НСИ: Над 75% от българите са затруднени да покриват ежедневните си разходи
През второто тримесечие на 2022 година, както и през предходните две тримесечия, делът на българите, които изпитват усложнения да покриват ежедневните си разноски, е релативно висок - над 75 на 100. С известни усложнения са 37,1 на 100 от интервюираните, 28,5 на 100 дефинират покриването на ежедневните разноски като мъчно, а 12,9 на 100 - като доста мъчно. Това демонстрират данните от спомагателна анкета на Националния статистически институт към Наблюдението на домакинските бюджети.
Проучването прави тримесечен мониторинг на измененията в изискванията на живот на семействата вследствие на пандемията от COVID-19. Анкетирани са били 5740 души на възраст 16 и повече навършени години от 3053 семейства, допълват от Национален статистически институт.
Относително елементарно могат да покрият ежедневните си разноски 18,2 на 100 от интервюираните, а едвам 3,3 на 100 не изпитват никакви усложнения. Общо делът на хората без усложнения през второто тримесечие на 2022 година понижава с 0,2 процентни пункта по отношение на първото тримесечие на 2022 година и с 2,9 процентни пункта по отношение на четвъртото тримесечие на 2021 г.
През второто тримесечие на 2022 година, за 73 на 100 от българите приходът на семейството им е останал без смяна по отношение на последните 12 месеца. Увеличение на приходите са показали 19,2 на 100 от хората, което е с 0,7 процентни пункта повече спрямо първото тримесечие на 2022 година, само че с 10,6 процентни пункта по-малко спрямо четвъртото тримесечие на 2021 година, когато нарастване са имали 29,8 на 100 от хората.
Основните аргументи за повишаването на приходите и през трите изследвани тримесечия са нарастване на пенсиите и обществените помощи и индексиране/преизчисляване на заплатите.
Намаление на приходите за последните 12 месеца са показали 7,7 на 100 от интервюираните, като главните аргументи са загуба на работа/безработица/фалит на лична компания и понижаване на работното време, надницата или заплатата.
И през трите изследвани тримесечия интервюираните дават релативно висока оценка във връзка с удовлетвореността си от персоналните взаимоотношения със фамилията, приятелите, съседите и други лица - приблизително малко над 7 при канара на премерване от 0 до 10.
Най-ниска е междинната задоволеност на хората на възраст 16 и повече години от финансовото състояние на семействата им - 4,61 за четвъртото тримесечие на 2021 година, 4,51 за първото тримесечие и 4,64 за второто тримесечие на 2022 година.
Равнището на приходите въздейства върху общата задоволеност от финансовото състояние. За 20-те % семейства с най-високи чисти приходи междинната задоволеност и през трите тримесечия е към 6, а за 20-те % семейства с най-ниски чисти приходи удовлетвореността от финансовото състояние и през трите тримесечия е към 3.
Общата задоволеност от живота приблизително за интервюираните е 5,85 през четвъртото тримесечие на 2021 година, 5,71 през първото тримесечие и 5,96 през второто тримесечие на 2022 година, измерена по същата канара от 0 до 10.
През второто тримесечие на 2022 година 6,9 на 100 от българите са декларирали, че са се чувствали самотни през цялото или през по-голямата част от времето през последните четири седмици, до момента в който 45 на 100 не са се чувствали самотни в нито един миг. Чувството за самотност е по-силно изразено при дамите - 8,4 на 100 са се чувствали самотни през цялото или през по-голямата част от времето, или с 3,1 процентни пункта повече спрямо мъжете - 5,3 на 100.
Не са се чувствали самотни в нито един миг 25,8 на 100 от възрастните хора. Приблизително два пъти повече, или 51,6 на 100 от хората на възраст сред 16 и 64 години, не са изпитвали в никакъв случай самотност през последните четири седмици.
Проучването прави тримесечен мониторинг на измененията в изискванията на живот на семействата вследствие на пандемията от COVID-19. Анкетирани са били 5740 души на възраст 16 и повече навършени години от 3053 семейства, допълват от Национален статистически институт.
Относително елементарно могат да покрият ежедневните си разноски 18,2 на 100 от интервюираните, а едвам 3,3 на 100 не изпитват никакви усложнения. Общо делът на хората без усложнения през второто тримесечие на 2022 година понижава с 0,2 процентни пункта по отношение на първото тримесечие на 2022 година и с 2,9 процентни пункта по отношение на четвъртото тримесечие на 2021 г.
През второто тримесечие на 2022 година, за 73 на 100 от българите приходът на семейството им е останал без смяна по отношение на последните 12 месеца. Увеличение на приходите са показали 19,2 на 100 от хората, което е с 0,7 процентни пункта повече спрямо първото тримесечие на 2022 година, само че с 10,6 процентни пункта по-малко спрямо четвъртото тримесечие на 2021 година, когато нарастване са имали 29,8 на 100 от хората.
Основните аргументи за повишаването на приходите и през трите изследвани тримесечия са нарастване на пенсиите и обществените помощи и индексиране/преизчисляване на заплатите.
Намаление на приходите за последните 12 месеца са показали 7,7 на 100 от интервюираните, като главните аргументи са загуба на работа/безработица/фалит на лична компания и понижаване на работното време, надницата или заплатата.
И през трите изследвани тримесечия интервюираните дават релативно висока оценка във връзка с удовлетвореността си от персоналните взаимоотношения със фамилията, приятелите, съседите и други лица - приблизително малко над 7 при канара на премерване от 0 до 10.
Най-ниска е междинната задоволеност на хората на възраст 16 и повече години от финансовото състояние на семействата им - 4,61 за четвъртото тримесечие на 2021 година, 4,51 за първото тримесечие и 4,64 за второто тримесечие на 2022 година.
Равнището на приходите въздейства върху общата задоволеност от финансовото състояние. За 20-те % семейства с най-високи чисти приходи междинната задоволеност и през трите тримесечия е към 6, а за 20-те % семейства с най-ниски чисти приходи удовлетвореността от финансовото състояние и през трите тримесечия е към 3.
Общата задоволеност от живота приблизително за интервюираните е 5,85 през четвъртото тримесечие на 2021 година, 5,71 през първото тримесечие и 5,96 през второто тримесечие на 2022 година, измерена по същата канара от 0 до 10.
През второто тримесечие на 2022 година 6,9 на 100 от българите са декларирали, че са се чувствали самотни през цялото или през по-голямата част от времето през последните четири седмици, до момента в който 45 на 100 не са се чувствали самотни в нито един миг. Чувството за самотност е по-силно изразено при дамите - 8,4 на 100 са се чувствали самотни през цялото или през по-голямата част от времето, или с 3,1 процентни пункта повече спрямо мъжете - 5,3 на 100.
Не са се чувствали самотни в нито един миг 25,8 на 100 от възрастните хора. Приблизително два пъти повече, или 51,6 на 100 от хората на възраст сред 16 и 64 години, не са изпитвали в никакъв случай самотност през последните четири седмици.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ