Видинското царство под унгарска власт: 1365-1369 г.
През XIV век Видин краткотрайно става маджарски град. Това се случва в интервал на интензивни спорове сред България и Унгария. Двете страни са били средновековни империи. Воюват за надзор над Дунав и територии в днешна Сърбия и Румъния.
В края на XIII век Българското царство губи Белград. Унгарците ускоряват офанзивите си към Видин. Това е изключително очевидно към средата на XIV век. Тогава Иван Срацимир, наследник на цар Иван Александър от първия му брак, обособява Видинско княжество.
Унгарският крал Лайош I Велики (1342-1382) вижда слабостта на Срацимир. Той му слага ултиматум да стане негов васал. След отхвърли на Срацимир, през май 1365 година стартира маджарски поход. Обсадата на Видин трае единствено четири дни. На 2 юни градът пада под унгарска власт.
Унгарската окупация на Видин и региона е забавна. В началото Лайош I евентуално резервира известна българска автономност. Той обезпечава поддръжка от някогашния примикюр Георги. Нарича го „ воевода на България “. Запазва му цялата благосъстоятелност. Но още през 1365 година действителната власт към този момент е в маджарски ръце. Иван Срацимир е покорен със фамилията си.
Дворцовият историк на краля Йоан Кюкюлей споделя по какъв начин „ …[Лайош І] атакува с огромна армия подчиненото на свещената унгарска корона Българско царство и като завладя престолния град на царството Видин, си го подчини. Като плени владетеля му на име Срацимир, който се наричаше цар на българите и го води в Унгария. “
Така Видинската област е превърната в унгарска провинция. Наречена е Български Банат. Наместници на крал Лайош I стават братята Бенедикт и Петер Химфи. Те стартират всеобщо покатоличване на православните българи. Францискански монаси играят основна роля в този развой. Според някои документи, 200 000 души са насилвани да одобряват католицизма. Сред тях са и Иван Срацимир и фамилията му.
Отчаянието на българите е отразено в приписката на братята Драган и Райко: „ Написа тази брошура многогрешният и несмисленият по разум Драган, дружно с брат си Райко в дните, когато маджарите владееха Видин и огромна тъга бе за народа по това време. “
Цар Иван Александър не оставя тези дейности без последици. Започват военни дейности сред България и Унгария. Петер Химфи моли за подкрепления против Иван Александър. Сраженията се водят към крепостта Белоградчик. Тя е втора по мощ във Видинското царство. Иван Срацимир неотдавна я е укрепил. Боевете не престават дълго без победител. На 11 ноември 1366 година крал Лайош I подрежда прекъсване на войната.
Междувременно, през 1365 година византийският император Йоан V Палеолог пътува до Буда. Той търси съюз против османците. Преговорите с Лайош I се стягат. Западните сили слагат условия за послушание на православната черква на Рим. Йоан V Палеолог утвърждава дейностите на Лайош I във Видин.
Пред Лайош І той споделя: „ Добре прави кралят, че покръства тези славяни [българите], тъй като те не следват нито гръцката, нито римската форма на вярата. “ Някои византийски монаси даже насърчават францисканците. Според тях българските духовници „ …не са свещеници, а кучета, нито пък кръщават някого същински. “
Преговорите не са сполучливи за Йоан V Палеолог. През август 1366 година той потегля назад по суша. Достигайки Видин, императорът е спрян от цар Иван Александър. Историците нямат еднопосочен отговор за какво. По-вероятно е това да е обвързвано с вековното съмнение сред българи и ромеи. Иван Александър има учредения за терзания. По това време той води война с маджарите. Има и данни за секрети договаряния на Иван Александър със шурей си Андроник IV Палеолог.
Йоан V Палеолог остава блокиран във Видин месеци наред. Неочаквана помощ идва от Амедей VI, владетеля на Савоя. Наричан Зеления граф, той е прочут със своята храброст. Графът потегля да се бие с турците. Насочва корабите си към българското крайбрежие. Целта му е да окаже напън върху цар Иван Александър.
Видинското царство е било полунезависимо деспотство сред 1261 и 1336 година След гибелта на Иван Александър то става независимо царство. Унгарската окупация продължава от 1365 до 1369 година През този интервал Видин е реорганизиран в Северински банат. През 1369 година царството е възобновено. Това става посредством взаимни дейности на Иван Александър, влашкия княз Владислав I и Добротица от Добруджа. Иван Срацимир показва самостоятелност. Той подчинява Видинската митрополия на Константинопол. Това е в контраст на Търновския патриарх. След 1396 година остатъците от Видинското царство са последната българска страна до 1422 година
