През втората половина на първия и в първите десетилетия на

През втората половина на първия и в първите десетилетия на втория век в Рим живяла благочестива жена християнка на име София.

В своя живот тя оправдала изцяло името си " София ", което значи " премъдрост ". И като брачна половинка, и като вдовица по-късно, тя водела здравомислещ християнски живот, изпълнен с мир, непорочност, благост, смиреност на Божията воля. Според опциите си, тя вършела непрестанно лепта. Животът й бил низ от положителни каузи.

В живота й намерили блестящо отражение думите на св. деятел Яков: " Мъдростта, която иде от горната страна, е първом чиста, след това мирна, снизходителна, отстъпчива, цялостна с състрадание и с положителни плодове, безпристрастна и нелицемерна " (Як. 3:17).

Благочестивата София имала три дъщери, които носели имената на най-главните християнски добродетели. Първата щерка се казвала Вяра, втората - Надежда, а най-малката - Любов.

След раждането на третата щерка София се лишила от своя брачен партньор. Тая мъдра майка посветила целия си живот на това - християнски да възпита дъщерите си. Тя се стараела те да демонстрират в живота си тия добродетели, по имената на които се наричали. Под нейно управление дъщерите изучавали пророческите и апостолските книги, Стремели се като майка си да демонстрират ревнивост към богослужението и молитвите.

С чистотата и благородството на живота си това семейство привлякло вниманието на мнозина в Рим. Слухът за него се популяризирал из целия град. Достигнал до шефа на региона, Антиох. Той поискал персонално да види това бележито семейство. От диалога, който повел с майката и дъщерите, схванал че те изповядват християнската религия. Той съобщил това на тогавашния император Адриан. От двореца излязла заповед майката и дъщерите да бъдат доведени при императора.

Пратеници пристигнали в дома на София. Майката ги изслушала и схванала смисъла на това повикване.

Като се помолили, майката и дъщерите се хванали за ръце, та взаимно да се чувствуват по-силни, и се отправили към двореца. Като застанали пред входа му, те се прекръстили. И по-късно, вътрешно мощни, тръгнали към залата на този ужасяващ гонител на християните. Смут не личал по лицата им. Очите им светели от наслада, сякаш се явявали на някакво хубаво празненство.

Императорът ги запитал за техния жанр, за имената и за вярата им. Отговор дала мъдрата майка. Кротко и умерено тя декларирала, че и тя и дъщерите й носят на себе си божественото име на Христа Спасителя. В умозаключение споделила:

- Аз съм християнка! Ето скъпоценното име, с което мога да се похваля. С това име се хвалят и моите три дъщери!

Императорът я изслушал и се замислил. Отказал се да води диалог. Наредил майката и дъщерите да бъдат изпратени при една знатна римлянка, на име Паладия. На Паладия било поръчано да следи непрестанно цялото семейство, което след три дни трябвало да застане още веднъж на съд пред императора.

Християни погребали светата майка при нейните дъщери. Това станало в 126 година.

Христовата черква уважава и света София за мъченица, тъй като като майка тя изживяла със сърцето си ужасните мъчения за Христа на своите възлюбени дъщери.

Мощите на светите мъченици София, Вяра, Надежда и Любов почиват от 777 година в Елзас, Франция.