Корсика - островът на красотата
През вековете тази земя е желана от мнозина. Била е част от Картаген, от Древна Гърция, Древния Рим. Оттам за Рим са изнасяли плебеи, плебеи бунтовници, известни с „ куция “ си темперамент. Изнасяли са и виновност, тъй като били евтини и доста хубави. А в подмяна на това употребявали острова като място за изгнание. Така римският мъдрец Сенека се оказва един от най-известните изгнаници по тези земи. Към Корсика са имали интерес и Британската империя, и Италия, и Франция, а тя пък си родила император – Наполеон.Корсика е доста и разнообразно красива. Има брегова линия от 1000 км, скалисти и пясъчни плажове и сърцевина с планини, гори, езера, както и забавна флора и фауна. Островът е дълъг 183 км и необятен 83. Има и рейсове, и дребни влакове, с които също е комфортно и допустимо да стигнете до забавните за виждане места. Четири летища вършат връзка с най-големите градове в Европа.Там кацате с Корсиканските авиолинии. По-красиво и вълнуващо прекарване обаче е да пристигнете с ферибот от Генуа. Пътуването е към пет часа. Гледките са фантастични. През деня, пиейки кафе или коктейл на една от двете палуби, може да се наслаждавате на пътеката, която корабът оставя зад себе си, на облаците, рисуващи фигури в небето. Можете да четете книга, излегнати комфортно на някой от меките дивани измежду глъчката на огромните групи съвременно облечени италиански туристи или на децата, играещи на детските площадки.Може да хапнете вкусно в пицарията или да обядвате в стола и ресторанта. Още по-магично е прекарването нощем – под звездите и в уюта на светлините на кораба. Тогава първата среща с Бастия е впечатляваща. Случва се на фона на целия лукс на изгрева, който пръсва бои в морето – алена, оранжева, жълта, светлината си пробива величествено път в тъмнината. 
Бастия е пристанищен град в северната част на острова. Построен на хребета на планина. Град за разходки – по стръмните улички измежду впечатляващите здания със съхранена архитектура от 18. век, под високите прозорци с дървени капаци с простряно пране пред тях, на остарялото пристанище с паркирали яхти и катамарани, оградено с пристан под формата на подкова, край заведения и магазини със сувенири за туристи. В тази част на града е живял в детството си Виктор Юго. Къщите са с етажи, високи по 4 м. Някои са боядисани в ярки цветове – жълто, оранжево, други са като опустели с излющена мазилка.Приличат на нещо приблизително сред великански пиратски галери и гробници. Изглеждат по едно и също време величествено, потискащо и красиво. Като старовремски фон, на фона на който туристите подвигат безметежен ваканционен звук, бърборейки по заведенията, пробвайки от вкусното джелато (все отново сме покрай Италия, пробвайте сладоледа от кестени) или… В магазинчетата за сувенири продават едни доста смешни играчки магаренца, които повтарят близките шумове.
Нерядко хора на сериозна възраст си играят да се смеят или да им приказват, с цел да слушат смешното повторение. Там е и най-голямата черква в Корсика „ Сен Жан Батист “, строена сред 1636 и 1666 година, реновирана през 18. век. На 23 юни вечерта в чест на свети Йоан Кръстител и на лятното слънцестоене пред нея палят голям огън и хората ритуално влизат за първи път в морето. Вярва се, че тогава то лекува.Над Старото пристанище се намират Цитаделата от 14. век и замъкът на Генуезкото държавно управление в Корсика – Palais des Gouverneurs от 16-и. Не пропускайте да се разноските там. Красиво е. В квартала по тесните павирани улици има дребни галерии, питейни заведения, колоритни заведения, в едно от които опитахме пица с трюфели и ябълки. Под Цитаделата е крайбрежната алея Алдилонда, която обикаля хълма и под която се разрушават или добродушно полазват вълните на Средиземно море, наричано в миналото в тази му част Лигурийско. 
На площад „ Сен Никола “ се намират туристическият офис, паметникът на Наполеон, изобразен много мускулест, гол до кръста и наметнат с плащ в римски жанр. От този площад стартират туристическите обиколки на града, а в неделя заран на него се подреждат сергиите на броканта – пазара на антикварни мебели, бижута, колекционерски книги и картички. През годината има и разнообразни изложби, едно от които е тридневното Изложение на шоколад през октомври.Съботният пазар, на който се събират фермери, занаятчии, художници, корсикански музиканти и продавачи на цветя, е на площада, намиращ се сред „ Сен Никола “ и Старото пристанище. От 18. до 19. век тук е имало спектакъл – „ Марбьоф “, в този момент сменен от шадраван.Единствената напълно пешеходна е „ Наполеон “. Покрита е с настилка от камъни от област покрай Бастия – Брандо. Има магазини на фешън марки, за сувенири, за локални артикули, дизайнерски работилници, салони за занаятчийски сладолед. Уютно е за утринно кафе с палачинки. Ние го пиехме в кафенето „ Марк Хасан “, в случай че приемате съвет. Може би поради притежателя – прекрасен корсиканец, или поради масите, обърнати клюкарски към улицата, или тъй като можех понякога да хлътна в някой от прилежащите бутици и да опитвам шаловете от кашмир и коприна с репродукции на известни художници, роклите, полите, чантите и след това да се върна да допием кафето добродушно, до момента в който пристигна обяд. 
Порто Векио е едно от южните пристанища. С хубави плажове, хубав остарял град в крепост от 16. век. В центъра са Площадът на Републиката и църквата „ Сен Жан Батист “. На площада пеят локални актьори. Типични за острова са полифоничните песни, появили се като напеви на локалните овчари и излъчени като джука традиция. Изпълняват се в съпровод на забавни музикални принадлежности, измежду които: флейти от кост или кравешки и кози рогове с 3 или 5 отвора, семпли кларинети, камъни или плочи от дърво, 3- или 4-струнни цигулки и мандолина. Тези песни са били декор на серенади, сватби, кръще нета и разнообразни фестивали.
Бастия е пристанищен град в северната част на острова. Построен на хребета на планина. Град за разходки – по стръмните улички измежду впечатляващите здания със съхранена архитектура от 18. век, под високите прозорци с дървени капаци с простряно пране пред тях, на остарялото пристанище с паркирали яхти и катамарани, оградено с пристан под формата на подкова, край заведения и магазини със сувенири за туристи. В тази част на града е живял в детството си Виктор Юго. Къщите са с етажи, високи по 4 м. Някои са боядисани в ярки цветове – жълто, оранжево, други са като опустели с излющена мазилка.Приличат на нещо приблизително сред великански пиратски галери и гробници. Изглеждат по едно и също време величествено, потискащо и красиво. Като старовремски фон, на фона на който туристите подвигат безметежен ваканционен звук, бърборейки по заведенията, пробвайки от вкусното джелато (все отново сме покрай Италия, пробвайте сладоледа от кестени) или… В магазинчетата за сувенири продават едни доста смешни играчки магаренца, които повтарят близките шумове.
Нерядко хора на сериозна възраст си играят да се смеят или да им приказват, с цел да слушат смешното повторение. Там е и най-голямата черква в Корсика „ Сен Жан Батист “, строена сред 1636 и 1666 година, реновирана през 18. век. На 23 юни вечерта в чест на свети Йоан Кръстител и на лятното слънцестоене пред нея палят голям огън и хората ритуално влизат за първи път в морето. Вярва се, че тогава то лекува.Над Старото пристанище се намират Цитаделата от 14. век и замъкът на Генуезкото държавно управление в Корсика – Palais des Gouverneurs от 16-и. Не пропускайте да се разноските там. Красиво е. В квартала по тесните павирани улици има дребни галерии, питейни заведения, колоритни заведения, в едно от които опитахме пица с трюфели и ябълки. Под Цитаделата е крайбрежната алея Алдилонда, която обикаля хълма и под която се разрушават или добродушно полазват вълните на Средиземно море, наричано в миналото в тази му част Лигурийско. На площад „ Сен Никола “ се намират туристическият офис, паметникът на Наполеон, изобразен много мускулест, гол до кръста и наметнат с плащ в римски жанр. От този площад стартират туристическите обиколки на града, а в неделя заран на него се подреждат сергиите на броканта – пазара на антикварни мебели, бижута, колекционерски книги и картички. През годината има и разнообразни изложби, едно от които е тридневното Изложение на шоколад през октомври.Съботният пазар, на който се събират фермери, занаятчии, художници, корсикански музиканти и продавачи на цветя, е на площада, намиращ се сред „ Сен Никола “ и Старото пристанище. От 18. до 19. век тук е имало спектакъл – „ Марбьоф “, в този момент сменен от шадраван.Единствената напълно пешеходна е „ Наполеон “. Покрита е с настилка от камъни от област покрай Бастия – Брандо. Има магазини на фешън марки, за сувенири, за локални артикули, дизайнерски работилници, салони за занаятчийски сладолед. Уютно е за утринно кафе с палачинки. Ние го пиехме в кафенето „ Марк Хасан “, в случай че приемате съвет. Може би поради притежателя – прекрасен корсиканец, или поради масите, обърнати клюкарски към улицата, или тъй като можех понякога да хлътна в някой от прилежащите бутици и да опитвам шаловете от кашмир и коприна с репродукции на известни художници, роклите, полите, чантите и след това да се върна да допием кафето добродушно, до момента в който пристигна обяд. Порто Векио е едно от южните пристанища. С хубави плажове, хубав остарял град в крепост от 16. век. В центъра са Площадът на Републиката и църквата „ Сен Жан Батист “. На площада пеят локални актьори. Типични за острова са полифоничните песни, появили се като напеви на локалните овчари и излъчени като джука традиция. Изпълняват се в съпровод на забавни музикални принадлежности, измежду които: флейти от кост или кравешки и кози рогове с 3 или 5 отвора, семпли кларинети, камъни или плочи от дърво, 3- или 4-струнни цигулки и мандолина. Тези песни са били декор на серенади, сватби, кръще нета и разнообразни фестивали.
Източник: eva.bg
КОМЕНТАРИ