Митрополит Антоний: През Страстната седмица си припомняме последните дни на Христос, но и правим равносметка на житейския си път
През Великата или Страстната седмица - седмицата на Христовите премеждия, всички православни християни по целия свят насочват своите мисли към тези доста значими и последни дни от земния път на нашия Спасител - Господ Иисус Христос, като Богочовек на Земята. Христос се въплъти и одобри човешка плът, с цел да може да изкупи греховете на всички нас - индивидите, сподели за Българска телеграфна агенция Западно- и Средноевропейският митрополит Антоний. Страстната седмица за православните християни стартира тази година на 10 април.
Иисус Христос се смири, както четем в Светото Писание: " Бог стана човек, с цел да могат индивидите да станат богове ", което значи, че хората могат да се Богоуподобят и да се спасят, изясни митрополитът.
Страстната седмица разсънва в нашите души дълбока тъга и съпричастност към тези последни моменти от земния път на Спасителя, сподели митрополит Антоний. " Всички дружно съпреживяваме предаването на Христос от Юда, залавянето му в Гетсиманската градина, изпращането му на съд, на който е бил подложен, незаслужено, оплюван, охулван, бичуван. Страдайки, поради нас индивидите, и носейки своя тежък кръст по пътя към Голгота, с цел да можем всички, ние, да се озовем в подножието на този кръст и с вдигнати глави да се молим Христос да ни одобри в своето царство. Подобно на благоразумния бандит, който със своето смирение, получил тази безконечна премия, а точно безконечния живот, сподели Западноевропейският митрополит.
Той означи, че по-късно тази тъга, която съпреживяваме от Христовите премеждия, ще бъде обърната в нестихваща, неземна, непрекъсната наслада от Христовото Възкресение, тъй като знаем, че Възкресението на нашия Спасител - Господ Иисус Христос, е основата на православната ни религия. " Ако пък Христос... ", съгласно думите на св. деятел Павел, които всички ние изповядваме: "... не е възкръснал, суетна е вярата ви: вие сте си още в греховете... " (1 Кор. 15:17)
Христовото Възкресение осмисля живота, стремежите и пътя на всеки един православен християнин - тук на Земята, съобщи митрополит Антоний. " За да може посредством късото ни земно пътешествие да се подготвим за вечността, почтени, очистени от Божията берекет, обич и благосклонност, посредством тайнствата в Църквата, да представим тази наша душа - оправдана, изкупена, очистена пред Бога и той да ни одобри в своето царство. През Страстната седмица, като претърпяваме с богослужебните последования, всички последни мигове от земния път на Христос ние, придобиваме повече безстрашие в Бога, усилваме своята молитва, обръщаме се от материалното към духовното и извисяваме нашите души, отхвърляйки суетата на света. Това са дни, в които би трябвало да преосмислим целия си живот, виждайки какво Христос е направил за нас, индивидите, и какво ние можем да създадем за него, с делата на вярата си и какво би трябвало да Му поднесем като подарък - нашите положителни каузи. Виждаме в Него също великата Му всеотдайност, безграничното Му примирение, обич и благосклонност до последния миг към всички индивиди ", сподели митрополит Антоний.
На кръста Христос моли Своя небесен Отец и наш Бог: " Господи не зачитай им този грях, тъй като те не знаят що правят ". Иисус Христос се молел за всички тези безумци, които го предават на разпятие и гибел. Това е образец на безгранична, безпределна обич и себежертва, които са доста нужни в нашето съвремие, изключително в дните и годините, в които живеем, тъй като, сякаш в сърцата на хората оскъдя тази висша добродетел, любовта - на първо място към Бога, към близък, към самите нас даже, сподели Западноевропейският митрополит.
Според него нужни са също съпричастността към болката и страданието на ближните, както и протегнатата ръка в неволя. Страстната седмица за нас би трябвало да бъде в действителност едно преосмисляне, една равносметка на житейския ни път - всяка година. Да се опитаме, доколкото е допустимо, да обърнем нашия живот в вярната посока и да следваме Христос, уточни архиереят.
Митрополит Антоний изясни, че за всички православни християни центърът и смисълът на вярата е Възкресението на Иисус Христос, до момента в който при католическата черква най-важното събитие е раждането на Спасителя. За нас, православните християни, Възкресението Христово е венеца на вярата ни и по тази причина с старание, с молитва, с пост, с смирение насочваме душите си към тази кулминационна точка - Христовото Възкресение, сподели Западно- и Средноевропейският митрополит.
Страстната седмица или седмицата на страданията - последната от живота на Иисус Христос, стартира от през днешния ден. Тя е наречена по този метод, защото на славянски думата " пристрастеност " значи страдалчество. Според православния календар всеки ден от тази седмица е Велик.
Традиционно Страстната седмица за мнозина християни е мотив да се замислят за своите грехове и за жертвата на Спасителя. Затова седмицата е отдадена на възпоменанията на последните дни от земния живот на Спасителя - на неговите премеждия, кръстна гибел и заравяне.
Инфо: Българска телеграфна агенция
