Легендата за иконата Достойно есть
През X век облик на Божията Майка за първи път е било изпято песнопение, включено след това в Божествената света литургия, което и до през днешния ден се извършва в целия православен свят.
Точното поверие за това събитие е записано през XVI век от тогавашния първенствуващ духовник в Света гора йеромонах Серафим, който споделя:
“Близо до столицата на Света гора Карея, се намира котловина, по-късно наречена “Долината на пението ”, в която отдалечени една от друга се намират отшелнически килии, населявани от подвизаващи се аскети. В една от тях живеели двама монаси дъртак на име Гавриил и послушник със същото име. Веднъж старецът, отивайки на бдение в Карея, споделил на своя възпитаник: “Чедо, аз ходя на бдението, а ти остани тук и направи самичък утринното последование в нашата килийна черква ”.
През нощта се потропало на вратата на килията. Когато отворил, послушникът видял пред себе си чужд калугер. Поканил странника да влезе, с цел да извършат дружно утринното последование. Стигайки до песнопението “Честнейшую херувим... ”, непознатият с благ глас благоговейно запял към Пресвета Богородица. След молитвата му иконата на Божията Майка, която се намирала в килията и пред която те възнасяли своята молитва, ненадейно засияла с невероятна светлина, а послушникът, изпълнен с духовна наслада и просълзен от трогване, се обърнал към монаха със следните думи: “Отче, ние в никакъв случай не сме слушали тази ария от античните. Моля те, напиши ми я за спомен! ”
Непознатият духовник изискал мастило и хартия. Оказало се, че в килията няма такива неща. Тогава той споделил на послушника: “Донеси ми каменна плоча! ” След като я получил, инокът с ръка написал като върху восък думите на песента и заръчал на по-малкия си другар: “От в този момент нататък по този начин пейте всички православни! ”:
Достойно е, в действителност, да Те облажаваме, Богородице,
винаги блажена и пренепорочна и Майка на нашия Бог.
По-чтима от херувимите
и несравнено по-славна от серафимите,
нетленно родила Бог Слово,
същинска Богородица, Те величаем.
След като изрекъл тези думи, той внезапно станал незабележим. Когато монахът Гавриил се върнал от бдението, неговият послушник му разказал за своя чужд загадъчен посетител и посочил на стареца си каменната плоча с текста на молитвата. Опитният свещеник незабавно схванал, че в килията е бил самият архангел Гавриил, изпратен на земята да възвести на християните още една дивна ария в възхвала на Божията Майка. Двамата съкилийници взели каменната плоча и я отнесли в Протата, като в детайли разказали пред Събора на старците за станалото чудно събитие. Тогава всички братя с едни уста и едно сърце популяризирали Христа Бога, направил такова знамение за популярност на преблагословената Си Майка и є изпели новата ария, донесена на земята от архангел Гавриил.
Плочата с изписаните върху нея букви на Богородичната ария била изпратена в Константинопол на патриарх Николай II Хризоверг като удостоверение за станалото знамение. Иконата на Пресвета Богородица, пред която била изпята за първи път молитвата, била взета от килията на светогорските отци и пренесена в съборния храм “Протатон ” в Карея, където тя и до момента се намира, като от този момент почнали да я назовават “Достойно есть ”.
Православната черква отбелязва това събитие изключително тържествено на празника “Св. Богородица - Достойно есть ”, който се чества на 11 юни, както и на втория ден на Великден.
На 11 юни означаваме паметта и на св. апостоли Вартоломей и Варнава.
Точното поверие за това събитие е записано през XVI век от тогавашния първенствуващ духовник в Света гора йеромонах Серафим, който споделя:
“Близо до столицата на Света гора Карея, се намира котловина, по-късно наречена “Долината на пението ”, в която отдалечени една от друга се намират отшелнически килии, населявани от подвизаващи се аскети. В една от тях живеели двама монаси дъртак на име Гавриил и послушник със същото име. Веднъж старецът, отивайки на бдение в Карея, споделил на своя възпитаник: “Чедо, аз ходя на бдението, а ти остани тук и направи самичък утринното последование в нашата килийна черква ”.
През нощта се потропало на вратата на килията. Когато отворил, послушникът видял пред себе си чужд калугер. Поканил странника да влезе, с цел да извършат дружно утринното последование. Стигайки до песнопението “Честнейшую херувим... ”, непознатият с благ глас благоговейно запял към Пресвета Богородица. След молитвата му иконата на Божията Майка, която се намирала в килията и пред която те възнасяли своята молитва, ненадейно засияла с невероятна светлина, а послушникът, изпълнен с духовна наслада и просълзен от трогване, се обърнал към монаха със следните думи: “Отче, ние в никакъв случай не сме слушали тази ария от античните. Моля те, напиши ми я за спомен! ”
Непознатият духовник изискал мастило и хартия. Оказало се, че в килията няма такива неща. Тогава той споделил на послушника: “Донеси ми каменна плоча! ” След като я получил, инокът с ръка написал като върху восък думите на песента и заръчал на по-малкия си другар: “От в този момент нататък по този начин пейте всички православни! ”:
Достойно е, в действителност, да Те облажаваме, Богородице,
винаги блажена и пренепорочна и Майка на нашия Бог.
По-чтима от херувимите
и несравнено по-славна от серафимите,
нетленно родила Бог Слово,
същинска Богородица, Те величаем.
След като изрекъл тези думи, той внезапно станал незабележим. Когато монахът Гавриил се върнал от бдението, неговият послушник му разказал за своя чужд загадъчен посетител и посочил на стареца си каменната плоча с текста на молитвата. Опитният свещеник незабавно схванал, че в килията е бил самият архангел Гавриил, изпратен на земята да възвести на християните още една дивна ария в възхвала на Божията Майка. Двамата съкилийници взели каменната плоча и я отнесли в Протата, като в детайли разказали пред Събора на старците за станалото чудно събитие. Тогава всички братя с едни уста и едно сърце популяризирали Христа Бога, направил такова знамение за популярност на преблагословената Си Майка и є изпели новата ария, донесена на земята от архангел Гавриил.
Плочата с изписаните върху нея букви на Богородичната ария била изпратена в Константинопол на патриарх Николай II Хризоверг като удостоверение за станалото знамение. Иконата на Пресвета Богородица, пред която била изпята за първи път молитвата, била взета от килията на светогорските отци и пренесена в съборния храм “Протатон ” в Карея, където тя и до момента се намира, като от този момент почнали да я назовават “Достойно есть ”.
Православната черква отбелязва това събитие изключително тържествено на празника “Св. Богородица - Достойно есть ”, който се чества на 11 юни, както и на втория ден на Великден.
На 11 юни означаваме паметта и на св. апостоли Вартоломей и Варнава.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ