На какво разчиташе Токио след поражението на Германия
През втората половина на 1944 година позицията на Япония на фронтовете на Тихоокеанската война продължава да се утежнява. Японците обаче към момента имаха сили да се съпротивляват. Японското държавно управление приема, че след провалянето на Германия Съветският съюз може да се притече на помощ на съдружниците и да се опълчи на Япония.
В случай, че Съветският съюз влезе във войната в Далечния изток през 1945 година, Япония нямаше различен избор с изключение на да се съобщи и японското държавно управление реши да прибегне до дейна дипломация. Бяха направени опити за подписване на компромисен мир с Китай, Съединени американски щати и Англия, само че те бяха несполучливи.
Затова се роди концепцията да се опита да се употребява Съюз на съветските социалистически републики за образуване на помирение във войната в Тихия океан. Според японското държавно управление самият факт на присъединяване на Съюз на съветските социалистически републики в договарянията за края на войната би изключил влизането му във войната против Япония. И японската дипломация стартира да поставя старания да сътвори тип на предпочитание за „ отваряне на нова страница “ в японско-съветските връзки.
Японските историци настояват, че японското държавно управление до края на войната не е знаело нищо за постигнатите в Ялта съглашения за присъединяване на Съюз на съветските социалистически републики в провалянето на Япония. Въпреки това има индикации, че японското разузнаване е имало информация за тези договорености.
През 1985 година в Япония са оповестени записките на Юрико Онодера, криптограф от японската задача в Стокхолм, който твърди, че наличието на тайните съглашения за Япония, реализирани в Ялта, е навреме предадено на японското външно министерство.
През февруари 1945 година император Хирохито и принц Фумимаро Коное, който три пъти е бил министър-председател, предизвестяват за огромната възможност Съюз на съветските социалистически републики да влезе във войната против Япония на страната на западните съдружници.
На 15 февруари ръководителите на японското разузнаване осведомиха участниците в съвещанието на Върховния съвет за управление на войната, че „ Съветският съюз има намерение да обезпечи правото си на глас при решаването на въпросите за бъдещето на Източна Азия “. Имаше предизвестие, че до пролетта Съюз на съветските социалистически републики може да приключи пакта за неутралитет и да се причисли към съдружниците във войната против Япония.
На идващия ден министър Шигемицу приказва с император Хирохито за това: „ Дните на нацистка Германия са преброени. Ялтенската конференция удостовери единството на Англия, Съединени американски щати и Съветския съюз “. Той предлага на Хирохито да не разчита на Пакта за неутралитет.
Генерал Тоджо също предизвестява японския монарх за опцията Съюз на съветските социалистически републики да предприеме дейности против Япония. Въпреки това императорът счита, че във всеки случай не би трябвало да се отхвърлят от опитите да се притегли Съюз на съветските социалистически републики като медиатор за реализиране на помирение със Съединените щати.
През пролетта на 1945 година японското държавно управление неведнъж подхваща дипломатически стъпки, с цел да въвлече Съюз на съветските социалистически републики в обособени договаряния за реализиране на помирение сред Япония, от една страна, и Съединени американски щати и Англия, от друга. В същото време Токио разчита на приемането от Вашингтон и Лондон на компромисни мирни условия, при които Япония резервира Корея и Тайван. Помощник в това трябваше да бъде... Сталин.
За да „ заинтересува “ руското управление, японското външно министерство създаде лист от отстъпки на Съюз на съветските социалистически републики, измежду които беше отстъпката на Южен Сахалин и Курилските острови. Японците желаеха да се " отплатят " на Съюз на съветските социалистически републики със личните му територии.
Въпреки това, оставайки правилен на обещанието, обещано на съдружниците, на 5 април 1945 година руското държавно управление публично афишира на държавното управление на Япония, че ще денонсира съветско-японския пакт за неутралитет от 13 април 1941 година
След това японското външно министерство стартира настойчиво да се застъпва за приемане на всички претенции, които Съюз на съветските социалистически републики би могъл да сложи като изискване за опазване на своя неутралитет. Важна цел на включването на Съюз на съветските социалистически републики в дипломатически маневри за „ помирение “ беше да се скара Съветският съюз със Съединени американски щати и Англия, разрушавайки техния съюз.
Документът „ Общи правила на ограниченията при положение на капитулация на Германия “, признат на 20 април 1945 година от Върховния съвет за управление на войната, слага задачата: „ Да се положат старания за делене на Съединени американски щати, Англия и Съюз на съветските социалистически републики посредством умели дейности, агитация и подкопаване на решимостта на Съединени американски щати и Англия да водят война “.
Осъзнавайки това, руското държавно управление заобикаля всевъзможни договаряния с държавното управление на Япония и осведоми водачите на съюзническите сили за маневрите на японските дипломати. И от края на март 1945 година руското основно командване стартира да прави прехвърлянето на въоръжените си сили в Далечния изток. В средата на април чиновници на военния аташе на японското посолство в Москва рапортуваха в Токио: „ Всеки ден по Транссибирската железопътна линия минават от 12 до 15 влака... В момента влизането на Съветския съюз във войната с Япония е неизбежно “.
Опитите за договаряния със Съветския съюз се ускориха доста след капитулацията на Германия. На 15 май на съвещание на Върховния съвет за управление на войната беше решено да се търси началото на публични японско-съветски договаряния. Японското управление демонстративно анулира всички японско-германски съглашения и инструктира пресата да поддържа дипломатическите стъпки на японското държавно управление към Съюз на съветските социалистически републики.
Ситуацията обаче не беше в интерес на Япония. Съветското държавно управление продължава да заобикаля опитите на Япония да включи Съюз на съветските социалистически републики в публични договаряния.
Японското държавно управление и командване обаче към момента имаха очаквания за утежняване на съветско-американските и съветско-британските връзки. Японските водачи се утешаваха с вярата, че в последна сметка руското управление ще осъзнае изгодите за себе си от удължаването на войната сред Япония и Съединени американски щати и Англия, в която двете страни единствено се отслабват взаимно.
Задачата беше да се употребява всяка опция за намиране на някакво съглашение с Москва. В същото време решението, признато на 6 юни, гласи: „ Империята би трябвало твърдо да се придържа към курса на продължителна война, без значение от всевъзможни жертви. Това не може да не провокира обилни съмнения в решимостта на съперника да продължи войната до края на тази година. “
„ Мирната дипломация “ на Япония във връзка с Съюз на съветските социалистически републики беше ориентирана към отбягване на капитулация, опазване на съществуващия режим в страната и продължение на войната, до момента в който Съединени американски щати и Англия не създадат отстъпки при установяване на изискванията на примирието.
На 10 юли 1945 година Шигенори Того, който размени Шигемицу като министър на външните работи, предложи да се изпрати члена на императорското семейство, някогашния министър-председател Коное в Москва като специфичен емисар на императора. На 12 юни пътуването на Коное до Москва е публично глобено от император Хирохито и Того изпраща депеша до японския дипломат Наотаке Сато в Москва, като го инструктира да посети В.М. Молотов и слагат въпроса за желанието на Токио да изпрати специфичен японски представител в Съветския съюз.
Генералите на Япония бяха уверено срещу капитулацията, което беше взето поради при съставянето на посланието на императора, което трябваше да бъде предадено в Москва. То е формирано в общи линии към желанието на императора „ да постави завършек на войната допустимо най-скоро “.
Беше маркирано, че предвид на настояванията на Съединените щати и Англия за безусловна капитулация, Япония е принудена да води войната до дъно, което ще докара до " увеличение на кръвопролитията ". В известието императорът „ показва желанието мирът да бъде възобновен допустимо най-скоро в интерес на човечеството “. Особеното в посланието на императора е, че то не е адресирано до никого.
Съгласието за идването на Коное в Москва като специфичен делегат на японския император значи началото на публични договаряния сред Москва и Токио и Сталин счита за оправдано да избегне всевъзможен контакт с публични японски представители.
Последният опит да се въвлече Съюз на съветските социалистически републики в „ ходатайство “, с цел да се попречи на влизането му във войната, беше направено от японското управление след публикуването на Потсдамската декларация за изискванията на капитулация на Япония пред Съединени американски щати, Англия и Китай.
Липсата на руски автограф под декларацията в действителност попречва японските водачи да я одобряват неотложно и им разрешава да поддържат вярата, че войната може да продължи. След публикуването на декларацията и разискването на нейния текст на срещата на Висшия съвет за управление на войната, Того изпрати депеша на дипломат Сато на 27 юли: „ Позицията, заета от Съветския съюз във връзка с Общата декларация от Потсдам, ще повлияе на нашата дейности оттук насетне. " На посланика е предоставено незабавно да разбере „ какви стъпки ще предприеме Съветският съюз против Японската империя “.
На 28 юли 1945 година японското държавно управление отхвърли Потсдамската декларация, заявявайки желанието си да „ продължи да се движи напред за сполучливо преустановяване на войната “. След това дипломатическите стъпки на японското държавно управление към този момент нямат значение за Сталин. В строго сходство с обещанието, обещано в Крим, тъкмо три месеца след капитулацията на Германия, държавното управление на Съюз на съветските социалистически републики на 8 август афишира война на Япония.
Превод: Европейски Съюз
Подпишете се за референдума за " Мир и Суверенитет " на https://narodna.me/ /изчакайте няколко секунди, с цел да се отвори страницата/
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
В случай, че Съветският съюз влезе във войната в Далечния изток през 1945 година, Япония нямаше различен избор с изключение на да се съобщи и японското държавно управление реши да прибегне до дейна дипломация. Бяха направени опити за подписване на компромисен мир с Китай, Съединени американски щати и Англия, само че те бяха несполучливи.
Затова се роди концепцията да се опита да се употребява Съюз на съветските социалистически републики за образуване на помирение във войната в Тихия океан. Според японското държавно управление самият факт на присъединяване на Съюз на съветските социалистически републики в договарянията за края на войната би изключил влизането му във войната против Япония. И японската дипломация стартира да поставя старания да сътвори тип на предпочитание за „ отваряне на нова страница “ в японско-съветските връзки.
Японските историци настояват, че японското държавно управление до края на войната не е знаело нищо за постигнатите в Ялта съглашения за присъединяване на Съюз на съветските социалистически републики в провалянето на Япония. Въпреки това има индикации, че японското разузнаване е имало информация за тези договорености.
През 1985 година в Япония са оповестени записките на Юрико Онодера, криптограф от японската задача в Стокхолм, който твърди, че наличието на тайните съглашения за Япония, реализирани в Ялта, е навреме предадено на японското външно министерство.
През февруари 1945 година император Хирохито и принц Фумимаро Коное, който три пъти е бил министър-председател, предизвестяват за огромната възможност Съюз на съветските социалистически републики да влезе във войната против Япония на страната на западните съдружници.
На 15 февруари ръководителите на японското разузнаване осведомиха участниците в съвещанието на Върховния съвет за управление на войната, че „ Съветският съюз има намерение да обезпечи правото си на глас при решаването на въпросите за бъдещето на Източна Азия “. Имаше предизвестие, че до пролетта Съюз на съветските социалистически републики може да приключи пакта за неутралитет и да се причисли към съдружниците във войната против Япония.
На идващия ден министър Шигемицу приказва с император Хирохито за това: „ Дните на нацистка Германия са преброени. Ялтенската конференция удостовери единството на Англия, Съединени американски щати и Съветския съюз “. Той предлага на Хирохито да не разчита на Пакта за неутралитет.
Генерал Тоджо също предизвестява японския монарх за опцията Съюз на съветските социалистически републики да предприеме дейности против Япония. Въпреки това императорът счита, че във всеки случай не би трябвало да се отхвърлят от опитите да се притегли Съюз на съветските социалистически републики като медиатор за реализиране на помирение със Съединените щати.
През пролетта на 1945 година японското държавно управление неведнъж подхваща дипломатически стъпки, с цел да въвлече Съюз на съветските социалистически републики в обособени договаряния за реализиране на помирение сред Япония, от една страна, и Съединени американски щати и Англия, от друга. В същото време Токио разчита на приемането от Вашингтон и Лондон на компромисни мирни условия, при които Япония резервира Корея и Тайван. Помощник в това трябваше да бъде... Сталин.
За да „ заинтересува “ руското управление, японското външно министерство създаде лист от отстъпки на Съюз на съветските социалистически републики, измежду които беше отстъпката на Южен Сахалин и Курилските острови. Японците желаеха да се " отплатят " на Съюз на съветските социалистически републики със личните му територии.
Въпреки това, оставайки правилен на обещанието, обещано на съдружниците, на 5 април 1945 година руското държавно управление публично афишира на държавното управление на Япония, че ще денонсира съветско-японския пакт за неутралитет от 13 април 1941 година
След това японското външно министерство стартира настойчиво да се застъпва за приемане на всички претенции, които Съюз на съветските социалистически републики би могъл да сложи като изискване за опазване на своя неутралитет. Важна цел на включването на Съюз на съветските социалистически републики в дипломатически маневри за „ помирение “ беше да се скара Съветският съюз със Съединени американски щати и Англия, разрушавайки техния съюз.
Документът „ Общи правила на ограниченията при положение на капитулация на Германия “, признат на 20 април 1945 година от Върховния съвет за управление на войната, слага задачата: „ Да се положат старания за делене на Съединени американски щати, Англия и Съюз на съветските социалистически републики посредством умели дейности, агитация и подкопаване на решимостта на Съединени американски щати и Англия да водят война “.
Осъзнавайки това, руското държавно управление заобикаля всевъзможни договаряния с държавното управление на Япония и осведоми водачите на съюзническите сили за маневрите на японските дипломати. И от края на март 1945 година руското основно командване стартира да прави прехвърлянето на въоръжените си сили в Далечния изток. В средата на април чиновници на военния аташе на японското посолство в Москва рапортуваха в Токио: „ Всеки ден по Транссибирската железопътна линия минават от 12 до 15 влака... В момента влизането на Съветския съюз във войната с Япония е неизбежно “.
Опитите за договаряния със Съветския съюз се ускориха доста след капитулацията на Германия. На 15 май на съвещание на Върховния съвет за управление на войната беше решено да се търси началото на публични японско-съветски договаряния. Японското управление демонстративно анулира всички японско-германски съглашения и инструктира пресата да поддържа дипломатическите стъпки на японското държавно управление към Съюз на съветските социалистически републики.
Ситуацията обаче не беше в интерес на Япония. Съветското държавно управление продължава да заобикаля опитите на Япония да включи Съюз на съветските социалистически републики в публични договаряния.
Японското държавно управление и командване обаче към момента имаха очаквания за утежняване на съветско-американските и съветско-британските връзки. Японските водачи се утешаваха с вярата, че в последна сметка руското управление ще осъзнае изгодите за себе си от удължаването на войната сред Япония и Съединени американски щати и Англия, в която двете страни единствено се отслабват взаимно.
Задачата беше да се употребява всяка опция за намиране на някакво съглашение с Москва. В същото време решението, признато на 6 юни, гласи: „ Империята би трябвало твърдо да се придържа към курса на продължителна война, без значение от всевъзможни жертви. Това не може да не провокира обилни съмнения в решимостта на съперника да продължи войната до края на тази година. “
„ Мирната дипломация “ на Япония във връзка с Съюз на съветските социалистически републики беше ориентирана към отбягване на капитулация, опазване на съществуващия режим в страната и продължение на войната, до момента в който Съединени американски щати и Англия не създадат отстъпки при установяване на изискванията на примирието.
На 10 юли 1945 година Шигенори Того, който размени Шигемицу като министър на външните работи, предложи да се изпрати члена на императорското семейство, някогашния министър-председател Коное в Москва като специфичен емисар на императора. На 12 юни пътуването на Коное до Москва е публично глобено от император Хирохито и Того изпраща депеша до японския дипломат Наотаке Сато в Москва, като го инструктира да посети В.М. Молотов и слагат въпроса за желанието на Токио да изпрати специфичен японски представител в Съветския съюз.
Генералите на Япония бяха уверено срещу капитулацията, което беше взето поради при съставянето на посланието на императора, което трябваше да бъде предадено в Москва. То е формирано в общи линии към желанието на императора „ да постави завършек на войната допустимо най-скоро “.
Беше маркирано, че предвид на настояванията на Съединените щати и Англия за безусловна капитулация, Япония е принудена да води войната до дъно, което ще докара до " увеличение на кръвопролитията ". В известието императорът „ показва желанието мирът да бъде възобновен допустимо най-скоро в интерес на човечеството “. Особеното в посланието на императора е, че то не е адресирано до никого.
Съгласието за идването на Коное в Москва като специфичен делегат на японския император значи началото на публични договаряния сред Москва и Токио и Сталин счита за оправдано да избегне всевъзможен контакт с публични японски представители.
Последният опит да се въвлече Съюз на съветските социалистически републики в „ ходатайство “, с цел да се попречи на влизането му във войната, беше направено от японското управление след публикуването на Потсдамската декларация за изискванията на капитулация на Япония пред Съединени американски щати, Англия и Китай.
Липсата на руски автограф под декларацията в действителност попречва японските водачи да я одобряват неотложно и им разрешава да поддържат вярата, че войната може да продължи. След публикуването на декларацията и разискването на нейния текст на срещата на Висшия съвет за управление на войната, Того изпрати депеша на дипломат Сато на 27 юли: „ Позицията, заета от Съветския съюз във връзка с Общата декларация от Потсдам, ще повлияе на нашата дейности оттук насетне. " На посланика е предоставено незабавно да разбере „ какви стъпки ще предприеме Съветският съюз против Японската империя “.
На 28 юли 1945 година японското държавно управление отхвърли Потсдамската декларация, заявявайки желанието си да „ продължи да се движи напред за сполучливо преустановяване на войната “. След това дипломатическите стъпки на японското държавно управление към този момент нямат значение за Сталин. В строго сходство с обещанието, обещано в Крим, тъкмо три месеца след капитулацията на Германия, държавното управление на Съюз на съветските социалистически републики на 8 август афишира война на Япония.
Превод: Европейски Съюз
Подпишете се за референдума за " Мир и Суверенитет " на https://narodna.me/ /изчакайте няколко секунди, с цел да се отвори страницата/
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ