През юни 1974 г. в Париж се състои премиерата на

През юни 1974 година в Париж се състои премиерата на кино лентата „ Емануела “, еротичния шлагер на 70-те. За първи път в историята на киното софт порно се прожектира в елементарни кина. В някои от киносалоните на „ Шан-з-Елизе “ филмът се задържа цели 13 години – почти до всеобщия „ взрив “ на домашното видео в средата на 80-те, когато към този момент не се постанова да се потиш от терзание до всякакви непознати, а можеш да си гледаш софт, че и хард порно в уюта на личния си дом, както се споделя.Значи да уточня – не съм гледала „ Емануела “ на „ Шан-з-Елизе “ и не съм се потила до никакви непознати, заради простата причина, че съм родена след премиерата му и – уви! – не в Париж.Гледах „ Емануела “ някъде през 80-те, на видео в дома на моя съученичка, чийто вуйчо беше водач на тир и носеше на роднините касети с филми – „ Рамбо “ със Сталоун, „ Командо “ с Шварценегер и един филм на ужасите, който все си мисля, че беше „ Нощта на живите мъртви “, само че остарелият – от 1968 година Не съм сигурна обаче.Та този приветлив човек донесе и „ Емануела “. И през разум не му минаваше очевидно, че може и децата да го гледат. На родителите на моята съученичка – също. Не знам за какво. Не че се и криехме изключително. Тогава някак филмите си бяха филми, животът – живот, и двата свята като че ли нямаха допирни точки.Та гледахме „ Емануела “ двете със съученичката ми у тях. Щях да умра от стеснение. Според мен – тя също. Всъщност да се потиш до познати е много по-ужасяващо, в сравнение с до непознати. Сигурно сме били на 13-14 години или нещо такова. За разлика от „ Нощта на живите мъртви “, „ Емануела “ го запомних. Най-вече тъй като след него и двете със съученичката ми бяхме ни живи, ни мъртви и несъмнено една седмица не смеехме да се погледнем в очите. Така беше тогава. Не бяхме виждали сходни неща. Та когато гледах за първи път „ Емануела “, бях по необикновен метод шокирана от всичко, което видях – от секссцените сред дами, от сцените с мастурбация, от голите тела, както и от възрастните, съгласно тогавашните ми критерии, мъже, които говореха на горката Емануела по какъв начин трябвало да се освободи. Чудех се какво ще да е това мистично освобождение, само че доста бързо ми демонстрираха какво е. Да, конфузно беше, само че и – няма да неистина – майчице, какъв брой вълнуващо!Когато филмът е приключен, френската цензура в продължение на няколко месеца не го пуска в разпространяване. Все отново да не забравяме, че в Холивуд фамозният Морален кодекс на Уилям Хейс (наложен със закон през 1934 година стандарт за това какво може да се демонстрира на екран и какво – не, който изрично  не разрешава проявлението на голи тела, секс, принуждение и т.н.) е анулиран публично чак през 1968 година, т.е. единствено 6 години преди премиерата на „ Емануела “. Вярно, че Франция не е Холивуд и на процедура Кодексът в никакъв случай не е бил годен в Европа, само че въпреки всичко той визира разпространяването на европейските филми в Америка. Е, в случай че бедният Хейс беше гледал „ Емануела “, щеше да полудее сигурно. (Или пък не. Цензорите нормално са най-лицемерните.) За времето си филмът е повече от самоуверен, повече от абсурден. Различни феминистки организации излизат със мнение, че филмът в действителност е предопределен за мъжете и демонстрира техните полови мечти. Според режисьора и продуцентите филмът в действителност е ориентиран и към мъжете. Те би трябвало да пожелаят да го видят, с цел да могат да чуят новите хрумвания в него. Новите хрумвания, несъмнено, са, че дамата също има право на предпочитание за секс, на наслаждение от секса и да си прави каквото си желае. Особено последното някак постоянно е нова концепция и постоянно е задоволително неприемлива.И ето, през светлите великденски празници на 2024 година (прости ми, Боже, че тъкмо в този момент, само че почтена дума, грам свободно време нямам иначе) гледах „ Емануела “ за повторно – съвсем 50 години след премиерата му и към 35 години откакто го бях гледала за първи път. И много се позабавлявах. Явно съм се освободила през тези 35 години от каквото е трябвало или просто го гледах сама, не знам. Ето какви мисли и усеща пробуди в мен „ прожекцията “ – на телефона, от пиратски уебсайт, освен това някъде в 8-9 часа сутринта (понеже по-късно трябваше да свърша сума ти великденска работа), до момента в който пия кафе и си пояждам от останалия от предходната вечер френски ябълков сладкиш с маслена заливка (чудо на чудесата!).