През XIX век ще открием, че светът е див, непознат

През XIX век ще открием, че светът е див, чужд и предлагащ завършения за всеки, който е дръзнал да одобри хвърлената ръкавица. Тексаският рейнджър Джон Кофи Хейс не е изключение в този случай, а неговите инциденти са толкоз доста, че и до през днешния ден се счита за един от най-коравите хора, ходили по безкрайните земи на Тексас. Забавна детайлност е, че всички артисти от Сам Хюстън до Чък Норис ще изследват легендата за този човек. Местните го помнят като един от най-хубавите ловци по пътеките на Орегон. За страдание не можем да отречем, че това е индивидът, който доста постоянно не е стрелял единствено по бизони.

Легендата за него се носи от Тенеси до Калифорния, а борбите му са стотици. Джон Хейс се ражда в Тенеси през 1817 година и племенник на един от бъдещите президенти – Андрю Джаксън. Неговият татко е офицер от американската войска и бързо съумява да кали сина си в строга и желязна военна дисциплинираност. Анди Хейс Джаксън се е сражавал в борбата за Ню Орлиънс през 1812 година и ще има военни почести.

Самият Джон няма да има доста красиво детство, неговите родители умират от жълта тресчица, когато той е едвам на 15 години. Изпратен е с останалите братя и сестри в Мисисипи, където може да бъде гледан от възрастни родственици. Хейс стартира работа като мерач на пътища. Трябва да чертае карти, да отбелязва пътеки и още доста други. Това е специалност, която през 1832 година е цялостна с най-различни рискове, само че младежът се оправя извънредно добре.

През 30-те години на XIX век ще открием, че територията на Луизиана въобще не е картографирана и се търсят мераклии, които освен да живеят в дивото, само че и да оставят задоволително положителни карти за търговци, заселници и доста други. Работата в действителност е тежка и рискова, тъй като с изключение на дивите животни, включващи вълци и мечки, които не одобряват хората за добре пристигнали, Хейс би трябвало да се изправя и против индианските офанзиви. Това е интервалът, в който множеството локални не одобряват бледоликите за подарък, а за злина. Към това прибавяме безкрайните студове, гладуването, излагането на най-различни климатични условия и даже отровни змии.

Джон обикаля безмилостната територия във време, в което няма GPS или друга технология, само че най-малко знае, че може да се изхранва, тъй като работата е добре платена. Неговите другари го разказват като спокоен човек с богат речник, извънредно жилест и слаб, само че рационален и убеден в своите дейности. Тази картина се трансформира фрапантно, когато се постанова да извади револвера си и да влезе в битка. Повечето другари ще дават портретното изложение на доктор Джекил и господин Хайд. Не желаете да виждате единият сигурно. Джон се превръщал в страшилище, когато неговият живот се разиграва на карти. През 1840 година отпътува за Тексас и се среща със Сам Хюстън, племенникът на Андрю Джаксън. Тази среща дава офицерска позиция на откривателя и му разрешава да се включи в редиците на тексаските рейнджъри.

Армията и спомените от татко му ще разрешат да доближи чин капитан и да командва рейнджъри, с които да охранява югозападните линии на Тексас. Задачата не е лесна, изключително откакто би трябвало да се пази безкрайна територия, а разполагаем са предоставени към 40 рейнджъра. Дивият Тексас няма никакви ограничавания и съществени главоболия могат да бъдат нападенията на Команчите, мексиканската войска, набези на най-различни банди, крадци на добитък, крадци на коне и други агресори, опитващи се да натрупат бързо своето благосъстояние.

На рейнджърите е заповядано да стрелят без предизвестие и да пазят реда с цената на живота си. Избраните фрагменти са минали доста особено решето на Хейс, в което е значимо да могат да стрелят и да извършват команди – комбинацията от глупави и смъртоносни ще работи дълго време в негова изгода. Армията също оказва помощ с даването на специфичен револвер – на Колт Патерсън. Интересно е, че рейнджърите на Джон са доста странна композиция. Той приема фрагменти от племето Апачи, Команчи, мексиканци и рейнджъри Техано.

Всяка жертва на грабеж, принуждение или  друго закононарушение е можела да се включи незабавно, Хейс е знаел, че отмъщението е един от доста положителните сътрудници. Ако някой има недоволство от тайфа, получава място в групата и право да взе участие в наказването – изтребване на вредителите до крайник.

В свободното време на бойната бригада ще има безкрайни дневни и нощни тренировки, пукотевица от седлото на кон и още доста други. Ръкопашният пердах е от изключително значение, затова има вътрешни шампионати за инспекция на уменията и понякога ще се появят фотоси на малко по-редки усмивки.

При всяко посещаване на градовете, Джон ще кани локалните индиански племена на съревнование по езда. Освен наслаждение от гледката за локалните, капитанът желае да вземе най-хубавото от всяка бойна просвета. Неговият антураж разполага с най-различни принадлежности на войната, в това число бойни ръкавици, серия ножове за дране на кожи и освен, пушки, револвери и нещо, което в нито една галактика не може да се класифицира като нож, а по-скоро отива в територията на мачете.

Хейс среща бойците с най-различни тактики за оцеляване, употребявани от мексиканци, индианци и старите заселници на Тексас. За предходните наследници това е било изцяло задоволително, затова и в този момент няма по какъв начин да не влезе в приложимост. Рейнджърите нямат право да носят доста такъми, които не са патрони, храна и вода. Всякакви аксесоари и сувенири са неразрешени. Ако огладнеят по време на път, стартира лов за намиране на храна. Всеки ден се минават близо 50-100 километра, с цел да може да има ясно внимание, че тексаските рейнджъри са подготвени да отговорят на всевъзможни типове експанзия против мирното население.

Един от най-големите дуели в неговата дейна история е записан на 8 юни 1844 година Битката се води за пътеката на Уокър. Хейс е придружаван от 15 рейнджъри по това време (често се налагало да разделя силите си и да покрие по-сериозна позиция, преди да влезе в битка). Изненадващо против тях се изправят членове на племето Команчи, въоръжено с оръжие. Капитанът не създава нито един изстрел и се връща назад в гората. Отказвайки да одобри индианците в намерено стълкновение, капитанът е подготвен да води партизанска война.

Индианците осъзнават, че изненадата и засадата няма да свършат никаква работа, затова изпращат отряд от 80 души, които да се изправят против 15-те рейнджъра. Влизането на индианците с пушки в гората ще докара до идната изненада – непосредствено нахлуване в затворено пространство. Численото предимство продължава да е в интерес на Команчите, които имат преимуществото 4:1, само че рейнджърите бързо редуцират разликите, употребявайки точна пукотевица и револвери с доста повече патрони от пушката. Момчетата на Хейс изчакват скъсяването на информацията и откриват огън, употребявайки дисциплинирана пукотевица – не тази, която се показва в старите уестърни.

Всеки би трябвало да избере цел и да стреля, оставяйки другия рейнджър да избира близка до нея. Команчите нямат револвери и остаряло оръжие, което може да стреля по един патрон. Пушките също са мудни за презареждане, до момента в който комплиментите от господин Колт и неговите творби се носят към съперника. Рейнджърите не простят а това нахлуване и скоро гората почервенява.

Револверите на тексаските рейнджъри могат да се презареждат с цялостен тъпан, нужни са няколко секунди, с цел да се смъкна единият и да се сложи другият. Тренировките дават резултат и това, което би трябвало да съставлява пукотевица с револвер, в този момент се трансформира в автоматизирана пукотевица. Хейс не губи нито един човек в тази борба, за жалост не може да се каже същото за индианците.

Лейтенант Самуел Уокър ще бъде толкоз впечатлен от цялата борба и успеваемост на револвера, че по-късно ще направи дизайна за револвер с 6 патрона. Оръжието ще носи името „ Walker Colt “. Същото ще има блестящ триумф по време на Гражданската война в Съединени американски щати.

Хейс има и други истории със своята наказателна бригада. Преследвал е контрабандисти, пренасящи неразрешени артикули от Тексас до Мексико и назад. Преследването лишава цяла седмица, само че когато контрабандистите са открити в близка таверна, подготвяйки засада, Хейс взема решение да ги изненада, прескачайки страничната ограда на заведението. При тази престрелка съумява да убие 10-15 индивида и да арестува още 20, които се предават незабавно. В това стълкновение още веднъж няма нито една жертва.

С експлоадирането Мексиканско-американската война през 1846 година той е свикан със своята орда от конници на апокалипсиса да се изправи против мексиканците. Повишен е в полковник и получава в допълнение 250 кавалериста, които да командва в първи стрелкови полк на тексаските планински рейнджъри. Остава под командването на Зак Тейлър. Старите рейнджъри от Тексас са извикани, с цел да работят като разузнавачи и скаути, да водят партизанска война и да подкрепят останалите сили.

Тяхната задача е да унищожават снабдителните линии и да прекъсват всевъзможни форми на връзка. Хейс управлява своите сили с необикновен триумф в борбата за Монтерей, неговите рейнджъри прекарват три дни в борба по улиците на града и отвън Вера Круз. Успява да отблъсне конница от близо 200 мексиканеца, които по това време са били отчайващо покрай пленяването на американския байрак. Ръководените сили от Хейс не дават нито една жертва. Санта Анна назовава неговите сили „ Los Diablos Tejanos “.

Новините за този ходещ тексаски терминатор не стопират до тук. Местните не просто го обичат, а го боготворят и даже желаят да го създадат губернатор на Тексас. Хейс няма такова желание и се насочва на запад, където да гради своя нов живот. От Тексас пътува до Туксон, Аризона. Остава там към 6 седмици и по-късно се мести в Сан Диего, тъй като множеството му компаньони са заболели.

По пътя си се изправя против гневните апачи, заболявания, горещина, скотски офанзиви, най-различни климатични промени и още доста други. Пристигайки в Сан Диего, Хейс ще прекара едвам две седмици и по-късно ще отплава  към  Сан Франциско, качвайки се на новото знамение на техниката – параход. По пътя си ще види за първи път и две морски стихии.

След голям брой срещи със гибелта, Джон Кофи Хейс се озовава в Сан Франциско, Калифорния. Понеже е единственият човек с опит и умения във воденето на война, градът го избира незабавно за шериф. Има клюки, че той самият не се кандидатирал, само че е определен от жителите на града без да има право да откаже.

Хейс ще построи първия затвор в Сан Франциско, персонално ще се разправи с тайфа на име „ Отдадени на отмъщението “ и по-късно ще стартира да преследва всеки нарушител, предлагайки почтен съд и съблюдаване на закона. По време на тази кариера ще се отдаде на преследвани на крадци и убийци, борби с индиански племена и в един миг ще бъде прокурор на Калифорния. Ще е един от създателите на град Оукланд, а по-късно ще си купи и дялове от първата компания за произвеждане на газови лампи в града.

Ще бъде един от регентите на калифорнийското учебно заведение за слепи и глухи, основава първата банка в Оукланд, а по-късно ще бъде и кмет за известно време.

С експлоадирането на гражданската война ще има задоволително родственици и вестници, които ще посочат, че конфедерацията и съдружниците ще го търсят, с цел да предложат генералски пост и да го зачислят в редиците си, само че той отхвърля. Джон Кофи Хейс умира в съня си през 1883 година Погребан е в Оукланд до различен прочут шериф – Уаят Ърп.