През този април се навършиха 110 години от потъването на

През този април се навършиха 110 години от потъването на „ Титаник “. Век след трагичното събитие оказва се, че оживелите близо 700 от 2224-те пасажери на напълно новия лайнер, потопен в Атлантика, са и петима младежи от село Белица, в днешната Благоевградска област. „ Татко ми Теофил Илиев Попов, чичо ми Георги, както и техните другари Янко Богатинов и Георги Църцаров се случили на „ Титаник “ в онази нощ на 14 против 15 април 1912 година Имало е и пети беличанин с тях, само че името му забравихме през годините, тъй като тук негови родственици не са останали “, споделя синът на Теофил – Асен, който издъхва през предходната година на 95. Теофил е основател на заминаването за Америка с „ Титаник “, а дружно със съселяните му пътуват за Щатите със злощастния транспортен съд, с цел да търсят работа в мините там.

„ На третото денонощие след отплаването, някъде към среднощ, всички усетили удара и последвалото стържене в айсберга. Корабът бил разпорен от ледения нож като консервена кутия към 100 метра по десния корпус. Водата първо нахлула в машините, след това при тях, в трета класа, в търбуха на „ Титаник “. Един от помощник-капитаните им обяснил с крясъци и ръкомахания, че би трябвало да изхвърлят водата с кофи и други подръчни съдове. Само след минута, виждайки безнадеждността на ситуацията, той заповядал на най-малко хилядата обречени пасажери, устремили се към Новия свят, да се качат горе на палубата и всеки да се моли на своя си Господ. Спасителните лодки към този момент се спускали във водата, само че първоначално никой не се качвал в тях – никой не вярвал, че това знамение на техниката ще потъне “, споделя за спомените на татко си Асен. Младежите от Белица първоначално помагали на майки и деца да се спуснат в избавителните лодки. Тогава същият помощник-капитан още веднъж се появил пред тях като Господ в бяла униформа. Ръкомахайки, той упорито ги подканил с ръце да слизат неотложно в последната избавителна лодка. Оттам взели на ръце от водата още десетина давещи се. Когато лодката им се била отдалечила на стотина метра, видели по какъв начин вдигнатата отвесно нагоре задна половина на гигантския транспортен съд постепенно изчезнала в океана. Стотици потънали в кораба с неистови писъци. Чак когато наближили единствения притекъл се на помощ транспортен съд – „ Карпатия “, приютил към този момент над 600 пасажери от потъналия „ Титаник “, едвам тогава Теофил и Георги Попови, Янко Богатинов, Георги Църцаров и другият техен нашенец от Белица повярвали, че молитвите са избавили живота им.