През юли 2014 г. по БНТ Светлана Ломева - директор

През юли 2014 година по Българска национална телевизия Светлана Ломева - шеф на Асоциация за развиване на София - разгласи, че в последно време е съвременно (ах, тази думичка " съвременно "!) да се приказва за вложения в културата, а не за спонсориране. Асоциацията е учредена с решение № 348 на Столичния общински съвет " за да подкрепя устойчивото развиване на София ". Разликата сред вложение и спонсориране, както я изясни госпожа Ломева и в студиото се съгласиха, била че при вложението се чака някаква възвращаемост, за какво не си кажем напряко - някаква облага. Но каква е облагата от просвета, кой я усвоява, кой се употребява от нея и по какъв начин, при кого се възстановява принадената стойност от инвестицията - ето това не стана изключително ясно, а пък въпросът е фундаментален и занимава не един ярък разум. Каква е изгодата, каква е облагата от културата?

Въз основа на текст, създаден от Асоциацията за развиване на София, с решение № 423 на Столичния общински съвет се основава Фонд за нововъведения в културата . Тази година Общината, с цел да мери културните измерения на ковид, посредством въпросния фонд сътвори стратегия " Кризата като опция " и разгласи набирането на хрумвания за финансиране. Наскоро разгласиха и плановете, които ще бъдат финансирани (или както е " съвременно " да се каже - в които ще бъде инвестирано), тъй като по експертен път е взето решение, че те са културно-иновативни, т.е. хем ще повдигнат културния уровен на мат " риала, хем ще върната с облага сторената в тях инвестиция. Ето няколко напосоки хванати спечелили в състезанието съгласно формалното на Фонда за нововъведения в културата:

Ще бъдат " вложени " капитали, с цел да се цифровизира " обществено дружество ", което отдалечено, посредством специфични " онлайн видео класове " ще образова " хора с физически и интелектуални усложнения и самотни майки " да вършат шоколад. Ето едно умеене, което ще промени живота на самотните майки, ще обогати културата и ще възвиси духа им! Слава Богу, че в сложния си делник те намират време да го усвоят! Проектът сигурно има скъпа обществена стойност, евентуално има и бизнес такава (някаква инвестиция въпреки всичко ще се върне, въпреки и не при вложителя, в случай че " общественото дружество " продава творби от хората с физически и интелектуални усложнения шоколад), само че културната стойност нещо ми се губи. Освен в случай че Столична община не е разширила понятието " просвета " до античните му граници, когато е значело съвсем всичко - развъждане, култивиране, грижи, отглеждане, образование, обучение, развиване, поклонение, уважение (според класическия латински речник на Дворецки).

Друга фондация пък ще " притегли инвестиция " (виждате, че не стопираме да сме " съвременни " в терминологията), с цел да " подкрепя, стимулира и овластява млади ЛГБТИ хора в България ". Предвижда се " бистрò и мултифункционално място за културни, корпоративни и общностни събития ". Социалното дружество щяло да е " стабилно, издръжливо, и приспособено за физически, хибридни и виртуални услуги ". За жал, не открих съответен лист на предлаганите услуги, а пък хибридните в действителност ме заинтригуваха. Но пък се запитах по отношение на думичката " овластяване ": ние не живеем ли към момента в народна власт? Нима овластяването не става от народа посредством избори, ами към този момент произтича от неправителствения бранш, от " гражданското (отворено) общество "? Преди най-малко го замазваха от кумова срама. Не излиза наяве на какви властови позиции ще бъдат сложени младите ЛГБТИ хора в България, само че нещо ме кара да допускам, че няма да са напълно културни. Как ще се възвърне тогава " инвестицията " в " културни нововъведения "?

Ще загатна единствено още един заловен напосоки победител в конкуренцията за финансиране. " Мулти култи колектив ", кратко МКК (дано не ги чуят от Младежкия закостенял клуб, също МКК, тъй като ще припаднат) ще получи пари от Общината за план, който " търси решение на сериозните провокации, пред които бежанци имигранти в София са изправени в подтекста на COVID-19 ". Да оставам настрани скучни и дребнави въпроси като " Колко на брой са бежанците в София? ", " От какво бягат? " и " Какви са провокациите, пред които са изправени? " и отново да попитаме: какво общо има това с културата, па даже и с нейната новаторска страна, за чието насърчаване Столичен общински съвет преди седем години е основал умишлен фонд?

Стига толкоз. Тенденцията е ясна. Нека единствено повторим въпроса: каква е изгодата, каква е облагата от културата? Какво ще придобием, в случай че влагаме в нея, вместо да я спонсорираме?

Очевидно през днешния ден " просвета " не значи това, което е означавала за античните латинци. Днес разграничаваме материална и духовна просвета и когато кажем в резюме " просвета ", разбираме духовната. А преобладаваща част от духовната просвета, наред с религията, науката и медиите, е изкуството. Изкуството е като молитва: в случай че не е ориентирано към някого, в случай че не е устремено нанякъде, е празен брътвеж - от време на време може би цветен и занимателен, само че ненужен. Ако културата не възвисява духа, то тя е елементарен дразнител на сетивата като всеки различен розов електрически вибратор.

С какво възвиси духа " Бронзовата къща " пред Двореца? С какво го възвисява издигнатата на нейно място " високотехнологичната интерактивна апаратура ", наречена " Един човек "? С какво извисява духа този разгънат тесеракт от винкел и монитори, който с две камери, сходни на онази от предната страна на смарт телефона, с чиято помощ вършим видеочат с гаджето, снима и излъчва минувачите? Ако сложим въпросният " Един човек " до Витрувианския човек или пък до Давид от изложба " Уфици ", ясно ще забележим какъв брой дълъг път и в каква посока е минала актуалната ( " модерната " ) просвета. Днес целеустремено и предумишлено се влага в просвета, която насърчава индивида да задоволява персоналните си прищевки, каквито и да са те, колкото и да са екстравагантни. Нещо повече: колкото по-екстравагантни, толкоз по-похвални; колкото по-голям междинен пръст покажеш на постигнатото с епохи и хилядолетия, с последователност и труд, толкоз си по-велик.

Очевидно тази просвета мъчително се самоиздържа и по тази причина би трябвало да се " влага " в нея. И фактически се намират сноби и най-много неправителствени организации с ясни и поредни възгледи за духовното развиване на актуалния ( " модерния " ) човек, които го вършат. Види се, вършат го и общините. Но общината е нещо доста по-интимно от държавното управление. Тя е нещо като огромен домсъвет, в който участваме всички. Считам, че е наложително управата на дома, в който съм се родил и в който пребивавам, да преразгледа визията си за " просвета ", да си спомни, че София е неповторим град, по-стар от Рим, град с неразучена, само че извънредно богата градска просвета на митове, клюки, вицове, песни, занаяти, джамбурета, конвертируема литература, изящни изкуства, просвета, нематериалност и какво ли още не; град на скептични, само че надарени създатели, които обаче, за зла орис, не умеят да пишат планове. Липсва им тази умелост, тъй като не я възприемат като част от креативния си инструментариум. Ето тези хора би трябвало да намери Общината и вместо да се гордее с за учебни клозети, да отиде при тях и да ги помоли да одобряват нейната институционална поддръжка. Пък те дали ще се съгласят, един Господ знае.

Разговорът за възгледа на властта върху националната просвета е значим. Това е диалог за бъдещето на нацията, по-голям от пандемиите и икономическите рецесии, тъй като те са бездушни феномени, които хората одобряват и изживяват друго съгласно културата си. Този диалог би трябвало да продължи, тъй като културната политика на едно ръководство е аршин за неговата избираемост. Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен ведно с всичките си съоръжения, пърформанси и флашмобове.