През следващите четири години България ще продължи ударно да тегли

През идващите четири години България ще продължи стремително да тегли заеми като през 2028 година дългът на страната ни ще прескочи 81 милиарда лв.. Това демонстрират оповестените от Министерството на финансите законопроект за държавния бюджет за 2025 година и обновената средносрочна бюджетна прогноза за интервала 2025 – 2028 година Въз основа на допусканията за ново дългово финансиране през интервала 2025 – 2028 година се планува държавният дълг да доближи надлежно до 59,8 милиарда лева (27,8% от БВП) през 2025 година, 66,6 милиарда лева (29,3% от БВП) през 2026 година, 73,7 милиарда лева (31,0% от БВП) през 2027 година и 81,1 милиарда лева (32,8% от БВП) през 2028 година, предвиждат от ведомството на Людмила Петкова.
 
Дефицитът на бранш " Държавно ръководство " се чака да е в размер надлежно на 3,0 на 100 от Брутният вътрешен продукт за 2025 година, 2,9 на 100 от Брутният вътрешен продукт за 2026 година, 3,0 на 100 от Брутният вътрешен продукт за 2027 и 2,9 на 100 от Брутният вътрешен продукт за 2028 година Това салдо се реализира макар забележителния резултат от отразяването в разходната част на предстоящите доставки в бранша на защитата за интервала 2025 – 2028 година, при към този момент регистрирани касови разноски през предишни години. През обсъждания интервал приходите и разноските демонстрират низходяща наклонност като дял от Брутният вътрешен продукт. При тези стойности на недостига на бранш " Държавно ръководство " ще бъде изпълнен критерият за фискална резистентност за присъединение на България към еврозоната, показват от финансовото министерство.
 
Бюджетното салдо по КФП за 2025 е недостиг от 3 на 100 от Брутният вътрешен продукт, в границите на който се обезпечават разходните политики, включително промени в тях, основани на решения от 2024 година, със съответните приходни ограничения. За 2026 година дефицитът е в размер на 3,6 на 100 от Брутният вътрешен продукт, в следствие главно от приключването на интервала за реализация на ПВУ, като при опазване на приходните и разходните политики за идващите две години (2027 и 2028 г.) дефицитът внезапно понижава, надлежно до 2,4 и 2,1 на 100 от Брутният вътрешен продукт.
 
В средносрочен проект се чака резистентен номинален растеж на приходите, включително на данъчно-осигурителните, като помощите от чужбина след растежа през 2025 година понижават леко през идната година и бележат по-значителен спад през идващите две години, което се дължи на стадиите на реализация на стратегиите, съфинансирани от Европейски Съюз, главно по ПВУ.
 
Като дял от Брутният вътрешен продукт общото равнище на приходите за интервала 2025 – 2028 година е в диапазона 39,9 – 43,0% от Брутният вътрешен продукт с низходяща наклонност. Същата низходяща наклонност се следи и при общото равнище на разноските (общо разноски и вноска в общия бюджет на ЕС), които като дял от Брутният вътрешен продукт са в диапазона 42,0 – 46,0%, пишат още от МФ.
В средносрочен проект разноските по КФП по 40%-то предписание по ЗПФ (без разноските, осъществявани от сметки за средства от Европейски Съюз и по други интернационалните стратегии и контракти, приравнени към тях, включително обвързваното с тях национално съфинансиране) варират с низходяща наклонност в диапазона 39,5 – 40,8% от Брутният вътрешен продукт за интервала 2025 – 2028 година, като единствено за 2025 година се отклоняват от правилото, доколкото служебното държавно управление не може да въздейства на към този момент поети задължения и законово регламентирани отговорности за застраховане на разходни политики, респективно не може да разчита на парламентарна поддръжка за консолидиращи ограничения, свързани с нуждата от провеждането на промени в секторите, предоставящи обществени услуги.
 
Минималният размер на фискалния запас към 31.12.2025 година е очакван да остане неизменен по отношение на заложения в Закона за държавния бюджет на Република България за 2024 година в размер на 4,5 милиарда лева Макроикономическата прогноза за прогнозния интервал, направена от Министерството на финансите (МФ), планува растежът на стопанската система да се увеличи до 2,8% през 2025 година и до 3% през 2026 година Подобрението във външното търсене ще докара до ускоряване на растежа на износа и ще се отрази позитивно на частната капиталова интензивност, а растежът на обществените вложения ще продължи да бъде движен от разноските по линия на Плана за възобновяване и резистентност (ПВУ).
 
В интервала 2027 – 2028 година растежът на Брутният вътрешен продукт ще се забави до 2% заради привършване на позитивния резултат от вложенията по ПВУ, закъснение в растежа на потреблението на семействата в синхрон с това на приходите и закъснение на повишаването на износа в сходство с външното търсене. Средногодишната инфлация ще продължи да се забавя от 2,4% през 2025 година до 2% през 2028 година по линия най-много на предстоящата низходяща динамичност при интернационалните цени. Отрицателният принос на енергийните артикули последователно ще понижава към края на прогнозния небосвод.
 
През интервала 2025 – 2028 година данъчната политика ще е насочена към реализиране на макроикономическа и бюджетна непоклатимост в средносрочен и дълготраен проект и обезпечаване на нужния финансов запас за осъществяване на разходните политики на държавното управление. Основните цели на данъчната политика за интервала още веднъж са ориентирани към поддържане на икономическия напредък, възстановяване на бизнес средата, битката с данъчните злоупотреби и повишение на фискалната резистентност в дълготраен проект.