Олег Пенковски – супер-шпионин на ЦРУ и „супер-юда“ за ГРУ
През цялата история на ГРУ (Главното разследващо ръководство на Генералния щаб) измяната на Олег Пенковски било най-сериозният неуспех и предизвикало голяма щета на Съюз на съветските социалистически републики и разследващата му мрежа. Освен това, неговите дейности сложили света на ръба на нуклеарен спор сред Съветския съюз и Съединените щати.
Олег Пенковски минал през Великата отечествена война, бил основно на партийни и управителни длъжности, два пъти ранен. След войната учил във Военната академия „ Фрунзе “ и през 1949 година получил званието полковник, когато бил на 30 години. Това бил превъзходен старт за военната кариера на един руски офицер.
По-нататъшната работа на Пенковски направила малко непредвиден поврат. Военно-политическата активност на бъдещия изменник била сменена с военно-дипломатическа. След образование във Военно-дипломатическата академия на Съветската войска Олег Пенковски бил назначен на длъжността боен аташе и резидент на ГРУ в Турция.
За този интервал на работа характерността на военния аташе Пенковски съдържа следното изложение: „ Отмъстителен, циничен човек, непостижим службогонец, кадърен на всякаква измама “.
Какво се случило с сполучливия офицер-фронтовак, си остава мистерия. Впоследствие били изложени няколко догатки, обясняващи дейностите на разузнавача по това време. Според една от версиите той към този момент бил двоен сътрудник (работил за две или повече разузнавания едновременно). Според друга, причина е потреблението му във вътрешнополитическата битка за власт в горните ешелони на руското управление.
Командировката в Турция ненадейно приключила със скандал, когато Пенковски бил заловен да продава бижута на турски пазар. Според друга версия, това бил опит за определяне на контакти с представители на Централно разузнавателно управление на САЩ. Всичко завършило с отзоваване в Москва и уволняване от разследващите органи.
Но ходатайството на остарели другари от фронта, а точно заместник-началникът на ГРУ Александър Рогов, му разрешило да се върне в разузнаването. През 1960 година той станал заместник-началник на Управлението за външни връзки.
Вербовката му за Централно разузнавателно управление на САЩ, както самичък той признал в съда, се състояла на 20 април 1961 година По време на първото си пътешестване до Лондон Пенковски се срещнал с представители на американските и английските специфични служби. Преди това той дълго се опитвал да влезе в сходен контакт. Той даже писал писма, в които предложил услугите си за събиране и предаване на секретна информация до посолствата на Съединени американски щати, Англия и Канада, и се опитвал да изпрати писмата посредством доверени лица. Едно от тези писма стигнало до получатела и срещата се състояла. На срещата в Лондон новоизпеченият разузнавач получил оперативните псевдоними Алекс, Янг и Герой, както и подробни указания за потреблението на специфична шпионска техника, способи за предаване на информация; били уговорени и изискванията на „ хонорарите “.
Така почнала активността на американския супер-шпионин Олег Пенковски, който по-късно бил наименуван: „ най-големият сътрудник на американското и английското разузнаване в редиците на руските специфични служби “.
Пенковски бил задържан на 22 октомври 1962 г. Процесът против предателя и шпионина се провел от 7 до 11 май 1963 г. Военната гилдия на Върховния съд на Съюз на съветските социалистически републики осъдила Олег Пенковски на гибел посредством разстрел. Той бил потвърдено упрекнат в следното: измяна на родината, предаване на непозната страна на повече от 5000 секретни документа, в това число информация за положението на ракетните сили и разполагането на ракетни установки в Куба. Освен това, предал над 600 разузнавачи от Комитет за Държавна сигурност (на СССР) и ГРУ в западните страни. Издал местоположението на междуконтиненталните балистични ракети, дал информация за оръжейни разработки.
Молбата за опрощение била изрично отхвърлена и на 16 май присъдата била изпълнена. Това съобщили на 17 май всички руски средства за всеобща информация.
