Учените нямат и представа как е изглеждал мегалодонът
През XVII век датският академик Нилс Стенсен рисува главата на голяма акула с великански зъби. Той се опитвал да пресъздаде външния ѝ тип въз основа на открити зъби на антично създание, което през днешния ден назоваваме мегалодон (Otodus megalodon).
Учените са единомислещи, че това е най-големият или един от най-големите водни хищници, съществували в миналото на Земята. Въз основа на антични зъби с размер на длан и прешлени откривателите допускат, че мегалодонът е достигал дължина до 15 метра и е тежал сред 30 и 47 тона.
Но по какъв начин тъкмо е изглеждала тази колосална акула? Дали е била планина от мускули, или е била слаба и стройна? Каква форма е имала главата ѝ? Според ново проучване най-хубавият отговор е „ нямаме визия “.
Мегалодонът в визията на Нилс Стенсен. Public Domain
„ Реалността е такава, че сега няма научни средства, които да потвърдят или опровергаят точността на която и да е от оповестените по-рано форми на тялото на O. megalodon “, споделя Филип Стърнс, съавтор на проучването от Калифорнийския университет в Ривърсайд.
Повечето модели допускат, че мегалодонът е бил доста сходен на огромната бяла акула (Carcharodon carcharias), един от най-свирепите хищници в океана и най-голямата хищна акула от живеещите през днешния ден. Голямата бяла акула принадлежи към фамилията на селдовите акули Lamnidae, които наброяват единствено пет съществуващи типа.
Тези акули се характеризират с висока скорост на плуване и частична топлокръвност, или районна ендотермия - мускулите им са оплетени с мрежа от тънки вени. Кръвта се затопля от работещите мускули и придвижва топлината по цялото тяло. Те могат да плуват по-бързо, да устоят на по-студени условия, да ловуват и преработват храната по-ефективно.
Мегалодонът не е принадлежал към семейство Lamnidae, само че учените считат, че е принадлежал към сходен клон, който се е отклонил от селловите акули през интервала креда. Смята се също, че е бил отчасти топлокръвен, което е дава на античното страшилище същите преимущества като неговите модерни родственици. Това слага мегалодона в разред Lamniformes, който включва селдови акули.
Голяма бяла акула. Снимка: Olga Ernst / CC BY-SA 4.0
По-рано учените си представяха мегалодона като увеличена по мярка огромна бяла акула. Но през 2020 година, заради връзката на мегалодона със селдовите акули, бил препоръчан друг метод. Учените взели за основа цялото семейство Lamnidae. Чрез усредняване на характерностите на пет представителя на фамилията, те са получили приблизителната морфология на съществото, което е плувало в античните морета.
За да схванат дали този метод има смисъл, Стърнс и сътрудниците му изучили формите на пет селдови акули, употребявани в предходно проучване по реконструкцията на мегалодона, и ги сравнили с други студенокръвни ламнообразни акули.
Акулите атакуват по пълнолуние
Те сравнили главите, перките, опашките и телата и в последна сметка не разкрили никакви закономерности, които да отличават селдовите акули. „ Това, че сте топлокръвен, не ви прави акула с избрана форма “, споделя Стърнс.
„ Това проучване може да наподобява като стъпка обратно в науката, само че непрекъснатите загадки вършат палеонтологията, проучването на праисторическия живот, увлекателна и вълнуваща област на науката.
Фактът, че към момента не знаем тъкмо по какъв начин е изглеждал O. megalodon, подтиква въображението ни. Ето за какво палеонтологията продължава да бъде вълнуваща академична област. Ще продължим да търсим нови улики в палеонтологичната живопис “, заключава палеобиологът Кеншу Шимада от университета ДеПол.
Още от ИНТЕРЕСНО:
Учените са единомислещи, че това е най-големият или един от най-големите водни хищници, съществували в миналото на Земята. Въз основа на антични зъби с размер на длан и прешлени откривателите допускат, че мегалодонът е достигал дължина до 15 метра и е тежал сред 30 и 47 тона.
Но по какъв начин тъкмо е изглеждала тази колосална акула? Дали е била планина от мускули, или е била слаба и стройна? Каква форма е имала главата ѝ? Според ново проучване най-хубавият отговор е „ нямаме визия “.
Мегалодонът в визията на Нилс Стенсен. Public Domain
„ Реалността е такава, че сега няма научни средства, които да потвърдят или опровергаят точността на която и да е от оповестените по-рано форми на тялото на O. megalodon “, споделя Филип Стърнс, съавтор на проучването от Калифорнийския университет в Ривърсайд.
Повечето модели допускат, че мегалодонът е бил доста сходен на огромната бяла акула (Carcharodon carcharias), един от най-свирепите хищници в океана и най-голямата хищна акула от живеещите през днешния ден. Голямата бяла акула принадлежи към фамилията на селдовите акули Lamnidae, които наброяват единствено пет съществуващи типа.
Тези акули се характеризират с висока скорост на плуване и частична топлокръвност, или районна ендотермия - мускулите им са оплетени с мрежа от тънки вени. Кръвта се затопля от работещите мускули и придвижва топлината по цялото тяло. Те могат да плуват по-бързо, да устоят на по-студени условия, да ловуват и преработват храната по-ефективно.
Мегалодонът не е принадлежал към семейство Lamnidae, само че учените считат, че е принадлежал към сходен клон, който се е отклонил от селловите акули през интервала креда. Смята се също, че е бил отчасти топлокръвен, което е дава на античното страшилище същите преимущества като неговите модерни родственици. Това слага мегалодона в разред Lamniformes, който включва селдови акули.
Голяма бяла акула. Снимка: Olga Ernst / CC BY-SA 4.0
По-рано учените си представяха мегалодона като увеличена по мярка огромна бяла акула. Но през 2020 година, заради връзката на мегалодона със селдовите акули, бил препоръчан друг метод. Учените взели за основа цялото семейство Lamnidae. Чрез усредняване на характерностите на пет представителя на фамилията, те са получили приблизителната морфология на съществото, което е плувало в античните морета.
За да схванат дали този метод има смисъл, Стърнс и сътрудниците му изучили формите на пет селдови акули, употребявани в предходно проучване по реконструкцията на мегалодона, и ги сравнили с други студенокръвни ламнообразни акули.
Акулите атакуват по пълнолуние
Те сравнили главите, перките, опашките и телата и в последна сметка не разкрили никакви закономерности, които да отличават селдовите акули. „ Това, че сте топлокръвен, не ви прави акула с избрана форма “, споделя Стърнс.
„ Това проучване може да наподобява като стъпка обратно в науката, само че непрекъснатите загадки вършат палеонтологията, проучването на праисторическия живот, увлекателна и вълнуваща област на науката.
Фактът, че към момента не знаем тъкмо по какъв начин е изглеждал O. megalodon, подтиква въображението ни. Ето за какво палеонтологията продължава да бъде вълнуваща академична област. Ще продължим да търсим нови улики в палеонтологичната живопис “, заключава палеобиологът Кеншу Шимада от университета ДеПол.
Още от ИНТЕРЕСНО:
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ