спонсорите си, че им заплащат за действителни заслуги, че имат някаква социална стойност в България. Добре, че ГЕРБ им постави крепко рамо на улицата и 14 непознати посланици, проводени от Посолството.

Та и в този момент нездравият искра в очите на подривните детайли от „ Българи за Америка “ е в удостоверение на хъса им да чучнат отново пред цялостна копаня. Никаква стойност нямат „ Да-българистите “, в случай че не съумяват да вършат мръсно на ръководещите, в случай че не раздерат обединението на ГЕРБ с оповестените за националисти „ Обединени патриоти “. Нищо не костват и хрантутниците капиталци, в случай че не организират акции против недотам демократичното съгласно тях държавно управление. Ето за кои сили действително поработи като народен представител от ГЕРБ Антон Тодоров, самоопределил се като Мумията.

Но не е единствено този предстоящо скандално показал се кадър на ръководещите. Ами възторженият поет-многопартийник Спас Гърневски от какви съображения е настанен в Народното събрание на мястото на някой заслужил гербаджия? Ако някой е мислил да го употребява като междинен пръст против социалистите, е сбъркал. Той им е за хапливи намеци и иронични закачки, само че от това губят следващите му съпартийци. Срещу нито една забележима изгода за приобщилите го.

Социално-психологически борецът за/против паметника „ Альоша “ в Пловдив е мощно друг от Мумията. Свикнал по социалистическо време трайно да участва на разнообразни мероприятия на Българска комунистическа партия и Комсомола, да се перчи по трибуни и в челото на митинги, няма никакви проблеми от морално-етично естество незабавно да посинее в Съюз на демократичните сили и ДСБ. Пределно, восъчно еластичен субект, след изключването от сините клиентели се втурва къч мощните на деня.
Този типаж е удивително манипулативен, прелъстителноста му първоначално е забележима за относително дребен % общуващи с него. Както и добре прикритата зад показна екзалтираност повърхностна и доста неустойчива емоционалност, която му разрешава да е възхитен и освен това извънредно спорен. При него малозначимото може мощно да се преувеличи, както и да се омаловажи и даже изличи нещо значимо и значително.

И както съвсем без никакви старания и причини, може да внушава доверие на другите. Така самият той постоянно е пределно предразположен на внушения. В преломни времена като нашето след края на 1989 година с позьорство и трагични стойки такива люде постоянно сполучливо фиксират в себе си хорското внимание и по този начин си обезпечават немалки изгоди. Поставени в светлината на прожекторите обаче, да вземем за пример, на власт или в централните медии, те елементарно получават карикатурни нюанси, показността на възприятията им става релефна и дразнеща.

Става забележим и големият им блян за вниманието на публиката, управляващ все по-значителна част от дейностите им. Много са привлечените от политическото занятие актьори-любители. Роденият в дантели Георги Марков, Вторият Левски и русофилски националист Волен Сидеров са все от тази „ кръвна група “. Напират на сцената с всевъзможни средства, тъй като единствено свидетелствата за непознатия интерес към тях, ръкоплясканията и даже освиркванията ми служат за самокритика.
Гърневски доста добре знае каква вълна от подигравки и жлъч по собствен адрес ще провокира от всякакви направления, само че не го сдържа да провокира бесепарите. Звезден миг е за него, отново е на естрада, отново ръкомаха и громи враговете! Сидеров не може просто да се ожени за следващ път, той би трябвало да вдигне женитба за знамение и приказ, да провокира необятен отзив, та в случай че ще да е най-вече пренебрежителен и неприветлив. Клоунада, гарантираща трайността на ниския рейтинг на Народното събрание.

Неавтентичността деформира мозъка. „ Не мисли непочтено “ учи именитият самурай Мусаши Миямото, което значи да бъдеш достоверен, правилен на себе си, същински. Или не просто да бъдеш почтен към близките, а на първо място към себе си. Това липсва на представителите на восъчно гъвкавият типаж, заселил щедро политическия и публичен живот у нас, в Евросъюза и по-далеч.

За какво им беше на ГЕРБ явно зареденият с спорове Антон Тодоров, неведнъж посочил негативното си отношение към посочените от него като „ тайфа “ нейни водачи? Кой го вкара в Народното събрание? „ КОЙ? “ в този момент е доста по-уместно, в сравнение с през 2013-а. Не може да е станало без единодушието на Бойко Борисов. Цветан Цветанов ли го е прокарал, с цел да нападна „ Грипена Радев “, или извън са му го натрапили, както преди „ реформаторите “ с Радан „ Знамето “? Гърневски какво позитивно носи на ръководещите?

И други сходни се увъртат в Народното събрание и администрациите. Чак на това равнище не е „ материалът “, с който само разполагат гербаджиите. Нямат действителна конкуренция за упражняването на властта, десните са нереалност, Българска социалистическа партия не е одобрявана от хегемона, само че тъкмо затова ГЕРБ е пред опасността от вътрешно разлагане. Първите признаци към този момент се виждат.
Източник: trud.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР