Извънземни тормозят австралиеца Пол Стенли
През юли 2009 година в интернет се популяризира обезверен зов: " Помогнете! ". Пол Стенли, гражданин на град Пърт, Австралия, популяризира направени в жилището му видеозаписи и умолява експертите да му подскажат по какъв начин да се избави от досадните извънземни, които са го налазили към този момент доста години и не му дават мира. Какво е това - номера и фотографски резултати на шегобиец? Опит за привличане на вниманието? Или, за какво пък не, психологично отклоняване?
В сбирката на Пол има по малко от всичко - привидения, извънземни, летящи сфери... Те театралничат пред него и стоят спокойно, до момента в който ги снима, а през останалото време лудеят. И това не е от през вчерашния ден, написа Телеграф.
" Те са край мен от 1996 година - връща обратно лентата страдалецът. Гостуваха ми двама другари, единият от които обожаваше да се движи с електроника. Аз тогава бях на 23 години. И внезапно започнах да слушам глас - като че ли някой разговаряше с мен, в случай че знаех сигурно, че съм самичък в стаята. Опитах се да не обръщам внимание на това, само че гласът просто стартира да кънти в ушите ми. Тогава си помислих, че приятелите ми си вършат неприятна смешка с мен и са скрили някъде касетофон, който да ме докара до полуда. Претърсих цялата стая, само че не открих нищичко. Въпреки това бях повече от уверен, че всякога, когато съквартирантите ми излязат от къщи, стоят притаени някъде на пътеката и манипулират звука с някакви жички. Постепенно станах цялостен параноик - струваше ми се, че те приказват за мен и се смеят. Това ме подлудяваше и взех решение да си намеря друго жилище. Но преди този момент им споделих всичко, което мислех за тях, и споделих съмненията си за жиците в моята стая. Само че и на новото място, където те към този момент нямаха достъп, нещата отново се повториха. Сега към този момент бях сигурен, че тази непрекъсната психическа офанзива ме е трансформирала в екстрасенс. Не можех да отида на ваучър с компания. Изглеждаше ми ужасно - аз постоянно знаех какво се канят да кажат хората към мен или какво ще създадат. Отново се реалокирах, след това отново, и отново. И по този начин девет пъти, до момента в който не открих своето жилище. Вече одобрявах метафизичен нещата и не разсъждавах за повода да слушам гласовете, а за това какъв е техният генезис - пришълци, нетленни същества, призраци... ”
През 2007 година Пол видял в магазина инфрачервена видеокамера на доста преференциална цена и я купил. Вкарал щепсела в розетката и... кошмарът почнал още веднъж.
" Това, което видях, ме раздруса. Не зная какво тъкмо съставляват съществата, които виждам и слушам - духове или пришълци, тъй като те от самото начало се видоизменят и са толкоз доста! От време на време се загатват две имена - Рей и Питър. Но аз мисля, че Рей е съкратена форма на Грей (сив - б.а.), а Питър идва от Репитър (рептилия). Очевидно всички останали се подчиняват на тези двамата. Но с цел да ви дам да прослушате това, което слушам аз и което те ми приказват, ми е нужен детектор за звукови талази, с какъвто не разполагам. Аз направих и фотоси на тези същества и безусловно ще ги разпространя незабавно щом се снабдя с нужния кабел ”.
По думите на индивида, който вижда невидимото и чува гласове в тишината, светът към и отвън нас не е просто обитаем, а гъсто претъпкан!
Понякога създанията, които вършат на Пол компания, му пречат да се концентрира.
Той се е научил да ги разгонва с пръчка или да тръска парцал по посока на тях, с цел да се разпилян. Друг път преднамерено произнася името на Господ Бог с концепцията, че ще изгони антихриста, в случай че му е пристигнал на посетители.
Изглежда, че Пол към този момент е свикнал да беседва с всевъзможни създания, населяващи неговия дом. Улавя ги единствено инфрачервената камера, само че това е детайлност, тъй като Пол може да ги вижда, слуша и усеща без всякаква инсталация (екстрасенските му качества непрестанно се увеличават).
" Понякога това, което чувствам, наподобява на разлудял се полтъргайст, от време на време - на рой от балони ”, споделя той реакцията си от извънземното наличие.
На фотосите това, което се вижда с нормално око, са размазани кръгове, отражения и при огромна фикция - силуети.
Пол твърди, че при деликатно наблюдаване тези контури се избистрят и последователно може да се разграничи явен контур, профил, лице, нос, устни, брадичка. След това обаче съществото още веднъж се трансформира в нещо аморфно, прегрупира се и - още веднъж оформя лице. Какво е това? Някаква особена плазма или биологическо създание? Ако изображението се проучва, твърди австралиецът, т.е. се усили контрастът, трансформира се в негатив и така нататък, то последователно стигаш до извода, че следеното създание въпреки всичко е нещо живо, одушевено.
Един от преглеждащите записите на Пол специалисти стига до заключението, че с него е влезнало в контакт " лицето от Марс ".
По-късно учените опровергават тази доктрина, като декларират, че в тази ситуация става дума единствено за канара с невероятна форма. Но има и такива, които и до ден сегашен не се съмняват, че на Марс има и сфинкс, и пирамиди, наподобяващи земните, тъй че тази връзка не е изключена.
Диана Ауард написа, че в случай че у Пол има скрити мощни, само че неконтролируеми екстрасензорни качества, то неговото подсъзнание изцяло може да притегля към себе си всевъзможни паранормалщини. С други думи не жилището на Пол, а той самият служи като стръв за невидимите същества. Нещо, което той не регистрира, се е случило в живота му преди 13 или 14 години, когато е почнало всичко. А отрицателни мисли и страсти от вида на ревността, гнева или напрежението духовно изтощават индивида, откривайки в него портал към едно царство, за което съвсем нищо не знаем. Ситуацията надали ще се промени - до тези времена, когато в индивида не се случат радикални душевни и духовни промени.
Пол споделя още един чудноват епизод от живота си: " Веднъж си стоях пред компютъра и преглеждах какво ново има в мрежата. Бях самичък у дома, синът ми беше при майка си. И внезапно се натъкнах на изображение на сова, която пред очите ми се трансформира в пришелец. Аз не обърнах изключително внимание на това и съвсем го бях не запомнил, когато на идващия ден синът ми попита: " Тате, да знаеш какво видях вчера… ” И ми описа за совата, която става на извънземно. Побиха ме тръпки: това не може да бъде! Аз не бях разговарял с никого на тази тематика. ”
След тази сцена Пол Стенли не знаел какво да си мисли. Бил сигурен обаче, че е предал на сина си необикновените си качества. Точно по тази причина от години популяризира вик за помощ. Не за себе си, а за своя правоприемник, тъй като е наясно, че тази заложба е тежко задължение, което двамата ще носят цялостен живот.
В сбирката на Пол има по малко от всичко - привидения, извънземни, летящи сфери... Те театралничат пред него и стоят спокойно, до момента в който ги снима, а през останалото време лудеят. И това не е от през вчерашния ден, написа Телеграф.
" Те са край мен от 1996 година - връща обратно лентата страдалецът. Гостуваха ми двама другари, единият от които обожаваше да се движи с електроника. Аз тогава бях на 23 години. И внезапно започнах да слушам глас - като че ли някой разговаряше с мен, в случай че знаех сигурно, че съм самичък в стаята. Опитах се да не обръщам внимание на това, само че гласът просто стартира да кънти в ушите ми. Тогава си помислих, че приятелите ми си вършат неприятна смешка с мен и са скрили някъде касетофон, който да ме докара до полуда. Претърсих цялата стая, само че не открих нищичко. Въпреки това бях повече от уверен, че всякога, когато съквартирантите ми излязат от къщи, стоят притаени някъде на пътеката и манипулират звука с някакви жички. Постепенно станах цялостен параноик - струваше ми се, че те приказват за мен и се смеят. Това ме подлудяваше и взех решение да си намеря друго жилище. Но преди този момент им споделих всичко, което мислех за тях, и споделих съмненията си за жиците в моята стая. Само че и на новото място, където те към този момент нямаха достъп, нещата отново се повториха. Сега към този момент бях сигурен, че тази непрекъсната психическа офанзива ме е трансформирала в екстрасенс. Не можех да отида на ваучър с компания. Изглеждаше ми ужасно - аз постоянно знаех какво се канят да кажат хората към мен или какво ще създадат. Отново се реалокирах, след това отново, и отново. И по този начин девет пъти, до момента в който не открих своето жилище. Вече одобрявах метафизичен нещата и не разсъждавах за повода да слушам гласовете, а за това какъв е техният генезис - пришълци, нетленни същества, призраци... ”
През 2007 година Пол видял в магазина инфрачервена видеокамера на доста преференциална цена и я купил. Вкарал щепсела в розетката и... кошмарът почнал още веднъж.
" Това, което видях, ме раздруса. Не зная какво тъкмо съставляват съществата, които виждам и слушам - духове или пришълци, тъй като те от самото начало се видоизменят и са толкоз доста! От време на време се загатват две имена - Рей и Питър. Но аз мисля, че Рей е съкратена форма на Грей (сив - б.а.), а Питър идва от Репитър (рептилия). Очевидно всички останали се подчиняват на тези двамата. Но с цел да ви дам да прослушате това, което слушам аз и което те ми приказват, ми е нужен детектор за звукови талази, с какъвто не разполагам. Аз направих и фотоси на тези същества и безусловно ще ги разпространя незабавно щом се снабдя с нужния кабел ”.
По думите на индивида, който вижда невидимото и чува гласове в тишината, светът към и отвън нас не е просто обитаем, а гъсто претъпкан!
Понякога създанията, които вършат на Пол компания, му пречат да се концентрира.
Той се е научил да ги разгонва с пръчка или да тръска парцал по посока на тях, с цел да се разпилян. Друг път преднамерено произнася името на Господ Бог с концепцията, че ще изгони антихриста, в случай че му е пристигнал на посетители.
Изглежда, че Пол към този момент е свикнал да беседва с всевъзможни създания, населяващи неговия дом. Улавя ги единствено инфрачервената камера, само че това е детайлност, тъй като Пол може да ги вижда, слуша и усеща без всякаква инсталация (екстрасенските му качества непрестанно се увеличават).
" Понякога това, което чувствам, наподобява на разлудял се полтъргайст, от време на време - на рой от балони ”, споделя той реакцията си от извънземното наличие.
На фотосите това, което се вижда с нормално око, са размазани кръгове, отражения и при огромна фикция - силуети.
Пол твърди, че при деликатно наблюдаване тези контури се избистрят и последователно може да се разграничи явен контур, профил, лице, нос, устни, брадичка. След това обаче съществото още веднъж се трансформира в нещо аморфно, прегрупира се и - още веднъж оформя лице. Какво е това? Някаква особена плазма или биологическо създание? Ако изображението се проучва, твърди австралиецът, т.е. се усили контрастът, трансформира се в негатив и така нататък, то последователно стигаш до извода, че следеното създание въпреки всичко е нещо живо, одушевено.
Един от преглеждащите записите на Пол специалисти стига до заключението, че с него е влезнало в контакт " лицето от Марс ".
По-късно учените опровергават тази доктрина, като декларират, че в тази ситуация става дума единствено за канара с невероятна форма. Но има и такива, които и до ден сегашен не се съмняват, че на Марс има и сфинкс, и пирамиди, наподобяващи земните, тъй че тази връзка не е изключена.
Диана Ауард написа, че в случай че у Пол има скрити мощни, само че неконтролируеми екстрасензорни качества, то неговото подсъзнание изцяло може да притегля към себе си всевъзможни паранормалщини. С други думи не жилището на Пол, а той самият служи като стръв за невидимите същества. Нещо, което той не регистрира, се е случило в живота му преди 13 или 14 години, когато е почнало всичко. А отрицателни мисли и страсти от вида на ревността, гнева или напрежението духовно изтощават индивида, откривайки в него портал към едно царство, за което съвсем нищо не знаем. Ситуацията надали ще се промени - до тези времена, когато в индивида не се случат радикални душевни и духовни промени.
Пол споделя още един чудноват епизод от живота си: " Веднъж си стоях пред компютъра и преглеждах какво ново има в мрежата. Бях самичък у дома, синът ми беше при майка си. И внезапно се натъкнах на изображение на сова, която пред очите ми се трансформира в пришелец. Аз не обърнах изключително внимание на това и съвсем го бях не запомнил, когато на идващия ден синът ми попита: " Тате, да знаеш какво видях вчера… ” И ми описа за совата, която става на извънземно. Побиха ме тръпки: това не може да бъде! Аз не бях разговарял с никого на тази тематика. ”
След тази сцена Пол Стенли не знаел какво да си мисли. Бил сигурен обаче, че е предал на сина си необикновените си качества. Точно по тази причина от години популяризира вик за помощ. Не за себе си, а за своя правоприемник, тъй като е наясно, че тази заложба е тежко задължение, което двамата ще носят цялостен живот.
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ