8 американци, получили наградата за МИР в СССР
През сталинско време руското управление взема решение да връчва премия за мир на чужденци и то без значение от техните политически възгледи.
През времето на съществуването си тази премия е присъждана и на тези жители на Съединени американски щати.
Международната премия „За подсилване на мира сред народите“ е една от най-престижните в Съветския съюз. Премията е учредена през 1949 година и до 1955 година се назовава Сталинска, а след развенчаването на култа към личността на Сталин носи името на Ленин.
Всяка година премията се е присъждала на 5-10 жители на която и да било страна по света, без значение от техните политически, религиозни и расови разлики, „за изключителни заслуги в битката против подпалвачите на война и за укрепването на мира“. Лауреатът получава орден, диплом и парична награда (около $25 000 по курса от тези години). Специален комитет взема решение на кого да бъде присъдена премията.
Артър Моултън – 1950 година
Отляво надясно: Съветският публицист Александър Фадеев, социологът Уилям Едуард Беркхард Дюбоа, композиторът Дмитрий Шостакович, публичният деятел Артър Моултън, писателят Рафаел Армато на Културно-научна конференция по въпросите на мира в целия свят, извършена в Ню ЙоркBettmann/Getty Images
Моултън (1873-1962) е протестантски свещеник и публичен деятел. Още като елементарен духовник той взе участие в Първата международна война, служи като капелан в полева артилерия и във военна болница във Франция. След войната става свещеник в американския щат Юта, само че през 1946 година се пенсионира и работи интензивно за идеята на мира в целия свят. Той се отхвърля от паричната премия за сталинската награда за мир като декларира, че „единствената премия, която бих желал да получа за работата си за мира, е единствено мирът“.
Пак през 1950 година Съюз на съветските социалистически републики отличава със същата награда още един почитан духовник – декана на Кентърбъри в Англия Джонсън Хюлет, който е считан за огромен другар на страната на препоръките и последовател на комунистическите хрумвания.
Пол Робсън – 1952 година
Валентин Мастюков/ТАСС
Афроамериканският артист и артист Пол Робсън (1898-1876) е изявен герой против расовата сегрегация в Съединени американски щати и мощно симпатизира на Съветския съюз. Той декларира, че Съюз на съветските социалистически републики няма расови предубеждения, тъй като това е многонационална страна. Тази негова позиция му „издейства“ нарасналото внимание на ФБР, а по-късно не разрешават концертите му в Съединени американски щати.
През 1934 година Пол идва в Москва по покана на руския режисьор Сергей Айзенщайн, с цел да се снима в негов план за расизма в Съединени американски щати, който обаче по този начин и не е сбъднат. „Тук за първи път в живота си аз не съм чернокож, а човек. Не можете да си визиите какво значи това за мен като негър“, цитира думите на Робсън в Москва неговият биограф Скот Нолън. През 1949 година той още един път идва в Съюз на съветските социалистически републики на гастрол и даже изпява ария на съветски език. Тук, за първи път в живота ми, аз вървя с цялото човешко достолепие. Не можете да си визиите какво значи това за мен като чернокож.
В началото на 1950-те Робсън е включен в „черния лист на Холивуд“ за антиамериканските си убеждения и му е неразрешено да излиза в чужбина. Затова пък през 1952 година Съюз на съветските социалистически републики му присъжда сталинската премия за мир.
По мотив гибелта на Сталин Робсън написа трогателна, в която хвали неговата политика за „дружба сред народите“. Той идва в Съюз на съветските социалистически републики по-късно – през 1958-а изнася концерти, има телевизионни изяви и срещи със руските фенове.
Хауърд Фаст – 1953 година
Legion Media
Бащата на американския публицист Хауърд Фаст (1914-2003) има съветски корени. Самият той подлага на критика расовата злоба и членува в компартията на Съединени американски щати. Заради своята „антиамериканска дейност“ той прекарва известно време в пандиза, където стартира да написа своя популярен разказ „Спартак“ за античното въстание на робите. По-късно той ще бъде екранизиран от Стенли Кубрик и ще стане един от най-популярните задгранични филми за всички времена в Съюз на съветските социалистически републики.
През 1953 година на Фаст е връчена премията за мир и негови публикации стартират интензивно да се печатат в руски вестници и да се издават неговите романи на доста езици на народите в Съюз на съветските социалистически републики. По-късно обаче той трансформира отношението си към руската политика и изпада в забвение в Съюз на съветските социалистически републики.
Уилям Дюбоа – 1959 година
Уилям Дюбоа и американската писателка Шърли Греъм (отляво) по време на посещаване в Ленинград през 1959 година Николай Науменков/ТАСС
Общественият деятел и публицист Уилям Дюбоа (1868-1963) става през 1895-а първият афроамериканец, получил докторска степен от Харвардския университет. В началото на XX в. той образува Националната асоциация за прогрес на цветнокожите хора и поддържа основания от Робсън Американски кръстоносен поход против линча.
Дюбоа посещава Съюз на съветските социалистически републики доста пъти и изповядва леви възгледи, а за това даже е обвинен, че работи за руското разузнаване. На правосъдното дело обаче не е даден ход и авторитетни хора се застъпват за Дюбоа, в това число Алберт Айнщайн, който поддържа неговата Асоциация. През 1959 година Съюз на съветските социалистически републики присъжда на Дюбоа премията за мир, а през 1961 година писателят се причислява към Комунистическата партия на Съединени американски щати. По-късно емигрира в Гана и се отхвърля от американското си поданство, отчаян от страната.
Сайръс Итън – 1960 година
Никита Хрушчов (отдясно) се ръкостиска със Сайръс Итън по време на визитата му в Съюз на съветските социалистически републики през 1964 г.Виктор Суходрев/ТАСС
Сайръс Итън (1883-1979) е американски бизнесмен от канадски генезис, направил огромно положение в газовата и металургичната индустрия. През 1950-те години той търси благоприятни условия за бизнес в Съюз на съветските социалистически републики – неведнъж лети до страната, намира се с Никита Хрушчов. За да закупи хромова руда от Казахската ССР, на Итън му се постанова да записва нова компания в Канада, защото в разгара на Студената война американска компания няма да получи позволение да търгува със Съюз на съветските социалистически републики.
Итън се пробва да откри връзки сред Америка и Съюз на съветските социалистически републики и се афишира за взаимно разоръжаване. Той спонсорира Пъгуошката конференцията на учените, на която са поканени и трима руски професори. В резултат на това през 1960 година Сайръс е почетен с премията за мир. След това той се пробва да влага в руски планове – да построи газопровод през Сибир и няколко небостъргача в Москва. Амбициозните му проекти обаче по този начин и не се реализират.
Рокуел Кент – 1967 година
Рокуел Кент подарява своя картина на Съюза на писателите на Съюз на съветските социалистически републики, 1967Евгений Касин, Владимир Савостянов/ТАСС
Художникът Рокуел Кент (1882-1971) е последовател на социалистическите възгледи и по тази причина е недолюбван в Съединени американски щати. В Съюз на съветските социалистически републики обаче, точно заради същата причина, той става доста известен и му е поверена почетната задача за оглави Националния съвет за американско-съветска дружба (той заема тази служба от 1957 до 1971 г.).
Освен това реализмът в живописта, към който се придържа Кент, към този момент не е забавен за американците, само че пък в огромна степен дава отговор на естетиката на руското публично изкуство. През 1960-те години Кент подарява доста от картините си на руския народ, за което е почетен със званието почетен член на Съветската академия на изкуствата. През 1967 година е почетен с премията за мир, а част от премията Кент заделя за щедрост.
Лайнъс Полинг – 1970 година
Лайнъс Полинг приказва на интернационалния симпозиум „Перспективите на биоорганичната химия и молекулярната биология“ в Московския Университет, 1978Владимир Акимов/Sputnik
Преди да стане лауреат на руската премия за мир, американският химик Лайнъс Полинг (1901-1994) е почетен с две Нобелови награди – премия по химия, която получава през 1954-а, и премия за мир през 1962 година. Полинг е прочут в целия свят като академик, чиито научни ползи са многообхватни – от квантовата механика до молекулярната биология (той се счита за един от създателите на тази дисциплина). Освен това интензивно разпространява науката и способства за нейното развиване, както и за развиването на научните интернационалните връзки.
Полинг се изявява интензивно и в публичния живот. Той се опълчва на разпространяването на нуклеарни оръжия, като потвърждава тяхното негативно влияние върху атмосферата и заплахата за бъдещите генерации. Именно тази битка за мир е високо оценена по време на ръководството на Леонид Брежнев, макар че през 50-те години на предишния век неговите „буржоазни“ и „псевдонаучни“ хрумвания в химията са подложени на критика в Съюз на съветските социалистически републики.
Анджела Дейвис – 1979 година
Дейвис по време на тържествено заседание, отдадено на връчането ѝ на Ленинска награда в КрамълВиктор Великжанин, Борис Кавашкин/ТАСС
Чернокожата комунистка Анджела Деймис (родена през 1944) е извънредно известна в Съюз на съветските социалистически републики. Афроамериканка, правозащитничка, а също така и с леви възгледи, тя става идол за доста руски жители. Когато през 1970 година е задържана и хвърлена в пандиза по обвиняване в скрит план и съучастие при взимане на заложници и ликвидиране, в Съветския съюз необятно се популяризира лозунгът „Свобода за Анджела Дейвис!“, а руски деца пишат писма на Дейвис в пандиза.
Дейвис на Червения площад през 1972Чернов/Sputnik
След освобождението си Дейвис неведнъж посещава Съюз на съветските социалистически републики, намира се с почитатели, взе участие във конгреси на руското женско придвижване и се изявява на юношески фестивал. Преди да бъде удостоена с премията за мир през 1979-а, тя е отличена през 1972 година с орден в чест на рождения ден на Владимир Ленин и е удостоена със званието почетен лекар на Московския университет.
източник: RUSSIA BEYOND
През времето на съществуването си тази премия е присъждана и на тези жители на Съединени американски щати.
Международната премия „За подсилване на мира сред народите“ е една от най-престижните в Съветския съюз. Премията е учредена през 1949 година и до 1955 година се назовава Сталинска, а след развенчаването на култа към личността на Сталин носи името на Ленин.
Всяка година премията се е присъждала на 5-10 жители на която и да било страна по света, без значение от техните политически, религиозни и расови разлики, „за изключителни заслуги в битката против подпалвачите на война и за укрепването на мира“. Лауреатът получава орден, диплом и парична награда (около $25 000 по курса от тези години). Специален комитет взема решение на кого да бъде присъдена премията.
Артър Моултън – 1950 година
Отляво надясно: Съветският публицист Александър Фадеев, социологът Уилям Едуард Беркхард Дюбоа, композиторът Дмитрий Шостакович, публичният деятел Артър Моултън, писателят Рафаел Армато на Културно-научна конференция по въпросите на мира в целия свят, извършена в Ню ЙоркBettmann/Getty Images
Моултън (1873-1962) е протестантски свещеник и публичен деятел. Още като елементарен духовник той взе участие в Първата международна война, служи като капелан в полева артилерия и във военна болница във Франция. След войната става свещеник в американския щат Юта, само че през 1946 година се пенсионира и работи интензивно за идеята на мира в целия свят. Той се отхвърля от паричната премия за сталинската награда за мир като декларира, че „единствената премия, която бих желал да получа за работата си за мира, е единствено мирът“.
Пак през 1950 година Съюз на съветските социалистически републики отличава със същата награда още един почитан духовник – декана на Кентърбъри в Англия Джонсън Хюлет, който е считан за огромен другар на страната на препоръките и последовател на комунистическите хрумвания.
Пол Робсън – 1952 година
Валентин Мастюков/ТАСС Афроамериканският артист и артист Пол Робсън (1898-1876) е изявен герой против расовата сегрегация в Съединени американски щати и мощно симпатизира на Съветския съюз. Той декларира, че Съюз на съветските социалистически републики няма расови предубеждения, тъй като това е многонационална страна. Тази негова позиция му „издейства“ нарасналото внимание на ФБР, а по-късно не разрешават концертите му в Съединени американски щати.
През 1934 година Пол идва в Москва по покана на руския режисьор Сергей Айзенщайн, с цел да се снима в негов план за расизма в Съединени американски щати, който обаче по този начин и не е сбъднат. „Тук за първи път в живота си аз не съм чернокож, а човек. Не можете да си визиите какво значи това за мен като негър“, цитира думите на Робсън в Москва неговият биограф Скот Нолън. През 1949 година той още един път идва в Съюз на съветските социалистически републики на гастрол и даже изпява ария на съветски език. Тук, за първи път в живота ми, аз вървя с цялото човешко достолепие. Не можете да си визиите какво значи това за мен като чернокож.
В началото на 1950-те Робсън е включен в „черния лист на Холивуд“ за антиамериканските си убеждения и му е неразрешено да излиза в чужбина. Затова пък през 1952 година Съюз на съветските социалистически републики му присъжда сталинската премия за мир.
По мотив гибелта на Сталин Робсън написа трогателна, в която хвали неговата политика за „дружба сред народите“. Той идва в Съюз на съветските социалистически републики по-късно – през 1958-а изнася концерти, има телевизионни изяви и срещи със руските фенове.
Хауърд Фаст – 1953 година
Legion Media Бащата на американския публицист Хауърд Фаст (1914-2003) има съветски корени. Самият той подлага на критика расовата злоба и членува в компартията на Съединени американски щати. Заради своята „антиамериканска дейност“ той прекарва известно време в пандиза, където стартира да написа своя популярен разказ „Спартак“ за античното въстание на робите. По-късно той ще бъде екранизиран от Стенли Кубрик и ще стане един от най-популярните задгранични филми за всички времена в Съюз на съветските социалистически републики.
През 1953 година на Фаст е връчена премията за мир и негови публикации стартират интензивно да се печатат в руски вестници и да се издават неговите романи на доста езици на народите в Съюз на съветските социалистически републики. По-късно обаче той трансформира отношението си към руската политика и изпада в забвение в Съюз на съветските социалистически републики.
Уилям Дюбоа – 1959 година
Уилям Дюбоа и американската писателка Шърли Греъм (отляво) по време на посещаване в Ленинград през 1959 година Николай Науменков/ТАСС
Общественият деятел и публицист Уилям Дюбоа (1868-1963) става през 1895-а първият афроамериканец, получил докторска степен от Харвардския университет. В началото на XX в. той образува Националната асоциация за прогрес на цветнокожите хора и поддържа основания от Робсън Американски кръстоносен поход против линча.
Дюбоа посещава Съюз на съветските социалистически републики доста пъти и изповядва леви възгледи, а за това даже е обвинен, че работи за руското разузнаване. На правосъдното дело обаче не е даден ход и авторитетни хора се застъпват за Дюбоа, в това число Алберт Айнщайн, който поддържа неговата Асоциация. През 1959 година Съюз на съветските социалистически републики присъжда на Дюбоа премията за мир, а през 1961 година писателят се причислява към Комунистическата партия на Съединени американски щати. По-късно емигрира в Гана и се отхвърля от американското си поданство, отчаян от страната.
Сайръс Итън – 1960 година
Никита Хрушчов (отдясно) се ръкостиска със Сайръс Итън по време на визитата му в Съюз на съветските социалистически републики през 1964 г.Виктор Суходрев/ТАСС
Сайръс Итън (1883-1979) е американски бизнесмен от канадски генезис, направил огромно положение в газовата и металургичната индустрия. През 1950-те години той търси благоприятни условия за бизнес в Съюз на съветските социалистически републики – неведнъж лети до страната, намира се с Никита Хрушчов. За да закупи хромова руда от Казахската ССР, на Итън му се постанова да записва нова компания в Канада, защото в разгара на Студената война американска компания няма да получи позволение да търгува със Съюз на съветските социалистически републики.
Итън се пробва да откри връзки сред Америка и Съюз на съветските социалистически републики и се афишира за взаимно разоръжаване. Той спонсорира Пъгуошката конференцията на учените, на която са поканени и трима руски професори. В резултат на това през 1960 година Сайръс е почетен с премията за мир. След това той се пробва да влага в руски планове – да построи газопровод през Сибир и няколко небостъргача в Москва. Амбициозните му проекти обаче по този начин и не се реализират.
Рокуел Кент – 1967 година
Рокуел Кент подарява своя картина на Съюза на писателите на Съюз на съветските социалистически републики, 1967Евгений Касин, Владимир Савостянов/ТАСС
Художникът Рокуел Кент (1882-1971) е последовател на социалистическите възгледи и по тази причина е недолюбван в Съединени американски щати. В Съюз на съветските социалистически републики обаче, точно заради същата причина, той става доста известен и му е поверена почетната задача за оглави Националния съвет за американско-съветска дружба (той заема тази служба от 1957 до 1971 г.).
Освен това реализмът в живописта, към който се придържа Кент, към този момент не е забавен за американците, само че пък в огромна степен дава отговор на естетиката на руското публично изкуство. През 1960-те години Кент подарява доста от картините си на руския народ, за което е почетен със званието почетен член на Съветската академия на изкуствата. През 1967 година е почетен с премията за мир, а част от премията Кент заделя за щедрост.
Лайнъс Полинг – 1970 година
Лайнъс Полинг приказва на интернационалния симпозиум „Перспективите на биоорганичната химия и молекулярната биология“ в Московския Университет, 1978Владимир Акимов/Sputnik
Преди да стане лауреат на руската премия за мир, американският химик Лайнъс Полинг (1901-1994) е почетен с две Нобелови награди – премия по химия, която получава през 1954-а, и премия за мир през 1962 година. Полинг е прочут в целия свят като академик, чиито научни ползи са многообхватни – от квантовата механика до молекулярната биология (той се счита за един от създателите на тази дисциплина). Освен това интензивно разпространява науката и способства за нейното развиване, както и за развиването на научните интернационалните връзки.
Полинг се изявява интензивно и в публичния живот. Той се опълчва на разпространяването на нуклеарни оръжия, като потвърждава тяхното негативно влияние върху атмосферата и заплахата за бъдещите генерации. Именно тази битка за мир е високо оценена по време на ръководството на Леонид Брежнев, макар че през 50-те години на предишния век неговите „буржоазни“ и „псевдонаучни“ хрумвания в химията са подложени на критика в Съюз на съветските социалистически републики.
Анджела Дейвис – 1979 година
Дейвис по време на тържествено заседание, отдадено на връчането ѝ на Ленинска награда в КрамълВиктор Великжанин, Борис Кавашкин/ТАСС
Чернокожата комунистка Анджела Деймис (родена през 1944) е извънредно известна в Съюз на съветските социалистически републики. Афроамериканка, правозащитничка, а също така и с леви възгледи, тя става идол за доста руски жители. Когато през 1970 година е задържана и хвърлена в пандиза по обвиняване в скрит план и съучастие при взимане на заложници и ликвидиране, в Съветския съюз необятно се популяризира лозунгът „Свобода за Анджела Дейвис!“, а руски деца пишат писма на Дейвис в пандиза.
Дейвис на Червения площад през 1972Чернов/Sputnik
След освобождението си Дейвис неведнъж посещава Съюз на съветските социалистически републики, намира се с почитатели, взе участие във конгреси на руското женско придвижване и се изявява на юношески фестивал. Преди да бъде удостоена с премията за мир през 1979-а, тя е отличена през 1972 година с орден в чест на рождения ден на Владимир Ленин и е удостоена със званието почетен лекар на Московския университет.
източник: RUSSIA BEYOND
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ