Как бях веган за три дни
През целия си живот хапвам месо. Обичам го месото, доста го обичам. Никога не съм могъл без него. Но някак си изключително в качеството на опит пробвах да се храня по този начин, както се хранят веганите. Интересно ми стана какво се случва в главата на хората. Как се усещат.
За пълнотата на опита взех решение изцяло да се откажа от животинските протеини. Тоест, никакво сирене, мляко, яйца и така нататък
Отидох до магазина и си накупих куп вегански г*вна. Основно фалафели и вега-котлети. Трябва да кажа, че веганската храна излиза два пъти по-скъоа от естествената. Но какво ли не правиш в името на науката. Това бе в четвъртък.
За вечеря си подготвих 250 грама елементарен фалафел и елементарна салата (домати, краставици, зелен лук). Обичайно подобен размер храна стига, с цел да се наям от душа и малко откакто се обработи хранатам, да пристъпя към вечернтие си каузи: учене и работа. Но в този момент не стана по този начин. Когато доядох веганската си порция, към момента бях гладен.
Това беше чудноват апетит: да хапвам не можех пвоече, така катомахът ми беше цялостен, само че на организма му трябваше още храна. Но взех решение да продължа опита и легнах в такова положение да дремя.
Фалафелите, апропо, са доста вкусни. Ще ги хапвам от време на време. С месо, естествено.
Събудих се гладен. За закуска имах плодов. Почти 300 грама плодове. Малкото въглехидрати победиха глада и можех да се настроя за работа. Трябва да отбележа, че това е нормалната ми закуска и нормално ми стига, с цел да работя бодро (аз съм програмист) до обяд.
Работата е друга бира. Нормалната работа не ми се получи. Първо, мислех единствено за храна. Исках зверски да хапвам и измъкнах от хладилника в офиса доматите, само че и те не ме избавиха. Затова непрекъснато пиех вода, за има нещо в корема.
Но това бе единствено половината проблем. Големият проблем бе, че ме нападнаха диви пърдежи. Постоянно пробягвах до тоалетната “ опасявах се да не се подрискам, тъй като констистенцията на ескскрементите ми мощно се промени.
Обядвах сандвичи без месо или риба. Хумус, авоакдо, краставици, домати. Изядох два пъти повече, в сравнение с хапвам нормално. Но и това не оказа помощ доста.
За идната си вечеря взех решение да добява нещо, което да изпълни обикновено стомаха ми и да ме избави от възприятието за апетит.
Купих си тофу и боб. Купих си още постни питки. Добавих патладжани, тъй като ги обичам доста. Храната ми към този момент стигна някъде 400 грама.Получи се, би трябвало да кажа, доста вкусно. Доядох фасула с лъжица от буркана. Това малко ме избави от глада, можех да довърша домашните си каузи и да легна да дремя немного гладен.
Дори не можех да поддържам връзка вярно с приятелката си по телефона, тъй като мозъкът ми отхвърляше да мисли за каквото и да е.
Така приключи моят петък.
Събота стартира също по този начин зверски гладна. За закуска имаше още веднъж плодове. До обяд продължих с боб. На обяд изядох цялостен пакет фалафел с питка.
Имаше още малко до вечерта, по тази причина отидох на рожден ден, а там се напих и забравих за глада.
Сутринта в неделя се разсъниха освен гладен, само че и със междинна тежест махмурлук. То е и разбираемо: да се пие на гладен корем не е най-хубавата концепция (изобщо не съм познавач по положителни идеи). Но събрах остатъка от волята си, с цел да продължа опита. Доядох буркана боб до края, изпекох си вега-котлети (с броколи и гъби) и…
… разбрах, че не мога да продължа опита. Това е безчовечно. Майната му на подобен живот. Постоянен апетит и пърдежи. Неразбиращи хорски погледи, когато отказваш някакви явно вкусни неща.
Сварих всичките си налични яйца и ги изядох с майонеза. Ръцете ми трепереха от предвкусването на животинските белтъчини. А това бяха просто яйца. Мисля си, че щях да умра, когато направих първата хапка.
Докато пишех този пост, във фурната ми се приготвяше шунка. И това е прелестно.
Без да ми мигне окото преглътнах половината от това съвсем половинкилограмово парче шунка. После разбрах, че това е малко и доядох другата половина. Легнах на дивана. Такъв кеф мисля, че не съм изпитвал през целия си живот. Това е толкоз готино, че действително няма с какво да го сравня.
В общи линии, предлагам на всички веганската диета. Без нея е невероятно изцяло да се разбере какъв брой е значимо и готино: яденето на естествена човешка храна.
