През юли 2003 г. отразявах протест край общежитията на Техеранския

През юли 2003 година отразявах митинг край общежитията на Техеранския университет. Демонстрантите изглеждаха непобедими: броят им растеше с всяка минала нощ макар заповедите на управляващите да се приберат. Те скандираха лозунги с искане за повече независимост. " Смърт за диктатора " - висшия водач аятолах Али Хаменей, който към момента има последната дума по всички държавни въпроси; и " Забравете за Палестина, помислете за нас ". Така стачкуващите показваха гнева си от външната политика на страната, водена за сметка на вложения в Иран, които можеха да основат работни места за безработната юноша. По-късно същата нощ стачкуващите бяха смазани. Наблюдавах по какъв начин членове на " Басидж " - паравоенното крило на Корпуса на гвардейците на ислямската гражданска война бият и намушкват с ножове цивилни. Никога няма да не помни по какъв начин двама бойци от " Басидж " хвърлиха безжизненото тяло на млад мъж в багажника на кола. Към 3 часа след среднощ блюстителите на реда барабаняха победоносно по камионите си. Стотици протестиращи бяха задържани и изтезавани. Докато следях новините за митингите в Иран предходната седмица, си спомних онази юлска нощ. Новите митинги и реакцията на тях доста припомнят митингите от началото на века, даже повече от Зеленото придвижване през 2009 година. Както в този момент, по този начин и тогава президентството и Народното събрание на Иран бяха под контрола на умерените сили. И в двата случая консерваторите използваха закани, принуждение и лукавство, с цел да подлеят вода на умерените. Въпросът в този момент е дали консерваторите ще съумеят да вземат политически превес и да смажат устрема на иранския народ за промяна. Този път народът има известна поддръжка на международната сцена - от един американски президент, непрекъснато произвеждащ туитове. Консерваторите са изправени пред мъчно предизвикателство, тъй като хората наподобяват по-решени от всеки път. След онази нощ през юли 2003 година консерваторите усърдно започнаха да спъват президента модернизатор Мохамад Хатами. Някои от съдружниците и поддръжниците му бяха вкарани в пандиза. Той бе лишен от политическата мощ, която щеше да му разреши да вкара обещаните обществени, политически и стопански промени. Избирателите му бяха горчиво разочаровани. Две години по-късно на неговия пост бе определен твърдолинейният реакционер Махмуд Ахмадинеджад. Реформаторското придвижване замря за няколко години. Сега може би се случва нещо сходно. Сегашните митинги наподобява бяха стартирани в град Машхад от консервативни съперници на президента модернизатор Хасан Рохани, с цел да подкопаят държавното управление му. Само че събитията бързо се изплъзнаха от контрола на консерваторите. Рохани към този момент ядоса междинната класа и бедните иранци през декември, когато разгласява детайлности за бюджета за 2018 година, от които стана ясно, че голям дял от държавните финанси отиват за религиозни и военни структури. Хора от по-бедните публични пластове трансфораха митингите против Рохани в демонстрации, ориентирани към ръководещия строй в Иран, които се разпространиха в цялата страна. Демонстрациите в този момент сякаш поутихват, само че към този момент може да са постигнали задачата на консерваторите: да дискредитират Рохани, умерените му съдружници и да ги изхвърлят от политиката. Правителството на Рохани контракти през 2015 година със международните сили съглашението, което постави завършек на програмата за нуклеарни оръжия на страната и избави Иран от някои интернационалните наказания. Това съглашение бе доста известно измежду иранците, които не желаеха страната им да бъде в изолираност. Рохани завоюва втори мандат през 2017 година, по време на който гласоподавателите желаят от него да оправи икономическите проблеми и да либерализира страната. През последните години иранците показаха неведнъж очаквания за по-демократично и транспарантно държавно управление. Само че погрешно оказана поддръжка може да бъде разрушителна. Туитовете на Тръмп, в които американският президент твърди, че иранските протестиращи ще получат " огромна поддръжка от Съединени американски щати ", дадоха на консерваторите мотив да смажат митинга и да отвлекат вниманието от действителните проблеми, довели до надигането. За консерваторите залозите са огромни. Аятолах Хаменей е на 78 и здравето му от години е мотив за спекулации. Президентът Рохани ще бъде част от управителния съвет, който ще размени висшия водач, до момента в който не бъде определен негов правоприемник. Освен това президентът може да употребява въздействието си, според от политическата си принадлежност, при избирането на нов водач. Именно тези два поста желаят да управляват консерваторите. Следващите избори са планувани за 2021 година Пропагандната машина към този момент стартира да бълва рецензии против Рохани и съдружниците му, което кара доста иранци да се опасяват от повтаряне на вота през 2005 година. Ежедневникът " Кайхан ", който е непосредствен до аятолах Али Хаменей, упрекна държавното управление на Рохани, че не е пресякло злоупотребите и с това е настроило хората против режима. Някои анализатори даже считат, че консерваторите са разпалили митингите, с цел да навредят, от една страна, на президента в миг, когато стопанската система е слаба, цените на артикули от първа нужда са доста високи, а безработицата е ендемична, както и да покажат, въпреки това, че нуклеарната договорка не е подобрила положението на стопанската система. Има няколко стъпки, които Тръмп може да предприеме, в случай че в действителност желае да помогне на иранския народ да промени страната си. Може да държи Иран виновен за нарушение на човешките права. Още по-важно е да резервира нуклеарното съглашение, с цел да не разреши връщане на глобите. Излизане от договорката ще е подарък за иранските консерватори, които могат да употребяват това, с цел да подклаждат националистически усеща против външния зложелател - значим детайл за тяхното битие. Накрая, Съединени американски щати могат да дават на Иран сателитен достъп до интернет, тъй че деятелите да могат да осведомят хората и да споделят, когато режимът спре достъпа до интернет. Тези митинги са симптом за пробуждане, даже в селските региони, и демонстрират, че нещата са се обърнали против ислямския режим, даже измежду най-верните му последователи. Хората в тези затънтени обитаеми места показват гнева си поради вътрешната и външната политика на Иран. Те също по този начин желаят да бъдат признати за свободни, виновни членове на интернационалната общественост. Режимът може да успее да постави завършек на тези митинги, както направи през 2003 и 2009 година, само че няма да може да спре гнева, който кипи под повърхността. По Българска телеграфна агенция.