Всеки от нас има три шанса да се влюби и не трябва да ги пропуска
През целия ни живот се влюбваме и разлюбваме – от време на време, с цел да се съберем още веднъж. Някои хора остават край нас, други си отиват, като ни карат да преживеем възходи и падения, които не сме считали, че са вероятни.
Казват, че човек може да се влюби същински единствено три пъти. И всяко от тези прекарвания е по собствен метод значимо и належащо.
1. Приказната обич
Често първата обич се случва, когато сме още доста млади. Изглежда ни като това възприятие, за което сме чели в книгите. Затова го идеализираме и имаме вяра, че е за цялостен живот.
На този стадий ние вършим нещата, които чакат от нас нашите връстници или членове на фамилията. Отказваме да обърнем внимание на дребните проблеми и сме подготвени да жертваме правилата си в името на връзката, тъй като вътрешно имаме вяра, че всичко е по този начин, както би трябвало да бъде. Начинът, по който връзката ни наподобява извън, ни се коства по-голям от това, което същински усещаме.
Такава обич ни учи, че да се гледаме към колегата си е също толкоз значимо, едвам гледаме към себе си.
2. Трудната обич
Втората обич в живота ни идва с най-вече затруднения. Уверени, че сме се поучили от предходните си прекарвания, се стремим да изберем изцяло друг сътрудник. Или най-малко по този начин си мислим.
Възможно е да бъдем манипулирани, излъгани, засегнати. Държим се като удавник за сламка за опцията да „ изправим “ връзката, само че всеки опит се трансформира даже в още по-голям неуспех. Това е същинска драма с редки моменти на благополучие.
Още един път същинските ни усеща отиват на назад във времето поради нещо друго – този път, в безкрайните опити да се избави една проблематична връзка.
Подобна обич ни учи какъв брой е значимо да бъдем обичани в подмяна.
3. Зрялата обич
Третата обич се появява в живота ни, когато към този момент сме спрели да чакаме. Идва неканена и наподобява не се преценява с нашата визия за същинската обич. Не наподобява съвършена. Но е същинска връзка, която се характеризира от чувството за изключителна лекост – нещо, което не може да се изясни с думи.
В този стадий от живота към този момент нямаме упования. Не губим време да си измисляме качествата, които любовта на живота ни би трябвало да има. Най-накрая сме подготвени да приемем патньора си подобен, какъвто е. И, което е не по-малко значимо, той ни възприема по безусловно същия метод.
Подобна обич ни учи да бъдем същински и че една връзка няма потребност да бъде съвършена.
Източник: Bright Side
