През юни 1965 27-годишният Ангъс Барбиери постъпва в болница Мерифилд

...
През юни 1965 27-годишният Ангъс Барбиери постъпва в болница Мерифилд
Коментари Харесай

Ангъс Барбиери, който свали 125 килограма

През юни 1965 27-годишният Ангъс Барбиери постъпва в болница Мерифилд в Дънди, Шотландия. Причината е „ мощно затлъстяване “. При приемането си той тежи 205 кг. Затова докторите му предписват къс интервал на пост, надявайки се коремът му да се свие и по този начин апетитът му да намалее. В края на поста обаче Ангъс няма никакъв проблем с глада и по тази причина продължава с поста под докторско наблюдаване. Веднъж щом Барбиери доближава мечтаното си тегло, той чества със закуска от едно варено яйца, филия самун с масло и чаша черно кафе.

Докато пости единствено на течности, смъква по към 1/3 кг дневно. Докторите не виждат никакви нездравословни резултати от диетата. През 1971 година Книгата с върхове на Гинес дава на Барбиери върха за индивида, издържал най-дълго без да яде твърда храна. Този връх обаче надали в миналото ще бъде строшен, тъй като по-късно Гинес стопират да връчват върхове, които считат за евентуално мощно рискови за здравето.

В идващите години Ангъс качва малко тегло, само че то е относително нищожно – доближава 89 кг. – и остава толкоз до гибелта си през 1990.

Законът за опазване на масата ни споделя, че материя не може да се основава и да се унищожава – от това следва, че човек би трябвало да изхвърля материя от тялото си, с цел да отслабне. Анкета от 2013 година пита здравни експерти по какъв начин съгласно тях тялото се отървава от подкожните мазнини. Мнозинството дават отговор неверно – те споделят или че „ изгорените “ мазнини се трансформира в сила или топлота, или че се трансформира в мускули, или че се изхвърля в тоалетната. Всъщност, обратно на упованията ни, над 90% от изгубената маса напуща тялото като въглероден двуокис, издишан от дробовете. Останалото си отива с отделянето на урина, пот и други телесни течности.

   
Източник: chr.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР