Костните войни бяха най-интензивното и нелепо съперничество на науката
През XIX век откриването на динозаврите разпалва сред двама учени един от най-нелепите, само че за сметка на това жарки спорове в историята.
Макар че и двамата търсачи на кости в последна сметка са унищожени от яростното си съревнование, тяхната работа ни дава над 100 типа динозаври – като стегозавър, бронтозавър и трицератопс – и оказва помощ да се положат основите на днешното ни схващане за тези животни.
Илюстрация на Марш от 1896 година на костите на Стегозавър – динозавър, който той разказва и наименува през 1877 година
Войната на костите на процедура е съревнованието сред Едуард Дринкър Коуп и Отниъл Чарлз Марш в устрема им всеки да открие и опише повече динозавърски вкаменелости от другия в американския Запад към края на XIX век. Като част от очевидно егоцентричното им изпитание да запишат името си в учебниците по история, двойката прибягва до акция от мръсни тактики, с цел да се подкопаят взаимно, в това число подкупи, шпионаж, обири и заличаване на кости.
Отношенията им обаче не постоянно са били враждебни. Коуп и Марш се срещат за първи път при започване на 60-те години на XIX в., до момента в който учи палеонтология в Германия, където наподобява се радват на изцяло прелестно другарство. Те даже кръщават някои от новоописаните от тях типове един на различен: откакто Коуп назовава вкаменелост на земноводно Ptyonius marshii в чест на Марш, той му отвръща с името на изчезнало морско влечуго Mosasaurus copeanus.
Нещата се утежняват, когато двамата се връщат в Съединени американски щати. През 1868 година Коуп прави на Марш обиколка на кариера за вкаменелости в Хадонфийлд, Ню Джърси. Зад гърба на Коуп Марш заплаща на притежателя на кариерата да изпраща всички нови вкаменелости в кабинетите му в Природонаучния музей „ Пийбоди “ в Йейл, учреден от богатия чичо на Марш, Джордж Пийбоди.
Поредният гвоздей в ковчега на това другарство е подложен през 1868 година, когато Коуп разгласява проучване на новооткрито изчезнало морско влечуго – Elasmosaurus platyurus. Той, уви, схваща изцяло неправилно анатомията на животното и на процедура слага черепа в края на опашката му.
След като Марш показва грешката, Коуп се пробва да закупи всички известни екземпляри на списанието на Американското философско сдружение, в което тя попада. Но е прекомерно късно. По-късно Марш написа: „ Когато уведомих професор Коуп за това, наранената му суетност бе шокирана и в никакъв случай не съумя да възвърне. Оттогава той е мой неприкрит зложелател. “
Версията на Elasmosaurus на Коуп с главата в неверния край
С появяването на трансконтиненталната железница американският Запад дава на Марш и Коуп идеалното поле за изява. По това време двамата поотделно откриват и разказват редица значими палеонтологични открития и бързат да ги разгласяват в научни списания с вярата да се надпреварват един различен.
Марш постоянно ругатни публикациите на Коуп, като твърди, че те не разкриват нищо ново или не са нещо изключително. За да получи преимущество в бързината за издание на публикации, Коуп даже купува списанието American Naturalist.
Напрежението сред двамата доближава своя връх през 1877 година, когато железопътни служащи откриват вкаменелости на динозаври в Комо Блъф, покрай град Медисин Боу, Уайоминг. Бързо излиза наяве, че мястото е цялостно с необикновено добре непокътнати вкаменелости на доста, доста динозаври.
Марш е осведомен за откритието и неотложно изпраща войска от копачи, които да го проучат. До декември 1877 година той към този момент е описал и дал имена на редица динозаври от находището, измежду които стегозавър, алозавър и апатозавър.
Коуп също научава новината, след което изпраща свои хора в региона и открива лична кариера. Лагерите са напълно близо един до различен.
Наред със известията за пердах и мятане на камъни сред двете страни, хора са упрекнати в шпионаж в интерес на другия лагер. Коуп даже упреква Марш, че е разрушил останалите първи проблясъци на вкаменелости, с цел да попречи на екипа му да извлече каквато и да е информация, а Марш го упреква в нелегално навлизане в неговата таеритория.
Ако някой може да претендира, че е спечелил Войната на костите, то това евентуално е Марш. Коуп изпада в тежко състояние и пропилява огромна част от парите си в сребърни мини в Ню Мексико, които в последна сметка банкрутират. Междувременно Марш получава длъжността водещ палеонтолог на гръбначните животни в Геологическата работа на Съединени американски щати.
В последна сметка обаче и двамата умират разорени и самотни с малко подозрително завещание. Егоистичният им блян към популярност в последна сметка разкрива голям брой значими сведения за динозаврите и съществуващите влечуги. Но детинските им лудории не са добра реклама за зараждащата се област на палеонтологията.
Разказът е и увещание, че науката, при цялата си обективност и рационалност, в последна сметка е човешко начинание, осъществявано от несъвършени хора със лично его, комплекси и предубеждения. Да си популярен академик не постоянно значи, че си популярен човек.
