Студени досиета: Бодигард екзекутира с 5 куршума бизнесмена Илия и се скри на гробищата
През януари 2001-ва телохранител изстрелва невъзмутимо 5 патрона в тялото на един от проспериращите предприемачи в България - Илия Гьошев. Екзекуцията окървавява ул. „ Победа “ в Пловдив, живеещите наоколо са потресени, написа " ".
Местопрестъплението е отцепено, полиция стартира разплитането на случая. Първоначалната версия е обвързвана с преразпределение на търговски територии.
Още от 90-те години Илия Гьошев си е спечелил реномето на един от най-успешните предприемачи в страната. Той приключва Националната спортна академия, играе във футболния тим на „ Тракия “ - Пловдив. Има желание да купи спортна зала в града. В началото на 90-те години Гьошев е част от управата на Балканската универсална банка, благосъстоятелност на Васко Нинов. През 1999-а обаче излиза от управлението поради различия със притежателите.
Пред съда телохранителят твърди, че направил убийството при самоотбрана
По това време предприемачът има дялове в три пловдивски и шест софийски сдружения, обединени в холдинг „ Напредък “. А също кафене и магазини, както и фитнес зала в елегантния комплекс „ Симфония “.
Гьошев прави всичко допустимо да продължи бизнеса на брат си Борис, убит на 9 май 1996-а пред входа на офиса на финансово-брокерска къща „ Титан ХХ век “, който се намира на бул. „ Патриарх Евтимий “ 40 в София.
Килърът позвънил на вратата, Борис отворил и бил прострелян с патрон в сърцето. Стрелецът избягал през задния вход. След гибелта му Илия поема управлението на „ Титан ХХ век “, само че не задълго.
Към обяд на съдбовния 25 януари 2001-ва Илия Гьошев идва от София в Пловдив в заведението си, което дава чартърен. Той е един от притежателите на коктейл-бар „ Симфония “ и носи картини, с цел да ги окачи на стените. Щом влиза, там го чака наемателят Лъчезар Иванов. Двамата приказват небрежно, Гьошев оставя платната и декларира, че би трябвало да потегля, защото го чака пътешестване до Слънчев бряг.
На паркинга предприемачът среща телохранителя на бара - 28-годишния Иван Иванов, който в този миг ревизира за нередности осветлението на площадката към входа на близката библиотека.
Илия го пита дали знае къде е най-близкият офис на „ Мобилтел “, с цел да заплати сметката на приятелката си Яна, треньорка по художествена гимнастика. Гардът изяснява комплицирано, а Гьошев не схваща.
Двамата се качват в колата на предприемача, с цел да може да го заведе до офиса. Преминават по бул. „ Шести септември “, пресичат моста на река Марица, след което стигат до ул. „ Победа “. Там внезапно се чуват изстрели.
Илия Гьошев понижа внезапно скоростта, стартира да губи ръководство. Завива към тротоара и съумява да спре колата на десетина метра от панелен блок, против номер 63.
Гардът и простреляният предприемач по едно и също време отварят лявата и дясната врата на пежото. Гьошев вика с последни сили, а Иван заобикаля возилото, стига доникъде на платното и довършва започнатото - стреля още два пъти в гърдите му. В този миг Илия се обадил на майка си по мобифона и промълвил с последни сили, че умира.
Уплашената жена го набира, само че към този момент няма връзка с него. Звъни на полицията. Предчувства нещастието и тежестта на прокобата. Преди месец е изгубила брачна половинка си, а преди 5 години - единия си наследник. И не смъква черните облекла.
След минути ул. „ Победа “ почернява от полиция, идват и виещи коли за спешна помощ. Гьошев издъхва на операционната маса от солиден кръвоизлив, само че съумява да спомене името на убиеца, преди да издъхне. Тялото му е кремирано в София, а урната с праха е върната в Пловдив и положена в гроба на брат му Борис на Централните гробища. На погребението на Илия с първокласни коли го изпращат негови другари и близки. Три месеца след гибелта му се ражда детето му - Магдалена.
Екзекуторът Иван се укрива два дни при другари, а още три - на Рогошките гробища. След това се предава самичък. Движи се пешком, тъй като се опасява автомобилът му да не бъде разпознат.
Разследването стига до извода, че причина за убийството не са наранени бизнес ползи, а персонални претекстове. Гардът се отнасял с злост към хора, които разполагали с доста пари.
Дразнел се от Гьошев, тъй като бил състоятелен. Стремял се към благосъстояние, само че не съумял да натрупа капитал и се озверил. Стаената експанзия излязла нескрито, когато останал уединено с предприемача.
Близките се съмняват в тази версия. Не изключват гардът да е извършил поръчка, само че това не се потвърждава на правосъдния развой. В преносимия компютър на Гьошев са открити десетки имена на длъжници, а бизнес сътрудници имали да му връщат 800 000 $.
В правосъдната зала Иван Иванов твърди, че е стрелял при самоотбрана, откакто с Гьошев се сдърпали за оборота на заведението. Експерти обаче потвърждават, че не е имало битка сред двамата в колата.
Окръжният съд постановява присъда от 18 години затвор за Иванов за съзнателно ликвидиране. Решението на магистратите се удостоверява както от Апелативния, по този начин и от Върховния касационен съд.
Местопрестъплението е отцепено, полиция стартира разплитането на случая. Първоначалната версия е обвързвана с преразпределение на търговски територии.
Още от 90-те години Илия Гьошев си е спечелил реномето на един от най-успешните предприемачи в страната. Той приключва Националната спортна академия, играе във футболния тим на „ Тракия “ - Пловдив. Има желание да купи спортна зала в града. В началото на 90-те години Гьошев е част от управата на Балканската универсална банка, благосъстоятелност на Васко Нинов. През 1999-а обаче излиза от управлението поради различия със притежателите.
Пред съда телохранителят твърди, че направил убийството при самоотбрана
По това време предприемачът има дялове в три пловдивски и шест софийски сдружения, обединени в холдинг „ Напредък “. А също кафене и магазини, както и фитнес зала в елегантния комплекс „ Симфония “.
Гьошев прави всичко допустимо да продължи бизнеса на брат си Борис, убит на 9 май 1996-а пред входа на офиса на финансово-брокерска къща „ Титан ХХ век “, който се намира на бул. „ Патриарх Евтимий “ 40 в София.
Килърът позвънил на вратата, Борис отворил и бил прострелян с патрон в сърцето. Стрелецът избягал през задния вход. След гибелта му Илия поема управлението на „ Титан ХХ век “, само че не задълго.
Към обяд на съдбовния 25 януари 2001-ва Илия Гьошев идва от София в Пловдив в заведението си, което дава чартърен. Той е един от притежателите на коктейл-бар „ Симфония “ и носи картини, с цел да ги окачи на стените. Щом влиза, там го чака наемателят Лъчезар Иванов. Двамата приказват небрежно, Гьошев оставя платната и декларира, че би трябвало да потегля, защото го чака пътешестване до Слънчев бряг.
На паркинга предприемачът среща телохранителя на бара - 28-годишния Иван Иванов, който в този миг ревизира за нередности осветлението на площадката към входа на близката библиотека.
Илия го пита дали знае къде е най-близкият офис на „ Мобилтел “, с цел да заплати сметката на приятелката си Яна, треньорка по художествена гимнастика. Гардът изяснява комплицирано, а Гьошев не схваща.
Двамата се качват в колата на предприемача, с цел да може да го заведе до офиса. Преминават по бул. „ Шести септември “, пресичат моста на река Марица, след което стигат до ул. „ Победа “. Там внезапно се чуват изстрели.
Илия Гьошев понижа внезапно скоростта, стартира да губи ръководство. Завива към тротоара и съумява да спре колата на десетина метра от панелен блок, против номер 63.
Гардът и простреляният предприемач по едно и също време отварят лявата и дясната врата на пежото. Гьошев вика с последни сили, а Иван заобикаля возилото, стига доникъде на платното и довършва започнатото - стреля още два пъти в гърдите му. В този миг Илия се обадил на майка си по мобифона и промълвил с последни сили, че умира.
Уплашената жена го набира, само че към този момент няма връзка с него. Звъни на полицията. Предчувства нещастието и тежестта на прокобата. Преди месец е изгубила брачна половинка си, а преди 5 години - единия си наследник. И не смъква черните облекла.
След минути ул. „ Победа “ почернява от полиция, идват и виещи коли за спешна помощ. Гьошев издъхва на операционната маса от солиден кръвоизлив, само че съумява да спомене името на убиеца, преди да издъхне. Тялото му е кремирано в София, а урната с праха е върната в Пловдив и положена в гроба на брат му Борис на Централните гробища. На погребението на Илия с първокласни коли го изпращат негови другари и близки. Три месеца след гибелта му се ражда детето му - Магдалена.
Екзекуторът Иван се укрива два дни при другари, а още три - на Рогошките гробища. След това се предава самичък. Движи се пешком, тъй като се опасява автомобилът му да не бъде разпознат.
Разследването стига до извода, че причина за убийството не са наранени бизнес ползи, а персонални претекстове. Гардът се отнасял с злост към хора, които разполагали с доста пари.
Дразнел се от Гьошев, тъй като бил състоятелен. Стремял се към благосъстояние, само че не съумял да натрупа капитал и се озверил. Стаената експанзия излязла нескрито, когато останал уединено с предприемача.
Близките се съмняват в тази версия. Не изключват гардът да е извършил поръчка, само че това не се потвърждава на правосъдния развой. В преносимия компютър на Гьошев са открити десетки имена на длъжници, а бизнес сътрудници имали да му връщат 800 000 $.
В правосъдната зала Иван Иванов твърди, че е стрелял при самоотбрана, откакто с Гьошев се сдърпали за оборота на заведението. Експерти обаче потвърждават, че не е имало битка сред двамата в колата.
Окръжният съд постановява присъда от 18 години затвор за Иванов за съзнателно ликвидиране. Решението на магистратите се удостоверява както от Апелативния, по този начин и от Върховния касационен съд.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ