Впечатляващата история на Молещите ръце
През XV век в едно малко селце до Нюрнберг живеело семейство с осемнадесет деца. Да, осемнадесет! За да обезпечи храна на фамилията, бащата, златар по специалност, бил заставен да работи по 18 часа дневно.
Въпреки безнадеждното състояние на фамилията, две от момчетата му имали фантазия. И двамата желали да развиват гения си за изобразяване, само че знаели, че татко им в никакъв случай няма да може да си разреши да ги изпрати в Нюрнберг, с цел да учат изкуство в академията.
След многочислени полемики, момчетата достигнали до решение. Щели да хвърлят монета. Загубилият ще стартира работа в околните мини и с облагата ще устоя другия, до момента в който той учи в академията. След това, когато другият се изучи, ще се върне и с парите от изкуството ще устоя брат си. В краен случай можело и той да стартира в мините, с цел да удържи на обещанието си.
Албрехт Дюрер спечелил облога и отишъл в Нюрнберг. Брат му отпътувал за мините и финансирал брат си през идващите четири години. Албрехт бил сензация в академията. Неговите рисунки и гравюри били по-добри даже от тези на някои професори. Дори преди дипломирането си, той стартира да припечелва добре от творбите си.
Когато се завърнал на село, фамилията му устроило тържествена вечеря, с цел да го посрещне уместно.
След вечерята, Албрехт се изправил, с цел да вдигне тост за обичания си брат, който се жертва в негово име. Финалните думи от тоста били:
- А в този момент, братко, е твой ред. Можеш да заминеш в Нюрнберг, с цел да изпълниш фантазията си. Аз ще се грижа за теб.
Всички погледи се насочили към брата на Албрехт в очакване на отговора му. Със сълзи на очи, той повтарял:
- Не... не... не...
Най-накрая се изправил, избърсал сълзите си и деликатно рекъл:
- Не, братко. Не мога да отпътува за Нюрнберг. Прекалено късно е за мен. Виж какво предизвикаха четирите години работа в мините на ръцете ми. Костите във всеки пръст са били чупени минимум един път. Напоследък пострадвам от артрит толкоз, че даже не мога да подвигна чашата с вино, с цел да те поздравя. Какво остава да рисувам и да върша деликатни гравюри. Не, братко... прекомерно късно е за мен.
От тогава са минали повече от 500 години. Шедьоврите на Албрехт Дюрер са окачени във всички най-големи музеи по света. Сигурни сме, че и вие познавате творбите му, даже да не го осъзнавате.
Албрехт Дюрер взема решение да уважи брат си и да му благодари за жертвата, която прави в негово име, рисувайки ръцете му. Той дава на своята рисунка скромното име " Ръце ".
Но тя отваря сърцата на хората по целия свят, които я назовават " Молещите ръце ".
източник: highviewart.com
