Над 60% от млечните продукти у нас вече са имитация
През идващите години към една четвърт от млякото за родните сирена ще бъде от импорт. Това предвиждат от Центъра за стопански проучвания в селското стопанство (CAPA).
Според ръководителя на Асоциацията на млекопреработвателите Димитър Зоров повода за вноса е дефицитът на суровината в страната. " Винаги една огромна част от млякото у нас е било вносно ", напомни той.
Според него обаче основното е, че мандрите за произвеждане на продуктите си търсят мляко, отговарящо на евростандартите за хигиеничните индикатори, написа " Монитор ".
" Третата причина евентуално е в цената ", счита още браншовикът. " Често остатъци от фермерите в огромните страни от Европейски Съюз идват у нас по-евтино. Там договорите сред фермерите и преработвателните компании са на закрепени цени и когато стопанинът създаде повече, той търси бързо пазар и го намира в България ", изясни Зоров.
По думите главният импорт на мляко идва от Германия, Унгария, Полша и по-малко от Словакия.
Според Иван Грънчаров от УС на асоциацията млякото, доставяно от други страни от Европейски Съюз, не оказва огромна въздействие на пазара в България, тъй като то не може да се влага в артикули по БДС.
" То е по-скъпо, само че е доста по-качествено и има сигурност на поръчките, които се извършват бързо и в желаното количество ", изяснява той.
Според него хидрогенираната палмова лой е главният проблем и на мандрите, и на потребителите в България.
" Млекопреработвателите до 5 години ще бъдат убити от палмата. Става все по-зле. Отчетите, че е намаляло производството на имитиращи артикули, не са правилни, тъй като се регистрират единствено легалните артикули. Вече над 60% от млечните артикули са реплика ", счита Грънчаров и предвижда, че това ще удари и туристическия бизнес. Мандраджията прикани за цялостна възбрана на хидрогенираните растителни мазнини в хранителната индустрия.
В отчета на CAPA се предвижда количествата употребявани растителните хидрогенирани мазнини (основно палмова) при производството на сирена в България да се резервира на равнища към 10-11 хиляди т заради съществуващото търсене за артикули в ниския ценови клас.
През тази година съгласно създателите на разбора броят на млечните крави може леко да се повиши до 255 хиляди животни, откакто през 2017 година се регистрира 7% понижение. Наблюдаваното задържане в броя на млечните животни в последните години се дължи главно на увеличената поддръжка, само че не подтиква продуктивността, което води до ниска успеваемост и оттова до по-ниска конкурентоспособност.
Според ръководителя на Асоциацията на млекопреработвателите Димитър Зоров повода за вноса е дефицитът на суровината в страната. " Винаги една огромна част от млякото у нас е било вносно ", напомни той.
Според него обаче основното е, че мандрите за произвеждане на продуктите си търсят мляко, отговарящо на евростандартите за хигиеничните индикатори, написа " Монитор ".
" Третата причина евентуално е в цената ", счита още браншовикът. " Често остатъци от фермерите в огромните страни от Европейски Съюз идват у нас по-евтино. Там договорите сред фермерите и преработвателните компании са на закрепени цени и когато стопанинът създаде повече, той търси бързо пазар и го намира в България ", изясни Зоров.
По думите главният импорт на мляко идва от Германия, Унгария, Полша и по-малко от Словакия.
Според Иван Грънчаров от УС на асоциацията млякото, доставяно от други страни от Европейски Съюз, не оказва огромна въздействие на пазара в България, тъй като то не може да се влага в артикули по БДС.
" То е по-скъпо, само че е доста по-качествено и има сигурност на поръчките, които се извършват бързо и в желаното количество ", изяснява той.
Според него хидрогенираната палмова лой е главният проблем и на мандрите, и на потребителите в България.
" Млекопреработвателите до 5 години ще бъдат убити от палмата. Става все по-зле. Отчетите, че е намаляло производството на имитиращи артикули, не са правилни, тъй като се регистрират единствено легалните артикули. Вече над 60% от млечните артикули са реплика ", счита Грънчаров и предвижда, че това ще удари и туристическия бизнес. Мандраджията прикани за цялостна възбрана на хидрогенираните растителни мазнини в хранителната индустрия.
В отчета на CAPA се предвижда количествата употребявани растителните хидрогенирани мазнини (основно палмова) при производството на сирена в България да се резервира на равнища към 10-11 хиляди т заради съществуващото търсене за артикули в ниския ценови клас.
През тази година съгласно създателите на разбора броят на млечните крави може леко да се повиши до 255 хиляди животни, откакто през 2017 година се регистрира 7% понижение. Наблюдаваното задържане в броя на млечните животни в последните години се дължи главно на увеличената поддръжка, само че не подтиква продуктивността, което води до ниска успеваемост и оттова до по-ниска конкурентоспособност.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ