Тиха смелост и упорство - черти, с които всеки един народ би се гордял
През този месец се навършиха 100 години от гибелта (30 декември 1920)и 170 години (18 декември 1850) от раждането на един ирландец с необяснима пристрастеност и обич към България - Джеймс Баучер.
Учи в Дъблин, Ирландия. След като приключва висшето си обучение, стартира работа като учител в колежа „ Итън “. После неспокойната му душа го извежда от студентските адитории и жаждата за същински, а не университетски прекарвания трансформира Баучер в сътрудник на английския ежедневник „ Таймс “ за Балканите. Живее в София от 1892 до 1915 година и става почетен член на Софийското журналистическо общество. Играе роля на медиатор сред балканските страни в края на Балканските войни от 1912 – 1913 година Погребан е в Рилския манастир.
Според изкуствоведката Екатерина Йосифова в известната картина на Иван Мърквичка " Ръченица ", белодрешкото е Джеймс Баучер. Той е обожавал българската национална музика, националните носии и обичаи, както и ракията и присъщите за района простички гозби. Познавал е стотици българи - от високопоставени политици и водачи до напълно простички хора от народа - общувал е с тях на български език. Според Times „ той евентуално бе най-верният и непоколебим другар, който в миналото е имал българският народ ”. Нека си напомним по какъв начин изглеждаме в очите на Баучер:
Наистина българите имат малко другари, само че не демонстрират признаци на обезсърчение. За късото време на тяхното политическо битие те минаха през толкоз доста превратности, че към този момент привикнаха с безнадеждните обстановки. Тяхната издръжливост, прозорливостта и твърдата им непримиримост, здравомислещите им преценки и интуитивната им предвидливост, а също и – какво да прибавя? – шансът, който ги съпътства до този миг, може би още веднъж ще ги слагат в положително състояние.
Винаги се насочвам към най-високостоящия специалист, който познавам – министър-председателя, външния министър, главнокомандващия, адресирам си визитката и дръзвам да настоявам, че в никакъв случай не ме карат да очаквам.Те са разнообразни по орис, народност, възраст, професионален път – само че ги сплотява едно: приели са нелеката орис на българите като своя задача, отдали са най-хубавите си години да им оказват помощ в изстрадани, най-решаващи за бъдещото им времена.Наистина българите направиха чудеса. Те съществуват от подписването на Берлинския контракт в условия, които никога не могат да бъдат наречени удобни за тяхното развиване. Те нямаха дейни другари, а трябваше да се примирят с доста дейни и безскрупулни врагове. Наемни убийци шетаха из страната за да унищожават най-изявените граждани; непознати емисари живяха измежду тях, с цел да провокират вълнения с най-долни средства; трябваше да се бият със сърбите и да живеят под непрекъснатата опасност от окупация от неимоверно по-силен зложелател. Те се оправиха с тези компликации с тиха храброст и твърдоглавие, черти, с които всеки един народ би се гордял и потвърдиха, че са най-достойните кандидати за отхвърлянето на робството.
Учи в Дъблин, Ирландия. След като приключва висшето си обучение, стартира работа като учител в колежа „ Итън “. После неспокойната му душа го извежда от студентските адитории и жаждата за същински, а не университетски прекарвания трансформира Баучер в сътрудник на английския ежедневник „ Таймс “ за Балканите. Живее в София от 1892 до 1915 година и става почетен член на Софийското журналистическо общество. Играе роля на медиатор сред балканските страни в края на Балканските войни от 1912 – 1913 година Погребан е в Рилския манастир.
Според изкуствоведката Екатерина Йосифова в известната картина на Иван Мърквичка " Ръченица ", белодрешкото е Джеймс Баучер. Той е обожавал българската национална музика, националните носии и обичаи, както и ракията и присъщите за района простички гозби. Познавал е стотици българи - от високопоставени политици и водачи до напълно простички хора от народа - общувал е с тях на български език. Според Times „ той евентуално бе най-верният и непоколебим другар, който в миналото е имал българският народ ”. Нека си напомним по какъв начин изглеждаме в очите на Баучер:
Наистина българите имат малко другари, само че не демонстрират признаци на обезсърчение. За късото време на тяхното политическо битие те минаха през толкоз доста превратности, че към този момент привикнаха с безнадеждните обстановки. Тяхната издръжливост, прозорливостта и твърдата им непримиримост, здравомислещите им преценки и интуитивната им предвидливост, а също и – какво да прибавя? – шансът, който ги съпътства до този миг, може би още веднъж ще ги слагат в положително състояние.
Винаги се насочвам към най-високостоящия специалист, който познавам – министър-председателя, външния министър, главнокомандващия, адресирам си визитката и дръзвам да настоявам, че в никакъв случай не ме карат да очаквам.Те са разнообразни по орис, народност, възраст, професионален път – само че ги сплотява едно: приели са нелеката орис на българите като своя задача, отдали са най-хубавите си години да им оказват помощ в изстрадани, най-решаващи за бъдещото им времена.Наистина българите направиха чудеса. Те съществуват от подписването на Берлинския контракт в условия, които никога не могат да бъдат наречени удобни за тяхното развиване. Те нямаха дейни другари, а трябваше да се примирят с доста дейни и безскрупулни врагове. Наемни убийци шетаха из страната за да унищожават най-изявените граждани; непознати емисари живяха измежду тях, с цел да провокират вълнения с най-долни средства; трябваше да се бият със сърбите и да живеят под непрекъснатата опасност от окупация от неимоверно по-силен зложелател. Те се оправиха с тези компликации с тиха храброст и твърдоглавие, черти, с които всеки един народ би се гордял и потвърдиха, че са най-достойните кандидати за отхвърлянето на робството.
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ