Търсят се дарители с размаха и щедростта на Кудоглу
През Възраждането и в годините след Освобождението да даряваш " на ползу роду " е въпрос на чест за всеки богат и съумял българин. Във времето обаче традицията намира все по-малко почитатели. Въпреки това всяка година Община Пловдив събира оферти за донори, почтени да получат премията " Димитър Кудоглу ". Тя носи името на огромния човеколюбец и фабрикант, помагал на бежанци, инвалиди, сиропиталища и хора, изпаднали в беднотия.
Преди 100 години милосърдният българин купува хотел на пъпа на Пловдив и го трансформира в Дом за щедрост и национално здраве, където се лекуват " най-опасните и заразни заболявания ". Дарява и двата си тютюневи склада, с цел да може с приходите от тях да се устоя болничното заведение. Предоставя над 40 млн. лв. за общото богатство, преди да си отиде през 1940 година, оставайки в историята на Пловдив като най-щедрия донор.
Наградата за щедрост „ Димитър Кудоглу ” е одобрена през 2009 година, в мандата на кмета Славчо Атанасов и по концепция на неговия заместител Красимир Ангелов, дълготраен шеф на ОУ „ Алеко Константинов ”, към този момент пенсионер. Статуетката с лика на фамозния донор е направена от скулптора Николай Савов, който неотдавна стана почетен жител на Пловдив. Критериите са одобрени с решение на Общинския съвет. „ Предложения за премията в обществената сфера могат да се вършат до 23 декември всяка настояща година, документално, на пл. „ Стефан Стамболов ” №1 или на мейла ”, подсети Веселина Ботева, която оглавява Дирекцията за обществена политика в Общината.
Сред носителите на почетното отличие „ Димитър Кудоглу ” е бизнесменът и държавник Петър Манджуков, прочут още като оръжеен необут, оказал помощ за построяването на православния храм „ Свето Преображение Господне ” в „ Тракия ”. Църквата е с две камбанарии, 700 кв. метра повърхност, детска площадка, поръчана в Италия, и парк. Строителството стартира през 2011 година, а на 1 юни 2013 година тя беше осветена. Дарени бяха шест камбани, а художници от цялата страна участваха в изографисването на храма.
Петър Манджуков в църквата “Свето Преображение Господне ”
Сред даренията на Манджуков е и финансовата помощ в размер на 200 000 лв. за 52 видеокамери, инсталирани в града. Пловдивската митрополия
удостои предприемача с почетното звание " архонт ",
а Общината - с премия „ Димитър Кудоглу ” и звание " Почетен жител на Пловдив ".
Оризопроизводителят Георги Видолов беше почетен със статуетката на Кудоглу за съпричастност с хора в неравностойно състояние. Бизнесменът даде през предходната година на Домашния обществен патронаж 1500 кг ориз, което задоволи 80% от годишното ползване на службата.
Георги Видолов на церемонията по връчване на наградата “Димитър Кудоглу ”
Следвайки образеца на Димитър Кудоглу, българо-германското съдружие с ръководител Мирко Шванец подаде ръка на Община Пловдив с инвестиция от 1,2 млн. евро в две къщи за деца в неравностойно състояние от Дома за сираци „ Кн. Мария Луиза ”. Руският предприемач и генетик Вадим Поспелов стана донор на 2013 година Създаденият от него обществен фонд " Закон, правдивост и състрадание " спонсорира
жилища за деца с увреждания от Дом „ Олга Скобелева ”
в Пловдив с вложенията в три плана за обществени услуги за 59 250 лв.. Подкрепял е финансово и Центъра за рехабилитация в Сапарева баня.
Компания „ Рефан ” с шеф Ангел Попов е измежду първите носители на премията „ Димитър Кудоглу ” за присъединяване си в 100 благотворителни начинания. Даренията надвишават 300 000 лв., а един от най-значимите жестове на компанията е финансиране на ремонта на Клиниката по детска хирургия на УМБАЛ „ Св. Георги ”.
Сред донорите, отличени от Община Пловдив, са французойката Доминик Баяр и проф. доктор Диляна Вичева, известна с присъединяване си в благотворителни дела на „ Клуб Пловдив оптимист Интернешънъл ”.
Гражданско съдружие „ Будител ” дружно с УМБАЛ „ Каспела ”, частна компания и Община Пловдив
подариха неповторим дрон на Пожарната.
С благотворителна цел бяха проведени курсове за сираци по фризьорство, готварство, автомеханика.
Бившият зам.-кмет Красимир Ангелов също пази в дома си статуетката на Димитър Кудоглу. Тя му беше връчена от Славчо Атанасов, който беше заставен да се раздели с уважавания от него заместител в символ на благодарност за положителните му начинания.
Повечето донори оказват помощ на града с компютри за учебни заведения, книги, храна в обществени домове, с здравна инсталация за лечебни заведения, със засаждане на дървета. Бизнесменът Максим Митков финансира проектирането на главен ремонт на ул. „ Парк " Отдих и просвета ” в регион „ Западен ”, а притежателите на частни парцели, наранени от новата регулация на пътя, безплатно прехвърлиха елементи от тях на Общината.
Почти четири години вълна от дарения показва съпричастност на множество хора с положителни сърца, откакто война сполетя Украйна. С дарения беше основан и поддържан Центърът за бежанци в някогашната Белодробна болница, предоставена безплатно от Община Пловдив, припомня Наталия Еллис, признателна за подкрепата на нейните сънародници с обзавеждане, храни, облекла, обувки, книги. Разкрита беше и банкова сметка за дарения. Издателят и пловдивски народен представител от Политическа партия - Демократична България Манол Пейков пък поведе дарителската акция за бежанците, намерили заслон в Пловдив. Тирове с храни и облекла, събрани от пловдивчани, пътуваха за Турция след злокобното земетресение.
В двора на бежанския център на Цариградско шосе се намира паметникът на великия покровител Димитър Кудоглу освен като благодарност за неговите заслуги, само че и като знак на щедрост и състрадание.
Да дадеш пари, е елементарно, по-ценно е да окажеш помощ с труд
Автор: Цветана Георгиева
Стана традиция към всеки празник да има вълна от дарения и съпричастност. С новите технологии това става елементарно, бързо и част от всекидневието ни. По левче с едно натискане на бутона на телефона или банкомата, персонално в местното съдружие или с билет за благотворителен концерт. За огромни и дълготрайни дела се основават сдружения и фондации.
Много по-трудно обаче от даването на пари е проявата на съпричастност с труд. Като този на доброволците от Хисаря и Старосел, които сами си направиха пожарна, с цел да откликват минути след сигнала за огнено злополучие. След потопа, залял карловските села през септември 2022 година, над 3000 души от доброволчески организации от цялата страна влязоха в Богдан, Каравелово и Слатина. В продължение на един месец те изнасяха хиляди тонове наноси и дървени трупи, а от калта вадеха мебели, кухненско съоръжение, битова техника и мебелировка. Към тях се причислиха още стотици неорганизирани доброволци, които останаха на терен колкото е нужно.
„ Да дариш пари, е елементарно, по-ценно е да дариш труд “, съобщи в изявление за „ Марица “ Теофана декор Саксен, българка и немска принцеса, която през 2019 година получи националната премия „ Евлоги и Христо Георгиеви “ в категорията „ Дарителство “. „ Аз съм лекар по ангария! “, сподели още тя, откакто години наред обикаля складовете и мазетата на немските лечебни заведения, с цел да контракти повторната приложимост на болнични кревати, колички и столове за хора с увреждания у нас.
Световният отчет за дарителството показва, че повече от половината българи през 2024 година са дарили пари за разнообразни дела, и това слага страната ни на приблизително равнище в Европа. Нещо повече, българите подаряват по-голям условен дял от приходите си - 0.76%, в съпоставяне със междинното европейско равнище, което е 0.64%. При това, без да са стимулирани от данъчни облекчения. BCause прави извода, че в обществото, в което общностният дух не е мощен, дарителството се подтиква най-много от незабавни случаи. И най-вече се подарява за деца и младежи и се избират филантропичните дела - здраве и живот, обучение.
За какво да се подарява, дефинират потребностите на времето, твърди Красимира Величкова, изпълнителен шеф на Българския дарителски конгрес. Според нея българинът е донор по дух и по съвест. Той подарява от спестеното си, а не от остатъка. Тя прибавя, че след Освобождението в България е настояща възрожденската идея, че с цел да се развива добре страната, би трябвало да се развива образованието. Тогава са най-знаковите дарения, едно от които е на Евлоги Георгиев, направено и от името на починалия му брат Христо Георгиев, за висше учебно заведение - Софийския университет.
В изгода на родния си Карлово той ще даде откритата през 1891 година фабрика за вълнени произведения. Пловдив също се радва по това време на огромни жестове. За Девическата гимназия съществени донори са Кирил Нектариев и Христо Г. Данов. По същото време ръководителят на Търговско-индустриалната камара в Пловдив Стефан Обрейков открива, че огромна част от фирмените банкрути в града се дължат на обстоятелството, че занаятчиите и търговците в града нямат нужните познания по счетоводство. За да помогне, той задвижва всичките си връзки и стартира дейни договаряния с министерствата на търговията и земеделието. Те възприемат концепцията му за основаване на комерсиална гимназия. Но се оказва, че няма пари за нейното създаване. Тогава основателите се обръщат към Популярната банка, разпростира се дарителска акция, а Стефан Обрейков подарява персонални средства. Делото се увенчава с триумф и през 1910 година е открита Търговската гимназия в Пловдив.
По това време, през 1916 година, с подаяние от крупния търговец Тодор Пулиев, първи братовчед на Евлоги и Христо Георгиеви в Карлово, Женското сдружение „ Възпитание “ открива Девическото учебно заведение, което след това се трансформира в Стопанско учебно заведение и приготвя девойките от града за главните домашен умения.
Така огромните дела се трансформират според от потребностите на страната.
Дарителството, като се изключи че е най-истинският израз на човещина и достойнство, е и авторитет. „ Ръка, която подарява, не обеднява “, е едно от пожеланията, които насочат към самите себе си донорите, както и даряваните към тях. А американският човеколюбец Андрю Карнеги в своето „ Евангелие на благосъстоянието “ споделя: „ Никой човек не може да забогатее, без да обогатява други. Този, който умира богат, умира компрометиран “.
В Клисура почитат с градски празник благодетелите си
Автор: Цветана Георгиева
Златен купол на църквата “Успение Богородично ” и параклис, възстановен от донори, пазят костите на
избитите в Априлското въстание клисурци
Ден на донора празнува към този момент на 6 декември Клисура. Най-новият празник е отдаден на благодетелите, оставили огромно материално и духовно завещание на възрожденския град.
Идеята за Ден на донора е на известния пловдивски публицист Петко Шойлеков, чийто жанр е един от най-старите в Клисура. Като ревнив откривател на историята на града, той се базира на думите и делата на възрожденския публицист Илия Блъсков. Още преди 130 години създателят на „ Изгубена Станка “ и „ Злочеста Кръстинка “ написал: „ Додето другите нации се славят и гордеят със своите завещатели - благодетели на всякакви общеполезни заведения, като величаят отечеството си с тях, ние в противен случай, подхвъргаме нашите, които съгласно нашето оскъдно състояние би трябвало да са за нас доста по-ценни от богати страни, подхвъргаме ги, думам на забвение ”. Макар че концепцията принадлежи на Илия Блъсков още от 1895 година, тя се реализира едвам през 1937 година, когато 6 декември е разгласен за Ден на донора в България, напомня Петко Шойлеков.
Сега кметството, Народното читалище „ 20 април 1876 година “ и Историческият музей в града се обедниха към тази концепция.
" Нашият град е богат с многочислените си донори, през целия интервал от основаването му до момента благодетели са в основата на основаването на занаят, подкрепяне на бита, благоустрояването и разпространение на Клисура ", напомни Лалка Кантимирова, секретар на читалището.
Тя дава за образец Генчо Петков, който към 1750 година придвижва маслодайната роза от Мала Азия в Клисура и по този начин подарява на съгражданите си „ златен “ занаят. Затова постоянно се обръщали към него с арабското „ шойле “, т.е. " покровител ". Сред актуалните донори са Петко Шойлеков, спасителите на параклиса " Свети Архангел Михаил " в двора на историческата черква " Свети Никола ", както и донорите на църквата " Света Богородица ".
Намеренията на кметството, читалището и музея са да слагат на подобаващи места паметни знаци на клисурските благодетели, добавя Лалка Кантимирова. Един от тях ще бъде на лейди Емили Странгфорд, която след Априлското въстание подарява на клисурци освен съоръжение и мебелировка за бита, само че и къщи, в които да се подслонят останалите без дом след опожаряването на града.
Преди 100 години милосърдният българин купува хотел на пъпа на Пловдив и го трансформира в Дом за щедрост и национално здраве, където се лекуват " най-опасните и заразни заболявания ". Дарява и двата си тютюневи склада, с цел да може с приходите от тях да се устоя болничното заведение. Предоставя над 40 млн. лв. за общото богатство, преди да си отиде през 1940 година, оставайки в историята на Пловдив като най-щедрия донор.
Наградата за щедрост „ Димитър Кудоглу ” е одобрена през 2009 година, в мандата на кмета Славчо Атанасов и по концепция на неговия заместител Красимир Ангелов, дълготраен шеф на ОУ „ Алеко Константинов ”, към този момент пенсионер. Статуетката с лика на фамозния донор е направена от скулптора Николай Савов, който неотдавна стана почетен жител на Пловдив. Критериите са одобрени с решение на Общинския съвет. „ Предложения за премията в обществената сфера могат да се вършат до 23 декември всяка настояща година, документално, на пл. „ Стефан Стамболов ” №1 или на мейла ”, подсети Веселина Ботева, която оглавява Дирекцията за обществена политика в Общината.
Сред носителите на почетното отличие „ Димитър Кудоглу ” е бизнесменът и държавник Петър Манджуков, прочут още като оръжеен необут, оказал помощ за построяването на православния храм „ Свето Преображение Господне ” в „ Тракия ”. Църквата е с две камбанарии, 700 кв. метра повърхност, детска площадка, поръчана в Италия, и парк. Строителството стартира през 2011 година, а на 1 юни 2013 година тя беше осветена. Дарени бяха шест камбани, а художници от цялата страна участваха в изографисването на храма.
Петър Манджуков в църквата “Свето Преображение Господне ”
Сред даренията на Манджуков е и финансовата помощ в размер на 200 000 лв. за 52 видеокамери, инсталирани в града. Пловдивската митрополия
удостои предприемача с почетното звание " архонт ",
а Общината - с премия „ Димитър Кудоглу ” и звание " Почетен жител на Пловдив ".
Оризопроизводителят Георги Видолов беше почетен със статуетката на Кудоглу за съпричастност с хора в неравностойно състояние. Бизнесменът даде през предходната година на Домашния обществен патронаж 1500 кг ориз, което задоволи 80% от годишното ползване на службата.
Георги Видолов на церемонията по връчване на наградата “Димитър Кудоглу ”
Следвайки образеца на Димитър Кудоглу, българо-германското съдружие с ръководител Мирко Шванец подаде ръка на Община Пловдив с инвестиция от 1,2 млн. евро в две къщи за деца в неравностойно състояние от Дома за сираци „ Кн. Мария Луиза ”. Руският предприемач и генетик Вадим Поспелов стана донор на 2013 година Създаденият от него обществен фонд " Закон, правдивост и състрадание " спонсорира
жилища за деца с увреждания от Дом „ Олга Скобелева ”
в Пловдив с вложенията в три плана за обществени услуги за 59 250 лв.. Подкрепял е финансово и Центъра за рехабилитация в Сапарева баня.
Компания „ Рефан ” с шеф Ангел Попов е измежду първите носители на премията „ Димитър Кудоглу ” за присъединяване си в 100 благотворителни начинания. Даренията надвишават 300 000 лв., а един от най-значимите жестове на компанията е финансиране на ремонта на Клиниката по детска хирургия на УМБАЛ „ Св. Георги ”.
Сред донорите, отличени от Община Пловдив, са французойката Доминик Баяр и проф. доктор Диляна Вичева, известна с присъединяване си в благотворителни дела на „ Клуб Пловдив оптимист Интернешънъл ”.
Гражданско съдружие „ Будител ” дружно с УМБАЛ „ Каспела ”, частна компания и Община Пловдив
подариха неповторим дрон на Пожарната.
С благотворителна цел бяха проведени курсове за сираци по фризьорство, готварство, автомеханика.
Бившият зам.-кмет Красимир Ангелов също пази в дома си статуетката на Димитър Кудоглу. Тя му беше връчена от Славчо Атанасов, който беше заставен да се раздели с уважавания от него заместител в символ на благодарност за положителните му начинания.
Повечето донори оказват помощ на града с компютри за учебни заведения, книги, храна в обществени домове, с здравна инсталация за лечебни заведения, със засаждане на дървета. Бизнесменът Максим Митков финансира проектирането на главен ремонт на ул. „ Парк " Отдих и просвета ” в регион „ Западен ”, а притежателите на частни парцели, наранени от новата регулация на пътя, безплатно прехвърлиха елементи от тях на Общината.
Почти четири години вълна от дарения показва съпричастност на множество хора с положителни сърца, откакто война сполетя Украйна. С дарения беше основан и поддържан Центърът за бежанци в някогашната Белодробна болница, предоставена безплатно от Община Пловдив, припомня Наталия Еллис, признателна за подкрепата на нейните сънародници с обзавеждане, храни, облекла, обувки, книги. Разкрита беше и банкова сметка за дарения. Издателят и пловдивски народен представител от Политическа партия - Демократична България Манол Пейков пък поведе дарителската акция за бежанците, намерили заслон в Пловдив. Тирове с храни и облекла, събрани от пловдивчани, пътуваха за Турция след злокобното земетресение.
В двора на бежанския център на Цариградско шосе се намира паметникът на великия покровител Димитър Кудоглу освен като благодарност за неговите заслуги, само че и като знак на щедрост и състрадание.
Да дадеш пари, е елементарно, по-ценно е да окажеш помощ с труд
Автор: Цветана Георгиева
Стана традиция към всеки празник да има вълна от дарения и съпричастност. С новите технологии това става елементарно, бързо и част от всекидневието ни. По левче с едно натискане на бутона на телефона или банкомата, персонално в местното съдружие или с билет за благотворителен концерт. За огромни и дълготрайни дела се основават сдружения и фондации.
Много по-трудно обаче от даването на пари е проявата на съпричастност с труд. Като този на доброволците от Хисаря и Старосел, които сами си направиха пожарна, с цел да откликват минути след сигнала за огнено злополучие. След потопа, залял карловските села през септември 2022 година, над 3000 души от доброволчески организации от цялата страна влязоха в Богдан, Каравелово и Слатина. В продължение на един месец те изнасяха хиляди тонове наноси и дървени трупи, а от калта вадеха мебели, кухненско съоръжение, битова техника и мебелировка. Към тях се причислиха още стотици неорганизирани доброволци, които останаха на терен колкото е нужно.
„ Да дариш пари, е елементарно, по-ценно е да дариш труд “, съобщи в изявление за „ Марица “ Теофана декор Саксен, българка и немска принцеса, която през 2019 година получи националната премия „ Евлоги и Христо Георгиеви “ в категорията „ Дарителство “. „ Аз съм лекар по ангария! “, сподели още тя, откакто години наред обикаля складовете и мазетата на немските лечебни заведения, с цел да контракти повторната приложимост на болнични кревати, колички и столове за хора с увреждания у нас.
Световният отчет за дарителството показва, че повече от половината българи през 2024 година са дарили пари за разнообразни дела, и това слага страната ни на приблизително равнище в Европа. Нещо повече, българите подаряват по-голям условен дял от приходите си - 0.76%, в съпоставяне със междинното европейско равнище, което е 0.64%. При това, без да са стимулирани от данъчни облекчения. BCause прави извода, че в обществото, в което общностният дух не е мощен, дарителството се подтиква най-много от незабавни случаи. И най-вече се подарява за деца и младежи и се избират филантропичните дела - здраве и живот, обучение.
За какво да се подарява, дефинират потребностите на времето, твърди Красимира Величкова, изпълнителен шеф на Българския дарителски конгрес. Според нея българинът е донор по дух и по съвест. Той подарява от спестеното си, а не от остатъка. Тя прибавя, че след Освобождението в България е настояща възрожденската идея, че с цел да се развива добре страната, би трябвало да се развива образованието. Тогава са най-знаковите дарения, едно от които е на Евлоги Георгиев, направено и от името на починалия му брат Христо Георгиев, за висше учебно заведение - Софийския университет.
В изгода на родния си Карлово той ще даде откритата през 1891 година фабрика за вълнени произведения. Пловдив също се радва по това време на огромни жестове. За Девическата гимназия съществени донори са Кирил Нектариев и Христо Г. Данов. По същото време ръководителят на Търговско-индустриалната камара в Пловдив Стефан Обрейков открива, че огромна част от фирмените банкрути в града се дължат на обстоятелството, че занаятчиите и търговците в града нямат нужните познания по счетоводство. За да помогне, той задвижва всичките си връзки и стартира дейни договаряния с министерствата на търговията и земеделието. Те възприемат концепцията му за основаване на комерсиална гимназия. Но се оказва, че няма пари за нейното създаване. Тогава основателите се обръщат към Популярната банка, разпростира се дарителска акция, а Стефан Обрейков подарява персонални средства. Делото се увенчава с триумф и през 1910 година е открита Търговската гимназия в Пловдив.
По това време, през 1916 година, с подаяние от крупния търговец Тодор Пулиев, първи братовчед на Евлоги и Христо Георгиеви в Карлово, Женското сдружение „ Възпитание “ открива Девическото учебно заведение, което след това се трансформира в Стопанско учебно заведение и приготвя девойките от града за главните домашен умения.
Така огромните дела се трансформират според от потребностите на страната.
Дарителството, като се изключи че е най-истинският израз на човещина и достойнство, е и авторитет. „ Ръка, която подарява, не обеднява “, е едно от пожеланията, които насочат към самите себе си донорите, както и даряваните към тях. А американският човеколюбец Андрю Карнеги в своето „ Евангелие на благосъстоянието “ споделя: „ Никой човек не може да забогатее, без да обогатява други. Този, който умира богат, умира компрометиран “.
В Клисура почитат с градски празник благодетелите си
Автор: Цветана Георгиева
Златен купол на църквата “Успение Богородично ” и параклис, възстановен от донори, пазят костите на
избитите в Априлското въстание клисурци
Ден на донора празнува към този момент на 6 декември Клисура. Най-новият празник е отдаден на благодетелите, оставили огромно материално и духовно завещание на възрожденския град.
Идеята за Ден на донора е на известния пловдивски публицист Петко Шойлеков, чийто жанр е един от най-старите в Клисура. Като ревнив откривател на историята на града, той се базира на думите и делата на възрожденския публицист Илия Блъсков. Още преди 130 години създателят на „ Изгубена Станка “ и „ Злочеста Кръстинка “ написал: „ Додето другите нации се славят и гордеят със своите завещатели - благодетели на всякакви общеполезни заведения, като величаят отечеството си с тях, ние в противен случай, подхвъргаме нашите, които съгласно нашето оскъдно състояние би трябвало да са за нас доста по-ценни от богати страни, подхвъргаме ги, думам на забвение ”. Макар че концепцията принадлежи на Илия Блъсков още от 1895 година, тя се реализира едвам през 1937 година, когато 6 декември е разгласен за Ден на донора в България, напомня Петко Шойлеков.
Сега кметството, Народното читалище „ 20 април 1876 година “ и Историческият музей в града се обедниха към тази концепция.
" Нашият град е богат с многочислените си донори, през целия интервал от основаването му до момента благодетели са в основата на основаването на занаят, подкрепяне на бита, благоустрояването и разпространение на Клисура ", напомни Лалка Кантимирова, секретар на читалището.
Тя дава за образец Генчо Петков, който към 1750 година придвижва маслодайната роза от Мала Азия в Клисура и по този начин подарява на съгражданите си „ златен “ занаят. Затова постоянно се обръщали към него с арабското „ шойле “, т.е. " покровител ". Сред актуалните донори са Петко Шойлеков, спасителите на параклиса " Свети Архангел Михаил " в двора на историческата черква " Свети Никола ", както и донорите на църквата " Света Богородица ".
Намеренията на кметството, читалището и музея са да слагат на подобаващи места паметни знаци на клисурските благодетели, добавя Лалка Кантимирова. Един от тях ще бъде на лейди Емили Странгфорд, която след Априлското въстание подарява на клисурци освен съоръжение и мебелировка за бита, само че и къщи, в които да се подслонят останалите без дом след опожаряването на града.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ