Реформа! Дундуркаме вуз с 343-ма студенти
През тази година Министерството на образованието и науката ще предложи промени в Закона за висшето обучение и Закона за развиване на университетския състав, заяви публично ведомството на акад. Николай Денков. Предстои предложенията да бъдат разисквани в Съвета на ректорите през днешния ден.
Реформата ще стартира с повишение на условията към преподавателите и възстановяване на системите за акредитация, препоръка и битка с плагиатството, афишират от МОН. По отношение на въпроса, който най-силно интересува академичната общественост - преструктурирането на системата, министерството отбелязва редица проблеми с интернационалната видимост на българските университети и мощно фрагментираната мрежа от университети, която не разрешава повече висши учебни заведения да се включат пълноценно в европейското просветително и научно пространство, написа „ Сега “.
У нас в този момент има редица доста дребни държавни висши учебни заведения. През тази академична година 13 от тях имат по-малко от 2000 студенти. В пет те са даже под 1000, а най-малкият вуз образова 343 студенти. Редица университети афишират голям брой класирания всяка година и все пак мъчно запълват или въобще не съумяват да запълнят свободните места.
През академичната 2021-2022 година има висши учебни заведения, които са осъществили едвам към 60% от одобрения банкет на студенти, означават от МОН. За мощна фрагментация се приказва и в разбор на Световната банка за висшето обучение в България, направен през юни 2021 година
За превъзмогване на посочените проблеми МОН предлага дребни висши учебни заведения със подобен и/или допълващ се профил и ситуирани в едно и също или в близки обитаеми места да се обединят под общо име, с общо или споделено управление. Идеята е „ шапката “ да бъде юридическо лице, като съставните висши учебни заведения също запазят забележителна юридическа и академична автономия.
Чрез новата конструкция участващите в нея университети могат да споделят преподаватели, материална база като спортни уреди, общежития и други, обща администрация и обслужващи звена, да провеждат обща кандидатстудентска акция.
Няма да се визира профилираното образование, по което всяко малко висше учебно заведение има своята неповторима експертиза. Отделните висши учебни заведения ще могат да аплайват за планове независимо и да се сдружават за взаимно образование с други университети.
Възможно е обединяване да вземем за пример сред Химико-технологичния и металургичен университет, Минно-геоложкия университет, Лесотехническия университет, Висшето учебно заведение по телекомуникации и пощи и Висшето транспортно учебно заведение. Заедно те биха могли да основат Софийски университет по технологии. Националната академия за театрално и кино изкуство, Националната музикална академия, Националната художествена академия и Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство биха могли да образуват Национална академия по изкуствата, показват от МОН.
Големи университети също биха могли да се сдружат, с цел да нареждат по-добре себе си и България като цяло в европейската система на висше обучение, да притеглят повече задгранични студенти, преподаватели и вложители, да вземат участие в по-големи интернационалните просветителни и научни мрежи и да се класират по-нагоре в интернационалните рейтинги.
Едновременно с фрагментацията на висшите учебни заведения Националната карта на висшето обучение в Република България, призната през 2021 година, демонстрира съществени териториални диспропорции на висшето обучение. В Северозападния район няма висше учебно заведение, което да приготвя фрагменти за локалната стопанска система и администрация. Там работят няколко самостоятелни филиала на разнообразни университети, само че все пак липсват редица базови професионални посоки.
Това освен спъва икономическото развиване на района, само че е една от главните аргументи за напускането на доста младежи в търсене на по-добро обучение и по-добро качество на живот в други райони на страната - основно в София, и в чужбина.
В момента има филиали на висши учебни заведения във Видин (ТУ-Русе), Враца (МУ-София и ВТУ) и Монтана (УНСС, ПУ, ТУ-Русе). Идеята е тези филиали да се консолидират, да се добавят с изчезналите професионални посоки и да основат учебен университет с няколко факултета, който да образова педагогичен експерти, експерти по публично здраве, стопанска система, администрация и ръководство, инженери и други нужни за района фрагменти.
За да се образува структурата и да се привлекат задоволително квалифицирани преподаватели, ще се създаде тригодишна стратегия с целево финансиране. За реализиране на задачата е належащо също координирано от страната тясно съдействие сред висшите учебни заведения, разкрили съществуващите филиали.
Реформата ще стартира с повишение на условията към преподавателите и възстановяване на системите за акредитация, препоръка и битка с плагиатството, афишират от МОН. По отношение на въпроса, който най-силно интересува академичната общественост - преструктурирането на системата, министерството отбелязва редица проблеми с интернационалната видимост на българските университети и мощно фрагментираната мрежа от университети, която не разрешава повече висши учебни заведения да се включат пълноценно в европейското просветително и научно пространство, написа „ Сега “.
У нас в този момент има редица доста дребни държавни висши учебни заведения. През тази академична година 13 от тях имат по-малко от 2000 студенти. В пет те са даже под 1000, а най-малкият вуз образова 343 студенти. Редица университети афишират голям брой класирания всяка година и все пак мъчно запълват или въобще не съумяват да запълнят свободните места.
През академичната 2021-2022 година има висши учебни заведения, които са осъществили едвам към 60% от одобрения банкет на студенти, означават от МОН. За мощна фрагментация се приказва и в разбор на Световната банка за висшето обучение в България, направен през юни 2021 година
За превъзмогване на посочените проблеми МОН предлага дребни висши учебни заведения със подобен и/или допълващ се профил и ситуирани в едно и също или в близки обитаеми места да се обединят под общо име, с общо или споделено управление. Идеята е „ шапката “ да бъде юридическо лице, като съставните висши учебни заведения също запазят забележителна юридическа и академична автономия.
Чрез новата конструкция участващите в нея университети могат да споделят преподаватели, материална база като спортни уреди, общежития и други, обща администрация и обслужващи звена, да провеждат обща кандидатстудентска акция.
Няма да се визира профилираното образование, по което всяко малко висше учебно заведение има своята неповторима експертиза. Отделните висши учебни заведения ще могат да аплайват за планове независимо и да се сдружават за взаимно образование с други университети.
Възможно е обединяване да вземем за пример сред Химико-технологичния и металургичен университет, Минно-геоложкия университет, Лесотехническия университет, Висшето учебно заведение по телекомуникации и пощи и Висшето транспортно учебно заведение. Заедно те биха могли да основат Софийски университет по технологии. Националната академия за театрално и кино изкуство, Националната музикална академия, Националната художествена академия и Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство биха могли да образуват Национална академия по изкуствата, показват от МОН.
Големи университети също биха могли да се сдружат, с цел да нареждат по-добре себе си и България като цяло в европейската система на висше обучение, да притеглят повече задгранични студенти, преподаватели и вложители, да вземат участие в по-големи интернационалните просветителни и научни мрежи и да се класират по-нагоре в интернационалните рейтинги.
Едновременно с фрагментацията на висшите учебни заведения Националната карта на висшето обучение в Република България, призната през 2021 година, демонстрира съществени териториални диспропорции на висшето обучение. В Северозападния район няма висше учебно заведение, което да приготвя фрагменти за локалната стопанска система и администрация. Там работят няколко самостоятелни филиала на разнообразни университети, само че все пак липсват редица базови професионални посоки.
Това освен спъва икономическото развиване на района, само че е една от главните аргументи за напускането на доста младежи в търсене на по-добро обучение и по-добро качество на живот в други райони на страната - основно в София, и в чужбина.
В момента има филиали на висши учебни заведения във Видин (ТУ-Русе), Враца (МУ-София и ВТУ) и Монтана (УНСС, ПУ, ТУ-Русе). Идеята е тези филиали да се консолидират, да се добавят с изчезналите професионални посоки и да основат учебен университет с няколко факултета, който да образова педагогичен експерти, експерти по публично здраве, стопанска система, администрация и ръководство, инженери и други нужни за района фрагменти.
За да се образува структурата и да се привлекат задоволително квалифицирани преподаватели, ще се създаде тригодишна стратегия с целево финансиране. За реализиране на задачата е належащо също координирано от страната тясно съдействие сред висшите учебни заведения, разкрили съществуващите филиали.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ